Публикувана: 24 септ. 2008, 10:50 ч.
Последно мнение: 9 ян. 2009, 18:25 ч.

Осиновените деца-дали оправдахме очакванията ви?

5 563
30
1

1
2
3
Всички

24 септ. 2008, 10:50 ч.

Мнения: 998

...дали ги оправдахме ,как мислите?
Пускам тази тема тук ,макар вероятно да не и е тук мястото ,но не веднъж съм намирала именно в този форум тихо пристанище от бурите в тъжния ми живот.
Тати си отиде.Родих се без баща на този свят и Господ ми даде най-прекрасният ,най-грижовния ,най-красивия ,най-всеотдайния ,най-най-добрия баща ,но ми го отне и ме остави като осиртяла птица...загубих най-близкият си човек.Само двадесет и няколко години беше до мен.Връзката ни беше толкова силна ,толкова емоционална.До последно не вярвах какъв ще е изхода ,макар да знаех тежката диагноза-рак.Не щадихме нищо-сили ,средства ,борбата беше жестока ,но не можахме да го спасим.Беше изплашен ,милият ,но накрая с достойнство каза ,че напуска този свят и трябва да сме реалисти и да го разберем.Но си отиде с болка в душата ,нарани го собствената му майка и той не и даде прошка до последно.Каза ми:"Чао ,тати- и аз вече съм осиновен.Ето-дойдоха роднините ,с къщи ехеее супер"-смееше се и беше щастлив.Това бяха последните му думи към мен-кого е виждал-един Господ знае.Твърдеше няколко дни преди да почине ,че има хора около него.Питах го кои са ,а той отвърна:"Целият град и някои от селото"..аз се засмях ,защото наистина помислих ,че се шегува-той постоянно го правеше.Но на погребението му наистина се изсипа целият град ,а кмета на селото ,в което от няколко години татко беше купил вила беше организирал най-близките му приятели да дойдат с бус.Да ,наистина целият град и някои от селото....
После се замислих дали оправдах очакванията му....
Добра дъщеря ли бях?Дали направих всичко ,защото той за мен правеше всичко...а когато трябваше да му помогна бях безсилна.Той изпълни дългът си към мен-а с моят към него какво стана?
Иска ми се да мисля ,че има задгробен живот и ,че раздялата ни е само временна.Съкрушена съм.От дни гледам снимките му и плача.
Дали оправдахме очакванията ви-как мислите?

# 1 24 септ. 2008, 11:00 ч.

Мнения: 3 715

Със сигурност си го направила. Родителите очакват от децата си единствено да станат отговорни, достойни и честни хора, а ти определено си такава.

Много е тежко, много е мъчно, трудно се преживява. Аз преживявам моята мъка и гледам снимката на стената вече две години и тежестта в гърлото започна лека полека да намалява и останаха спомените, а те са само хубави.

Това е част от живота, лоша, но нужна.

# 2 24 септ. 2008, 11:41 ч.

Мнения: 2 123

Мило, любимо мое същество!

Това, което всеки нормален родител иска е детето му да е щастливо...нищо повече. Дали е глупаво, умно, добро, агресивно, послушно, непослушно, талантливо или не, бизнес фурия или обикновен човек - няма никакво значение... Само да е щастливо.

Татко ти те видя с Гого на ръце - видя обичта, която си способна да дадеш. Никой родител не иска и не очаква нещо повече. Няма нужда да ми вярваш - ти сама го знаеш, ти също си майка.
Вие имахте (и имате) такава връзка - вярвай в неговата обич, така, както чувстваш своята
Hug

# 3 24 септ. 2008, 12:17 ч.

Русе
Мнения: 11 924

Fussii , каза всичко важно, най голямата награда за родителя е детето да е щастливо,
само ще допълня, че няма никакво значение, че е осиновено.
Убедена съм, че ако бях родила детето си нямаше очакванията ми да са различни.

# 4 24 септ. 2008, 14:54 ч.

Мнения: 1 843

Скъпа Бианка, дано болката скоро потъне дълбоко, дълбоко и остане щастливия спомен за обичта ви.

