Благодаря ти 
Дано и аз намеря правилния изход за мен
Дано и аз намеря правилния изход за мен - Публикувана: 26 авг. 2008, 15:43 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2009, 17:59 ч.
Сираче, при живи родители и то с възможности
здравей marojinka,
и аз имах проблеми с родителите си и страшно много ми тежеше,
даже бях пуснал такава тема тук.
родителите ми прекратиха контакти със мен, и аз спрях да ги търся,
и оттогава се чувствам като новороден, от началото е трудно на човек докато свикне и се примири със ситуацията,
и след това страшно ми олекна, ами защо да си тровя живота заради тях и при всяка среща да ми е гадно, по добре да нямаме контакт, аз имам семейство, жена ми и никой друг не ми трябва, ние сме си едно малко семеийство.
решил съм да дам втори шанс на родителите ми само ако осъзнаят какво са направили и искам да видя че действително
мислят за мен и го показват с действията си, а не само да думи. иначе дотогава не искам никакъв контакт със тях, защото имам само един живот и искам да го изживея само с прекрасни моменти и просто нямам време да се занимавам с интригите и ревноста на сулъо и пулъо.
а това че си казала на майка ти, постъпила си като една достойна дъщеря, жалко че майка ти не го е оценила и те е предала по този долен начин.
радвай се на бебчето и на мъжа ти, изпълваи живота си със прекрасни мигове прекарани със семейството си и не си хаби мислите за нищо друго, защото живота си тече, времето минава, и миговете в които си се наслаждавала на детенцето ти когато е било бебче никога няма пак да се повторят, така че наслаждаваи се на живота със пълни шепи !!!
и аз имах проблеми с родителите си и страшно много ми тежеше,
даже бях пуснал такава тема тук.
родителите ми прекратиха контакти със мен, и аз спрях да ги търся,
и оттогава се чувствам като новороден, от началото е трудно на човек докато свикне и се примири със ситуацията,
и след това страшно ми олекна, ами защо да си тровя живота заради тях и при всяка среща да ми е гадно, по добре да нямаме контакт, аз имам семейство, жена ми и никой друг не ми трябва, ние сме си едно малко семеийство.
решил съм да дам втори шанс на родителите ми само ако осъзнаят какво са направили и искам да видя че действително
мислят за мен и го показват с действията си, а не само да думи. иначе дотогава не искам никакъв контакт със тях, защото имам само един живот и искам да го изживея само с прекрасни моменти и просто нямам време да се занимавам с интригите и ревноста на сулъо и пулъо.
а това че си казала на майка ти, постъпила си като една достойна дъщеря, жалко че майка ти не го е оценила и те е предала по този долен начин.
радвай се на бебчето и на мъжа ти, изпълваи живота си със прекрасни мигове прекарани със семейството си и не си хаби мислите за нищо друго, защото живота си тече, времето минава, и миговете в които си се наслаждавала на детенцето ти когато е било бебче никога няма пак да се повторят, така че наслаждаваи се на живота със пълни шепи !!!
Миличка, не знам какво да кажа... 
Аз съм в някакво подобно положение с майка ми. Не знам какво им се случва понякога на старците-разбойници ,но аз също имах желание да се сдобря с нея , въпреки че тя е виновна аз,мъжа ми и баща ми да се изнесем от 4-стаен апартамент и сега да се мъчим като грешни дяволи. Знаеш ли,по-добре да не патим заради грешките на родителите си. Имаш си семейство като слънце,оправяте се...Знам,че е тежко да нямаш връзка с родителите си и ей така от нищото като че ли си се отгледала сама..ПОнякога ми тежи на съвестта, заради това,че ми е майка и недай си Боже утре нещо да й се случи ,ще ми тежи още повече ,че не съм направила опит. НО осъзнах,че само защото съм по-млада и съм дъщерята ,няма да променя принципите си.Аз съм чиста пред себе си! Щом не предприемат първата стъпка,щом не показват ,че им липсвате,явно не си заслужава. Гледай напред и от сърце ти желая всичко при теб да се оправи и да сте много безгрижни и щастливи
Аз съм в някакво подобно положение с майка ми. Не знам какво им се случва понякога на старците-разбойници ,но аз също имах желание да се сдобря с нея , въпреки че тя е виновна аз,мъжа ми и баща ми да се изнесем от 4-стаен апартамент и сега да се мъчим като грешни дяволи. Знаеш ли,по-добре да не патим заради грешките на родителите си. Имаш си семейство като слънце,оправяте се...Знам,че е тежко да нямаш връзка с родителите си и ей така от нищото като че ли си се отгледала сама..ПОнякога ми тежи на съвестта, заради това,че ми е майка и недай си Боже утре нещо да й се случи ,ще ми тежи още повече ,че не съм направила опит. НО осъзнах,че само защото съм по-млада и съм дъщерята ,няма да променя принципите си.Аз съм чиста пред себе си! Щом не предприемат първата стъпка,щом не показват ,че им липсвате,явно не си заслужава. Гледай напред и от сърце ти желая всичко при теб да се оправи и да сте много безгрижни и щастливи 
Бебка И мен от това най ме е страх - не се знае кога живота ще свърши и.....после ще ми тежи още повече, макар че аз не се чувствам виновна за сегашните ни отношения.
