Запознаване с родителите

  • 12 733
  • 68
  •   1
Отговори
Кога се запознахте със семейството на приятеля/мъжа си? С моя приятел сме заедно около 2 години, а живеем заедно около година, а аз все още не се познавам с близките му. Той е от друг град и когато си ходи за няколко дни, никога не ме кани. Дори подозирам, че родителите му не знаят за мен все още. Много се ядосвам. Мисля си, че не е нормално, но според него това не би трябвало да бъде голям проблем. До сега никога не бил запознавал приятелките си с родителите си и не бил свикнал на такива взаимоотнояения с тях. Не му се занимавало да им се обяснява. Много ми е гадно заради това нещо. Мисля си, че така нещо ни липсва...Иначе, не мога да се оплача от него (за сега). Постоянно сме заедно и се грижи за мен.  

# 1
  • Мнения: 6 582


Определено има за какво да се притесняваш, нещо не е наред ако това е истина.
Какви са тези родители дето за 1 година не са разбрали, че синът им живее с някого. Тотална отчужденост, незаинтересованост и липса на уважение и от двете страни.
И изобщо не ми се вярва толкова много да държи на теб.
Има и друга възможност - да има някаква неприятна тайна около семейството му.

# 2
  • Мнения: 2 448
Ако живеете заедно е притеснително, ако сте само гаджета, които се срещат и после всеки от където е, не е необичайно. Но определено не говори за сериозно намерения и трайни на този етап от страна на мъжа.  Peace

# 3
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Абе какво се косиш! Познавам една мацка, дето от повече от 8 години са заедно с мъжа си (женени са от 5-6 месеца), а тя се запозна с майка му и баща му преди година... Тъй че... Има на какво да се учиш още! За мен това честно да си кажа е достра странно, когато става въпрос за сериозни отношения... Ама знае ли човек. Хора разни!  Thinking

Макар че... То и аз преди да запозная нашите с мъжа ми не бях водила гаджета у дома, камо ли да ги запознавам с родата... Ама моичкия все пак ръката щеше да ми иска, нямаше как  Joy

# 4
  • София
  • Мнения: 175


Определено има за какво да се притесняваш, нещо не е наред ако това е истина.
Какви са тези родители дето за 1 година не са разбрали, че синът им живее с някого. Тотална отчужденост, незаинтересованост и липса на уважение и от двете страни.
И изобщо не ми се вярва толкова много да държи на теб.
Има и друга възможност - да има някаква неприятна тайна около семейството му.

Едва ли това може да е компетентно мнение.
Напълно е възможно да е в много лоши отношения с родителите си и да иска да ви държи взаимно изолирани. Това не е задължително лошо, в доста случаи е по-добре. Възможно е да са ограничени хора; да са хора, от които той се срамува; да има нещо в миналото му, което иска да забрави и т.н. Според мен е по-важно как се държи с теб, какъв е съвместният ви живот и какви са ви плановете, отколкото да те представи на родата  Peace

# 5
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Тъй, тъй... Ако си наясно какви са му отношенията с родата, може би ще ти се изясни положението... Ама честно да си кажа, чудя ти се какво пък се натискаш и ти толкова... newsm78

# 6
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Загубата не е голяма.... Laughing,ти пък си голяма мазохистка,на сила искаш да си създаваш проблеми.....и все пак има нещо гнило.

# 7
 имах една приятелка навремето,която беше в същото положение.
търпя до време и реши да се прави на детектив.
   какъв беше шока и ,като отишла в града,издирила къщата и на вратата я посрещнала жена му.
а отвътре се чувал детски глас...

# 8
  • Мнения: 4
Имах приятел ,който за 2,5 г. не намери време и желание да ме запознае с баща си.С майка му се запознах сама по стечение на обстоятелствата,той даже не присъства на запознанството ни.И това при условие че живеехме не само в един град,а и в един квартал.Оказа се много нерешителен ,и в крайна сметка това оказа влияние на избора ми дали да съм с него и в бъдеще.

# 9
  • Мнения: 1 554
въобще не се учудвам,аз пък половин година живеех ме заедно с баба му и дядо му, и дори не сме се засичали по коридора на апартамента, и не ме познаваха Laughing това беше далечната 2001г Crazy

# 10
  • Мнения: 413
Макар че... То и аз преди да запозная нашите с мъжа ми не бях водила гаджета у дома, камо ли да ги запознавам с родата... Ама моичкия все пак ръката щеше да ми иска, нямаше как  Joy
Това според мене е най-правилният подход за жена, разбира се.
Ако си от малко населяно место запознанството и гостито се равнява на брак/съжителство. И ако не стане? И като заведеш 4-5 такива??? Какво става от теб, според хоратата?-Нищо.
Така, че съображения винаги има.

объркана, питай го директно водил ли е момичета в къщи.
Кога се запознахте със семейството на приятеля/мъжа си? С моя приятел сме заедно около 2 години, а живеем заедно около година, а аз все още не се познавам с близките му.
...
До сега никога не бил запознавал приятелките си с родителите си и не бил свикнал на такива взаимоотнояения с тях.
....
 Постоянно сме заедно и се грижи за мен. 
И две години е достстъчно време за въпроса: Дали или с него? и изясняване на намеренията Ви за напред. Хората или се женят първата, втората година или никога - лично мнение.