Не. Не ни оправдахте очакванията! Вие, ти, другите, моите деца... всички ги надминавате хиляди, милион пъти!!! Вие сте празникът в душата ни. Hug

# 5 24 септ. 2008, 15:03 ч.

Мнения: 2 722

Бианка, приеми моите най-искрени съболезнования.
Знай, че сега не го боли.
Живей със спомени за красивите моменти от твоето детство.
Баща ти е бил безумно щастлив, да има дъщеря като теб.

Колкото до въпроса ти - аз нямам очаквания. Имам силното желание, децата ми да порастнат такива хора, че да не се срамуват от себе си. Надявам се това да стане и правя всичко зависещо от мен да им дам познанието как се става човек. От там нататък - божа работа. Но каквито и да станат, това няма да ги направи по-малко мои деца, нито ще намали обичта ми към тях.

# 6 24 септ. 2008, 15:22 ч.

Мнения: 998

Благодаря ви ,милички Cry

Много ми е мъчно ,че може с някоя глупост от по-ранните ми години да съм го наскърбила и не ми дава покой тази мисъл.Дано да ми е простил ,ако има нещо Cry

Сега само гледам снимките му и въртя една и съща песен-любимата му-"Green ,green grass of home" na Tom Jones.Преди да почине му я пусках и той се усмихваше в унеса си ,държахме си ръцете ,но аз до последно не вярвах ,че ще ме остави.Не мога да си представя животът без него-гледам напред и не виждам нищо и в моментите ,в които не плача усещам една огромна бездна в душата си.Много е тежко Cry

# 7 24 септ. 2008, 15:47 ч.

Мнения: 11 967

Мила Бианка, моите съболезнования!
Знам какво е, моят баща си отиде изведнъж, вечерта се смеехме и се шегувахме, а на другия ден внезапно пое по пътя на един , казват, по-добър свят. изминаха години, но още не мога да приема липсата му.
Сега често се питам дали вижда сина ми, дали се радва на огромното ми щастие и съм убедена, че отговорът е да!

Искам да знаеш, че за един родител, най-важното е детето му да е здраво и щастливо.На нас, майките на осиновените деца е важно и друго- детето да се чувства уютно в този, понякога студен и неприветлив свят.Впрочем, вероятно това се отнася до всички родители.И ако ние, майките по-често виждаме лъчезарни и щастливи усмивки на лицата ви, тогава са изпълнени всички наши очаквания и копнежи.

Прегръщам те, мило момиче!

# 8 24 септ. 2008, 16:38 ч.

Мнения: 1 249

Това за осъзнатите от нас е най-болезнената тема - дали сте поне малко удовлетворени, поне малко щастливи и доволни, че сте ни взели.
Сори ако на някого му изглежда високопарно това за осъзнатите. Само изглежда.
Пишещите тук по рождение май са от еднаква социална среда с осиновилите ги родители, т.е. с осиновяването не са преминали в друга социална група. Дано да съм се изразила по разбираем начин.
Аз не успях да оправдая очакванията.
И това няма нищо с общоприетите норми за успех. По общоприетите норми съм преуспяла, по нормите моите родители да са удовлетворени - не съм успяла.
Ще продължавам да се опитвам докрая. Толкова искам да са доволни и да са удовлетворени от мен, но са неудовлетворени от нещо друго, над което нямам власт, може би.
И аз накрая гледах баща си. И той се унасяше и на моменти му се струваше, че съм ученичка и питаше до коя дата ми е ваканцията, а в следващия момент се тюхкаше, че е купувал разни неща, но не бил взел фактурата за мъжа ми - това са последните тежки дни когато съзнанието вече не е същото и всичко му е замъглено.
Сега се моля ако ме вижда от небето, да е доволен от мен и да не се срамува, а да се гордее с мен.
Приживе имаше своите демони и не беше свободен човек. Помогнал е на безкрайно много хора. Дано на онзи свят е щастлив.
Не е вярно, че няма разлика дали детето е осиновено или не. Има разлика, но защо тя да е нещо лошо ?

Явно или тайно всички се надяваме да сме ви създали смисъл на дните и да сте поне мъъъъничко доволни и спокойни.

Последна редакция: ср, 24 сеп 2008, 16:51 от Miraetta

# 9 24 септ. 2008, 17:30 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Бианка, моля да приемеш и моите най-искрени съболезнования за загубата.

