Любопитство или наглост

Кое му е обърканото? Една девойка на 17 може да е много самостоятелна, и на вид да изглежда съвсем голяма, но си е подрастващо с всичките си свойствени за възрастта неща. Странни реакции на обичайни на пръв поглед неща, странно поведение- все неща, които са свойствени за един тийн и което би трябвало да е разбираемо от страна на възрастния зрял родител или в случая, котролиращата ситуацията вуйна. Друг е въпросът, че вуйната в случая би трябвало в самото начало да определи строги рамки за правилата в собствения и дом. На тази възраст, младежът има нуждата понякога да бъде...(май на български няма такава дума дори) направляван, подпомаган, насочван и ограничаван. На френски казват encadrer =поставен в рамки.
Но всичкото това е ваш...как да кажа, съвсем обичаен начин на комуникация. Това не са въпроси за обществено разискване по същия начин както ако утре детето ти направи някаква беля за която трябва да му бъде преподаден урок. Ако трябва да разискваме нещо тук, то не е напълно разбираемото поведение на един тийн, а по-скоро неадекватната реакция на вуйна му.

Аз горе като споменах за странни неща, ще кажа също че не намирам поведението и за странно. Върнах се в спомените си на същата възраст когато гостувах на вуйна си. Е явно съм имала готина вуйна. Доколкото си спомням целия и гардероб и всички аксесуари бях попреносила. С нейно поощрение разбира се. Изобщо не съм убедена, че ако не бях поощрена не бих полюбопитствала като така или иначе живея в дома и. Така както се чувствам у дома си при баба си, така се чувствам и при вуйна си. И двете са ми еднакво "рода". Но явно за някои вуйни, някои племенници са просто "рода на съпруга".
Момичето нищо не ти е откраднало. Само е разгледала на вуйна си нещата. Вземи се стегни малко и не се прави на ощипана. Това е твоята племенница. Същото е като твое дете. Детето на брат ми е и мое.

Ами, то интерпретирането на историята направо за осмиване си стана. На 17 години една девойка била дете. Въпросната гостенка може спокойно да рови навсякъде, да ползва чуждия телефон (а подозирам, че е имала мобилен), да ползва чуждата козметика. (Храната не мога да я коментирам, защото там вече е мътно къде е границата). А домакинята, ако не е доволна от тарашенето и навъртането на сметката бива обявена за дребнава. Е, кое му е нормалното в такова обяснение и оправдаване на чистата липса на възпитание у гостенката?

Аванта е всяко нещо, до което може да се докопа гостът без изобщо да се съобразява с домакините - ядене на корем, телефон, транспорт и т.н.
Между другото, никой не отива на гости за една седмица, ако просто му е скучно вкъщи. За едноседмичен престой у някого наистина е нужна мноооого основателна причина, която не може да е просто скука. Най-малкото от елементарно възпитание и съобразяване с домакините. Това да не е минаването през комшулука на село по всяко време на денонощието? Тези времена отминаха.

Въпросът е точно в това Радостина, че авторката смята детето за ЧУЖДО, а то явно смята леля си за своя (което е нормално, не мислиш ли?). Ти племенници имаш ли?

Радостина, точно за това лицемерничене говорех аз. Аз съм ходила на гости за по седмица на вуйна си. И на стринка също. Авторката говори за племенницата си, като за най-далечна роднина, на баба Злата на шурея детето. Дребнавост е разбира се. Никой от нас не е видял, какво толкова е тарашено, и изобщо тази дума е много не на място. Разглеждала е. Да, не е показ за добро възпитание, но не може да претендираш у другите за такова, когато ти явно го нямаш не мислиш ли. За яденето пък изобщо е смешно да се коментира. Племенницата била у тях, яла шоколад и мляко. Аз пак питам, ама никой не ми отговаря, ако е толкова голяма трагедия това пусто мляко и тоя шоколад, защо авторката не е помолила родителите на момичето, като я пращат, да и пратят и храната и да поясни, че в нейната къща, гостите си носят яденето. Боже, не става въпрос за черен хайвер бе хора. И силно ме съмнява, момичето да е яло на корем, само защото е на аванта. Демек, чакай да изям, колкото мога, после ще драйфам, ама карай нали е без пари.... Дрън-дрън.
П.П. Но, да се надяваме, че от цялата история, ще си вземат поука всички. Авторката, да не приема гости, щото трябва да ги храни, а роднините и, да не ходят в тях, защото после ще ги разнасят през девет планини в десета, ако хапнат нещо у тях.

С нейно поощрение разбира се. Но явно за някои вуйни, някои племенници са просто "рода на съпруга".
[/quote]


Малко по-различно е когато някой те поощрява и се радва на това което правиш, защото твоята вуйна е била там и и е било кеф.

И да се изясня, че не съм вуйна, а просто момичето е далечна братовчедка на съпруга ми, но просто родителите и си общуват и затова са по-близки.

И няма моя и твоя рода, а гости, които ти е кеф пак да поканиш и такива за които не искаш да си спомняш.

И какво като са роднини? Въпросът е принципен. Как така ще разглежда? Какво е гледала, картините по стените и снимките по полиците на шкафовете ли? Или е бърникала ВЪТРЕ в гардеробите и шкафовете? Какво означава това " разглежда" в чужда къща в отсъствието на домакините?! ТОва да не е изложба, че да разглежда?