Последна редакция: сб, 20 сеп 2008, 12:25 от izina

# 11
  • Мнения: 413
Определено има за какво да се притесняваш, нещо не е наред ако това е истина.
Какви са тези родители дето за 1 година не са разбрали, че синът им живее с някого. Тотална отчужденост, незаинтересованост и липса на уважение и от двете страни.
И изобщо не ми се вярва толкова много да държи на теб.
Има и друга възможност - да има някаква неприятна тайна около семейството му.
А като се обажда от телефона си на тях или те като му се обаждат-ти присъстваш ли? Изобщо чувала ли си разговор помежду им?

# 12
  • Мнения: 246
 Shocked  Навремето имах една позната,която изпада няколко пъти в такава ситуация.Първият път се оказа,че господинът е семеен и с деца и изобщо не се стигна до запознанство.Вторият път се запозна с родителите на сегашния си съпруг след като беше бременна в 3/4 месец и бяха решили вече да вдигат сватба!
За мен това е супер недопустимо,особено ако живеете заедно!
Ако не знаят за теб,то поне не му ли ходят на гости? newsm78
2 години са това все пак!!!
А от негова страна-просто липса на сериозни намерения или наистина има нещо гнило около цялата ситуация  Peace

# 13
  • Мнения: 22 343
Аз пък не виждам какво толкова е станало. А и защо да е задължително да те запознава с родителите си. Има много варианти за това, да го е срам от родителите му и да не иска да се излага, да не са в добри отношения, или просто да не смята за необходимо да те запознава с тях, както и много други.
Аз също близо 2години не се бях запознала с родителите на съпруга ми, просто нямах желание, нито той се е натискал да ме запознава.

# 14
Благодаря за отговорите. Истината е, че връзката ни започна леко сложно и ние не знаехме дали ще има нещо между нас. Имаше химия, но и двамата не бяхме сигурни дали искаме връзка, а по стечение на обстоятелствата бяхме постоянно заедно и след това заживяхме заедно на квартира и видяхме че се разбираме под един покрив заедно и връзката ни просъществува. Така, че ако трябва да съм  честна истинската ни връзка започна с живота ни заедно....сложно за обяснение. Та майка му и баща му знаят, че живее със съквартирантка, предполагам защото в началото бяхме решили да пробваме така. То и за пред моите родители почти беше така. Не исках да ги товаря, че живея с някого с когото искам да има връзка и ако не се получи накрая да стане един вид тъпо. В последствие обаче нещата се изясниха за родителите ми. Аз не съм много скрита покрита и даже го заведох в родния ми дом. При него нещата обаче стават много по-бавно и аз вече се изнервям, предплагам, защото аз искам да имам някакво развитие и си мисля, че ако ме запознае с тях вече сериозността на отношенията ни ще е изяснена изцяло. От друга страна не съм сигурна дали аз самата искам да се запозная с тях, защото се притеснявам, че може да не ме харесат и да започне да му се отразява негативно това на него. Говорила съм с него и становището му е, че изобщо не е мислел, че това е проблем за мен. Обясни ми, че не ме е запознал, защото все още не "му се занимавало" да им обясни какво е станало, въпреки че те май се досещали, но и те нямали навика да разпитват. Приех обяснението му, защото в началото и аз бях така с моите родители. Просто никога не съм намирала за нужно да ги занимавам с личните ми отношения с някого и затова не им се обяснявам много много, а дори изпитвам и леко притеснение.
Някой ме беше питал, дали разговаря с тях в мое присъствие. Разговаря да. До сега не ми е направило впечатление да се крие докато разговаря с някого.(да не чуе дявола..). Иначе и аз си бях вкарала мухата да не би да има друга, но после като помислих ми стана леко смешно. Звучи ми леко пресилено това.

# 15
  • Мнения: 413
И как отговаря на въпроси от типа на: Какво правиш? Как си? Как обяснява с кого е или само казва „Аз бях на ресторант сам/със съквартиранта”, „Аз бях на кино (сам/със съквартирант/ката)”?
Явно, ти си съквартиранта или съквартирантката, а не Ева/Мария/Иванка.... Това е притеснителното.
Да кажеш на родителите “имам едно приятелче с което съм, засега не зная какво ще излезне” е едно. Но да знаят, че нямаш/че си сам е съвсем друго.
объркана, може да си има и там приятелка и да не иска да казва за тебе. Честотата на ходенията му, също е показателна, ако е всяка седмица петък вечерта, събота и неделя - имаш проблем. newsm78

Последна редакция: сб, 20 сеп 2008, 13:59 от izina

# 16
  • Мнения: 22 343
Абе аз не разбирам за какво се вкарвате във филми само защото някой си не ви запознал с родителите си.
Да не би да живеем в 18век и да преставяме момата пред родата?
Едва ли устойчивостта и разбирателството в една връзка зависят от това на кой ден, месец, година партньорът ви ви е запознал с родителите си. За мен това е абсурдно и глупаво.

