Случвало ли ви се е да избухнете силно, да се чувствате неконтролируеми, да крещите, да викате и дори да хвърлите нещо? 
Как го преодолявате?
Как го преодолявате? - Публикувана: 10 септ. 2008, 13:05 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2008, 12:21 ч.
Изпадате ли в истерии?
Отивам в другата стая,сипвам си сок и паля цигара.След 10 мин. съм като нова.
Сок, бира, или нещо подобно, една цигара и ми минава. Но трябва да съм абсолютно сама, никой покрай мен да няма!!
Чупила съм, хвърляла съм и шамари съм била. След обстоен анализ на собствените ми реакции се ограничих до сериозни разговори без повишаване на тон или ( ако това не помогне) до разходка-ставам по средата на разговора, взимам си чантата и излизам , с цел игнориране на дразнителя.Все пак има такива хора, които биха смутили спокойстието дори и на крава.
Отивам в другата стая,сипвам си сок и паля цигара.След 10 мин. съм като нова.
За секунди избухвам понякога, за секунди ми минава. Как ме траят вкъщи не знам.
Но трябва да съм абсолютно сама, никой покрай мен да няма!!
Бях много уравновесена, но от две-три години не мога да се позная и аз. Да, крещя, хвърлям... 
Същото
чуствам се много зле в такива моменти, но за жалост е по-силно от мен. Лоша работа ............. 
Изпадала съм,като всеки жив човек.
След пристъпа не помня какво съм говорила даже,толкова ми "пада пердето".Хвърляла съм-пръстен,който ми беше подарен преди дни от причинителя на кризата.Крещя,рева,както му е ред.Не ми се случва често,всъщност много отдавна.Явно съм претръпнала,или си го трупам в мен.Кофти ситуация.
След пристъпа не помня какво съм говорила даже,толкова ми "пада пердето".Хвърляла съм-пръстен,който ми беше подарен преди дни от причинителя на кризата.Крещя,рева,както му е ред.Не ми се случва често,всъщност много отдавна.Явно съм претръпнала,или си го трупам в мен.Кофти ситуация.
Тъкмо и аз се канех да пусна такава тема
За съжаление ми се случва от време на време...и това много ме тормози,също така и приятеля ми.Не чупя,но изричам ужасни неща,които после май даже не помня.По-силно е от мен и много си се дразня.Чудя се как да го преодолея.Дали да не отида на разговор със специалист?При мен проблема е,че съм много обидчива и се паля за някакви незначителни и дребни неща,а това натоварва и мен и половинката ми...Гадно е
За съжаление ми се случва от време на време...и това много ме тормози,също така и приятеля ми.Не чупя,но изричам ужасни неща,които после май даже не помня.По-силно е от мен и много си се дразня.Чудя се как да го преодолея.Дали да не отида на разговор със специалист?При мен проблема е,че съм много обидчива и се паля за някакви незначителни и дребни неща,а това натоварва и мен и половинката ми...Гадно е
В истерия може да се каже, че съм изпадала рядко. Само преди много години изхвърлих парфюма на предишния ми приятел от 9-тия етаж. Той успяваше да ме побърка до неузнаваемост 
. Сега съм омъжена за друг. И мъжът ми е много търпелив и уравновесен. По скоро той ме търпи, когато съм по-емоционална. 
. Сега съм омъжена за друг. И мъжът ми е много търпелив и уравновесен. По скоро той ме търпи, когато съм по-емоционална. 
Ами не. Преди, когато трупах негативизъм в себе си изпадах, но сега вече не. Научих се, макар и много трудно, когато нещо не ме кефи да го казвам на момента, да не премълчавам, ако съм на обратното мнение и да режа контактите си с хора, които ми действат негативно. Определено ми се отрази добре. Не че сега не се ядосвам, но определено не се докарвам до безумни състояние на гняв, истерия и рев.
И аз тъй.
Колкото съм по-ядосана, толкова повече стискам зъби, че иначе става страшно.
Да не говорим, че отдавна открих, как в разгорещен спор можеш да нокаутираш противника със самообладание. Колкото той повече крещи и се пали, толкова по-тихо и спокойно говориш ти. Ефектът е умопомрачителен.