Не мога да се сдържа, въпреки че си казах, че няма да пиша повече.
Ок, всички подминавате храната, а аз искам да се върна на нея. Понеже не знам как стоят нещата в хладилника на авторката, ще опиша своя. Вкъщи купувам само био кисело мляко. Което обаче не се продава в кварталния магазин, а само в Пикадили, т.е. ако млякото свърши, трябва да се пали колата и да се загуби около 30мин за покупката му. При положение, че няма задръствания . Аз всеки ден ям мляко, затова, ако някой ми омете всичките млека, мноооооооооого ще се вкисна. Хем аз съм възрастен човек и мога да потърпя, но дали детето на авторката ще е толкова разбрано?
Въпросът не е, че е го е изяла, а че не се е съобразила, че може и някой друг да иска. Не мисля, че ако е казала на леля си, че й се хапва мляко, лелята не би предвидила при пазаруването и такова за 17-год."дете'.

Тези млека ги ядох и преглъщах откакто пуснах темата
Дадох ги като пример, защото преди това попитах иска ли, обича ли, какво да купя и направя. Попитах съфорумките дали да споделя със съпруга си, а се оказах скръндза за няколко млека. Кво да правя, нали трябва да се хванеш за нещо, че да се правиш на интересен индивид с широки възгледи. Ама карай да върви

   Хех, това и аз съм го забелязала, чак се учудвам колко добре си го описала...  
   По темата - и аз бих се вкиснала в подобна ситуация. И не мисля, че трябва да предипреждаваш - не ползвай телефона, не ми рови в нещата - това си е елементарно възпитание и на когото му липсва, няма да стъпи втори път в дома ми, пък ако ще да ми е най-близък роднина. Не мисля, че е нормално да натоварвам мен си психически заради липсата на първите 7 години на някой друг.

Как така "какво от това че са роднини"? Ти дете имаш ли? То при баба си ходи ли? Там да не би да се държи като срамежлива госпожица и да не отваря шкафче без разрешение?
Има огромна разлика между роднински взаимоотношения и просто приятелски.

Относно храната, след като е предвидила персонализирано за своето дете, би трябвало да е предвидила и за гостенката. И да посочи конкретно- толкова за теб, толкова да останат за малкото. Щом и е предложила хладилника без ограничения какъв е проблема та после да го изтипосва по форуми?

Не знам, ама ако мъжа ми повдигне такъв въпрос по форум за мой племенник(ца), ще си имаме МНОГО сериозен проблем. А ако е снахата, може и сериозно да си сритаме шапките за дълго време.

Ходят при баба си. Но това не означава, че тършуват навсякъде. Аз да не би да пипам всички техни вещи? Нищо, че са ми деца, и те имат право на свое пространство и на своя територия и вещи. Ако искат нещо, просто питат и толкова. Знаят, че има шкафове и места, където нямат право да пипат и за мен това е в реда на нещата. Може на въпросните места да има документи, лекарства, зценности или просто вещи, които не са за пред други очи.
Независимо дали отношенията са роднински или приятелски доброто възпитание важи. Като е роднина да го оставя да се изсере на средата на хола и да се избърше с бялата покривка ли?

 Май твоето си го възпитала да бърника навсякъде без разрешение, а?

Моята се чувства у дома като у дома. Ако имам нещо наум и желая дадена територия да е достъпна само за мен, си правя сметка да си я държа под ключ. Ако някой (било то баби, вуйни, стринки и прочее) не желае да му се рови по шкафовете докато живее в дома им, да предупреждават предварително. Аз не мога да си представя да отиде да живее при баба си за няколко месеца и да не рови по шкафове. Егаси и бабата! По-добре и без такава ... Детето отива там за да се чувства у дома. Като си каниш роднина само на гости с всички произтичащи от това обстоятелства, си ги кани за по 2 часа на кафе.
Честно казано и при такива визити децата на мои роднини (къде по-далечни) успяват да обърнат къщата наопаки, но го приемам в реда на нещата. И през ум няма да ми мине да разисквам публично че някое роднинско дете ми е РАЗГЛЕЖДАЛО дрехите.

А даваш ли да ти разглеждат гащите? Може и даже да им предлагаш да ги пробват.

Има си заможни и заможни.
Била съм при такива, които буквално не си знаят парите, и всичко е било отворено за мен. Дори до там, че като отида в магазина и си харесвам дрехи, не са ми разрешавали да плащам. Никога и никъде.
Живяла съм и при бедни хора за общия стандарт, ами делили сме си буквално последните хапки, пак с мен - непознатата.
Живяла съм при разкошни хора, които са ме приемали ей така непознатата като собствено дете. Това е непонятно за много хора. За това се иска много повече отколкото някой може да си представи и въобще не става дума за пари.
Била съм и при такива, които са си надписвали шампоаните в банята - това е моя, не го пипай, сливи ли имаш в устатата да го кажеш, вместо да го пишеш. Това винаги ми е било непонятно и смешно.
Не е вярно това за заможните, не са заможни заради това, че си пазят територията, пак си опира до манталитета, разбира се, а че са надраснали много неща. Също непонятно за много други.

аз не съм ничия баба, ама дано доживея да стана . А дрехите и козметиката е малко нелогично да си държа под ключ .