# 17
  • Мнения: 413
А кога ще им каже за нея? Когато забременее? На годежа? На сватбата? Или никога?
Според мен след две/една година реално съжителство си е за притеснение и най-вече изяснявяне за “За напред” или “Живеем за момента”.

# 18
Ами, честно казано, не ми е направило впечатление как ме нарича пред тях. Нито аз слухтя какво говори, нито съм чула да се обяснява с подробности какво прави. Иначе, както казах и аз си мислех, че може да има някаква връзка там, но не ми се иска да съм чак такава фантазьорка. Ние жените понякога си ги мислим едни...Тоест не мисля да е чак толкова подъл...Също така познавам, малко негови приятели от неговия град и те знаят за нашата връзка. А и кое момиче ще е доволно от факта приятеля й да живее в друг град с друга жена, дори и смао като съквартиранти? Тоест ако имаше нещо такова за толкова време все трябваше да се разбере предполагам. Мисля си по-скоро, че или връзката ни е супер несериозна за него, въпреки че изобщо не изглежда така, или обяснението му е достоверно и рано или късно ще ви се оплаквам и аз от майка му Laughing (това в кръга на шегата разбира се)
Аз не знам, струва ми се леко ненормално това да не им казва, но си го знам че си е такъв човек. Изнервям се за това, но все се успокоявам, че не зависи от мен и когато той реши тогава.
По-скоро се чудех ние ли сме най-ненормалните и дали има и други жени, които са се запознали с родителите на половинката си след по-дълъг период от време и как те са постъпили спрямо мъжете си, когато са били в моето положение.

# 19
  • Мнения: 1 447
За мен една година да живееш с човек и да сте със сериозни намерения един към друг,а да не познаваш родителите му при условие,че той се познава с вашите си е наистина притеснително.Някой мъже запознават приятелката си с родителите,когато имат сериозни намерения,а ако не е така не го правят.Дано твоя приятел не е от тези мъже и дано скоро те запознае с техните.Въпреки,че това не е гаранция,че като ги познаваш ще се ожените.Но все пак е проява на сериозност във връзката ви.

# 20
  • Мнения: 413
А Велик ден, Коледа, Нова година и пр. cемейни празници как прекарвате-заедно нили всеки си вкъщи с родителите си?
Не отговори за това дали са чести ходенията му до вкъщи. Ако е като студент, може и  да го чакат.
Приятели...В поечето случай са верни. И ти имаш приятелки. А общи приятели и приятелки, нямате?

Няма по-сляп от влюбения човек. Отвори очи, разбери истината. Съмнението вече се е промъкнало. Има два варианта: добър и лош. Според мен по-добре рано, отколкото късно или никога. Проучи положението - приятели, подмятания и пр. женски номера.

Последна редакция: сб, 20 сеп 2008, 14:45 от izina

# 21
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051
Запознах се с близките на мъжа си, когато бяхме гаджета едва от 2-3 седмици. Тогава изобщо не съм мислила, че нещата са сериозни и не на това отдавах запознанството ми с тях.
Но от друга страна не бих приела да ме представя само за съквартирантка или някоя си там позната, при условие, че живеем заедно и имаме връзка.

# 22
  • Мнения: 413
Никога не съм искала да ме запознават, но те са го правили пряко или косвено.
...Но от друга страна не бих приела да ме представя само за съквартирантка или някоя си там позната, при условие, че живеем заедно и имаме връзка.
Няма по-сляп от влюбения човек. Отвори очи, разбери истината. Проучи положението - приятели, подмятания и пр. женски номера.
Обади му се в къщи /късно вечер, рано сутрин, на обяд/, питай го какво прави и гледай да не е сам (усеща се). Ако има домашен телефон ще е най-добре.

Последна редакция: сб, 20 сеп 2008, 14:54 от izina

# 23
Коледа-всеки със семейството си за Бъдни вечер, както и Великден. Иначе, Нова година заедно. Рождения му ден също. Ходенето му до вкъщи не е много често. Бих казала нормално. Понякога само за почивните дни, понякога сме заедно почивните дни. Общо взето 2-4 пъти в месеца за кратко. Повечето ни приятели са ни общи. Част от приятелите му от неговия град ги познавам.
Оххх сега вече си вкарах муха в главата.  Laughing Е честно казано не знам как да постъпя. До сега не ми пукаше много много, но сега се замислих да няма наистина някоя newsm78 . Ама и ние жените сме едни...Сега да се тръшкам да рева или да му поставям ултиматуми? Crazy Или да си продължа както до сега, да съм непукист, пък каквото сабя покаже?

# 24
  • Мнения: 6 582
Не реви и не му поставяй ултиматуми. Можеш да поговориш с него и да му кажеш какво точно те притеснява. Той сега пак ли е там за 3 почивни дни?
Мен би ме притеснявало това, че съм никоя за семейството му. Вярвам, че в голяма степен хората пренасят отношенията от родителите си в собственото си семейство. Изключенията само потвърждават правилото.

