И ние сме така с мъжкия, готвим, чистим, той на рамото ми. И в тоалета влиза с мен
Не знам колко е късмет. Всеки иска доверчиво и добро пиленце, но по-скоро си изградих мнение, че са си отглеждали играчка, и сега се отървават от нея. Много ми е жал за пилето. Сега се опитвам да го науча, че не е страшно, ако стъпи някъде другаде, освен върху нас. Не всичко е възможно да се върши с папагал на рамото, който освен за кацалка, те ползва и за играчка и все нещо чопли по теб. Имаме си вече дрехи с дупки, рани(чки) по рамене, ръце, шия- от нокти и човка. Как точно ще се случи приучаването нямам представа, но трябва поне да опитам. За сега се отучи да кълве болезнено за забавление , но не значи че изобщо не се изкушава.
Обаче пък е обичлив, и няма как да не му се радва човек
Оу всичките ми блузи са с дупки по раменете. Аз съм с два броя двете крайности, дивак и социално пиле. Дивака след толкова години почти не ни отразява, най-много храна да вземе от ръка. Само ни наблюдава от далеко, нооо другото иска постоянно внимание. Не знам кое е по-добре.