Любопитство или наглост

Никои не говори за тарашене..като спя  в леля ми и нямам резервни дрехи...си избирам които искам...но не е обърнато с краката на горе...
същото се отнася и за пренощуването в приятеля ми....
Ако си и търся нещо бисквитки някъде...пак така... вадя всички сладки..докато стигна до бисквитите..и всичко се връща в същия ред..

 Не, не, тийн-възрастта не е оправдание за неадекватно поведение. В тази държава на 16 години дават паспорт. На 17 хората обикновено учат и полагат основите на бъдеща кариера. В 1-ви курс в университета повечето ми колеги бяха на 17.

Според мен това момиче има някакъв проблем.
Тук ми е скучно, там ми е скучно.
Затвореност.
"Не, не ми купувайте". Не ям шоколад, ама ми се прияде. Ама шоколадът е и антидепресант, освен средство за дебелеене, нали се сещате.
Трицифрена сметка за телефон, направена за един ден, независимо на каква тарифа е, не се получава от 6-7 минутен разговор "Мамо как си, аз съм добре. А тати? ... ... айде чао", та бил той и междуградски. Получават се от два часа хленчене на рамото на най-добрата приятелка, ред сълзи-ред сополи, малко шоколад, още два часа крясъци, рев, молби, уговорки с онзи ден скъсалото гадже, ред сълзи - ред сополи, още малко шоколад, докладваме на най-добрата приятелка, какво е казал той, през това време едно млекце отива; след малко екс-гаджето се обажда, че ще дойде, да се изясним очи в очи; олееее, ми сега какво да облека? - един сладолед, докато творим планове, какво ще правим; не няма, отказал се да идва, ама... още четвърт шоколад; 10 - 15 минути импулсен с някоя врачка, да я питаме, какво да правим и още едно млекце между другото, докато слушаме в захлас... А между впрочем ти провери ли бутилките в барчето на какво дередже са?

 А всъщност, напълно ли си сигурна, че не е бременна?


Това горното не е фантазия, а адаптиран преразказ на нещо, което се случи с една моя приятелка - в крайна сметка си закри телефона, защото не можа да си плати натрупаните за няколко месеца сметки от друга нейна приятелка, която й се изтърсваше, когато й скимне, изпушваше по две кутии, докато се оплаква от целия живот и въртеше с часове от телефона й на най-различни врачки и гадателки. Говоря за 40 годишна жена в процес на развод. Не тийн.

Всичко това се е случило, защото въпросната жена не е знаела за форума ни

Както и за невероятните възможности да получи пълна психоанализа, терапия и съвет.


raichetodb, не съм искала никого да обидя.

Алеко Константинов го е казал най-точно, макар и по друг повод: "Разни хора, разни идеали"   

Разбирам авторката най-вече по отношение на ровенето в лични вещи и телефона.
Когато се омъжих, в началото живеехме заедно с родителите на съпруга ми. Ползвахме някогашната детска стая - на съпруга ми и на брат му. Да уточня, че по това врече брат му живеееше с жена си в собствен апартамент, купен от родителите на съпруга ми. Една вечер, прибирайки се от работа, заварвам оставен пепелник до компютъра (ние със съпруга ми не пушим и съответно едва ли ни е приятно да откриваме фасове, стояли цял ден в стаята ни). Всичките ми шкафове бяха преровени. Е, побеснях. Родителите на съпруга ми сконфузено ми обясниха, че другата снаха така правела. Ама то нищо лошо не било, тя не го правела от лоши чувства. Ами понеже аз съм имала хубави неща, тя искала да ги разгледа. Просто помолих да не разглежда моите неща, настанени в единствената стая, която ние обитаваме. Да, сега ще кажете, ами наистина не е проблем, но по-късно започна да рови и в други наши неща.
Та момичето не е толкова малко, за да знае, че по принцип не е хубаво да се рови в личните неща на хората.
Колкото до храната - е, тук вече нищо не можеш да кажеш. Все пак сама си я поканила.
Но аз си мисля, че просто не ти е било пирятно това гостуване. Което също мога да разбера. Просто е трябало да си кажеш на съпруга ти и толкова.

Не бих се учудила, ако момичето е поканило някой  в къщата за компания и заедно са хапнали. Аз бих казала на мъжа ми без никакви скрупули. А че девойчето е постъпило така изобщо не се и учудвам. Днешните пубери са невероятно нагли, невъзпитани и неграмотни. За девойчето  е съвсем нормално, че е преровила всичко. А за телефонните разговори  - на никой няма да му е приятно, ак огост в къщата му навърти големи сметки. Тийнеджърите могат да седят по цял ден на телефона. Това момиче наистина е много невъзпитано. И след като очевидно се  е чувствала като у дома си в тази къща, поне по отношение на ядене, ровене и водене на дълги разговори, да беше хванала тогава и да почисти примерно. Или в дома си не помага за нищо.
А авторката се е учудила за храната според мен, не защото момичето е яло нещо (естествено, че ще яде, няма да стои гладна), а заради това, че е заявила, че не яде сладко и после е омела половината сладки неща в къщата.

