Публикувана: 26 септ. 2008, 23:45 ч.
Последно мнение: 27 септ. 2008, 17:48 ч.

Химията- има ли я...

3 714
31
1

1
2
3
Всички

26 септ. 2008, 23:45 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Седя и се чудя дали химията между двама души е извечна и вечна Rolling Eyes

?
Става дума за това, че хората които съм харесвала си ги харесвам и сега. И като се погледнем същият съвсем видим ток тече. Видях и съм виждала мъже, които са/ ми били скъпи и тръпка и нещата с годините не се променят. Удържаме се някак Laughing

. В цялото тръпко- горене включвам и съпруга на първо място- хартия палим ако е между нас и се вижда и усеща осезаемо от всички Crazy

. Та- извечна ли е химията между две души? И ако е преходна, защо по дяволите при мен не е такава?

# 1 26 септ. 2008, 23:50 ч.

Мнения: 516

Защото другите не са твои, а твоят не е постояно присъствие край теб.
Нормална си, не се притеснявай. Wink

# 2 26 септ. 2008, 23:50 ч.

Мнения: 4 300

При мен е преходна май. Случвало ми се е да видя някой, да се запозная с него и да го забравя, и него , и името му. Дори не ги забравям, изобщо не съм го запомнила. И шляп, след година да кажем се срещаме пак и се влюбвам зверски, с цялата любовноменделеева таблица.
Любовта ми има нужда от грижи, от всекидневно поливане през сушави периоди. Иначе се свива и изчезва. Остава ми едно такова странно чувство- харесвам го, харесвам всичките му качества, но не мога да съм с него още една вечер.
А понякога съм способна да се превърна в най мощния катализатор на всички времена и с една негова капчица да прелея и да запълня и двама ни.

В резюме- е*еш ли мааму преходна ли е ooooh!

# 3 26 септ. 2008, 23:53 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: Катюша в пт, 26 сеп 2008, 23:45

И ако е преходна, защо по дяволите при мен не е такава?

Може би защото си "по-огнена" натура.
При мен не е така. Химичните ми реакции са със срок на годност.
Напоследък забелязвам,че организмът ми е станал, като малка лабораторийка- наблюдават се реакции, които за щастие се изпаряват доста бързо.

# 4 26 септ. 2008, 23:53 ч.

Мнения: 1 881

Май си късметлийка и си си намерила подходящия химик . Това е

# 5 26 септ. 2008, 23:53 ч.

Мнения: 824

Щом има Менделелва таблица,значи има и химическо взаимодействие.
Щом при теб химичната реакциа не се променя във времето,значи имаш недостиг или презапас на някой химичен елемент.

# 6 26 септ. 2008, 23:57 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Цитат на: Ужасна си, Флор! в пт, 26 сеп 2008, 23:50

Защото другите не са твои, а твоят не е постояно присъствие край теб.
Нормална си, не се притеснявай. Wink

Аз че съм късметлийка съм Wink

. Ама не е в това да е тук милото въпроса. Той си е в друга плоскост. Говоря за химията при минали неща, които дори и да са минали- химията, присвиването, очарованието, загрижеността са си там. Неизменно! Усещат се! Преживяват се...

Esscape ooooh!

# 7 27 септ. 2008, 00:00 ч.

София
Мнения: 1 783

Аз правя разлика между химията в приятелството и тази в любовния живот.

Старите ми любови не ме вълнуват вече. Но този, на когото съм си отдала дните, нощите, тялото, брадата и душата, знае и умее да поддържа химичната реакция в равновесие. Да се надяваме, че ще продължи. Аз наливам масло в огъня.

# 8 27 септ. 2008, 00:02 ч.

Мнения: 2 212

По принцип ако трябва да говоря от името на идеалистката и патологичната романтичка, която бях - да, там някъде ме чака моят принц, с който ще се познаем от пръв поглед и химията ще ни съпътства цял живот, че и след това...но пораснах май и ако ще говоря по-реалистично, от позицията на претърпяла няколко химични реакции, завършили с не особено приятна утайка...то мисля си химията остава за дълго понякога, но по-скоро в случаите, когато остава и нещо непознато, недокоснато, неразгадано докрай, нещо неизжвяно, недоизпито, недовършено, недоизказано...или когато не прекараваш ежедневието си постоянно с някой и така ен на брой години...все си мисля, че в този случай химията във времето се трансформира в нещо друго, което пак може да бъде наречено химия, но далеч не притежава същите свойства и от една силно избухлива и взривоопасна смес се превръща в една еднородна и устойчива на почти всякакви външни влияния сплав....та така... но пък няма лошо и в едното, и в другото...