Маме Вярно и това,което казваш - макар и да ме съмнява
Но не това е главната причина да не искаме да се връщаме, по скоро как ще се гледаме, камо ли да общуваме приятелски, след всичко случило се 
Мадам Моля, поясни се
Маме Вярно и това,което казваш - макар и да ме съмнява
Но не това е главната причина да не искаме да се връщаме, по скоро как ще се гледаме, камо ли да общуваме приятелски, след всичко случило се Мадам Моля, поясни се
Здравейте, искаше ми се да съм достатъчно силна и да се справя, но...немога да спра да се измъчвам. Затова ми се иска да чуя странично мнение, за което предварително БЛАГОДАРЯ.
Ето и моята история.......С баща ми никога не сме се разбирали - той винаги ни е унижавал, обиждал,критикувал и какво ли още не. За него целувки, прегръдки, похвали, мили думи, дори честитене на рожден ден са пълни глупости. Нямах право на желания, мнения и т.н. Слава Богу, майка ми беше страхотен човек - криела ме е, подкрепяла ме е, разбирала ме е. Преди година и половина баща ми за пореден път унижи майка ми, аз както винаги се намесих да я защитя. Тогава майка си събра багажа и се качи да живее при брат ми. В началото и беше трудно, тя не знаеше как да се радва на живота, беше свикнала да я комадват, да няма право на желания и мнения, а само да слугува. Бях до нея,убеждавах и че стойностен човек и че заслужава уважение - бързо влезе в крачка. Мн се радвах за нея. Но преди 2-3 месеца баща ми нае камериерка да поддържа стаите. "Имаме" къща на 5 етажа на морето. Майка явно изревнува, тая да не я измести и малко след това поднови отношенията си с баща ми. От месец и малко слезе при него на първия етаж. Радвах се за нея - макар че аз все още не говоря с баща си. Но тя стана неузнаваема - влюбена като ученичка, ревнува от камериерката,която в последвтвие изгони, пишеше и заплачителни смс - "да не закача мъжа и", промени изцяло поведението си и към баща ми - не му мълчеше и козируваше както преди. Почти не обръщаше внимание на мен, брат ми и хората,който бяха до нея през раздялата. Може би няма лошо - наваксваше пропуснатото през годините.Но....ето какво стана в петък - Случайно от офиса, където работя виждам баща ми отпред, след малко идва и камериерката от някъде. След малко тръгнаха на някъде с колата, не интимничеха. Звъннах и докладвах на майка. Тя побесня - казах и да се успокой, че нищо не е станало, да говори спокойно и т.н. Но..тя звъняла на него, звъняла на нея - никой не вдига. След час някъде се чува с баща ми, той и обеснил, че и направил услуга, че имала работа в района,но не.....Майка звъняла пак на камериерката, обяснавала и се 1 час по тела. Тя пък се оплакала на баща ми и изобщо голям филм....А аз посъветвах майка да не прави сцени и глупости. И прибираме се ние вечерта след работа с "мъжа ми" / нямаме брак/ и след малко майка идва при нас, накратко : Деца,имам една лоша новина. Оплесках много нещата днес и баща ти каза, че ти ме настройваш срещу него и щом аз искам той да не се вижда с тая, той иска вие да се изнесете от тук." Стоях като гръмната, незнаех как да реагирам. Питам я: "Може ли поне да пренущуваме и днес или..? Беше привечер. А тя:"Незнам, не го питах" . Умрях и се родих наново, вярвате ли ми. Незнам как намерих сили да стана, отворих и вратата и тя излезе. Радвам се поне, че успях да здържа съзите си пред нея. Без много да се чудим почнахме да събираме багажа, а то..колкото за тир. Към 23:00 ч бяхме готови, сложихме най-необходимото в колата, другото в едни комшии пренесохме и така.....Докато милото сваляше багажа, наште си вечеряли спокойно и си гукали сладко......Кажете ми моля ви, грешно ли е да ги обвинявам???Знам, че съм вече голяма, трябва сама да се грижа за себе си,но това ли е начина. А и ние не сме им пречили финансово, на отделен етаж сме, сами се храним и поим. Немога да разбера какво им пречихме толкова. да не говорим, че кокато съм се оплаквала на баща си, че ми липсва бащина ласка, той винаги се е оправдавал с къщата, че заради нас я правел, с нея ни доказвал любовта си. А сега?
Ох стига толкова, че мн дълго стана. Аз ли греша кажете? Имам ли право да ги съдя или те са прави?
