Какво прави желязото?
Желязото (Fe) е много важна съставна част от храната ни. Необходимо е на червените кръвни телца, за да транспортират кислорода от въздуха в кръвта. Ако човек не диша в продължение на 4 минути, клетките му започват да измират. Без кислород нито една клетка не може да оцелее. Особено важно е снабдяването с кислород за мозъка.
Преди раждането кръвните телца съдържат друг носител на кислорода – фетален хемоглобин, тъй като нероденото получава кислород чрез майчината кръв. След раждането носителят на кислород бива трансформиран, за да може да пренася кислорода от въздуха. Тази трансформация често си проличава под формата на жълтеница.
Сигурност чрез майчината кърма
Понеже снабдяването с кислород е толкова важно, природата ни е вградила механизми за сигурност. Кърмачетата се раждат със запас от желязо, който е достатъчен за 6 до 9 месеца, а освен това в началото кърмата съдържа особено голямо количество желязо.
Съставът на майчиното мляко се регулира особено стриктно от гърдата. Измерените количества желязо в кърмата са много различни. Следните разлики се регулират от самата гърда и не са отговорни за съдържанието на желязо в кърмата: храненето на майката, железните запаси на майката, продължителност на кърменето, възраст на майката, продължителност на бременността, инфекции и въздействия от околната среда като прием на желязо, пушене, вегетарианство, орални контрацептиви преди или по време на лактацията.
Дори лечение с препарати, нарушаващи усвояването на металите при определени заболявания (Morbus Wilson/нарушения в усвояването на медта) не повлияват негативно на снабдяването на кърмата с желязо. Няма никаква причина да се дават допълнително железни препарати на доносено и изключително кърмено бебе през първите 6 месеца.
Железни добавки?
При добре развиващи се деца в Швеция на възраст от 12 месеца изчерпване на желязото се наблюдавало при една чертвърт от децата. Въпреки това недостиг на желязо (анемия) не била установена. Подходящото съдържание на желязо в бебешката храна все още не е установено (по Domellof). Липсата на симптоми за недостиг на желязо навежда на мисълта, че стойностите, които да момента се считат за правилни, са твърде високи. Във всеки случай не се забелязва положително влияние върху стойностите на хемоглобина от даването на железни добавки при кърмените бебета.
Промените в регулацията на приема на желязо във възрастта от 6 до 9 месеца подсилват способността на детето да се приспособи към понижен прием на желязо и задействат механизъм, чрез който някои – но не всички – деца успяват да компенсират недостига на желязо независимо от ниския му прием в по-късното детство. Ако кърмените деца на възраст межуд 6 и 9 месеца получават добавки, не могат да се възползват от този механизъм. И приемът си остава нисък.
Протеини, пренасящи желязо
В кърмата се съдържа един протеин, транспортиращ желязо – лактоферин, в количество средно 1,4 mg/ml (по Satuegarcia). Той има бактериостатично действие, защото свързва желязото. Бактериите имат нужда от желязо, за да могат да се развиват. Ако лактоферинът свърже желязото, растежът им спира.
В изкуственото мляко има само 0,1 mg/ml от това особено вещество. Вместо това формулата съдържа до 12 mg/l желязо в сравнение с 0,8 mg/l в кърмата.
Твърдите храни
Усвояването на желязото от зеленчуците се подобрява чрез добавката на месо. Усвояването на желязото се влияе силно от това какво се яде по същото време.
Високото съдържание на желязо в спанака (днес 1,14 mg/100 g) е само слух, грешка в изчисленията. Други храни съдържат много повече желязо, например листата на карфиола 40,0 mg/100 g.
Желязото – проблем на изкуственото хранене
Кърмата (0,08 mg/100 g) съдържа повече желязо от кравето мляко (0,046 mg/100 g). Съдържанието на желязо е проблем за индустията за бебешки храни.
Желязото от кърмата се усвоява до 50-75 % в кръвта, защото се доставя заедно с подходящите за това вещества. Нещата стоят другояче при кравето мляко, тук се усвояват само 7-10 %, което изостря проблема. При изкуственото хранене, в изкуствена и мъртва атмосфера, усвояването пада даже на 5-7 %. Единствената възможност да се осигури на изкуствено хранените бебета достатъчно желязо е да се добавя желязо във високи дози (12 вместо 0,8 mg/l), което е 15 пъти предозиране.
Източници:
Domellof, M. et al., American Journal of Clinical Nutrition 1, 76, Seite 198-204, 2002
Domellof, M. et al., American Journal of Clinical Nutrition 4, 76, Seite 858-864, 2002
Dorea, J.G. et Miazaki, E.S., Fertility and Sterility 72, 2, Seite 297-301, 1999)
Dorea, J.G., Nutrition 16, 3, Seite 209-220, 2000
Engelmann, M.D.M. et al., Pediatric Researche 43, 6, Seite 768-773, 1998
Persson, L.A. et al., Acta Paediatrica 87, 6 Seite 618- 622, 1998
Satuegracia, M.T. et al., Journal of Agricultural and Food Chemistry 48, 10, Seite 4984-4990, 2000