И аз тъй.
Колкото съм по-ядосана, толкова повече стискам зъби, че иначе става страшно.
Да не говорим, че отдавна открих, как в разгорещен спор можеш да нокаутираш противника със самообладание. Колкото той повече крещи и се пали, толкова по-тихо и спокойно говориш ти. Ефектът е умопомрачителен.
Е, знам го това, ама за него се иска да запазиш самообладание, а понякога не ми се получава.......за жалост, иначе си много права, това просто може да вбеси противника!
Изпадала съм. Винаги се усамотявам и тогава съм като ураган - след мен стаята просто е неописуема. Отваря ми се работа за един ден след това - чистене, прибиране, шиене, лепене и т.н. (тежка бесовица съм, знам). Но после съм като нова, а втори път същото нещо няма начин да ме ядоса - посрещам го с невероятно спокойствие. Като малка много таях в себе си, но установих че живея по-лесно като го оставя да се излее. Добре, че не е често.
Често ми се случва....искам да не го правя но е по силно от мен 
Случва ми се!
На етапи съм - дълги месеци спокойна, уравновесена....па току си е*ло майката Много е налудничево, истериите ми са бесни, няма никакъв начин да бъдат спрени и обуздани 
Но смятам, че това е хубаво качество, до колкото би могло да се нарече..Някак си влизаш в равновесие, иначе трупаш, трупаш и ако не избухнеш гласно, просто не ми се мисли к'во се случва вътре в теб 
На етапи съм - дълги месеци спокойна, уравновесена....па току си е*ло майката
Много е налудничево, истериите ми са бесни, няма никакъв начин да бъдат спрени и обуздани Но смятам, че това е хубаво качество, до колкото би могло да се нарече..Някак си влизаш в равновесие, иначе трупаш, трупаш и ако не избухнеш гласно, просто не ми се мисли к'во се случва вътре в теб 
Много интересно. Някои тук си признават че изпадат в истерии и чупят, хвърлят чинии, бият шамари, трошат и каквото там им дойде и никой не им казва да идат да се прегледат. Или според вас щом сте жени ви е простено да изпадате в истерии и това е нещо обикновено и естествено за жените. Потрошавате цялата къща и после се чувствате много добре.
Ами ние мъжете ако изпаднем в истерия и започнем да трошим и удряме шамари - тогава било домашно насилие и било много лошо. Но иначе жените могат спокойно да си крещят и трошат - нали са жени, простено им е.
Според мен всяка от вас която изпада в подобни състояния трябва да отиде да се прегледа при съответния специалист. Това не са нормални състояния на човешкия дух и психика. Има си хора които лекуват подобни пристъпи.
Ами ние мъжете ако изпаднем в истерия и започнем да трошим и удряме шамари - тогава било домашно насилие и било много лошо. Но иначе жените могат спокойно да си крещят и трошат - нали са жени, простено им е.
Според мен всяка от вас която изпада в подобни състояния трябва да отиде да се прегледа при съответния специалист. Това не са нормални състояния на човешкия дух и психика. Има си хора които лекуват подобни пристъпи.
Много, много рядко изпадам в истерия. Волско търпение имам. Обаче тежко на тоя, който е пред очите ми, ако се случи и още по-зле, ако той е причината... 
. Не се справям никак(понеже авторката и това пита). Беснея с пълна сила, но се е случвало да стискам зъби и да си изливам яда по-късно, защото никога не съм си позволявала да изпадна в истерия пред децата ми. Добре е, че наистина изключително рядко ми се случва. Като се замисля...за мен едва ли е добре, но за тези, около мен-със сигурност! 
. Не се справям никак(понеже авторката и това пита). Беснея с пълна сила, но се е случвало да стискам зъби и да си изливам яда по-късно, защото никога не съм си позволявала да изпадна в истерия пред децата ми. Добре е, че наистина изключително рядко ми се случва. Като се замисля...за мен едва ли е добре, но за тези, около мен-със сигурност!
Правила съм го, но скоро не се е стигало чак до там. Май се научих да се контролирам.
Но пък бившият ми за периода, в който бяхме заедно (към 3-4 месеца) успя много да ми изпили нервите, та 1-2 месеца след като се разделихме чааак тогава успях да се възстановя. Покрай него бях станала много нервен човек.
