Ето и моята история.......С баща ми никога не сме се разбирали - той винаги ни е унижавал, обиждал,критикувал и какво ли още не. За него целувки, прегръдки, похвали, мили думи, дори честитене на рожден ден са пълни глупости. Нямах право на желания, мнения и т.н. Слава Богу, майка ми беше страхотен човек - криела ме е, подкрепяла ме е, разбирала ме е. Преди година и половина баща ми за пореден път унижи майка ми, аз както винаги се намесих да я защитя. Тогава майка си събра багажа и се качи да живее при брат ми. В началото и беше трудно, тя не знаеше как да се радва на живота, беше свикнала да я комадват, да няма право на желания и мнения, а само да слугува. Бях до нея,убеждавах и че стойностен човек и че заслужава уважение - бързо влезе в крачка. Мн се радвах за нея. Но преди 2-3 месеца баща ми нае камериерка да поддържа стаите. "Имаме" къща на 5 етажа на морето. Майка явно изревнува, тая да не я измести и малко след това поднови отношенията си с баща ми. От месец и малко слезе при него на първия етаж. Радвах се за нея - макар че аз все още не говоря с баща си. Но тя стана неузнаваема - влюбена като ученичка, ревнува от камериерката,която в последвтвие изгони, пишеше и заплачителни смс - "да не закача мъжа и", промени изцяло поведението си и към баща ми - не му мълчеше и козируваше както преди. Почти не обръщаше внимание на мен, брат ми и хората,който бяха до нея през раздялата. Може би няма лошо - наваксваше пропуснатото през годините.Но....ето какво стана в петък - Случайно от офиса, където работя виждам баща ми отпред, след малко идва и камериерката от някъде. След малко тръгнаха на някъде с колата, не интимничеха. Звъннах и докладвах на майка. Тя побесня - казах и да се успокой, че нищо не е станало, да говори спокойно и т.н. Но..тя звъняла на него, звъняла на нея - никой не вдига. След час някъде се чува с баща ми, той и обеснил, че и направил услуга, че имала работа в района,но не.....Майка звъняла пак на камериерката, обяснавала и се 1 час по тела. Тя пък се оплакала на баща ми и изобщо голям филм....А аз посъветвах майка да не прави сцени и глупости. И прибираме се ние вечерта след работа с "мъжа ми" / нямаме брак/ и след малко майка идва при нас, накратко : Деца,имам една лоша новина. Оплесках много нещата днес и баща ти каза, че ти ме настройваш срещу него и щом аз искам той да не се вижда с тая, той иска вие да се изнесете от тук." Стоях като гръмната, незнаех как да реагирам. Питам я: "Може ли поне да пренущуваме и днес или..? Беше привечер. А тя:"Незнам, не го питах" . Умрях и се родих наново, вярвате ли ми. Незнам как намерих сили да стана, отворих и вратата и тя излезе. Радвам се поне, че успях да здържа съзите си пред нея. Без много да се чудим почнахме да събираме багажа, а то..колкото за тир. Към 23:00 ч бяхме готови, сложихме най-необходимото в колата, другото в едни комшии пренесохме и така.....Докато милото сваляше багажа, наште си вечеряли спокойно и си гукали сладко......Кажете ми моля ви, грешно ли е да ги обвинявам???Знам, че съм вече голяма, трябва сама да се грижа за себе си,но това ли е начина. А и ние не сме им пречили финансово, на отделен етаж сме, сами се храним и поим. Немога да разбера какво им пречихме толкова. да не говорим, че кокато съм се оплаквала на баща си, че ми липсва бащина ласка, той винаги се е оправдавал с къщата, че заради нас я правел, с нея ни доказвал любовта си. А сега?
Ох стига толкова, че мн дълго стана. Аз ли греша кажете? Имам ли право да ги съдя или те са прави?