# 25
  • Мнения: 413
В момента имам съквартирантка. Ходи си всяка седмица /в петък след работа и за събота и неделя/ и в понеделник си идва и направо на работа. Вечер се прибира след работа или след кaфе или салатка. От три месеца насам тя не проявява желание да излезнем заедно на кафе или да пийнем нещо, а камо ли за дискотека - не приемам, че проблема е в мен. Хазяйката, при която е от 7 години насам, се чуди как такова момиче може да си няма приятел. А тя познава всички реноме заведения и не е някоя смугла или пък красавица. Лятото ходи и на море, но не казва с кой и подробности. Та тя или е уплашена от нещо или си има възлюбен на село или е любовница или е лизбийка /но досега не го е показала/. Но не ме интересува-тя ми е само съквартирантка.
Ултиматумите не помагат - хитро и по женски. newsm10

Последна редакция: сб, 20 сеп 2008, 15:20 от izina

# 26
Dincho , аз го направих. Говорих с него. Понеже си бях втълпила, че едва ли не го е срам от мен си му казах всичко. Той, ме успокои и каза, че изобщо не е предполагал, че това е проблем за мен. Просто до сега не бил свикнал да споделя с родителите за личния си живот. До сега нямал толкова сериозна връзка, че да му се налага да им казва. Било му за първи път да живее с някоя и да има толкова сериозна и дълга връзка и за това все още не знаел какво да им каже и защо в началото ги е излъгал, казвайки им, че живее със съквартирантка. Оххх и аз не знам вече какво да си мисля.
Благодаря ви за отговорите. Ще видя как да се оправя с тази каша.

# 27
  • Мнения: 6 582
На колко години сте, ако не е тайна?

# 28
  • Мнения: 413
Динчо, да се хванем на бас, че са на 18-19  г. макс., студенти и неработещи.
Как така се рeшихте да живеете заедно? Било то и съквартиранти в две различни стаи на апартамент с обща кухня и баня. newsm78
Тея родители и от двете страни не помогнаха ли с багажа?

Пързул Shocked #Crazy

Последна редакция: сб, 20 сеп 2008, 15:29 от izina

# 29
  • Мнения: 6 582
Ще ни се скарат за чат.
Ако са до 25 все пак може и да има нещо вярно в обяснението, което е дал.
Ако са над тази възраст обаче положението става сериозно.

# 30
на 24 години сме. Заживяхме заедно, когато завършихме университета. Имаме си собствени доходи.

# 31
  • Мнения: 6 582
Твърде възможно е да се притеснява от техните, но това не е успокоение.
Като за начало можеш да го помолиш поне да ги информира за съществуването ти и без да ви запознава.

# 32
  • Мнения: 1 250
Тъй, тъй... Ако си наясно какви са му отношенията с родата, може би ще ти се изясни положението... Ама честно да си кажа, чудя ти се какво пък се натискаш и ти толкова... newsm78
Е, взе ми думите от устата.

# 33
  • София
  • Мнения: 392
И как отговаря на въпроси от типа на: Какво правиш? Как си? Как обяснява с кого е или само казва „Аз бях на ресторант сам/със съквартиранта”, „Аз бях на кино (сам/със съквартирант/ката)”?
Явно, ти си съквартиранта или съквартирантката, а не Ева/Мария/Иванка.... Това е притеснителното.
Да кажеш на родителите “имам едно приятелче с което съм, засега не зная какво ще излезне” е едно. Но да знаят, че нямаш/че си сам е съвсем друго.
объркана, може да си има и там приятелка и да не иска да казва за тебе. Честотата на ходенията му, също е показателна, ако е всяка седмица петък вечерта, събота и неделя - имаш проблем. newsm78
E не всеки дава отчет на родителите си къде и с кого излиза. Ако не са толкова близки, може просто да им казва:"Добре съм!" и толкова. Има много варианти, не е задължително да има друга. Може просто да са от любопитковците, дето после коментират и поучават, а на него не му се слушат глупости.
 И аз се чудя като Селин.

# 34
  • Мнения: 940
После ще се молиш да не си се запознала с майка му....и ще има да пускаш теми: "Свекървата така, свекървата иначе...."

# 35
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Абе аз като си познавам родата, хич не бързам да ги запознавам с когото и да било от обкръжението ми, че все нещо недоволни и мрънкат тоя такъв бил, оня не знам какъв си. А пък гаджетата далече ги държах, че даже не знаеха дали въобще съм с някого (те до последно за монахиня ме смятаха  Joy). А колко пъти съм ходила при мъжо в Софето без да знаят и още колко тайни неща съм правила! От приятелчетата ми познаваха само двама щото едния ми беше съсед, а момичето пък е дъщеря на семейна приятелка.
Та всеки луд с номера си. Някои пък с цял моноспектакъл!

Миличка, не се вкравай в разни филми! Гледай си живота пък каквото стане такова. Дори да са последните ти дни с това момче (това образно го казвам) не би ли искала да си ги изкарате добре вместо да се гризеш от съмнения и прочие глупости?! Пък то каквото има да става, ще стане...