Но пък бившият ми за периода, в който бяхме заедно (към 3-4 месеца) успя много да ми изпили нервите, та 1-2 месеца след като се разделихме чааак тогава успях да се възстановя. Покрай него бях станала много нервен човек.
Много интересно. Някои тук си признават че изпадат в истерии и чупят, хвърлят чинии, бият шамари, трошат и каквото там им дойде и никой не им казва да идат да се прегледат. Или според вас щом сте жени ви е простено да изпадате в истерии и това е нещо обикновено и естествено за жените. Потрошавате цялата къща и после се чувствате много добре.
Ами ние мъжете ако изпаднем в истерия и започнем да трошим и удряме шамари - тогава било домашно насилие и било много лошо. Но иначе жените могат спокойно да си крещят и трошат - нали са жени, простено им е.
Според мен всяка от вас която изпада в подобни състояния трябва да отиде да се прегледа при съответния специалист. Това не са нормални състояния на човешкия дух и психика. Има си хора които лекуват подобни пристъпи.
Ами ние мъжете ако изпаднем в истерия и започнем да трошим и удряме шамари - тогава било домашно насилие и било много лошо. Но иначе жените могат спокойно да си крещят и трошат - нали са жени, простено им е.
Според мен всяка от вас която изпада в подобни състояния трябва да отиде да се прегледа при съответния специалист. Това не са нормални състояния на човешкия дух и психика. Има си хора които лекуват подобни пристъпи.
Споко, ние като чупим знаем, че има кой да купи. Защото там ми се струва е пак проблемът ти. В твоя мозък освен пари, друго не съм забелязала. Като за парите също не е ясно - мисъл ли е или наличност.
Че аз редовно си изпадам в истерия.После ми минава.
И това че после ти минава за оправдание ли го казваш. А докато си в истерия и чупиш и трошиш, мъжът ти сигурно е възхитен от теб. Не познавам мъж който харесва истерясали жени. Трябва да си мазохист някакъв за да живееш с такава жена.
И на мен ми се случва да изпадам в истерии особено откакто родих, такава агресия има в мен, че не мога да се позная!Особено към родителите на мъжа ми толкова си ревнувам детето, че ставам ужасна аз не мога да се позная. знам че трябва да замълча за нещо което ме е издразнило, но не мога преди си мълчах, но сега ........ Абе как да е спокоен човек като все някой ти налива акъл !!!!!
!!!!! 
Случвало ли ви се е да избухнете силно, да се чувствате неконтролируеми, да крещите, да викате и дори да хвърлите нещо? Как го преодолявате?
Как го преодолявате?вече не
пазя се, ценна съм си и се обичам
Викам като луда, но после бързо ми минава. Не мога да се понасям понякога, но така ми минава най-добре. А пък и нали казват, че е по-добре да излееш всичко навън, а не да го пазиш в себе си.
И аз така .То всичко се трупа, трупа и в един момент ти избиват балансите.
Да изпадам,крещя, хвърлям, каквото ми падне.Чупила съм си два телефона в пристъп на ярост
Случвало ли ви се е да избухнете силно, да се чувствате неконтролируеми, да крещите, да викате и дори да хвърлите нещо? Как го преодолявате?
Как го преодолявате?Научих се, макар и много трудно, когато нещо не ме кефи да го казвам на момента, да не премълчавам, ако съм на обратното мнение и да режа контактите си с хора, които ми действат негативно.
Аз може и да съм малко сбъркана, но никога не повишавам тон. Не мога да си представя някой да ме ядоса толкова, че да започна да крещя. Вероятно трябва да почакам, синът ми да порасне.
Мда-доста съм ненормална и често ми се случваше,а най-често-докато бях бременна-тогава беше просто неконтролируемо явно от хормони.Тогава дори замерих мъжа ми с кофичка кисело мляко(това видях първо),която се размаза по стената,после чистихме.... 
Сега не ми се е случвало отдавна-мъча се да го преудолея,защото не е добре за никого.
Сега не ми се е случвало отдавна-мъча се да го преудолея,защото не е добре за никого.