Как да живея с мисълта,че ще загубя детето си....

Миличка, нямам представа и не мога да ти помогна, но искам да ти пожелая да живееш с този страх много-много дълго! Ако е достатъчно дълго, може би и лечение ще се открие! Късмет на семейството ти!!! И много сила!

annette Наслаждавай се на живота с дъщеря си и не позволявай да навлизат такива мисли в главата ти.Мястото не ти е тук,не ми се сърди за тона казвам го с добри чувства.

annette, сигурно ти е много трудно и мъчително всеки ден да очакваш най лошото  Не знам как да ти помогна и как да те успокоя. Трябва да си много силна, това е ясно    Опитай се да се наслаждаваш на времето прекарано с нея и когато сте заедно тази мисъл да не помрачава щастието ви. Аз ви желая късмет и дано се намери лек за твоето детенце 

Оценявай всеки миг от времето ви заедно, обичай я, грижи се за нея, не си спестявайте нищо. Надявам се да се намери начин да се излекува.

Ани, 

Толкова години сте се борили двете с Илияна, през цялото време страхът е бил с теб, но, слава Богу, си е оставал само страх. Няма да му се даваш! Ако все мислиш, че ще загубиш детето, не можеш да живееш. Тия мисли не те ли парализират нацяло?

Това не им обичам на заболяванията, за които лекарите имат очаквана продължителност на живота - вкарват те в срокове. Вместо да живееш и да се радваш на живота, когато е възможно, ти броиш моментите, които ти остават. А гаранция няма за никого. И здрав да си, не знаеш, кога ще те сполети злополука, или някой неочакван СПИН, или пневмония, или всякакви гадости.

Никой не знае за колко време е на тази земя! Никой! Лекарите само предполагат. Изнесените цифри като статистика са усреднени стойности. Сигурно на родителите на Радо П. са им казали, че едва ще доживее 10-годишна възраст, е, не познаха. Сигурно и на здравите и прави момчета, които скоро се удавиха, са им давали дълги години живот.

И в крайна сметка какво остава - ЛЮБОВТА. Това е  единственото, което можеш да дадеш, и да вземеш, и да ти остане. Колкото и кратко да живее човек, има ли любов в живота му, имало е защо да живее. А Илито има още доста любов да раздава и да получава, така че - не оревавай Нероден Петко. Стой си тук и сега, недей милион пъти да изживяваш едно ужасяващо бъдеще в мислите си. Илито ще бъде добре, ще наддава, ще ти лази по нервите с тийнейджърски изцепки, ще те кара да се гордееш с нея.

С най-добри пожелания за здраве на цялата банда! И с пожелание за тишина и спокойтствие в мислите ти! 

annette, дано страховете ти останат само в твоите мисли. Никога да не се превръщат в действителност.
 

Ани ,съпричастна съм с твойта болка. Съвет немога да ти дам. Всеки изживява по различен начин трагедиите си .Искам само да ти кажа :не мисли толкова негативно. Lilibon ,ти го е обяснила много точно. Никой не знае какво го чака утре.

Aни ,аз стоях в къщи иси гледах детето радвах мусе ходехме на разходка хората ме гледаха със съжаление навънка когато излизахме но аз си забраних да мисля 4е той щеси отиде дадох му живота , грижите и оби4та не позволих да запла4а пред него само когато заспеше, а сега пла4а за него и за теб защото знам как се 4увстваш. Простими но по-позитивно все още не мога да мисля и вярвам 4е твойто съкровище ще те накара сватба да и правиш.

Знам, че не ми е мястото в този форум,но простете...Мисълта за смъртта ,тя е мое ежедневие,особенно когато състоянието на детето се влоши,всеки ден чувам стъпките и,когато Или се разкашля,когато прави инхалации ,когато и правя сумати те и манипулации,когато и слагам системи и инжекции, когато мия по 100 пъти ръцете си със спирт и хлор,за да не и докарам нова инфекция.
Моля ви оставете ми да си излея мъката,имам нужда, защото пред нея стискам зъби и се усмихвам плачейки-вътрешно.
Мили майчици простете наглостта ми ,съзнавам да се оплаквам точно на вас е нелепо ,но тази сутрин като изчетох форума Ви ми дойде мъката в гърлото и я изпуснах тук...Простете моля ви!

Няма за какво да ти прощаваме .Знам колко ти е тежко. Пиши и споделяй щом като така се чувстваш по- добре.

Всички тук сме минали по този път. Нормално е да мислиш така, ненормално би било да мислиш позитивно, когато си наясно с истината. Дано има начин да се оправи.

