Здравейте.
Ето и нашата история, чийто щастлив край (или мечтано и дългоочаквано начало) дойде точно на осми март преди десет години.
Започнахме изследвания седем години по-рано, първо в клиника, която тогава се казваше "Медикус Алфа", в Пловдив. Всичко изглеждаше нормално, само кръвен тест показа леко завишени NК клетки при мен. След консултация с имунолози в "Малинов" в София започнах да вземам хранителни добавки, но отново месеци наред нищо не се случи и започнахме да търсим друг проблем, а за този почти забравихме. Оказа се, че съм с малко по-ранно изчерпване на яйчниковия резерв, отколкото е нормално, но все още с добри шансове за забременяване със собствена яйцеклетка.
Пробвахме с инсеминации,. В "Медикус Алфа" в момента нямаха резрешение да ги извършват и ни изпратиха в "Малинов", където тогава беше центърът за репродуктивно здраве на д-р Стаменов, бъдещата болница "Надежда". Това беше първото ни посещение на мястото, където накрая, след още 5 години се случи чудото.
През тези 5 години направихме още 3 инсеминации, защото можехме да кандидатстваме за финансиране от Фонда за асистирана репродукция само като двойка с неизяснен стерилитет, изискването за което беше да имаме най-малко 4 неуспешни. Тогава вече бях пациентка на клиниката на д-р Владимиров в София и беше огромен шок, когато изведнъж, точно когато бяхме готови да подадем документи, той престана да работи с фонда. Не разполагахме със собствени средства, така че това беше катастрофа за нас.
Веднага щом разбрах, хукнах към София и имах късмета да успея да се прехвърля към "Надежда". Бях безкрайно благодарна на доктор Стаменов за разбирането.
През юни 2011 г. направихме първия опит ин витро по фонда. За съжаление, беше неуспешен. Двата ембриона се развиваха идеално, но не можаха да се имплантират. Това, обаче, даде вярната насока. Мисля, че доктор Стаменов е единственият в България, който обръща толкова сериозно внимание на имунологичните фактори, които явно не са за подценяване. Посъветва ме да се подложа на биопсия, за да се изследват NK клетките в матката. Това показа сериозно отклонение. Направиха ми "лекарство" или "лепило" с клетки от собствена периферна кръв, и контролната биопсия показа, че оказва много добро влияние за вкарване на NK клетките в норма.
Чувала съм, че има двойки, при които имплантирането не се е получило 5, 6 и повече пъти. Бих посъветвала всяка, която е стигнала до трансфер, но не и до положителен резултат да не чака, а веднага да поиска биопсия. Възможно е причината да е такава.
При ме явно това беше отговорът. При следващия опит ин витро доктор Персенска, която извърши пункцията и трансфера казваше "Този път няма мърдане". Проведоха ми същата имуномодулация с индивидуално "лекарство", и чудото се случи!
Имах прекрасна, безоблачна бременност. Заради високи тромбоцити трябваше да ми се бият инжекции Клексан всеки ден до петия месец, но това беше дребен проблем. Съпругът ми се научи да ми ги слага и непрекъснато беше до мен.
Сега синът ни е на 10 години, здраво и надявам се, щастливо момче, слънцето в живота ни.
Пожелавам на всяко момиче тук да намери своя всеотдаен и разбиращ лекар, да има подкрепата на мъжа до себе си и да изживее това неописуемо щастие!
Весела Коледа и вълнуваща нова 2024 година!
Ето и нашата история, чийто щастлив край (или мечтано и дългоочаквано начало) дойде точно на осми март преди десет години.
Започнахме изследвания седем години по-рано, първо в клиника, която тогава се казваше "Медикус Алфа", в Пловдив. Всичко изглеждаше нормално, само кръвен тест показа леко завишени NК клетки при мен. След консултация с имунолози в "Малинов" в София започнах да вземам хранителни добавки, но отново месеци наред нищо не се случи и започнахме да търсим друг проблем, а за този почти забравихме. Оказа се, че съм с малко по-ранно изчерпване на яйчниковия резерв, отколкото е нормално, но все още с добри шансове за забременяване със собствена яйцеклетка.
Пробвахме с инсеминации,. В "Медикус Алфа" в момента нямаха резрешение да ги извършват и ни изпратиха в "Малинов", където тогава беше центърът за репродуктивно здраве на д-р Стаменов, бъдещата болница "Надежда". Това беше първото ни посещение на мястото, където накрая, след още 5 години се случи чудото.
През тези 5 години направихме още 3 инсеминации, защото можехме да кандидатстваме за финансиране от Фонда за асистирана репродукция само като двойка с неизяснен стерилитет, изискването за което беше да имаме най-малко 4 неуспешни. Тогава вече бях пациентка на клиниката на д-р Владимиров в София и беше огромен шок, когато изведнъж, точно когато бяхме готови да подадем документи, той престана да работи с фонда. Не разполагахме със собствени средства, така че това беше катастрофа за нас.
Веднага щом разбрах, хукнах към София и имах късмета да успея да се прехвърля към "Надежда". Бях безкрайно благодарна на доктор Стаменов за разбирането.
През юни 2011 г. направихме първия опит ин витро по фонда. За съжаление, беше неуспешен. Двата ембриона се развиваха идеално, но не можаха да се имплантират. Това, обаче, даде вярната насока. Мисля, че доктор Стаменов е единственият в България, който обръща толкова сериозно внимание на имунологичните фактори, които явно не са за подценяване. Посъветва ме да се подложа на биопсия, за да се изследват NK клетките в матката. Това показа сериозно отклонение. Направиха ми "лекарство" или "лепило" с клетки от собствена периферна кръв, и контролната биопсия показа, че оказва много добро влияние за вкарване на NK клетките в норма.
Чувала съм, че има двойки, при които имплантирането не се е получило 5, 6 и повече пъти. Бих посъветвала всяка, която е стигнала до трансфер, но не и до положителен резултат да не чака, а веднага да поиска биопсия. Възможно е причината да е такава.
При ме явно това беше отговорът. При следващия опит ин витро доктор Персенска, която извърши пункцията и трансфера казваше "Този път няма мърдане". Проведоха ми същата имуномодулация с индивидуално "лекарство", и чудото се случи!
Имах прекрасна, безоблачна бременност. Заради високи тромбоцити трябваше да ми се бият инжекции Клексан всеки ден до петия месец, но това беше дребен проблем. Съпругът ми се научи да ми ги слага и непрекъснато беше до мен.
Сега синът ни е на 10 години, здраво и надявам се, щастливо момче, слънцето в живота ни.
Пожелавам на всяко момиче тук да намери своя всеотдаен и разбиращ лекар, да има подкрепата на мъжа до себе си и да изживее това неописуемо щастие!
Весела Коледа и вълнуваща нова 2024 година!