Очаквнията... ами аз вече съм си дочакала очакванията - две прекрасни същества ме наричат "мамо". Оттук нататък да даде Бог да са живи и здрави до края на моите дни. Не държа на всяка цена да преуспеят по общоприетите норми, иска ми се просто да бъдат удовлетворени от това което вършат и щастливи посвоему, в която сфера те си намерят за добре, както и в личен план.
Тогава бих приключила земния си път спокойна.

Последна редакция: чт, 25 сеп 2008, 08:21 от Gankata

# 10 24 септ. 2008, 18:03 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: Miraetta в ср, 24 сеп 2008, 16:38

Това за осъзнатите от нас е най-болезнената тема - дали сте поне малко удовлетворени, поне малко щастливи и доволни, че сте ни взели.

Боже, божеее ... мила, самия факт на съществуването ви и присъствието ви в живота ни е най-големия дар, най-голямото удовлетворение... Снощи гледах Никола докато заспиваше и си мислех - "Толкова мъничък, вече е изминал такъв път... и е успял да дари толкова обич, колкото други хора не успяват за 100 години живот..."

За какво говорим...

Бианка, баща ти е късметлия да има дете, което толкова осъзнава и преживява любовта си към него. Бъди сигурна, че и сега това дава подкрепа на душата му. Моля тези ми думи, да не бъдат приемани като клише - дълбоко вярвам в тях

Последна редакция: ср, 24 сеп 2008, 18:12 от Fussii

# 11 24 септ. 2008, 18:54 ч.

Мнения: 115

Бианка, приеми и моите съболезнования, много ти е тежко сега, разбирам болката ти. Аз също загубих баща си и бях до последно с него в болницата.

Сега те чака доста дълъг период на мъка и депресия, но ще трябва да го преминеш. При мен беше почти 2 години. Постепенно обаче острата болка отстъпва на милите спомени (кога смешни, кога тъжни), и да ти призная още си говоря с него наум при това доста често.

Имах, както предполагам и ти си имала, много силна връзка с татко. Той имаше много голямо влияние върху това, което съм като личност, вкл. в професионален план. При такава връзка е трудно сбогуването и ти си знаеш, че непрекъснато ще ти липсва, но той си остава в сърцето ти завинаги. И от там ще ти говори с обич.

Колкото до въпроса ти, ще отговоря така - нека не се стараем да сме два пъти по-добри от "нормалните", рожденните деца. Така както осиновителките все се стараят да са два пъти по-добри майки. Нека се престорим (това често е много лесно, но не винаги), че сме като останалите хора. Мисля, че въпросът ти може да бъде зададен от всяко дете, загубило родителите си. Това си е вечен въпрос, който за съжаление остава без отговор.

Но ако погледнеш дълбоко в сърцето си, може би ще видиш отговора там и той е, че си била прекрасна дъщеря, с която татко ти само е могъл да се гордее (а глупости през пубертета сме правили всички, хич не си ги спомняй).

Кураж, сестро!

# 12 24 септ. 2008, 20:29 ч.

Мнения: 2 172

Съболеанования, Бианка.Сигурна съм , че и той те обича. Това сигурно му е достатъчно.Съжалявам за болката ти.

# 13 24 септ. 2008, 20:43 ч.

Враца
Мнения: 5 208

Бианка, моите съболезнования. Hug

# 14 24 септ. 2008, 22:01 ч.

София
Мнения: 9 517

Приеми и моите съболезнования Hug

# 15 24 септ. 2008, 23:07 ч.

на път
Мнения: 2 804

Мила Бианка, от сутринта чета и препрочитам и все ми се доревава ...
Много тъжно и много красиво ...
Дай боже всекиму такива взаимоотношения и съпреживяна и споделена обич и отношения Praynig

# 16 24 септ. 2008, 23:16 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

разбирам скръбта ти- и аз обичам много баща си и имам по-добар връзка с него /да ми прости Господ това деление, но си има причини/
не знам каква дъщеря съм
дори не съм убедена, че е важно - защото като родител, виждам, че щастието минава през главата ми - не през другите...те.е дали ще съм щаслива от децата си зависи от мен
но по начина по който пишеш - виждам сърцат и добър човек...а такъв не се става с лоши родители...та мисля си, че той е бил щаслив с теб - даже съм убедена
загубата боли, и няма да ти казвам, че ще мине...не минава просто се свиква...обаче тази ваша връзка - тя остава..друга различна но остава...до следващата ви среща на едно по-добро място
дано намериш утеха и мъката ти да премине в тиха скръб, дано сърцето ти намери покой в увурността, че той е на по-добро място