# 36
Отношенията му с родителите му са съвсем нормални. Хората са загрижени за него и доста често се чуват. Може пък наистина да не иска да попада в ситуацията да бъде подлаган на разпит, защото съм 100% убедена, че ще искат да ме заведе у тях ако официално получат потвърждение на подозренията си, че има някоя в живота му, а те подозират. Сам го е казвал. И няма как да не подозират де. Но ако им каже ще има и 2 часа обяснения защо до сега не е казвал, коя съм и каква съм Embarassed
Ами мен малко ме е страх да се запозная с тях. Честно казано и аз не знам какво искам. Ако им каже ще трябва да ида да се срещна с тях, защото задължително ще го поискат, а мен си ме е страх направо. Като не им  казва пък ми е супер гадно и аз не знам защо.

# 37
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Момиче,тази работа хич не ми харесва,да не се окаже на края ,че си те ползва само за съквартирант,но с консумация ,пък и на всичкото отгоре с който да си дели наема.....
Това,че познаваш някои от приятелите му ,не значи,че не се движи в родния си град като ,,ерген,,.
По времето на моите младини,много мои познати практикуваха този вариант и после кой от къде е.....
Две години живеете заедно,а не познаваш поне един родителите му,дори не знаеш къде е родния му дом-трябва да ти свети червената лампичка....

# 38
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Абе като гледам май някой твърде много чете "Лична драма"! И откога е лошо нещо да са съквартиранти с консумация... Реално погледнато всички сортове отношения са за нечия изгода... А варианти на изгода колкото си щеш...
То верно, пет милиона сценария можем да измъдрим, ама кажи ми миличка, мислиш ли че си струва?! И моиет родители ме обичат и държат на мен, долу-горе се разбираме, ама са консервативни, та така... Колкото по-малко знаят за личния ми живот, толкова повече се обичаме!

На твое място отдавна да съм помолила да изтрият темата (ако въобще я пусна). Не мисля, че ние сме хората, които ще ти решим проблемите. То верно в даването на съвети равни нямаме. Пък в какви невероятни филми можем да те вкараме... май ти е бедна фантазията! Стига си си навивала на пръста глупости. Като имаш съмнения и опасения... абе не мисля, че ние сме хората, с които трябва да си обсъждаш проблемите! Та ние ама въобще, въобще не те познаваме каква си що си, още по-малко пък познаваме ситауцията...

# 39
Права си Селин, аз май наистина се вкарах в големи филми. Определно не трябваше да пускам темата, но ми беше леко криво, че ей го сега пак си е със семейството, а аз със своето...а може би ми се иска заедно да ходим при семействата си. Май съм на етап развитие в отношенията отново. То има няма и минавам в такива периоди. Понякога мъжете трябва да се подсещат за таива работи. Сега се замислих какво ще стане аз пък като реша че искам деца или брак, а той сам не се сеща. Или аз винаги много бързам или той е много бавен Laughing

Ще помоля модератора да изтрие темата.

# 40
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Ще помоля модератора да изтрие темата.

Прекрасна идея!   bouquet А като ти е криво... По-добреси поплачи на приятелките си, те ще те разберат много по-добре от нас!  Hug Успех, мила! Всичко ще се нареди!

# 41
  • Мнения: 22 343
Абе чета, чета, ама страшни идеи давате. )))
То не беше семеен, не беше да му е съквартирантка с консумация. Голяма драма, че не я запознал с родителите си. А после наистина мацките реват ама свеки така казала, ама там се намесила, ама не знам какво си.
Що не си гледаш живота на 24г и ако нямаш сериозни намерения да се жениш за него не виждам от какъв зор с родителите му да се запознаваш. Явно не си попадала в кофти ситуации с родители на гаджета, изтипосана на маса, всеки цъка с език и те гледа и преценява, а ти стоиш в небрано лозе. Ако толкова ти липсва това, тропни с крак и настоявай да те запознае. Ако не искаш да си създаваш неприятности си гледай кефа и толкова.
Мен никога не са ме интересували родителите на гаджетата ми, даже винаги съм се дърпала като се стигне до някакво запознанство с тях. От какъв зор ми трябва да се запознавам, не живея с тях в крайна сметка.

# 42
  • Мнения: 413
Ще помоля модератора да изтрие темата.
За мене това си е същата история като момичето с “Най-необходимите вещи”.
И тя - незнае какво иска и какво да направи. Хем я сърби, хем я боли.
Като искаш да сте само съквартиранти и необвързан секс, ок.
Ако искаш повече, след периода от година/две,  титрябва решителност да застанеш пред истината независимо каква е тя.

# 43
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Хубава работа,от кога една жена не си знае ,,цената,,.....,ми да се консумират.....,да го пере, да го глади,да му чисти,пък и да си плаща за това,но при условие,че и нея я задоволява тази ситуация.
Девойчето има сериозни намерения,нормално е да се чувства притеснено,тук чета ,че и за деца и брак се вълнува,но явно отсрещната страна така му е изгодно.
Много ми е интересно ,ако беше ваша дъщеря ,какво бихте и казали.....,дали бихте я насърчили да продължава да живее по този начин?

