...Мисля си, че така нещо ни липсва...Иначе, не мога да се оплача от него (за сега). Постоянно сме заедно и се грижи за мен.
.... Истината е, че връзката ни започна леко сложно и ние не знаехме дали ще има нещо между нас. Имаше химия, но и двамата не бяхме сигурни дали искаме връзка, а по стечение на обстоятелствата бяхме постоянно заедно и след това заживяхме заедно на квартира и видяхме че се разбираме под един покрив заедно и връзката ни просъществува. Така, че ако трябва да съм честна истинската ни връзка започна с живота ни заедно....сложно за обяснение. ...
При него нещата обаче стават много по-бавно и аз вече се изнервям, предплагам, защото аз искам да имам някакво развитие и си мисля, че ако ме запознае с тях вече сериозността на отношенията ни ще е изяснена изцяло.
От друга страна не съм сигурна дали аз самата искам да се запозная с тях, защото се притеснявам, че може да не ме харесат и да започне да му се отразява негативно това на него.
При него нещата обаче стават много по-бавно и аз вече се изнервям, предплагам, защото аз искам да имам някакво развитие и си мисля, че ако ме запознае с тях вече сериозността на отношенията ни ще е изяснена изцяло.
От друга страна не съм сигурна дали аз самата искам да се запозная с тях, защото се притеснявам, че може да не ме харесат и да започне да му се отразява негативно това на него.
А и кое момиче ще е доволно от факта приятеля й да живее в друг град с друга жена, дори и смао като съквартиранти? Тоест ако имаше нещо такова за толкова време все трябваше да се разбере предполагам. Мисля си по-скоро, че или връзката ни е супер несериозна за него, въпреки че изобщо не изглежда така, или обяснението му е достоверно и рано или късно ще ви се оплаквам и аз от майка му 
(това в кръга на шегата разбира се)...
(това в кръга на шегата разбира се)........
Оххх сега вече си вкарах муха в главата. Е честно казано не знам как да постъпя. До сега не ми пукаше много много, но сега се замислих да няма наистина някоя 
. Ама и ние жените сме едни...Сега да се тръшкам да рева или да му поставям ултиматуми? 
Или да си продължа както до сега, да съм непукист, пък каквото сабя покаже?
Оххх сега вече си вкарах муха в главата.
Е честно казано не знам как да постъпя. До сега не ми пукаше много много, но сега се замислих да няма наистина някоя . Ама и ние жените сме едни...Сега да се тръшкам да рева или да му поставям ултиматуми? Или да си продължа както до сега, да съм непукист, пък каквото сабя покаже? Отношенията му с родителите му са съвсем нормални. Хората са загрижени за него и доста често се чуват. Може пък наистина да не иска да попада в ситуацията да бъде подлаган на разпит, защото съм 100% убедена, че ще искат да ме заведе у тях ако официално получат потвърждение на подозренията си, че има някоя в живота му, а те подозират. Сам го е казвал. И няма как да не подозират де. Но ако им каже ще има и 2 часа обяснения защо до сега не е казвал, коя съм и каква съм 
Ами мен малко ме е страх да се запозная с тях. Честно казано и аз не знам какво искам. Ако им каже ще трябва да ида да се срещна с тях, защото задължително ще го поискат, а мен си ме е страх направо. Като не им казва пък ми е супер гадно и аз не знам защо.
Ами мен малко ме е страх да се запозная с тях. Честно казано и аз не знам какво искам. Ако им каже ще трябва да ида да се срещна с тях, защото задължително ще го поискат, а мен си ме е страх направо. Като не им казва пък ми е супер гадно и аз не знам защо.
...Определно не трябваше да пускам темата, но ми беше леко криво, че ей го сега пак си е със семейството, а аз със своето...а може би ми се иска заедно да ходим при семействата си. Май съм на етап развитие в отношенията отново. То има няма и минавам в такива периоди...Ще помоля модератора да изтрие темата.
О,тогава едва ли ще гори от желание да се вижда с тях..... 
