- Публикувана: 2 септ. 2008, 10:50 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2008, 19:07 ч.
как ще реагирате на това?
Такива п**** майни ще яде че ще проклина момента в който ме е видял за пръв път.
Не виждам защо трябва да ти става мъчно от думите на човек за който грам не му пука за теб, и по-лошо дори, изобщо не се интересува от живота ви. Дет се вика ако неможе да помогне и да радва, поне да не пречи. Оправдавам това че първия път ти е станало мъчно. Дори на мен ми стана като прочетох......Мен в началото като ме засегнат с нещо плачех много, не казвах на никой нищо, затварях се и така. Сега - ела да ме видиш. Око за две- зъб за чене.
И...нещата рязко си идват на мястото!
Научи ги тия хора да те уважават, щото иначе докато могат ще те тъпчат.
Не виждам защо трябва да ти става мъчно от думите на човек за който грам не му пука за теб, и по-лошо дори, изобщо не се интересува от живота ви. Дет се вика ако неможе да помогне и да радва, поне да не пречи. Оправдавам това че първия път ти е станало мъчно. Дори на мен ми стана като прочетох......Мен в началото като ме засегнат с нещо плачех много, не казвах на никой нищо, затварях се и така. Сега - ела да ме видиш. Око за две- зъб за чене.
И...нещата рязко си идват на мястото!Научи ги тия хора да те уважават, щото иначе докато могат ще те тъпчат.
Научи ги тия хора да те уважават, щото иначе докато могат ще те тъпчат.
Съгласна съм с кати.Не може да те тъпчат ,а ти да си мълчиш.Я му свий сърмите.Какво като е свекър?А мъжа ти пък защо мълчи? 
Момичетата имат право. Не позволявай на никого да те обижда така. Ти си ценна, а това че свекъра ти е сляп да види това си е негов проблем. Проблем е обаче , че мъжа ти се съгласява негласно с тази позиция. След като е избрал теб, би трябвало да е оценил достойнствата ти, а не финансовите изгоди от брака с теб. Говори с него, обясни му как се чувстваш, помоли го да не мълчи като п...., а да те защити пред родителите си, дори с риск да се конфронтира с тях.
Не им мълчи, колкото повече мълчиш, затвръждаваш позицията им и мнението за теб. ако нямаш мнение, никой няма да се съобразява с теб!
Не им мълчи, колкото повече мълчиш, затвръждаваш позицията им и мнението за теб. ако нямаш мнение, никой няма да се съобразява с теб!
А мъжа ти пък защо мълчи?
И аз това е чудех
Да му каже (мъжа на баща си) като си ги мисли тия работи, поне да не приказва.
Аз как бих постъпила - ами ще си тръгна начаса без много обяснения и занапред, докато не ми се извинят, ще прекратя всякакви отношения.
След първия път като го каза аз попотах мъжа ми той какво ще направи , ако сме в нас и ббаща ми каже това за него, а той ми каза ва , че ще си тръгне на момента и няма да стъпи там. А аз какво трябваше да направя? Не съм конфликтен човек и съм много търпелива, но прекипи ли ми мога дакажа много неща. Те гледат, че си мълча и ме тъпчат прави сте. Има и още такива изказвания и то пред мен , а си представям как го настройва зад гърба ми. Ами съпруга ми първия път и той се ядоса ,като видя , че на мен ми стана криво , после се изпокараха и си тръгнахме , но после вече нищо не казва в момента ,защото си го знае какъв е и те изобщо не се разбират . Даже за него говори , какъв син е , абе обича си другото дете и по всичко личи. не му обръща внимание, и още в началото като го е разубеждавал , че не съм за него ,мъжа ми е казал тя ще е и това е . Добре ,че се виждаме много рядко, че ако ми е почти ввсеки ден пред очите незнам.
Имаш няколко варианта.
1.Да си траеш както досега и да си повтаряш,че този който те обича и е с теб ,знае какво струваш.
2. Да му се изрепчиш на твоя свекър и да го сложиш на мястото му.Той може да прави сина си на бъз и коприва ,ама с тебе не може да си позволи лукса .Все пак не си му дъщеря.
3.Колкото се може по-рядко да се виждате ,даже да не кажа въобще да не се виждате.
Успех ти пожелавам!
1.Да си траеш както досега и да си повтаряш,че този който те обича и е с теб ,знае какво струваш.