# 44
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
k.a.l.i., ами вземи я тогава под крилото си...

направо ме убивате понякога колко насериозно се вземате!  Joy (аз пък се заяждам, друго да не си помислите)

# 45
  • Мнения: 413
...Мисля си, че така нещо ни липсва...Иначе, не мога да се оплача от него (за сега). Постоянно сме заедно и се грижи за мен. 
.... Истината е, че връзката ни започна леко сложно и ние не знаехме дали ще има нещо между нас. Имаше химия, но и двамата не бяхме сигурни дали искаме връзка, а по стечение на обстоятелствата бяхме постоянно заедно и след това заживяхме заедно на квартира и видяхме че се разбираме под един покрив заедно и връзката ни просъществува. Така, че ако трябва да съм  честна истинската ни връзка започна с живота ни заедно....сложно за обяснение. ...
 При него нещата обаче стават много по-бавно и аз вече се изнервям, предплагам, защото аз искам да имам някакво развитие и си мисля, че ако ме запознае с тях вече сериозността на отношенията ни ще е изяснена изцяло.
От друга страна не съм сигурна дали аз самата искам да се запозная с тях, защото се притеснявам, че може да не ме харесат и да започне да му се отразява негативно това на него. 
А и кое момиче ще е доволно от факта приятеля й да живее в друг град с друга жена, дори и смао като съквартиранти? Тоест ако имаше нещо такова за толкова време все трябваше да се разбере предполагам. Мисля си по-скоро, че или връзката ни е супер несериозна за него, въпреки че изобщо не изглежда така, или обяснението му е достоверно и рано или късно ще ви се оплаквам и аз от майка му Laughing (това в кръга на шегата разбира се)...
.....
Оххх сега вече си вкарах муха в главата.  Laughing Е честно казано не знам как да постъпя. До сега не ми пукаше много много, но сега се замислих да няма наистина някоя newsm78 . Ама и ние жените сме едни...Сега да се тръшкам да рева или да му поставям ултиматуми? Crazy Или да си продължа както до сега, да съм непукист, пък каквото сабя покаже?
Отношенията му с родителите му са съвсем нормални. Хората са загрижени за него и доста често се чуват. Може пък наистина да не иска да попада в ситуацията да бъде подлаган на разпит, защото съм 100% убедена, че ще искат да ме заведе у тях ако официално получат потвърждение на подозренията си, че има някоя в живота му, а те подозират. Сам го е казвал. И няма как да не подозират де. Но ако им каже ще има и 2 часа обяснения защо до сега не е казвал, коя съм и каква съм Embarassed
Ами мен малко ме е страх да се запозная с тях. Честно казано и аз не знам какво искам. Ако им каже ще трябва да ида да се срещна с тях, защото задължително ще го поискат, а мен си ме е страх направо. Като не им  казва пък ми е супер гадно и аз не знам защо.
...Определно не трябваше да пускам темата, но ми беше леко криво, че ей го сега пак си е със семейството, а аз със своето...а може би ми се иска заедно да ходим при семействата си. Май съм на етап развитие в отношенията отново. То има няма и минавам в такива периоди...Ще помоля модератора да изтрие темата.

Последна редакция: сб, 20 сеп 2008, 20:50 от izina

# 46
  • Мнения: 473
След време ,дано се развият нещата по-най хубавия начин, като му станеш жена сигурно ще си много щастлива, че не те води у тяхните. Знаеш ли на мен колко ми е хубаво като не се виждам със свекитата? И те спокойни и доволни , и аз спокойна и щастлива. Така че може и да е за добро.

# 47
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
 hahahaО,тогава едва ли ще гори от желание да се вижда с тях..... Joy

# 48
Миналата година се запознахме с родителите му. Август, септември, там някъде...

# 49
  • Мнения: 1 284
Може родителите да не искат да се запознаят с теб newsm78 А може и да се срамува от  роднините си..

# 50
  • Мнения: 1 259
Я поговорете, като му кажеш, че от толкова време сте заедно и нямали намерението да те запознае с родителите си... и те не са ли поне любопитни да видят с какъв човек споделя живот, дом и легло синът им... Та тогава според отговора му ще разбереш дали изобщо те знаят за теб....

# 51
  • Варна
  • Мнения: 2 171
И две години е достстъчно време за въпроса: Дали или с него? и изясняване на намеренията Ви за напред. Хората или се женят първата, втората година или никога - лично мнение.

Хъм, ние сключихме брак на седмата година newsm78. Минали сме между капките сигурно Laughing.

Към авторката- според мен за две години е имал достатъчно време да те запознае с родителите си. Всякакви извинения са несериозни. Той също е несериозен и доста глупаво се "измъква" в обесненията си.

# 52
  • София
  • Мнения: 1 735
Не се притеснявай и не се вкарвай във филми.Ние ходихме 7 години/е,вярно не живеехме заедно/,но едва ли веднага съм се запознала с родителите на мъжа ми.И при моя мъж всичко се развива бавно.И за сватбата нещо не беше готов и деца в началото не искаше,а сега е щастлив според мен.Те мъжете/някои особено/ са много бавни във взаимоотношенията с жените,особено ако става сериозно,пък и вие сте още доста младички.