Дали ще ти помогна с нещо...?, но мисля, че всеки ден трябва да си наистина щастлива и това щастие да го даваш и на детето си. Просто обичай и не позволявай тъжни мисли да  помрачават душите ви. Обичайте се..............дано се намери лечение и за тази болест. Трябва да вярваш. А как да живееш с тази мисъл, че ще загубиш детето си? - просто не позволявай на мозъка си да мисли за тези неща. Никой не е застрахован от лошото, а ти не подхранвай страховете си допълнително. Не позволявай мъката да се настани в душата ти, радвай се на всеки един прекрасен ден. Остави черните мисли, сълзите и притесненията си само за този форум. Затвориш ли страницата - не мисли. Ако искаш пиши, аз , а и другите майки сме тук. Ако с друго не сме ти полезни изплачи мъката си на нас. Недей да се бориш с нея, просто я изживей, но тук, на тази страница.

annette , няма нищо за прощаване. Ти живееш в ада   Изплачи си мъката, сподели с нас. Друго не може да направим за теб. Само да те изслушаме...  Господ да бди над детенцето ти и да ти дава много сили 

Ани, 

Благодяря ви момичета, ще опитам да изгоня тая гадна мисъл..трудно е. Щом ми позволявате ,ще пиша ,:Снощи тъй като другия компютър беше зает ,седнах на компа на Или ,знаете ли какво видях,божичко,беше си направила снимка на гробището,тя красавицата беше между гробоете,Защо!!!

Боже, Анет, нямам думи. Макар и само за два месеца и за моето дете бяха казали, че няма да ни бъде и какви ли ситуации не ми се явяваха, купих комплект за изписване като не знаех за какво ще го използувам,  но все пак модераторите мисля, че трябва да преместят темата при нас в уврежданията, пък и там могат още майчета, които те познават да се включат.





Ми не и казвай, че си го видяла, най-много да и обясниш, че  снимките са за спомен, а това ще е неприятен спомен за нея.

Разбирам ,твърде тежка е мойта тема за тук.Ще благодаря на всички ,за това ,че се опитахте да ме утешите и повече няма да пиша.Имате мойта душа,искам да ви утеша, знам ,че няма утеха от тази болка и все пак..Прегръщам ви всички и преглъщайки топката в гърлото, ще се опитам да не мисля за оная страшна мисъл. Между другото ,ходили сме на психолог и аз, и Или и заедно,каза ни ,че нямаме никакъв проблем с неизбежното,явно добре си играем ролите.Тя се опитва да ми спести на мен страха , а аз на нея спестявам моя страх ,и така си живеем ,сякаш нищо няма,а то ни изяжда от вътре и само понякога срещайки погледа и усещам страха, в такива моменти зарейвам поглед и започва да се смея на глас,откланяйки темата разпъсквайки съмненията...

ан запад мисля биха ви посъветвали да споделяте
това което ми описваш като твои емоции си е жив "проблем" с неизбежното...ат не знам какво е гледал психолога....
да нямаш проблеми за мен е катомъдрите тибетци - да приемаш факта че някои пътувания са неизбежни....и да гледаш да се насладиш на времето преди тях....

аз си мисля че темата би била полезна тук....но може и да бъркам...

Остано при нас, споделяй болката и притесненията си - ние сме за това, да си помагаме !
Пожелавам ти от сърце да сте много, много дълго време заедно, и не позволявай на лошите мисли да те завладеят - радвай се на детенцето си и го гушни от мен.

Темата определено трябва да съществува и да пишеш в нея, но къде да бъде нека преценят модераторите.

annette, щом си писала тук, значи си почувствала вътрешна потребност да е точно тук. И какво като името на форума е такова, а детето ти е все още с теб.... А който се натоварва спокойно може да не отваря темата ти  Важното е да се почувстваш по добре  Пиши каквото ти е на душа, затова сме тук.  Разказвай ни за твоята красавица.
Разгледах снимките ти, прекрасна е. Не мога да повярвам, че наистина е обречена 

Колкото и да ти е трудно, се опитай да изгониш от себе си мисълта, че детето ти е обречено, особено когато сте двете заедно... Ти казваш, че болеста и е нелечима, обаче в днешно време медицината напредна, знеш ли след година или пет може "това" вече да е лечимо. Дано да стане лечимо... Дано сте заедно много ,много, много дълго време. Радвай се на всяка минута когато сте заедно с нея...

Мила Ани трудно бих ти дала съвет в тази ситуация.......
ще ти кажа само-бъди силна и живей всеки миг с дъщеричката
си пълноценно·Дано Бог е милостив и ти позволи да се радваш на рожбата си
още дълги години-това е и моето пожелание за теб......