2. Да му се изрепчиш на твоя свекър и да го сложиш на мястото му.Той може да прави сина си на бъз и коприва ,ама с тебе не може да си позволи лукса .Все пак не си му дъщеря.
3.Колкото се може по-рядко да се виждате ,даже да не кажа въобще да не се виждате.
Успех ти пожелавам!
Бих си тръгнала от къщата му и не бих стъпила повече. Не бих говорила с него, камо ли да му казвам татко, батко или чичко. А мълчанието на синът му ще му излезе през носа ( на сънът му, де).
Бих казала с усмивка "Ех, другите мъже какви бащи имат, а на моя какъв мухльо му се е паднал. "
Аз съм адски неконфликтна личност, но при директно нападение, нямам мира, докато не смачкам отрещната страна. И никога не мога да имам нормален разговор с човек, който е казал пред мен подобни думи.
Аз съм адски неконфликтна личност, но при директно нападение, нямам мира, докато не смачкам отрещната страна. И никога не мога да имам нормален разговор с човек, който е казал пред мен подобни думи.
За пореден път се убеждавам, че в България хората просто не могат да имат нормални взаимоотношения! И не мога да разбера защо родителите не приемат в даден момент, че децата им правят избор? Е, дали е добър или лош, това е друга тема, но всеки има право сам да вземе решение. Защото после сам ще носи отговорността от действията си.
Не знам как бих реагирала в твоята ситуация, защото, извини ме, но това е само твоята гледна точка. С което не казвам, че свекър ти е постъпил правилно. Но искам да ти кажа, че и майка ми веднъж изтърси нещо подобно пред наистина прекрасния ми съпруг (когото и тя харесва и уважава). Взе, че каза пред него за един мой колега, с когото работех, че е бил страхотен и тя много го е харесвала за зет, ама на, не станало. Жената го каза с добро чувство, дори леко шеговито. Ама...на мен ми стана криво. Съпругът ми си замълча, но знаех, че го е жегнало. Е, в друг разговор неговата майка пък ни в клин, ни в ръкав каза, че скоро видяла еди коя си, дето преди били приятели (не гаджета, наистина приятели). След което въздъхна: "Е, така и не разбрах защо нищо не се получи между вас". Ето ти две ситуации, еднакво обидни и за мен, и за съпругът ми. Ами пропуснахме ги. Да ти кажа, когато сериозни проблеми се стоварят на главата ти, тези неща някак остават на заден план. Колкото до помощта, защо ви е? Според мен човек се чувства щастлив и удовлетворен, когато е полезен (за себе си и семейството си). Е, разделянето между децата... Това пак произтича от горните ми разсъждения. Получава се нерядко така, защото взаимоотношенията родител-дете сякаш стават още по-близки, когато детето вече има семейство (т.е. не е дете). А точно тогава би трябвало да е моментът на дистанцията. Виждате се само за да си споделите кой как е, накъде върви животът му. Но не става. Защото, както правилно отбеляза мой приятел-чужденец, в България помощта от родители, дори когато вече си семеен, е правило. Докато в чужбина е изключение.
Не знам как бих реагирала в твоята ситуация, защото, извини ме, но това е само твоята гледна точка. С което не казвам, че свекър ти е постъпил правилно. Но искам да ти кажа, че и майка ми веднъж изтърси нещо подобно пред наистина прекрасния ми съпруг (когото и тя харесва и уважава). Взе, че каза пред него за един мой колега, с когото работех, че е бил страхотен и тя много го е харесвала за зет, ама на, не станало. Жената го каза с добро чувство, дори леко шеговито. Ама...на мен ми стана криво. Съпругът ми си замълча, но знаех, че го е жегнало. Е, в друг разговор неговата майка пък ни в клин, ни в ръкав каза, че скоро видяла еди коя си, дето преди били приятели (не гаджета, наистина приятели). След което въздъхна: "Е, така и не разбрах защо нищо не се получи между вас". Ето ти две ситуации, еднакво обидни и за мен, и за съпругът ми. Ами пропуснахме ги. Да ти кажа, когато сериозни проблеми се стоварят на главата ти, тези неща някак остават на заден план. Колкото до помощта, защо ви е? Според мен човек се чувства щастлив и удовлетворен, когато е полезен (за себе си и семейството си). Е, разделянето между децата... Това пак произтича от горните ми разсъждения. Получава се нерядко така, защото взаимоотношенията родител-дете сякаш стават още по-близки, когато детето вече има семейство (т.е. не е дете). А точно тогава би трябвало да е моментът на дистанцията. Виждате се само за да си споделите кой как е, накъде върви животът му. Но не става. Защото, както правилно отбеляза мой приятел-чужденец, в България помощта от родители, дори когато вече си семеен, е правило. Докато в чужбина е изключение.