# 9 27 септ. 2008, 00:08 ч.

Мнения: 17 546

Ако имаш предвид химия на любовта, за минали любови или дори само тръпки(изключвам тази със съпругът ти, която е и до днес), не си единствена. Стари хора са казали, че "стара любов ръжда не хваща", а това се случва при определена химична реакция. Simple Smile

# 10 27 септ. 2008, 00:14 ч.

Мнения: 516

И е така, и не е, Exit . Обичаме много повече чувството, отколкото обекта. Особено при старите любови. Точно затова най- често възродените стари връзкки завършват с огромно фиаско. Разбира се, навсякъде има изключения. А химията с времето просто се трансформира в битова химия. Как беше точно- любовните сонети с годините стават просто списъци за пазаруване.

# 11 27 септ. 2008, 00:15 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Exit ме е разбрала най- вярно сякаш. Имам предвид точно тези мъже, с които тръпката никога не изчезва- независимо консумирана или не. Та тази химия защо точно съществува- резервен вариант ли е, недоизживано/и дори изживяно да е/...защо се намесва, съществува, има я...Резерва на естествения подбор на най- подходящия? Други генетични възмоности ли е? Разсъждавам просто...

# 12 27 септ. 2008, 00:20 ч.

Мнения: 569

Има я,просто понякога влиянието и отслабва, друг път става толкова силно, че си неспособна да се контролиращ.

# 13 27 септ. 2008, 00:24 ч.

Мнения: 2 249

има една книга"Любовта трае 3 години"..аз бих променила малко-химията трае толкова-ако се превърне в любов-какво по-хубаво то това.... Wink

имам оба4е една неизживяна химия-даже понякога се бъркам й я наричам любов Rolling Eyes

ве4е 13 години-още ми спира сърцето буквално като го видя-тъпото е ,че и с него е така,но обстоятелствата са сложни и непреодолими,но както и да е...Естер както обикновенно го е казала прекрасно и най-близко до мен Hug

# 14 27 септ. 2008, 00:30 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Катюша в сб, 27 сеп 2008, 00:15

... недоизживано...

В повечето случаи е това. Или пък е било хубаво изживяно преживяване и споменът за него гъделичка съзнанието. Затова понякога става онова объркване, което споменава Ужасна си, Флор!, и което нарича фиаско. Химични реакции в любовта, в смисъла, който обикновено се влага в това понятие, могат да бъдат само нови любови. Старите са просто тлеещ огън, който се разпалва от спомена, но обикновено биват грешки. Затова имаме усещането понякога, че онази, отминала химия може да започне отначало, но това е само защото не е протекла реакцията докрай. На мен също ми се случва да си помисля за тези неща, няма защо да крия, но професията ми е свързана с химия и си обяснявам нещата чисто практически, което ме предпазва от грешни заключения.

# 15 27 септ. 2008, 00:32 ч.

Мнения: 2 792

Влезе ли ми някой под кожата е за цял живот, не е нужно да е ежедневно, не е нужно да си го повтаряме, може и с десетилетия да не се сетим един за друг, но ми е под кожата и съм насреща. Вероятно това е химията, която я има.

# 16 27 септ. 2008, 00:36 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Eee, хайде сега! Не винаги биват грешки. Имам такова чувство в живота си. Пътува от четири години, а сме заедно от осем преди това. Химията си е била на лице.
Не питам за нови любови, а точно за стари. И съвсем не за всички такива. А за тези, които и сега спират дъха и се чудиш... Какво подхранва химията?
В края на краищата ти не мечтаеш всеки ден да видиш Х, който не си виждала пет години, ама това не пречи да има химия между вас след пет години като се видите...

Кифлата Peace

# 17 27 септ. 2008, 00:40 ч.

Мнения: 17 546

Ставаше дума за това, че ако стар огън се разгори, би се получила грешка...

# 18 27 септ. 2008, 00:44 ч.

Варна
Мнения: 2 171

О, не! Става дума за това дали химията е вечна или не е. Дали винаги те жегва или не с определени хора. И защо се случва...

# 19 27 септ. 2008, 00:46 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Катюша в сб, 27 сеп 2008, 00:44

И защо се случва...

Защото ти е било хубаво! Ако не е било, едва ли ще пламват такива искрици при случайна среща. Simple Smile

# 20 27 септ. 2008, 00:50 ч.

Мнения: 824

Цитат на: Exit в сб, 27 сеп 2008, 00:46

Цитат на: Катюша в сб, 27 сеп 2008, 00:44

И защо се случва...

Защото ти е било хубаво! Simple Smile

Или защото си искала да ти е хубаво.Но не си го изживяла.