И аз мисля че няма какво да ти прощаваме, винаги си добре дошла
и винаги ще има приятелско рамо на което да се облегнеш и да споделиш ·

П.С. Имаш много красива дъщеря!Радвай и се днес и сега и не мисли за утре....

Много тежка ситуация, но на някои хора им е отредено да прекарат живота си в постоянна борба. Може би трябва да приемем, че каквото ни е писано, ще се случи, а и да вярваме, че медицината скоро ще създаде надеждно средство за пълно лечение. Съчувствам ти искрено. Много е трудно.

частично съм съгласна
но....мосдераторите са обикновени хора като теб и мен
могат да допуснат грешка в личната си преценка ако е само тяхна лична
това от една страна
от друга ще кажа - Ани не е нов член, и знае защо и по какви причини пуска темата тук, а не в нашия подфорум за деца с проблеми
аз си мисля, че подбудите й - било осъзнато или на подсъзнателон ниво я тласкат в правилната за нея посока
защото според мен най-важната част за приемането на даден проблем е осъзнаването му в....след това идва и приемането му и борбата с него....

вярвам, че тук присъстващите жени тази тема ще ги накара да са съпричастни...но надали би ги разстроила повече от появата на нов член...тук всяка история е толкова тежка, че темата на Ани не би могла да натежи със своята трагедия така че да бъде непоносима....още повече това е история с развитие и дай боже - щасливо в края си
а тази тема би донесла много болак и даже шок на неподготвени психически родители в подфорума за деца с проблеми...защото уви често някои заболявания са с летален край, но не всеки родител е готов да застане с най-черните си страхове очи в очи

дано това ми обосноваване на причината да мисля, че темата е на удачно място не нарани някого

Присъединявам се към мнението на Ичони.
Annette трудно ми е да си представя какво ти е. Днес разбрах, че и моето бебче е имало същото заболяване и доста изчетох по въпроса  . Дъщеря ти е мнохо хубава, радвай и се и до колкото е възможно гони черните мисли.

Днес Или има рожден ден,цял ден гоня лошите мисли и сякаш днес на рождения и ден най-много ми нахлуват ...Преглъщам,преглъщам...

Честит празник! Поднасям букет от нежни цветя - цветя от лунна светлина.

 Вчера е история.
Утре е мистерия.
Днес е подарък.

 http://i219.photobucket.com/albums/cc166/recado/glimboo/flores/0609.jpg" border="0" alt="Recados e Imagens - Flores - Orkut"></a><br><br><b><a href="

-специално за рожденничката!
Искам да и пожелая най- хубавите неща на Земята. Бъди силна и борбена Или!

Честит рожден ден на силното и борбено момиче! Пожелавам ви още много години да сте заедно, скоро да се намери лек за заболяването и порасналото ти момиче да се радва на дълъг и щастлив живот със съпруг, деца и внуци! 

 

Честит празник на Или. Дано всичко завърши щастливо за теб и твоето семейство 

Ани, цял ден не намирам време да седна и да ви пиша, макар да си мисля за вас. Моля те, не отписвай прекрасната рожденичка, та дори да е само в страховете ти! Тя е тук, при теб, да ти е жива и здрава! Дано с твоя помощ пренапишете тези ужасни срокове, които те плашат, за да дадете надежда на много други деца като нея!

Честит рожден ден, Или, прекрасно момиче!  Бъди здрава и силна, обградена с много обич, мечтай смело и нека мечтите ти се сбъднат!

Мерси милички, не съм отписала Или,а страха ми е голям,както и обичта ми към нея!
Трудно ми е да го обясня ,не ме корете моля ви...

ЧРД на Илиянка 
Пожелавам и най-вече да е здрава и все така красива    а на теб annette, ще пожелая НИКОГА да не се налага, да пишеш в този подфорум 

Честити Рожден ден Или, бъди здрава миличка 

Честит рожден ден с мъничко закъснение и от мен, прекрасна Или! Дано зад вратата на утрешния ден се крият щастие и много приятни изненади!   
Честит празник, Ани!   

Ани, никоя майка подложена на такъв страх не би могла да бъде укорена
още повече, че част от приемането е опознаването...и част от борбата със страха е изследването му до най-дълбоките му дебри...нали?
пиши всичко страшно...и ще видиш, че после то няма да е по-малко, но поне ще е по-ясно...и ще го бориш по-леко
целувки и пак - весел празник на патерици и желая мечтата ви да се сбъдне - един ден да забравите лекарствата и болестта