Здравейте,току що гледах филма,,Непроследим"http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=135483и се замислих.Присъщо ли ни е воайорството,изпитваме ли удоволствие от болката на другите и нормално ли е това.Около нас е пълно спримери за това,колкото по-скандално е едно предаване толкова по-гледано е,манията по филми на ужасите,екшъни,кримита и т.н.Не познавам човек който да не си пада поне по един от тези жанрове(включително и аз).Спомних си преди време записът с обезглавения войник ,ако не се лъжа ,въпреки шума който се вдигна все пак беше излъчен,тъй като повишава рейтинга.Също бях потресена наскоро от излъчения клип сниман с телефон,когато се беше запалил един влак.Бях учудена че в такъв момент някой е способен да стои и просто да снима случващото се,без значение че там може би в момента умират хора.Всеки път когато се случи произшествие наоколо се събира цяла тълпа сеирджии,не с намерение да помогнат а точно с идея да видят какво точно става.Ще ми бъде интересно да чуя и вашето мнение по този въпрос.
- Публикувана: 2 септ. 2008, 14:07 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2008, 22:36 ч.
присъща ли ни е жестокостта
.
Разбира се,че е до човек,не визирах никого конкретно,но е типично за хората като цяло може би.Винаги се събира огромна тълпа хора на местопроизшествия,колкото по шокиращи са кадрите от някакво събитие толкова по гледани са,всички тези реалити продукции не се ли осланят точно на това-склонността на хората към воайорство.Аз лично също избягвам сеирите най-малко ,защото се разстройвам при вида на пострадали хора,но същевременно гледам филми на ужаси.
любопитството и жестокостта са вродени, те са необходими за оцеляването ни ....
Значи си скрита лимонка,с теб трябва да се внимава 
Ето аз например никога не съм блъскала и хапала и плачех,когато намерех умряло птиче на двора.И сега съм си такава една милозлива,чак ме хваща срам по някога.
Ето аз например никога не съм блъскала и хапала и плачех,когато намерех умряло птиче на двора.И сега съм си такава една милозлива,чак ме хваща срам по някога.
любопитството и жестокостта са вродени, те са необходими за оцеляването ни ....
Естествено че не живеем във първобитния строй, но заложеното в гените не можеш да го изтриеш, то се проявява по различни начини.
Да не коментираме че когато се води война жестокоста е плюс.
Не става ясно за сеирджиите ли ти е питането или за жестокостта? А всяко едно качество е заложено в човек - и жестокостта, и хуманността, и обратната резба, и любовта. Важно е генното наследство, възпитанието, социалната среда в основни линии - от тях зависи кое ще развиеш! Факт е че ставаме по-жестоки и това говори за посоката на развитие на държавата ни и обществото!
Който каже, че няма заложена жестокост - трябва по-подробно да се запознае с науките!
Който каже, че няма заложена жестокост - трябва по-подробно да се запознае с науките!
...Факт е че ставаме по-жестоки и това говори за посоката на развитие на държавата ни и обществото!...
не мога да повярвам, че мислим едно и също! 
По-скоро съм склонна да твърдя, че е жестокостта е придобита. Като се почне от ранна детска възраст, където може да се наблюдава жестокост към животните, и после се задълбочи в тинейджърския период и по-нататък.
Сеирджийството е друго нещо, винаги е по-лесно да гледаме отстрани, отколкото да помогнем. Поне такива са моите наблюдения. Въпрос на култура, възпитание. Естествено не слагам всички под общ знаменател. Другото което се сещам като чета тази тема, не знам дали и на вас се е случвало, е, че понякога, когато ми се случи нещо кофти и все се намира някой, който да ми каже: То какви неща стават по света, ти затова се кахъриш.
Как да обясня на този човек, че чуждото нещастие не ме прави по-щастлива и че факта, че проблемът е мой вече го прави достатъчно важен.
И най-накрая в подкрепа на придобитата жестокост - всички знаем, че насилието почти винаги поражда насилие. В голяма част от случаите проблема се корени вкъщи или е плод на случка от ранна детска възраст. Давам брутален пример, но все пак пример - смята се, че Джак Изкормвача е имал майка, която е била проститутка. Биела го е, водила е вкъщи мъже, които са го биели и него. В следствие на което той намразва проституиращите жени и започва да ги избива.
Сеирджийството е друго нещо, винаги е по-лесно да гледаме отстрани, отколкото да помогнем. Поне такива са моите наблюдения. Въпрос на култура, възпитание. Естествено не слагам всички под общ знаменател. Другото което се сещам като чета тази тема, не знам дали и на вас се е случвало, е, че понякога, когато ми се случи нещо кофти и все се намира някой, който да ми каже: То какви неща стават по света, ти затова се кахъриш.
Как да обясня на този човек, че чуждото нещастие не ме прави по-щастлива и че факта, че проблемът е мой вече го прави достатъчно важен.
И най-накрая в подкрепа на придобитата жестокост - всички знаем, че насилието почти винаги поражда насилие. В голяма част от случаите проблема се корени вкъщи или е плод на случка от ранна детска възраст. Давам брутален пример, но все пак пример - смята се, че Джак Изкормвача е имал майка, която е била проститутка. Биела го е, водила е вкъщи мъже, които са го биели и него. В следствие на което той намразва проституиращите жени и започва да ги избива.
Жестокостта под различна форма ни е вродена. С времето повечето се борим успешно с нея. Заради възпитание, заради живот в общност.
Вродено ни е и умилението, и съчувствието, и съпричастността.
Сеирджийството никога не ми е било присъщо. Отминавам без да поглеждам катастрофирали коли и прегазени животни, не слушам семейни скандали, не гледам предавания като Big Brother .
Вродено ни е и умилението, и съчувствието, и съпричастността.
Сеирджийството никога не ми е било присъщо. Отминавам без да поглеждам катастрофирали коли и прегазени животни, не слушам семейни скандали, не гледам предавания като Big Brother .