Запознаване с родителите

  • 12 732
  • 68
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 163
Много добре те разбирам - и аз много се потисках от това. До към 7-8 месец мислех, че родителите на приятеля ми нямат представа за съществуването ми (не живеем в един и същи град), докато един ден така се получи, че без никакви такива намерения минахме от там и ме представи. Тогава понеже много се притесних, го попитах все пак дали знаят за мен. Оказа се, че са знаели разбира се, но явно наистина на мъжете им трябва повечко време да задълбочат нещата. Питай направо, вместо да се терзаеш!   bouquet

# 61
  • София
  • Мнения: 84
Аз съм в същата ситуация - ходим от почти 3 години, не живеем заедно,
но 2-3 пъти в седмицата ходим у тях, но НЕ ме запознава с техните. Уж да ме запознае,
но все не го прави, а и аз не горя от желание. Странно е, не мисля, че е нормално,
но и аз не съм убедена дали да съм с него занапред, затова и не искам да се запознавам с родителите.

# 62
Аз лично не бих издържала толкова време в невидение за роднините му, по точно родителите му. как така живеете заедно и не познаваш близките му, не си ли виждате поне за великден и коледа newsm78
аз го запознах веднага със семейстовото си, както и той.при положение, че родителите са му разведени и баща му има втори брак, той ме зопозна и с него и децата му. мисля, че в една връзка дори и без брак е добре да се познават всички, та нали това са близките ти. има и нещо друго - защо не поговорите на тази тема и до го попиташ защо те крие? Stop
Не е ли редно да познаваш родителите му, те знаят ли за тази връзка? Thinking
Ако това не те притеснява живей си така, но аз не го разбирам за правилно, но всеки решава сам. Peace

# 63
Според мен повод за притеснение има. Ако държи на теб и иска да сте заедно, да създадете семейство и т.н. би трябвало да те запознае с тях. Самото запознанство е важна част от връзката ви, може да се приеме и като етап от нея.
Но не се отчайвай, когато е готов ще го направи. Не допускай, обаче грешката да му натякваш и насилваш тази среща.
Пожелавам ти успех и щастие с него Simple Smile

# 64
  • Мнения: 13
При мен и моя приятел, нещата са почти идентични. Даже бих казала, че от това, което е написала авторката има около 90% съвпадение. Живеем от 2 години заедно и още не се познавам с родителите му и те не знаят за връзката ни. Просто хората живеят на 200 км и не им се е налагало да идват в София. Аз пък не намирам за нужно да ходя при тях, а приятеля ми си ходи рядко. Връзката ни няма нищо общо с тях и е важното ние с него да си се разбираме и да си живеем безоблачно. Когато му дойде времето ще се запознаем и ще ги шокираме малко, дано не ни се разсърдят.  Embarassed
И аз като авторката минах един такъв период на въпроси защо е така, но в крайна сметка нещата си се наместиха и вече не ми пука. Simple Smile Мъжете понякога много се притесняват от такива неща, особено ако трябва да се обясняват много. А и все пак има по-консервативни родители, които трудно приемат съжителството без брак. Може пък момчето от това да се притеснява. Аз добре че за разлика от авторката надух главите на приятелките ми, които ми помогнаха да осъзная, че се вкарвам във филми и просто има и по-стеснителни момчета (като моя), на които им е трудно да общуват с родителите си на тема личен живот и такива неща се обсъждат, когато ножа опре до кокала.
Към авторката: Не се притеснявай ще се наместят нещата. Просто отговорите на някои съфорумнички ме накара да се смея много. Е определено жените може да се хвърлим в големи филми. Имаме богата фантазия. То не беше женено момчето, то не бяха разни тайни неща. Хайде няма нужда, шашнахте момичето с тези глупости. ooooh! Просто опитай се да си изживееш хубавите моменти с него, пък всяко нещо с времето си. Не живееш с родителите му, а с него. А и сама каза, че те е страх да се запознаеш с тях. Както някои момичета бяха казали, после ще има да се оплакваш от тях и да съжаляваш, че се познавате Laughing - това само на шега де, дано не става така и да се разбирате много добре.
Успех!

# 65
Запознах се с родителите на съпруга си още в началото на връзката ни.Канили са ме на семейни празници,не са ме делили от собствените си деца-и така и аз станах част от тяхното семейство.В последствие връзката ни се разви много бързо и след 4-5 месеца се бракувахме. .Може да се каже,че следвахме естествения развой на нещата.Съпругът ми се запозна с моите родители много преди мен. Но ако той отлагаше този момент щях да се притесня и да помисля,че има причина за това.

# 66
  • София
  • Мнения: 17 140
От какъв зор ми трябва да се запознавам, не живея с тях в крайна сметка.

Ами защото това са хората, които са отгледали и възпитали мъжа, с който живееш и от който се каниш да имаш деца и, честно казано, докато не познаваш семейството му, не познаваш и голяма част от него самия.
Несериозно е, определено, каквито и да са причините.

# 67
  • Мнения: 131
От какъв зор ми трябва да се запознавам, не живея с тях в крайна сметка.

Ами защото това са хората, които са отгледали и възпитали мъжа, с който живееш и от който се каниш да имаш деца и, честно казано, докато не познаваш семейството му, не познаваш и голяма част от него самия.
Несериозно е, определено, каквито и да са причините.



Тъкмо си мислех да го напиша и аз...  Simple Smile Все пак това са хората, които са го възпитавали и чийто модел за семейни отношения (или изобщо такива между мъж и жена) той повече или по-малко е възприел, дори и несъзнателно. И ако установиш, че този модел на теб не ти допада, можеш да си плюеш навреме на петите, вместо да си губиш времето... Ако установиш например, че баща му има по-пренебрежително или снизходително отношение към жените изобщо, то твърде вероятно синът също да е такъв, дори и под прикритие... Или пък мама слугува на татко и върши всичко вкъщи - вероятно синът е същият и дори и сега да помага тук-там, когато реши, че си му "в кърпа вързана" (а те мъжете с такова мислене рано или късно стигат до подобно гениално заключение), ще се отнася по подобен начин... И още един куп подобни работи... Виж какъв е баща му на 50-60 и смятай, че синът върви в подобна посока... И реши дали ти харесва.

# 68
  • Мнения: 2 388
Запознах се с майка му известно време, след като живеехме заедно. Честно казано не помня вече колко беше, но май имаше година. Със сестра му се познавах от множеството телефонни разговори, които сме провеждали.
Не съм го намирала за притеснително. Изобщо даже.

Общи условия

Активация на акаунт