Ето и моята история.......С баща ми никога не сме се разбирали - той винаги ни е унижавал, обиждал,критикувал и какво ли още не. За него целувки, прегръдки, похвали, мили думи, дори честитене на рожден ден са пълни глупости. Нямах право на желания, мнения и т.н. Слава Богу, майка ми беше страхотен човек - криела ме е, подкрепяла ме е, разбирала ме е. Преди година и половина баща ми за пореден път унижи майка ми, аз както винаги се намесих да я защитя. Тогава майка си събра багажа и се качи да живее при брат ми. В началото и беше трудно, тя не знаеше как да се радва на живота, беше свикнала да я комадват, да няма право на желания и мнения, а само да слугува. Бях до нея,убеждавах и че стойностен човек и че заслужава уважение - бързо влезе в крачка. Мн се радвах за нея. Но преди 2-3 месеца баща ми нае камериерка да поддържа стаите. "Имаме" къща на 5 етажа на морето. Майка явно изревнува, тая да не я измести и малко след това поднови отношенията си с баща ми. От месец и малко слезе при него на първия етаж. Радвах се за нея - макар че аз все още не говоря с баща си. Но тя стана неузнаваема - влюбена като ученичка, ревнува от камериерката,която в последвтвие изгони, пишеше и заплачителни смс - "да не закача мъжа и", промени изцяло поведението си и към баща ми - не му мълчеше и козируваше както преди. Почти не обръщаше внимание на мен, брат ми и хората,който бяха до нея през раздялата. Може би няма лошо - наваксваше пропуснатото през годините.Но....ето какво стана в петък - Случайно от офиса, където работя виждам баща ми отпред, след малко идва и камериерката от някъде. След малко тръгнаха на някъде с колата, не интимничеха. Звъннах и докладвах на майка. Тя побесня - казах и да се успокой, че нищо не е станало, да говори спокойно и т.н. Но..тя звъняла на него, звъняла на нея - никой не вдига. След час някъде се чува с баща ми, той и обеснил, че и направил услуга, че имала работа в района,но не.....Майка звъняла пак на камериерката, обяснавала и се 1 час по тела. Тя пък се оплакала на баща ми и изобщо голям филм....А аз посъветвах майка да не прави сцени и глупости. И прибираме се ние вечерта след работа с "мъжа ми" / нямаме брак/ и след малко майка идва при нас, накратко : Деца,имам една лоша новина. Оплесках много нещата днес и баща ти каза, че ти ме настройваш срещу него и щом аз искам той да не се вижда с тая, той иска вие да се изнесете от тук." Стоях като гръмната, незнаех как да реагирам. Питам я: "Може ли поне да пренущуваме и днес или..? Беше привечер. А тя:"Незнам, не го питах" . Умрях и се родих наново, вярвате ли ми. Незнам как намерих сили да стана, отворих и вратата и тя излезе. Радвам се поне, че успях да здържа съзите си пред нея. Без много да се чудим почнахме да събираме багажа, а то..колкото за тир. Към 23:00 ч бяхме готови, сложихме най-необходимото в колата, другото в едни комшии пренесохме и така.....Докато милото сваляше багажа, наште си вечеряли спокойно и си гукали сладко......Кажете ми моля ви, грешно ли е да ги обвинявам???Знам, че съм вече голяма, трябва сама да се грижа за себе си,но това ли е начина. А и ние не сме им пречили финансово, на отделен етаж сме, сами се храним и поим. Немога да разбера какво им пречихме толкова. да не говорим, че кокато съм се оплаквала на баща си, че ми липсва бащина ласка, той винаги се е оправдавал с къщата, че заради нас я правел, с нея ни доказвал любовта си. А сега?
Ох стига толкова, че мн дълго стана. Аз ли греша кажете? Имам ли право да ги съдя или те са прави?
Ако всичко, което си написала, е вярно, майка ти е много слабохарактерна жена. За съжаление на нея не можеш да разчиташ. Тя е изключително зависима от баща ти, който пък е много властен човек. И който не слушка във вашето семейство, явно получава наказание от баща ти. Майка ти пак ще опре до теб, може и баща ти, не се знае. Тъжно е, но е факт, че е възможно в бъдеще да им помогнеш в случай на нужда. Че е възможно да ти дожалее. Просто това са твоите родители. Какво да се прави.
Но не се обвинявай и недей да съжаляваш за стореното. Те трябва да съжаляват! Как може да си изгониш бременната дъщеря, та нали тя е слабата в случая, тя е с бушуващите хормони, дори и да се е объркала, дори и да е прекалила? Просто не се опитвай повече да отваряш очите на майка си, тя не иска да види истината. Той животът си тече и нещата се връщат като бумеранг.
Как може децата да са "някой, който се меси в семейството", ами те са най-важните членове на това семейство за мен.
Деца? На 20+ години. Със собствено семейство.
Деца? На 20+ години. Със собствено семейство.
Винаги ще е дете на майка си и баща си,какво значение имат годините