# 53
  • Мнения: 2 556
С мъжа ми сме били гаджета 5 години, не сме живяли заедно никога преди да се оженим. Нито аз бях виждала родителите му, нито той моите. Навремето бях направила грешката да запозная нашите с една гадже и те веднага решиха, че ще се женим, та затова реших следващия път да ги запознавам само ако наистина ще се женя. И така запознах го с нашите и той мен с техните, когато решихме да се женим, тоест около 5-6 месеца преди сватбата. Но аз по принцип не съм си никога падала по роднински сбирки и веселия, така че не знам защо толкова напирате да се виждате с родители, ако са свестни - ОК, ама ако се окажат някои темерути, сами ще сте си виновни...

# 54
  • Мнения: 12 648
Като цяло мъжете гледат да минат по най-малкото съпротивление. Защо да се вкарва във филм, като може да го избегне.

# 55
  • софия
  • Мнения: 636
Без да ми се сърдиш аз мисля, че приятеля ти няма особено сериозни намерения към теб-в смисъл няма да сте семейство със или без брак без значение. Просто за него ти си поредната приятелка, с която живее за някакъв период от време защото така му е по-удобно. А когато реши и си избере жена ще запознае близките си

# 56
  • Мнения: 197
Ако имаш сериозни намерения към него (а и той към теб) направи всичко възможно да се запознаеш и опознаеш роднините му. Все пак те са го отгледали и възпитали. Каквито и да са, каквото и да се опитва да скрие, не играй "на сляпо". Това е най-трудната и рискована игра......

# 57
  • Мнения: 152
Не мисля, че драмата е толкова вълнуваща. Мъжът ми ме запозна с родителите си на третия месец от съвместното ни съжителство. Те пък решиха сигурно , че съм голяма заплаха за имотите, които всъщност нямат, та започнаха да завещават провинциалния им апартамент на девер ми. Много се изложиха. Не мисля, че това беше удобният момент . С две думи, разочаровах се от тези нетактични люде. Сега се виждаме много, много рядко.

# 58
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Оле, божке, още ли си нищи тая история?! ooooh!

# 59
объркана, не си единствената. Мога да ти кажа, че моят случай е почти същия и честно казано никога не съм си и мислела, че за някой това може да е проблем... Имате толкова време пред себе си защо ти е да бързаш? Някакво разписание ли следваш - "след първата година заживяваме заедно, на втората той ме запознава с родителите му, няколко месеца по-късно се женим и вече на 4-5 година трябва да съм забременяла" Laughing. Остави го човека да му дойде от вътре. Заживях с моя приятел преди година, а се запознах с родителите му преди 2-3 седмици и то не по нечия инициатива, а така се получи. И на моите родители им бях казвала малко за него просто защото не обичам да ми се бъркат в отношенията и да се обяснявам като хлапачка. Споменавах им за него от време на време и те малко по малко се усетиха накъде духа вятъра и така. А за него мога да кажа, че това, което ти пишеш за твоя приятел, съм го чувала и от моя - не ме интересуваше много-много и не бързах, защото принципно нямам намерение да се запознавам с родителите на всички мъже, с които съм излизала.
Така че недей да си мислиш, че е толкова странно и не обръщай внимание на някои, които сякаш живеят не в 18, ами в 15 век... Егати разбиранията, смайват ме някои хора тук. Ако те успокоява, една моя приятелка (аз съм чувала и за много други) се запозна с родителите му, когато решиха, че след 4 години заедно, искат да се женят и винаги са си били много щастливи заедно. Недей да се вманиачаваш.

# 60
  • Мнения: 163
Много добре те разбирам - и аз много се потисках от това. До към 7-8 месец мислех, че родителите на приятеля ми нямат представа за съществуването ми (не живеем в един и същи град), докато един ден така се получи, че без никакви такива намерения минахме от там и ме представи. Тогава понеже много се притесних, го попитах все пак дали знаят за мен. Оказа се, че са знаели разбира се, но явно наистина на мъжете им трябва повечко време да задълбочат нещата. Питай направо, вместо да се терзаеш!   bouquet

# 61
  • София
  • Мнения: 84
Аз съм в същата ситуация - ходим от почти 3 години, не живеем заедно,
но 2-3 пъти в седмицата ходим у тях, но НЕ ме запознава с техните. Уж да ме запознае,
но все не го прави, а и аз не горя от желание. Странно е, не мисля, че е нормално,
но и аз не съм убедена дали да съм с него занапред, затова и не искам да се запознавам с родителите.