# 17 25 септ. 2008, 00:53 ч.

Мнения: 2 084

Бианка, моите съболезнования!
Не познавам тази болка, но мисълта за нея ме кара да натръхвам.
А за другото - какво очаквам., оправдаха ли очакванията ми...
Толкова много ги обичам моите слънчица, такава благословия е майчинството, че не съм се замисляла какво очаквам. Какво ли са очаквали нашите когато аз съм се родила, дали са искали нещо друго от мен - не съм се замисляла. Обичат ме по начина, по който умеят, нараняват ме, аз тях също, обичам ги и дано са живи и здрави!
А децата... Обичам ги, обичам ги повече от живота, повече от себе си. И толкова съм щастлива, че не смея нищо да очквам, нямам нужда да очаквам. Наслаждавам се на щастието, на миризмата им, на безумната шумотевица в къщи, изпадам в умилиние когато гладя купищата пране на всяка тяхна дрешка. Не искам нищо да очаквам - това което изживявам е прекрасно и не бива да изпусна нито секунда.
Мила Бианка, когато дойде моят час да си отида очаквам те да са взели способността да преливат и опияняват от щастието. Да станат, да изтупат колена от праха и да почувстват моята вълшебна майчина целувка, която лекува всички болки и да продължат напред. С моята майчина целувка и любов в душите и сърцата си.
С неговата бащина обич и сила, с неговата благословия - изтупай праха от коленете, пусни неговата песен, поплачи и попей и разказвай на сина си за вашите мигове.
Praynig

# 18 25 септ. 2008, 05:14 ч.

Мнения: 1 652

Бианка, приеми искрените ми съболезнования. Hug

# 19 25 септ. 2008, 08:17 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Mina_B в ср, 24 сеп 2008, 18:54

....
и да ти призная още си говоря с него наум при това доста често.

....
Но ако погледнеш дълбоко в сърцето си, може би ще видиш отговора там и той е, че си била прекрасна дъщеря, с която татко ти само е могъл да се гордее (а глупости през пубертета сме правили всички, хич не си ги спомняй).

Кураж, сестро!

Съболезнованията на Биби ги изразих вчера по по-личен начин, но и тук ги повтарям, че да не си помисли някой колко съм груба, че само съм отговорила на въпроса без съболезнования.

А за говоренето и аз си говоря с татко си и гледам на него като на изстрадала тук душа и се радвам, че там не го боли и не е притеснен.

Не знам по какъв замисъл на съдбата сме се срещнали и събрали в този живот, но аз никога не бях груба, бели не правех нито като дете, нито като тинейджър, но това вече е без значение. На него от моето послушание и безпроблемност не му беше по-добре.
Сега гледам на него като равен по възраст и изпитвам нежност към душата му.
За мен той е просто моят човек.
Без да знам за Биби вчера сутринта пак минах и запалих свещичка за него.

Не знам защо не разбирате това - и без да има супер-трепети от пъв поглед и кой знае какви открития и поличби при срещите ви с детето, то вие за нас сте нашите най-близки хора и това не се променя и след като си отидете физически от този свят. Остава почит, обич, единствените родители сте ни. Болката и дупките са си факт, но те нямат връзка с вас. Както не можете да спрете дъжда в момента, а и никой не иска това от вас.
И през ум няма да ми мине да кажа на децата си "баба ви" или "дядо ви" за някой друг освен за родителите ми. С тях мина моя живот. Другите не ми се обръща и езика да ги нарека родители. Търсенето на собствената история не води до преподреждане на хората и приоритетите. Подреждаш само собствената си душа.