Наскоро моя братовчедка беше на гости в нас за цял месец - личи си възпитанието - помага ми в готвенето, изненадваше ме приятно със чуждестранни специалитети, винаги беше много внимателна  и съобразителна. Не си мислете, че аз съм я карала да върши нещо - напротив, тя така е научена и на моите молби да престане да шета, тя ми отговаряше, че така се чувства полезна и й е приятно да помага. Когато искаше да звъни в чужбина винаги ме питаше преди това. Съобразяваше с нас, въпреки че аз исках да се чуства като гост.

Съобразяваше с нас, въпреки че аз исках да се чуства като гост   

За девойчето  е съвсем нормално, че е преровила всичко 

Тоест те кефи, че е правила нещо, което ти не си искала?! Ей това е лицемерието  - "не, не, остави, не ми помагай", а по форумите "трябва да помага". 

Не, кефи ме, че се показа възпитана и помагаше, въпреки, че не съм я карала и никога не бих я накарала.


Иначе никога не съм казвала, че гостът трябва да помага, не се прави на интересна. И не ми давай квалификации, от сорта на  "ей това е лицемерие", че ставам бойна.

Това е много деликатна тема. Аз се кефя на Каспър. Трябва да си много силна натура, Каспър.
Аз като малка също ровех с кеф из гардеробите, но бях на около 8-9. Това беше цяло приключение за мен. После на един мой рожден ден леля ми се обиди, че й изпръскали парфюма, който по ония времена се купуваше трудно. Стана ми много неприятно като я видях разстроена, защото тя приготви всичко и торта ми направи и аз помолих съучениците си да си тръгнат.

Незнам как бих реагирала в ситуацията на авторката. Ако ми е близък, можеби не бих се впрегнала, но ако е чужд роднина, ще ме заболи. Макар че това е все още дете и не са наясно с много неща, ако не говориш с тях. Ако мъжът ти е над тия неща (като повечето мъже), няма какво да те притеснява.

Няма никакво място за компромиси. Да сте чували за лични вещи? Какво означава това вземане на чужди дрехи? Като отивам на друго място си вземам достатъчно дрехи, че да не ми се налага да искам от домакините. Това важи и когато сме при свекърва ми, колкото и да ми е роднина. Разбирам, ако някой е на гости и има нужда от дреха, но нека да ми каже и аз ще преценя какво да му дам. Никой няма никакво право да ми рови в гардероба, защото има уста да пита, а ако ме няма вкъщи - да ми се обади по телефона. И за помагането е така - питам дали и с какво мога да помогна. Не си позволявам и една вилица да преместя, ако не съм попитала или не са ми казали домакините, защото съм гост. Вкъщи, ако искам и на масата ще се ..., но това си е моят дом и моя работа. Извън моя дом се съобразявам с домакините. Както се казва в една руска поговорка "не отивай в чужд манастир с твои правила".

Напълно съм съгласна. Никога не съм си позволявала да пипам в чужди домове. Камо ли да навъртам телефонна сметка или да пробвам дрехите на домакинята. Гледам да помагам с каквото мога, и да не преча на домакините с претенции и прочее.

Според мен, ако много те е натоварила девойката сподели с мъж ти, а на семейството и не казвай и толкова... В него да остане топката за казване/неказване...

Има хора и хора.
Прибирам се една вечер и гледам панталона на детегледачката мокър - целия крачол просто подгизнал. Тъкмо да попитам защо и жената ми казва, че малкия повърнал и започна да ми обяснява все едно тя е виновна - какво му дала да яде и т.н. Влизам в кухнята - покривката на масата изпрана и просната на простора. Дрехите му - също. Явно доста е омазал малчо. Питам я веднага - ама защо не се преоблече и ти, трябваше едни дънки на мъжа ми да вземеш /различен калибър сме с нея/, а тя "Оооооо, как ще пипам чужди неща, нееее, е сега ще се прибера и преоблека". Така и не можах да я накарам да облече нещо друго, а направо си вонеше на повръщано...
В тоя случай ни най-малко не бих се ядосала, ако беше поровила да си намери дрехи. Просто има обстоятелства и обстоятелства.

Може и авторката да си мисли същото за теб - добре, че не си й роднина, макар и далечна.