не това не е шега или грешка 
става въпрос за хляб в саксия за цветя.
за някои странно, за други - логично.
съдовете за готвене, направени от глина заемат важна част от нашата кухня.
почти всеки има гювеч или сач, почти всяка млада домакиня има гювечета...
саксията не е по-различна от тези съдове, просто има друга форма
както и функция.
но сега можем да подарим за 8ми март на свекървата вместо букет цветя, една саксия с тутманик
какво ни трябва:
- глинена, незползвана и негледжосана саксия (големината според вкуса и големината на печката)
- хартия за печене
- малко галета или грис
- тесто за хляб, питка, тутманик, козунак - кой каквото желае.
саксията се измива добре с четка, оставя се половин час в съд с вода, да поеме водата.
после празна се слага във фурната на 150 С за около 10 -15мин.
това се прави, за да се унищожат бактериите.
след като се охлади саксията напълно, отново се потапя във вода и стои там докато спре да "пие" вода.
за разлика от глеждосаните глинени съдове, негледжосаните трябва винаги преди печене да се киснат за около половин час във вода, защото са порьозни и поемат вода.
ако съдът не е накиснат във вода, то ще изсмуче влажността от тестото и след печене ще ни остане камък...
затова винаги се накисват във вода.
след като сме накиснали саксията я намазняваме отвътре добре с олио.
изрязваме от пекарска хартия едно кръгче за дъното, за да не изтече тестото през дупката (в случай, че саксията е с дупка).
поръсваме обилно с грис или галета, за да не залепне хлябът по стените на саксията.
слагаме омесенето тесто, което трябва да заема половината, до 2/3 от саксията
оставяме да втаса и после печем.
след изпичането хлябът има само отгоре коричка.
за любителите на коричка - хлябът се вади от саксията и се слага без саксията за още 10 мин във фурната.
така от всички страни ще е с коричка.
сега всичко в снимки....
става въпрос за хляб в саксия за цветя.
за някои странно, за други - логично.
съдовете за готвене, направени от глина заемат важна част от нашата кухня.
почти всеки има гювеч или сач, почти всяка млада домакиня има гювечета...
саксията не е по-различна от тези съдове, просто има друга форма
както и функция.
но сега можем да подарим за 8ми март на свекървата вместо букет цветя, една саксия с тутманик
какво ни трябва:
- глинена, незползвана и негледжосана саксия (големината според вкуса и големината на печката)
- хартия за печене
- малко галета или грис
- тесто за хляб, питка, тутманик, козунак - кой каквото желае.
саксията се измива добре с четка, оставя се половин час в съд с вода, да поеме водата.
после празна се слага във фурната на 150 С за около 10 -15мин.
това се прави, за да се унищожат бактериите.
след като се охлади саксията напълно, отново се потапя във вода и стои там докато спре да "пие" вода.
за разлика от глеждосаните глинени съдове, негледжосаните трябва винаги преди печене да се киснат за около половин час във вода, защото са порьозни и поемат вода.
ако съдът не е накиснат във вода, то ще изсмуче влажността от тестото и след печене ще ни остане камък...
затова винаги се накисват във вода.
след като сме накиснали саксията я намазняваме отвътре добре с олио.
изрязваме от пекарска хартия едно кръгче за дъното, за да не изтече тестото през дупката (в случай, че саксията е с дупка
).поръсваме обилно с грис или галета, за да не залепне хлябът по стените на саксията.
слагаме омесенето тесто, което трябва да заема половината, до 2/3 от саксията
оставяме да втаса и после печем.
след изпичането хлябът има само отгоре коричка.
за любителите на коричка - хлябът се вади от саксията и се слага без саксията за още 10 мин във фурната.
така от всички страни ще е с коричка.
сега всичко в снимки....
, така е изобретено панетонето. Хлебаря Тони от едно миланско село имал много красива дъщеря Франческа и един търговец от Милано я харесал, но бащата много я пазел, не я пускал да излиза от къщи. Търговецът Анджело 
. Решил да се откаже и да се прибира. Но дъщерята го убедила да купи продукти и да се опита да направи нещо достойно за Милано. Обнадежден, пекарят накупил сушени плодове, брашно, захар, яйца, затворил се в кухнята и три дена не излязъл. На третия изпекъл цяла фурна сладкиш, всичките му тави били пълни, та сложил останалото тесто в няколко саксии и също го изпекъл. На другия ден поели с каляската пълна със сладкиши към Милано. Народът разграбил плодовия сладкиш и всички искали още от високите, печени в саксия 
каква красота, а и изглежда много вкусно. Ще споделиш ли рецепта за тази солена торта 
. Купих три саксии комплект - много красиви, ама я вижте колко са на снимката, две разбира се. Тъкмо я изплакнах и кво я тръскам толкова, като я цапнах на теракота - на пар-че-та. Тестото втасало, тръгна да ме търси, абе... 
не ми е ден, не че предишните ми бяха. Снимала съм стъпка по стъпка, но когато ги извадих от формичките, познайте.. падна батерията на фотоапарата 
Ааа. има и чинийки, да знаете и са в жълто.
Каква е тази плетеница? 