# 20 25 септ. 2008, 14:38 ч.

Мнения: 115

Мира, абсолютно вярно! Hug

# 21 26 септ. 2008, 21:32 ч.

Мнения: 1 615

Приеми и моите съболезнования, Бианка!
Ще ми се да имах такава връзка с кой да е от моите (кръвни) родители. Мисля, че я имах с дядо си, но той почина, когато бях дете. Свикнах, че го няма, но не съм го прежалила - другия месец ще станат 25 години откак си отиде... Има загуби, от които никога не спира съвсем да боли Sad

Ти си била голямата гордост на своя баща, не се съмнявам в това! На мен вече не ми пука какво съм за моя Sad

# 22 7 ноем. 2008, 20:45 ч.

Мнения: 1 152

Скъпа Бианка Hug

едва преди седмица, ровейки се по темите назад, разбрах за загубата на твоето татенце. Прегръщам те силно и се моля да намериш сили да продължиш смело напред, защото ти си неговото силно момиче.
Безсмислено е да казвам каквото и да било, защото знам, че утеха трудно може някой да ти даде. Вярвам, че той си е отишъл спокоен, защото е чувствал твоята любов. А това е достатъчно.
Позволявам си да ти напиша едно мое любимо стихотворение, което честичко си чета и си мисля за най-трудната загуба в живота си.

Прегръщам те силно Hug

Баща ми

Той винаги е бил до мен, дори тогава,
когато мене ме е нямало.
Сядал е до мен и е мълчал,
когато съм била убедена,
че светът свършва с една загуба.
Стоплял е млякото. Носил ми е меда.
И горещото му рамо е било винаги желязно.
Прегръщал ме е неумело
и се е напивал безпаметно,
когато съм била самотна.
Оставял е прозорчето отворено-
душата ми да проветри,
и книги ми е чел, и музика е писал,
и хляб е месил, за да ме нахрани.
Предавал се е, за да ме спаси,
и бой е ял, за да съм здрава!
О, как жестоко е мълчал,
когато ме е възпитавал.
Той си е бил обикновен
и винаги е бил необходим!
Но не е бил със мен, когато съм била щастлива.
Не съм си спомняла за него,
когато съм лекувала в победите си.
Той просто е седял на камъка,
протегнал е ръце нагоре,
хванал се е за небето
и е излетял в звездата си...

В. Томова

# 23 8 ноем. 2008, 18:30 ч.

Мнения: 4 138

моите съболезнования, Бианка.
никога не си задавайте тези въпроси. вие сте страхотни деца. всички, до едно. ако някъде има някакви грешки, те не са ваши, а наши.
вие сте най-голямото ни богатство и благословия .

# 24 9 ноем. 2008, 12:50 ч.

Мнения: 625

Бианка, иска ми се да ти кажа нещо успокоително, но наистина не намирам толкова силни думи.Моите съболезнования!

# 25 13 ноем. 2008, 00:07 ч.

Мнения: 677

Чак сега видях темата,съжелявам за загубата ти.
Мойте съболезнования.
Да почива в мир.Сигурна съм,че си била това детенце за него,което е било най-доброто,обичано и обичащо.
Твоят тати ще идва в съня ти и пак сте визуално заедно, а останалото време той винаги ще е някъде около теб.
На няколко пъти ми се е случвало мама да си тръгва от този свят и знаеш ли какво ми каза наскоро - Благодаря ти,че ти винаги беше до мен в онези моменти,затова Господ ме остави при теб,за да се учим взаимно.
Взаимно сте си дали това от което е имало нужда и от тук на сетне остава на теб да вървиш по своят път, да изживееш нещата такива каквито са за теб и винаги да помниш,че твоя тати е някъде до теб и ти помага в мислите.
Hug

# 26 6 ян. 2009, 16:10 ч.

София
Мнения: 1 444

Сори, че чак сега попаднах на темата, но когато и да било тя все ще е актуална.
Искрени съболезнования за Бианка. Дано намериш утеха скоро, тъй като никога няма да прежалиш татко си, особено след като сте имали толкова силна връзка.
Аз също загубих моя баща преди 5 години, но се радвам че видя успехите ми и можа да познае и се порадва на децата ми.Убедена съм, че където и да е сега, ме закриля и гледа непрекъснато. Колкото до прежалването, то никога не може да стане факт, поне според мен.Най-силна връзка съм имала с дядо си, това беше човекът когото боготворях толкова, колкото той мен, това е човекът, който ми даде всички знания, умения, който ме подкрепи за всичко.Изгубих го преди почти 20 години и мога да те уверя, че до момента не е минал ден, през който да не се сетя за него и през който да не ми липсва.Липсва ми във всеки момент на болка, при всяка житейска битка и неволя, както при всяко щастливо събитие и победа. Има моменти в които макар да са минали почти 20 години, през които съм живяла без него и както хората казват трябва да не изпитвам силна болка от липсата му, изпитвам наистина адски силна болка и огромна бездна от липсата му.
Та в заключение Бианка искам да ти кажа, че никога няма да прежалиш татко си, нито ще запълниш с друго липсата му, но просто ще се научиш да живееш без него и с вярата, че той те закриля и съпътства житейските ти победи и загуби.Пожелавам ти поне по-бързичко да осъзнаеш, че вече ще си без него и да преодолееш тази силна, изпепеляваща гърдите ти болка и да продължиш напред заради себе си, заради всички около теб и заради татко ти, за да намери и той покой, виждайки че малкото му момиченце е стъпило на краката си.Успех миличка Бианка.