И аз като nista за пореден път се убеждавам в лошите взаимоотношения.
И също, че не съм само аз.
Понякога търся вината в себе си, за да разбера защо родителите на мъжа ми разделят него от брат му, защо на нас не помагат. Обаче аз вина в себе си не мога да открия и това си е.
Просто хората са такива.
Аз съм ги игнорирала тотално.
И също, че не съм само аз.
Понякога търся вината в себе си, за да разбера защо родителите на мъжа ми разделят него от брат му, защо на нас не помагат. Обаче аз вина в себе си не мога да открия и това си е.
Просто хората са такива.
Аз съм ги игнорирала тотално.
Аз имам една майка и един баща. Ако някой проявява неуважение към мен, ще получи същото. Ако съпругът ми не покаже, че държи на мен и иска прилично отношение от родителите си спрямо мен, ще си има проблеми. Липсата на първите 7 години не може да се наваксат. Бих престанала да ходя на гости при свекър и свекърва. Ще покажа, че и в нас не са добре дошли.
Бих казала с усмивка "Ех, другите мъже какви бащи имат, а на моя какъв мухльо му се е паднал. "
Ей това много ми хареса
, само че бих го каза свъздишка и съжаление в гласа. И, освен това смятам, че причината не е във теб, а просто ти си оправданието да не дават нищо на сина си.
Братът на моя мъж получава всичко от родителите си - пари, имоти, помощ в домакинството, любов и т.н.
А на моят мъж не дават нищо, и оправданието им за това е, че не съм се държала добре с тях /категорично не е вярно/.
Отне ми дълги години, за да разбера, че те всъщност не одобряват не мен, а собственият си син. /е, аз пък си го харесвам, и ще си го задържа/.
Аз бих отговорила "а мен ако знаеш какви са ме искали, но все пак избрах сина ти и той не съжалява за това".
По въпроса за казването на татко аз бих пресекнала въпросни намерения още в началото. Винаги съм твърдяла, че човек има само един баща и една майка. Никой друг не заслужава това обръщение. Ако на него не му харесва - негов проблем.
А по въпроса за виждането на детето и даването на това или онова на другите внуци - всеки човек има предпочитания. При някои са много силно изразени. Гледано отстрани е нечестно и грозно, но те не разбират, че такова поведение понякога огорчава. но това е за тяхна сметка. Ако човек не се надява, че ще вижда внуците си до последно и че те ще го обичат и уважават, просто няма смисъл.
Не се ядосвай за глупости. Женена си за мъжа си, не за семейството му.
По въпроса за казването на татко аз бих пресекнала въпросни намерения още в началото. Винаги съм твърдяла, че човек има само един баща и една майка. Никой друг не заслужава това обръщение. Ако на него не му харесва - негов проблем.
А по въпроса за виждането на детето и даването на това или онова на другите внуци - всеки човек има предпочитания. При някои са много силно изразени. Гледано отстрани е нечестно и грозно, но те не разбират, че такова поведение понякога огорчава. но това е за тяхна сметка. Ако човек не се надява, че ще вижда внуците си до последно и че те ще го обичат и уважават, просто няма смисъл.
Не се ядосвай за глупости. Женена си за мъжа си, не за семейството му.
Polina 76, пиУе шаУено, ти си загубената в случая - къФ го дириш там? Като не те искат, що се натискаш? Седи си у вас! Мъжо ти, ако иска да ги види, го пращай сам!
Имам предвид, че скандали не бих вдигала, нито бих отговорила. Просто игнор.
Благодаря на всички за подкрепата. Ние и без това ходим най -много 1 път в годината, и няма как да кажа , че няма да ходя , ще почнат приказки , че се надувам , каква жена съм му , не става. Той самия ми съпруг изобщо не иска да ходим , но все пак много рядко за сбор например всички се събираме. През другото време почти не ми обръща внимание (все едно не съществувам)да говори с мен или да ме попита нещо ама умее да изтърси някая простотия. Прави сте , че не е в мен причината, защото още преди да се запознаем със съпруга ми той е бил отхвърления, никои не го е питал как е , какво прави има ли нужда от нещо. Наистина се създава и напрежение между самите деца , когото на едното се помага , а на другото не. И не ме разбирайте погрешно не търся фин. помощ, а малко заинтерисованост от нас , да види детето( та то детето плачеше от него , а да го оставим само с него и да ни няма 20 мин например е немислимо - то изобщо не е свикнало) Но той си предпочита да отиде при другите внуци да ги глези, да купува каквото искат , да им плати сметките (а те искат и искат нагло ) Докато ние никога нищо не сме поискали и пак сме черни. Абе няма да се ядосвам , ама като се сетя. Аз с нищо не съм заслужила такова отношение , но сте прави няма да дам да ме мачкат , трябва ми по- голямо самочувствие може би и да им отговарям подобаващо на нападките.