# 21 27 септ. 2008, 01:04 ч.

Варна
Мнения: 2 171

О, не е до изживяването...писах вече че е може и да е изживяно, дори може и да е разочароващо изживяването, но има химия все така с тези хора. Ако не беше странно, щеше да е смешно и забавно...Хубаво, само аз изживявам контакта с някои бивши гаджета/а някои дори не са били такива/ като токов удар Laughing

Последна редакция: сб, 27 сеп 2008, 01:21 от Катюша

# 22 27 септ. 2008, 01:06 ч.

Мнения: 17 546

В крайна сметка всички химични елементи имат различни реакции, така е и с хората. Не си странна. bouquet

# 23 27 септ. 2008, 01:16 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Не съм странна съвсем, почти съм в норма Exit Hug

!
Интересуваше ме при другите жени как стоят нещата с химията...
Любопитство просто.

# 24 27 септ. 2008, 01:29 ч.

Мнения: 2 070

Ами не мога да кажа за себе си, всъщност мързи ме..

А за теб - няма какво да седи и да се чудиш. Радвай си се, че в теб има страст - сътветно живот... Наслаждавай се на спохождащите те тръпки.

# 25 27 септ. 2008, 08:45 ч.

Мнения: 2 768

Не си бяла гарга, Кате... при мен се случи точно това, за което говориш, за старите връзки.

Срещнах го, този по който бях изревала река сълзи - първата голяма любов. Взаимна при това и неконсумирана.
Искри ли? Ток високо напрежение протече (усети се дори от всички присъстващи). Но... минали са N на брой години, вече и двамата семейни, т.е. всичко трябваше да бъде потушено.

Но съм сигурна, че при следващата среща, когато и да е тя, пак ще има пламъци, то е просто неибежно.
И ако това не е химия - да ни държи от 15-годишни та до сега?... Аз не знам как иначе да го нарека!

Последна редакция: сб, 27 сеп 2008, 11:59 от eta

# 26 27 септ. 2008, 09:06 ч.

Мнения: 2 448

Нищо не е вечно... Това, че някой, с когото сте били на една вълна и сте имали своите хубави моменти, че ще се видите отново, не значи, че ще пламне пожар. Всеки има своите хубави спомени, това е нормално.
Не знам как е при вас, но за мен, вечно е, ако си дал на някой душата си, цялата. А това не може да стане два пъти...

# 27 27 септ. 2008, 09:32 ч.

Мнения: 12 669

Защото всички сме от благороден метал. Най-много да ни покрие патината на времето и ставаме още по-ценни.
Не знам дали е химия или физика, но всичките ми връзки са започвали с реакция на мига.

# 28 27 септ. 2008, 10:42 ч.

Мнения: 301

Няма нищо вечно. Това се е направо закон. Продължителността е определяща. В сегашната ми връзка поне се чувствам така (12 год). Не просто химия, а експлозия - това явно ми е задължително за началото на връзка. С времето нещата се успокояват. С мъжа ми обаче винаги, когато реша, че вече не е както преди и изведнъж почва отново. Вечно или не, важното е, че може да се подновява. Mr. Green

# 29 27 септ. 2008, 10:50 ч.

Мнения: 727

Цитат на: eta в сб, 27 сеп 2008, 08:45

Не си бяла гарга, Кате... при мен се случи точно това, за което говориш, за старите връзки.

Срещнах го, този по който бях изревала река сълзи - първата голяма любов. Взаимна при това и неконсумирана.
Искри ли? Ток високо напрежение се усети (дори от всички присъстващи). Но... минали са N на брой години, вече и двамата семейни, т.е. всичко трябваше да бъде потушено.

Но съм сигурна, че при следващата среща, когато и да е тя, пак ще има пламъци, то е просто неибежно.
И ако това не е химия - да ни държи от 15-годишни та до сега?... Аз не знам как иначе да го нарека!

и аз имам един такъв.....видяхме се направо беше ...как да кажа щяхме да се изядем направо,ама пуста съвест Simple Smile

още си се искаме,и да неконсумирана любов си беше и ще си остане може би и затова има такава химия(според мен си е чисто физическо това превличане) newsm78

# 30 27 септ. 2008, 11:47 ч.

Мнения: 9 814

Има двама души в живота ми, които и до ден днешен като видя, усещам между нас онази химия, която имаше и преди доста години.
Единият виждам рядко- един-два пъти в годината, но погледите, думите, жестовете.... всичко сочи,че химията е жива. Но, никога вече няма да й дадем шанс да се прояви.

А съпругът ми? Между нас има от онзи вид силна химия, която ни накара да се оженим точно два месеца и половина след началото на връзката ни. Но, същата тази химия в продължение на 5 г. ме караше да го мисля за най-неподходящия за мен човек.