# 62
Аз лично не бих издържала толкова време в невидение за роднините му, по точно родителите му. как така живеете заедно и не познаваш близките му, не си ли виждате поне за великден и коледа newsm78
аз го запознах веднага със семейстовото си, както и той.при положение, че родителите са му разведени и баща му има втори брак, той ме зопозна и с него и децата му. мисля, че в една връзка дори и без брак е добре да се познават всички, та нали това са близките ти. има и нещо друго - защо не поговорите на тази тема и до го попиташ защо те крие? Stop
Не е ли редно да познаваш родителите му, те знаят ли за тази връзка? Thinking
Ако това не те притеснява живей си така, но аз не го разбирам за правилно, но всеки решава сам. Peace

# 63
Според мен повод за притеснение има. Ако държи на теб и иска да сте заедно, да създадете семейство и т.н. би трябвало да те запознае с тях. Самото запознанство е важна част от връзката ви, може да се приеме и като етап от нея.
Но не се отчайвай, когато е готов ще го направи. Не допускай, обаче грешката да му натякваш и насилваш тази среща.
Пожелавам ти успех и щастие с него Simple Smile

# 64
  • Мнения: 13
При мен и моя приятел, нещата са почти идентични. Даже бих казала, че от това, което е написала авторката има около 90% съвпадение. Живеем от 2 години заедно и още не се познавам с родителите му и те не знаят за връзката ни. Просто хората живеят на 200 км и не им се е налагало да идват в София. Аз пък не намирам за нужно да ходя при тях, а приятеля ми си ходи рядко. Връзката ни няма нищо общо с тях и е важното ние с него да си се разбираме и да си живеем безоблачно. Когато му дойде времето ще се запознаем и ще ги шокираме малко, дано не ни се разсърдят.  Embarassed
И аз като авторката минах един такъв период на въпроси защо е така, но в крайна сметка нещата си се наместиха и вече не ми пука. Simple Smile Мъжете понякога много се притесняват от такива неща, особено ако трябва да се обясняват много. А и все пак има по-консервативни родители, които трудно приемат съжителството без брак. Може пък момчето от това да се притеснява. Аз добре че за разлика от авторката надух главите на приятелките ми, които ми помогнаха да осъзная, че се вкарвам във филми и просто има и по-стеснителни момчета (като моя), на които им е трудно да общуват с родителите си на тема личен живот и такива неща се обсъждат, когато ножа опре до кокала.
Към авторката: Не се притеснявай ще се наместят нещата. Просто отговорите на някои съфорумнички ме накара да се смея много. Е определено жените може да се хвърлим в големи филми. Имаме богата фантазия. То не беше женено момчето, то не бяха разни тайни неща. Хайде няма нужда, шашнахте момичето с тези глупости. ooooh! Просто опитай се да си изживееш хубавите моменти с него, пък всяко нещо с времето си. Не живееш с родителите му, а с него. А и сама каза, че те е страх да се запознаеш с тях. Както някои момичета бяха казали, после ще има да се оплакваш от тях и да съжаляваш, че се познавате Laughing - това само на шега де, дано не става така и да се разбирате много добре.
Успех!

# 65
Запознах се с родителите на съпруга си още в началото на връзката ни.Канили са ме на семейни празници,не са ме делили от собствените си деца-и така и аз станах част от тяхното семейство.В последствие връзката ни се разви много бързо и след 4-5 месеца се бракувахме. .Може да се каже,че следвахме естествения развой на нещата.Съпругът ми се запозна с моите родители много преди мен. Но ако той отлагаше този момент щях да се притесня и да помисля,че има причина за това.

# 66
  • София
  • Мнения: 17 142
От какъв зор ми трябва да се запознавам, не живея с тях в крайна сметка.

Ами защото това са хората, които са отгледали и възпитали мъжа, с който живееш и от който се каниш да имаш деца и, честно казано, докато не познаваш семейството му, не познаваш и голяма част от него самия.
Несериозно е, определено, каквито и да са причините.

# 67
  • Мнения: 131
От какъв зор ми трябва да се запознавам, не живея с тях в крайна сметка.

Ами защото това са хората, които са отгледали и възпитали мъжа, с който живееш и от който се каниш да имаш деца и, честно казано, докато не познаваш семейството му, не познаваш и голяма част от него самия.
Несериозно е, определено, каквито и да са причините.



Тъкмо си мислех да го напиша и аз...  Simple Smile Все пак това са хората, които са го възпитавали и чийто модел за семейни отношения (или изобщо такива между мъж и жена) той повече или по-малко е възприел, дори и несъзнателно. И ако установиш, че този модел на теб не ти допада, можеш да си плюеш навреме на петите, вместо да си губиш времето... Ако установиш например, че баща му има по-пренебрежително или снизходително отношение към жените изобщо, то твърде вероятно синът също да е такъв, дори и под прикритие... Или пък мама слугува на татко и върши всичко вкъщи - вероятно синът е същият и дори и сега да помага тук-там, когато реши, че си му "в кърпа вързана" (а те мъжете с такова мислене рано или късно стигат до подобно гениално заключение), ще се отнася по подобен начин... И още един куп подобни работи... Виж какъв е баща му на 50-60 и смятай, че синът върви в подобна посока... И реши дали ти харесва.

# 68
  • Мнения: 2 388
Запознах се с майка му известно време, след като живеехме заедно. Честно казано не помня вече колко беше, но май имаше година. Със сестра му се познавах от множеството телефонни разговори, които сме провеждали.
Не съм го намирала за притеснително. Изобщо даже.

Общи условия

Активация на акаунт