просто ще прекъсна всякакъв контакт и с него,както аз така и децата ми Polina76, да не би да е искал да кръстите децата на него 
...няма как да кажа , че няма да ходя , ще почнат приказки , че се надувам , каква жена съм му , не става...
...няма как да кажа , че няма да ходя , ще почнат приказки , че се надувам , каква жена съм му , не става...
Щом не си готова за подобни действия - мълчи и трай!
Здравей Polina76.
Да ти кажа аз съм в подобна ситуация ... но само подобна. С приятеля ми сме заедно 6 години. Още като следвахме живеехме заедно, а след това се пренесох в неговия град и пак живеем заедно. Още в началото цялото му семейство реши, че съм с него заради пари и къщи
, още в първата минута като ме видяха! В последствие майка му свикна с мен и много се разбираме, жената е наистина добра. Баща му обаче така и не ме прие. Упорито продължаваше да го сватосва с разни момичета. Да не казвам, че като влизам у тях той въобще не ме отбелязва, през повечето време не ми говори и така. Но милото ме защитава. и сега са постоянно в обтегнати отношения. Единственото лошо нещо е, че милото работи с техните и всеки ден е там. Аз не ходя често при родителите на приятеля ми, но и никой не ме кара 
Така че отстоявай себе си и се надявам мъжът ти да те подкрепи.
Да ти кажа аз съм в подобна ситуация ... но само подобна. С приятеля ми сме заедно 6 години. Още като следвахме живеехме заедно, а след това се пренесох в неговия град и пак живеем заедно. Още в началото цялото му семейство реши, че съм с него заради пари и къщи
, още в първата минута като ме видяха! В последствие майка му свикна с мен и много се разбираме, жената е наистина добра. Баща му обаче така и не ме прие. Упорито продължаваше да го сватосва с разни момичета. Да не казвам, че като влизам у тях той въобще не ме отбелязва, през повечето време не ми говори и така. Но милото ме защитава. и сега са постоянно в обтегнати отношения. Единственото лошо нещо е, че милото работи с техните и всеки ден е там. Аз не ходя често при родителите на приятеля ми, но и никой не ме кара Така че отстоявай себе си и се надявам мъжът ти да те подкрепи. Ние и без това ходим най -много 1 път в годината, и няма как да кажа , че няма да ходя , ще почнат приказки , че се надувам , каква жена съм му , не става.
и какво като почнат приказките
,сигурно без това приказват за теб! според мен първо поговори с милото,че мислиш да го поставиш на място и ако имаш и неговата подкрепа - още по-добре
Бих казала с усмивка "Ех, другите мъже какви бащи имат, а на моя какъв мухльо му се е паднал. "
, само че бих го каза свъздишка и съжаление в гласа. 
даааа тази реплика страшно много ми допада,започваш с нея и докъдето стигнеш!не си мълчи в никакъв случай!
Не е твоя работа, а на милото да му покаже че неговия избор е най-правилния за него.Пари се печелят, апартаменти се купуват, любов-не.
и какво като почнат приказките ,сигурно без това приказват за теб!
според мен първо поговори с милото,че мислиш да го поставиш на място и ако имаш и неговата подкрепа - още по-добре
Ей това много ми хареса , само че бих го каза свъздишка и съжаление в гласа. даааа тази реплика страшно много ми допада,започваш с нея и докъдето стигнеш!
не си мълчи в никакъв случай!
,сигурно без това приказват за теб! според мен първо поговори с милото,че мислиш да го поставиш на място и ако имаш и неговата подкрепа - още по-добре
Бих казала с усмивка "Ех, другите мъже какви бащи имат, а на моя какъв мухльо му се е паднал. "
, само че бих го каза свъздишка и съжаление в гласа. даааа тази реплика страшно много ми допада,започваш с нея и докъдето стигнеш!не си мълчи в никакъв случай!