# 27 7 ян. 2009, 01:17 ч.

София
Мнения: 1 444

Не отговорих на въпроса.....
Мисля, че сме оправдали очакванията на родителите си.От това, което чета през последните години, то всички пишещи тук осиновени деца наистина сме оправдали очакванията.Поне за себе си смятам е така, защото бях добро и безпроблемно дете, постигнах това, което майка и татко мечтаеха да постигна. Освен това през целият си живот толкова много се старах да заслужа всичко, което ми дадоха, както и да докажа, че избора им не е бил грешен и аз съм детето, което са искали.Мисля, че успях.Баща ми преди да почине се гордееше с професионалните ми успехи и беше щастлив, че родих две прекрасни момичета, като едното носи името му, че израстнаха пред очите му.Майка ми не спира да се гордее с мен а обичта ни стана много по-силна от момента в който осиновяването ми спря да е тайна.От тогава имаме още по-силна нужда една от друга и се обичаме повече.Надявам се и ще съм щастлива ако съм оправдала очакванията на родителите си.

# 28 7 ян. 2009, 16:51 ч.

Мнения: 2 123

Моето дете не оправда очакванията ми - далеч ги надмина Laughing

. Всеки ден благодаря на бога, че ни събра. Не съм си представяла, че може да е толкова хубаво

Изобщо - нещо много странно си мислех тези дни. Тъй като дълго време съм искала да имам дете, някак си явно съм си свързвала мисълта за дете само с бебе. Сега, като го гледам как расте, ма то става все по-прекрасно общуването с него

Последно - почерпвам ви с една реплика на свекърва ми от тазгодишната Бъдни Вечер:
"Искам да ви кажа нещо... и съжалявам, ако ви обидя, но това е положението. Вие двамата (аз и мъжът ми имаше предвид), имате дете, което многократно ви надвишава!!!" Joy

# 29 9 ян. 2009, 16:31 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

всеки има своите очаквания
като дете и като майка считам, че очакванията са едно, възможностите друго, а правото всеки да върви по своя път стига да не вреди с нещо на околните - трето
дали някой ще оправдае нечии очаквания....а дали очакванията са верни, правилни и най-добрите?
и какво значи "очакване"? начин да наложим своето виждане за щастие на индивид свъзан с нас, но коренно различен от нас.... а дали ние оправдаваме неговите очаквания?
със сигурност ще имам очаквания какво искам от децата си, със сигурност имам представа какво оже и очакват децата от мен
така както съм убедена, че ще ги разочаровам и не еднокатно, вявам, че и те ще ми носят разочарование....
но те и аз не сме институции и съд и не мерим обичта си с "очаквания".....
така че процеса е двупосочен в очакването....и само любовта, търпението и вярата, че всеки има право на личностен и свободен избор дори да прави "глупости" ни подсигуряява спокойствие и си мисля, че само спазването на тази личностна свобода и неналагането на нашите очаквания запазва душата ни свободна!

# 30 9 ян. 2009, 18:25 ч.

Русе
Мнения: 11 924

Очакването ми, надеждата ми и голямото ми желание е детето ми да расте щастливо.
Да носи в сърцето си много любов, да умее да се радва.

Щастлива съм, че имам много позитивно и усмихнато дете, надявам се да запази тази енергия.

Препоръчани теми

Моля за съдействие с отговор за прекратени права в Бюрото

Субфебрилна температура и летище

ПАПИЛОМ

Куфари

1
На пазар

Причина:

Причина: