А имали ли сте такава връзка?

ДА една единствена,но няма да я забравя никога,моментът на осъзнаването не го дочаках

Не, не съм имала и не ми допадат подобен тип отношения и терзания извън сериалите.

Ооо, хич не съм фенка на подобен тип отношения. И всъщност през цялото време бях против Кари да му играе по свирката на този. По време на филма тайничко се надявах да се вразуми и да му бие шута...

Имала съм, но сценарият не беше същия, а подобен.
Той беше и мисля че си остана "лошо момче". От този тип мъже, които те карат да пристъпиш принципите си, да забравиш в какво вярваш, дори на моменти да забравиш и коя си ...   
Разделите ни бяха безброй - коя от коя по-драматична. Години чаках той да се промени, да се опомни, да ме оцени, да ме обикне по нормален /човешки/ начин и когато видях че подобно чудо е невъзможно, просто се разделихме ... окончателно.

Най-интересното в тази история е, че доста време след това случайно се срещнахме и се заговорихме за миналото, за общите ни познати и прочие. Тогава той ми каза "Само ако знаеше колко много те обичах."
Не се трогнах от подобни закъснели признания, просто отговорих "Жалкото е, че само ти си го знаеше".
Той се съгласи с мен и с това разговорът приключи...

 

Странна връзка -да. Без ясно бъдеще? По - скоро изобщо нямаше бъдеще.
Не беше тип - Кари и Мистър Биг, но беше вълнуваща. Срещи, раздели, големи паузи, поради факта, че го нямаше, любов, сълзи....

Не съм много в час със "Сексът и градът"  но от описанието подразбрах за какво става въпрос.. имала съм подобна връзка с един "красавец", който така ме омая, че и аз самата не разбрах какво стана... беше шармантен, кавалер, мил, перфектният мъж. Успя да ме убеди, че перфектни мъже наистина има.. и спря да се старае веднага щом усети, че съм лапнала въдицата  краткият ни период заедно включваше непрекъсната смяна на телефони, автомобили и местонахождения от негова страна, тази неизвестност ме побъркваше - и ме привличаше още по-силно. До момента, в който започна да повтаря моите номера от началото на "връзката" - да закъснява, или изобщо да не идва, да изчезва мистериозно за по няколко дни.. последното такова изчезване продължи около месец.. през който мислех, че светът е свършил.. Най-странното в историята е, че ми мина удивително бързо.. успях да призная пред себе си, че такъв мъж определено не е за мен.. хич ме няма в ролята на търсещата, обичащата и прощаващата всичко.. и след като "химията" премина.. бях като събудила се от странен сън. "Осъзнаване" в този тип мъже не зная дали има в действителност.. впечатлението ми е, че повечето са неуверени в себе си, въпреки повсеместния си успех сред жените, и трудно биха се спряли при една.. необходими са им нови и нови доказателства, че все още стават.. определено не си падам по такива мъже, и тази единствена "забежка" твърдо ме убеди в това.

Имала съм. Емоционално опустошително е.
И аз не дочаках 'момента на осъзнаването'.

Имала съм. На петата година се "осъзна" и успя да ми обещае целия свят и да ме убеди да се омъжа за него и да му родя деца. Вече не изчезва никъде..._{а сега ми се ще да изчезне...}

Имала съм и беше една от най-вълнуващите ми  Завърши зле, но по независещи от нас обстоятелства, т.е. човекът не е между живите.
Аз май си падам по подобен род отношения, защото съм имала и други подобни връзки...

 

Имала съм,да   Връзката ми със сегашния ми мъж беше такава в продължение на почти 2 години- много пъти се събирахме и разделяхме по вина ту на единия, ту на другия, като през цялото време аз знаех че той е човека за мен. Колко пъти сме се карали, колко сълзи пролях, но накрая се вразумихме и двамата   Много приярели ни казват, че връзката ни е била като латиноамерикански сериал и почти никой не вярваше, че накрая ще се съберем, точно както Кари и Тузара.

Да, имала съм подобна връзка.
Наред със страхотните преживявания вървят ръка за ръка и многото кофти моменти. Може би човек минава през такъв период от живота си когато е леко прецакан. )

И все още я имам.Вече 15 години.

Моята завърши добре. Осъзнатата бях аз, че всъщност не го обичам. 

И аз имах своя Мистър Биг (незнам как преводачите решиха, че трябва да е Тузара). Но беше доста по-кратко, отколкото при Кари.
И все пак всичко свърши добре в този филм, накрая се ожениха and lived happily ever after. 

Струва ти се хепи, щото това е края на филма, ти би ли искала това да е края на живота ти?
Ако има продължение този филм дали ще е много хепи?
Пък и да не забравяме, че тази Кари ако не бяха големите му пари щеше да търчи след него, ама друг път.
С оня бедничкия дето много се обичаха колко изкара?   

Е,това все едно аз съм го писала...
lubopitka ,дано твоя сериал да има хепиенд...  

Имала съм, да. Срещи, раздели, големи паузи. Аз го обичах до лудост, а той... съвсем не знам. Добре че отшумя полека-лека.
Между другото, хепи-ендът за Кари и Тузаря е направен така за филма. В книгата не е така.

Имала съм....да.

С известна разлика обаче, от връзката, която описваш.
И двамата бяхме на ясно, че " момент на осъзнавене " не може да има.

Изживяхме си емоцията...и беше красиво.

Лудост

Имала съм - една от най-важните в живота ми. Не съжалявам нито миг за нея.
Не зная сторито на Кари и Тузара. При мен, обаче нямаше проблем с яснотата в бъдещето - просто нямаше начин да има такова, а и никой не го е искал. Нямаше и  драматични срещи и раздели. Просто една връзка минаваща ПРЕЗ всички останали в някакъв момент.
Рядко се виждаме вече, но поддържаме връзка - дистанционна .
Често ми липсва, но зная че всичко спря навреме - достатъчно навреме за да ми останат само хубавите спомени.

Имала съм да. Тази връзка беше най-вълнуващата и изпепеляващата в живота ми. И най-интересното беше, че дори и да не сме се виждали доста време, в момента в който се видим сякаш времето спира. Неповторимо изживяване. Наистина лудост.

не съм имала

Имала съм такава връзка! Не е точно като историята на Кари и Тузаря, но подобна! Той беше човек, който и до ден днешен помна с добри чуства, въпреки всичко, храня само добри чуства към него! Бяхме все "разделение-заедно"! Нямахме бъдеще, говорехме на различни езици! Както и аз и той имахме престави за бъдещето си, но пътищата ни се разминава още в  мечтите ни, пък какво остава за реалността. Когато бяхме заедно бяхме само аз и той, просто не съществуваше нищо и никой за нас! Той обаче беше много обсебващ, болезнено ревнив... Аз го обичах, той също ме обичаше, но любовта му беше по-скоро болезнена за мен, в точния смисъл на думата! Беше болезнена и за всички, които по някакъв начин казваха нещо за мен или говореха с мен....
Той обаче си остава единствения човек, който ме е обичал така. До лудост, до болка, до безкрай, безнадежно... Знам, че и до сега е така, дори след повече от 10 години...  Всичко свърши обаче още тогава, не беше лесно и за двамата, но беше най-доброто, което можехме да направиме за себе си! Наскоро се срещнахме, съвсем случайно. Аз по принцип избягвам местата където е възможно да го срещна, но не винаги мога да предвида всичко! Почти нищо не си казахме, а всъщност си казахме много! Бях със сина си, той му се зарадва, поговорихме и каза "Радвам се, че си щастлива!". Само ако знаеше, точно тогава сърцето ми как плачеше.... Отплеснах се съвсем... Според мен обаче такива връзки наистина нямат бъдеще! А може би точно сега имам най вече от него нужда, защото знам, че ще ме "върне" към живота... Но всичко е най-добре да си остане там, в миналото!

Има има,но с голямата ми любов ,а за въпросния не ми се чакаше да се осъзнае.

Същото и при мен. Връзката беше такава, защото двамата искахме така и ни устройваше. Въпреки това е имало и моменти на сълзи, раздели, страдание и т.н. Аз бях първа година студентка, а той от родния ми град. Бяхме заедно само когато се прибирах и си изживявахме лудостта пълноценно. Когато не бяхме заедно всеки беше свободен да прави каквото си иска, но понякога и двамата се чувствахме наранени от това. Знаехме, че бъдеще заедно нямаме и не сме го и търсили. После аз срещнах Човека с главно Ч и прекратих връзката, защото се омъжих.

Имала съм много истории...И такава съм имала...
Сега, от позиция на времето мога да кажа че в "истинските" истории няма колебание...
Когато срещнеш Човека, ще го познаеш веднага !
Останалото не е "осъзнаване", а красиви илюзии, за които после се плаща скъпо...
Дано си много щастлива и....имаш късмет! 

Ах, че хубаво го е написала grig !
Намам какво да добавя просто...

Според мен това е връзка основана повече на страст, отколкото на някакъв друг тип чувства. Да, имала съм такава. Но за разлика от Кари, аз също не очаквах бъдеще в тази връзка. Просто всеки път когато той се обаждаше, всичко започваше с нова сила, с бурна страст и така до следващият път, без да се знае кога ще е това. Но явно и на двамата ни беше удобно да е така.

Не е същия сценарий, но съм изживявала страстна връзка не мислейки и двамата за бъдещето. Вързоп от емоции които те люлеят постоянно между върховното щастие и огромно страдание.

Подобна, не точно същата. Беше кратка и пагубна, бях щастливо-нещастна (по-скоро нещастна) през цялото време и се радвам, че пътищата ни се разделиха.

Имала съм, тя беше изпепеляваща -може би тогава съм била истински щастлива .НОО несигурността ме влудяваше .В края на първата година ми писна от неизвестното и го замених  със съпруга ми.Тази връзка ще я помня цял живот , но бъдещето предстои 

Ох че отчаяно звучиш!! Недей така!!
Ако в момента си все още във вихъра на чувствата, просто не спирай да го търсиш - следвай сърцето си..щом това е единствения начин да сте заедно - направи го по този начин. Повечето тук говорим в минало време, и вече отдавна сме преживяли и "преболедували" връзката.. но, ако ти все още си влюбена - което е очевидно - няма как да го разбереш. Варианти за бъдещето има всякакви - или в един момент на теб да ти омръзне и да приемеш раздялата съвсем нормално - дори ти да си инициаторът и.. или пък, да не ти омръзне, и в крайна сметка един ден да се съберете с въпросния господин 
Прави това, което ТИ считаш за правилно - универсален отговор няма.
Успех 

Времето ще покаже той ли е човека или има друг отсъден за теб.Не се тормози с излишни въпроси.Всяка връзка ни дава нещо и ни взема нещо.Всичко е на кантар.Отдай се на емоцията си докрай  и не мисли.Каквото е писано,ще стане. 

имала съм такава връзка.или нещо подобно.всеки взе и даде каквото искаше.имаше не искра а пламък.беше за кратко,но много вълнуващо.знаехме че не е сериозно,но си беше страхотно и неангажиращо

Да иамах такава връзка ........., много съм страдала по него, като знам колко нерви съм изхабила и колко сълзи съм проляла, а в моментите в които бяхме заедно все едно всичко във връзката ни беше перфектно. Много му се бях отдала на този човек, бях го качила на някакъв пиадестал, докато не дойде моментът в който осъзнах заблудата си. Спрях да "тичам след него", додох му "зелен светофар" и и нещата се обърнаха, изведнъж той видя, че вече не ми е толкова интересен и започна да се държи като най-влюбения мъж на света, но пък моите чувства явно небяха същите. Този момент на осъзнаване и на двамани не трая дълго, защото той ...... почина.

Да, определено такъв тип връзки са направо газирани от емоция и страст. Неизвестността и невъзможността са два перфектни катализатора на едно сладко напрежение, което често се бърка с любов. А аз не смятам, че в съмнения, търсене и очакване можеш да опознаеш истински един човек, за да твърдиш че го обичаш. Обичаш тръпката, обичаш електричеството, обичаш изненадата, обичаш поредния, кратък, приятен отговор на бекрайните си въпроси. Изненадва ме, че тук срещнах подобни истории, завършили с брак. Принципно те запазват своя заряд  именно поради факта, че остават нереализирани в истинска, осъзната връзка. Забравят се, сигурна съм, ще ти остане само спомена и свиването в стомаха. Нищо работа.

ДА и аз си мислих, че животът ми е свършил с неговия, но благодаря на Господ, че ме срещна със съпруга ми и ме дари с прекрасното ни детенце. Наистина сега имам пълноценната връзка, за която преди не съм и мечтала, обичам и знам, че съм обичана.
Никога няма да забравя моя "мисър Биг", винаги ще пазя спомена за него и може би и той щеше да се радва за мен, че съм намерила спокойствието и щастието от което има нужда всеки.
Само искам да ти дам един съвет, който сигурно в момента ще пренебрегнеш: не чакай този мъж да се промени и да сподели любовта ти, защото само ще си загубиш времето и нервите. Изживей си тръпката с него, но ще видиш, че когато най-малко очакваш ще срещнеш ТВОЯ човек и в него ще откриеш всичко, което ти е липсвало до момента. Не прави такива компромиси със себе си, заради когото и да било!

Подкрепям! 

Такива връзки са много болезнени.Аз бях на ръба на нервна криза.Обичах и исках тоя човек , но той май не го осъзнаваше.Сега мога да кажа , че се радвам че всичко е зад гърба ми.Намерих човека,който ме обича и уважава и аз споделям неговите чувства.Няма я онази страст ,но имам спокойствие и стабилност -чувствам се сигурна с човека до мен!

Да една, в която аз бях Тузаря, а съпругът ми Кари, ама накрая си седнах на дупето! 

Предполагам, че си пропуснала тези две изречения в моето мнение. Може да съм привлечена, полудяла, влюбена в един такъв типаж поведение, но за любов говоря чак когато съм убедена, че познавам човека. Това в действотелност е осъществимо само в постоянния контакт, който в случая не е налице. А иначе - повече от ясно е, че нереализираните чувства, неосъществените стремежи и недовършените работи са нещата, които по всяко време могат да ни бръкнат в мозъка, в стомаха или в сърчицето. Въпросът е в един момент да си направиш ясна преценка дали обичаш, какво обичаш и как би живял в такъв тип отношения. Да не забравяме, че една семейна жена си има достатъчно много грижи и ангажименти, за да се притеснява и за това дали ще се върне съпругът й и за колко време. Поне на мен тази алтернатива никак не ми допада. Колкото и да ме държи в сладко напрежение, не ми се струва приложима за семеен живот, примерно. Тръпката може и винаги да я има, но май е по-добре мъжът да го има. Като двете не са взаимноизключващи се, по принцип.

Не знам историята от "Сексът и градът", честно да ти кажа. Гледала съм само няколко епизода от сериала. Разсъждавам принципно. А принципно всяка една необвързана жена търси в мъжа спътника в живота си. Така мисля и от тази позиция изказвам мнение.

Оххх, лудост беше, да ... 
Промени ме много тази връзка, за добро, според мен...
Даже се татуирах в символ на тази промяна и на тази емоция  Определено не съжалявам за този период от живота си, продължил почти три години.

запазена ма®ка, настръхнах докато четях разказа ти....

Имала съм да - първата ми и последната с мнооого други по средата Бях на 16 когато се запознахме, разделяхме се безброй много пъти, имахме си връзки собствени животи и ....накрая се оженихме и детенце направихме. Животът ни продължава да е същата буря, само че без разделите

Имала съм и тя продължи близо 5 години.

Не, не бих могла да го изтърпя това, прекалено силно чувство за достойнство имам.

Да,имала съм такава връзка,но за мое щастие приключи бързо.Иначе не виждам колко време още щях да страдам и да лея сълзи.

не съм имала подобна.
Звучи вълнумащо,интригуващо и напрегнато.
Мисля,че всеки трябва да изживее нещо подобно,но на мен са ми вече много годините за такива преживявания

Да. Както е видно в момена ми носи куфарите и е много послушен.

Бих те посъветвала да не хабиш нерви, а да се огледаш- наоколо все са останало стойностни мъже 
Може би ще пропуснеш нещо още по- красиво и страстно докато се вглъбяваш в тази връзка...
Не забравяй, че в твоя живот ТИ си на първо място 

lubopitka, за човека, който разказах тук също никога не ми е казвал, че ме обича, нито дори и това колко му е хубаво с мен или каквото и да е! Аз просто знаех тези неща, не ми бяха нужни думи, действията му говореха достатъчно. Той само един единствен път ми каза, че ме обича, това беше когато се разделяхме!
Затова моя съвет е да не търсиш думите му, погледни действията и от тях извади изводите си дали има смисъл да продължаваш да си "чакаща, непотърсена"! Сложи нещата на кантар и прецени за себе си! Ти си тази, която може да реши... Вземи нещата в свой ръце! Винаги в живота има един мъж, който има място в сърцето ти и оставя следи в живота ти за винаги! Това обаче не винаги е човека, който остава до теб!

Не е така в живота на всяка жена. В моя няма такъв, всяка следваща любов забърсва следите на предходната.

ОК! Може и да не съм права, но наблюденията до сега при мой познати са били такива! А може би не си срещнала човека, който да обичаш до лудост.... Човек, който да ти дава всичко, да ти взима всичко! Да спира дъха ти! Да усещаш "пеперуди" в стомаха си, дори и след години раздяла! Да го обичаш повече от въздуха, който вдишваш  и ти дава живот! Сигурно, не си го срещнала! 

Не ме познаваш и грешиш. Да задълбаваш в нещо отминало, което няма начин да продължи за мен е глупост, и отнема шанса ми да се отдам напълно на нова любов, която ако не посрещна с отворено сърце , няма да мога да оценя, а тя може да се окаже по силна от предходната.
Най силната любов за мен е винаги настоящата.
Как бих могла да кажа на някой "обичам те, а сърцето ми да тлее по друг"?

Не, не може да се разберем! Напълно съм съгласна с теб от последно написаното, но идеята ми е друга, когато имах предвид, че един мъж винаги остава следа. Аз също съм имала много връзки, но честно казано не всички помна с някакви подробности или случки, с думи.... В някой от тях дори съм влагала и много повече чуства и съм се отдавала много повече, но пак не са останали така запомнени както този човек. Не става въпрос, че сърцето ми е само негово, но той си има там едно кътче, което помни много неща свързани с нашата история и чуства!
Обичала съм съпруга ми много повече от човека, за който съм писала тук. Отдава съм се на него напълно, изцяло, дори имам дете от него, но този мъж от разказа пак е в сърцето ми. Това обаче не значи, че търся обратен път към него или се надявам да върнем миналото.

Помня с огромни подробности трима.  Просто искам да ти кажа, че хората за различни и не при всяка жена е така, един най специален и да го помниш за цял живот. Като стана на 80 и ме хване склерозата, ще видим за колко ще се спомням. 
Стига сме спамили, просто ми направи впечатление думата ти "винаги" и казах, че не при всички е така. 

Е, тогава ще е добре ако дори си спомням и аз коя съм! 

Винаги в живота има един мъж, който има място в сърцето ти и оставя следи в живота ти за винаги! Това обаче не винаги е човека, който остава до теб!
 

не съм имала такава връзка, но пък и от моите "екс" не си спомням много-много. чувството при мен след раздялата винаги е било "какво въобще съм си мислела? и защо въобще бяхме толкова време заедно?". да обобщя- живея за настоящето (то е и най-хубаво от всички минали). 

lubopitka, съжалявам и разбирам, че наистина ти е тежко. Но повярвай ми ще ти мине. И колкото по бързо, толкова по добре. Осъзнай, че грешката не е в теб, а че просто има такива хора като този човек. По студени, по надменно егоистични. Няма да го забравиш напълно и лесно до момента ,когато не срещнеш друг, който наистина си заслужава.
Тежко е да не можеш да бъдеш с човек, когото обичаш и трудно се преглъща, каквато и да е причината. Но повярвай ми, когато не можеш да си с човек, който си заслужава е много по тежко.
Успех ти желая и да си силна.   

Не знам как свършва книгата ,но филма "Сексът и градът" определено е с happy end. Макар,че сега ще му правят продължение и кой знае  . Не прочетох цялата тема,само последния ти постинг  . И си мисля ,че твоята история няма нищо общо с тази на Кари и Тузаря . Не ,че намирам за нормално да се опитваш да "се вкарваш в някакви филми"де. Вашата история ми прилича по-скоро на пуберска и не виждам НИКАКВИ чувства от негова страна. Спри да се унижаваш и продължи напред БЕЗ него  .

Любопитка, на колко години си? Питам те, защото наскоро четох разни свои дневници отпреди няколко години и се замислих, че някои от постовете ти са писани все едно от мен.
Явно си доста емоционален човек, който изживява много силно нещата, но опитай се да си спомниш - няма ли поне още една подобна случка в твоя живот?
Напълно съм съгласна с мнението, че всеки човек, в който си вложила чувства оставя следа в живота ти и може да то прозвучи изтъркано, но шибаното време изтрива всичко лошо!
Животът до определена възраст (подчертавам, че за всеки е различна) е една въртележка, в която търсиш сродната душа. Понякога имаш чувството, че си го открила, ама като той е на друго мнение, нямаш избор, освен да го забравиш, колкото и да ти е трудно в момента.
Когато срещнеш човека, с когото ще сте на една вълна, ще разбереш, повярвай ми!
А що се отнася до "Сексът и градът", това е само филм и нищо повече.

Любопитка,сори ако съм те засегнала. Но какво очакваш-не сте се чували от 10 дни и накрая пак ти го търсиш? . И на мен ми е любопитно-ако ти беше казал,че не е спирал да мисли за теб-как щеше да резгираш? Щеше да си на седмото небе от щастие ли? Ако толкова си му липсвала ,нали нямаше да чака толкова дълго и сам щеше да звънне. И правилно са ти казали по-горе-Любовта не се казва ,а се доказва. Празни приказки -колкото щеш. Важно е какво прави,а не какво казва

Да,имала съм

Да, имах. Много бях влюбена и щях да направя всичко за него, но младежа не знаеше какво иска. Голямо изпитание беше за мен. Толкова ми беше влязъл под кожата, че когато бях с него, не можех да се позная. Все едно не бях аз. Исках да знам дали имаме нещо като връзка, но той май се изплаши и се отдръпна, а първата инициативата беше негова. После ми благодари за любовта, която съм му дала и съжали, че не може да ми отвърне със същото. Последва обаждане след време, сякаш сам да се убеди, че е взел правилното решение. След време покана за нова среща. Аз го отрязах и всичко беше до там.
Но всеки път като се сетя за него нещо се обръща в мен, още го сънувам понякога, а минаха 3-4 години. Така е защото не изживях тази любов.Ще ме тормози още. Дано не и през следващите 3-4 години.

имала съм. в момента. така е както пишете вси4ки. надявам се да приключи безболезнено. и да го преживея.

И аз имах подобна връзка. Подобна, защото я приключихме скоро и още не сме имали възможността да се видим след този край и да си говорим за миналото ... Кой знае дали и какво ще си кажем Надявам се да не ми каже, колко много ме е обичал, защото каквато съм чувствителна на тема "него", нищо чудно да му повярвам

 

Аз също имах такава връзка, много бях хлътнала, но за щастие се осъзнах навреме и не съжалявам за нищо

оууу ужасно е. Но по-скоро на обратно, аз незнам обичам ли го, не го ли. Той само до Луната още не е отишъл за мене и въпреки това му нямам доерие и уж не искам да съм с него а немога и да си помисля да е с друга. ..И сме си на въртелешката 24ч/ден. И се мъчиме и неможем да сме по отделно

Имала съм доста връзки - може би почти всички типове, описани в сериала съм ги изживяла.
Като конкретната съм имала 2 - в едната бях млада и очаквах твърде много. С времето осъзнах, че няма бъдеще и след около година излъгани надежди, продължих нататък. При втората връзка вече не очаквах и не търсех нищо, но се наслаждавах с пълни шепи на този тип отношения, които хем ми даваха много емоции, хем не изискваха отдаване и имах пълна свобода и контрол на живота си /с изключение на някои мигове на слабост/...

Да. Аз 16 годишна пухкавелка, той-24 годишен ...Последните 5 години беше живял с една от танцьорките в балета на известен наш дует.Продължаваше да се вижда и с нея. И на двамата ни пречеха моите комплекси. Тогава си мислех ,че нямаме никакво бъдеще.Когато се разделяхме, той плачеше, моите сълзи вече ги бях изплакала у дома.
 Сега изглеждам различно, а и социалния ми статус е друг. Скоро го видях отдалеч-и той изглеждаше различно, хранеше дъщеричката си в количката.Хем искам някога да си поговорим , хем ми се иска всичко да си остане така.

Олеле,същия живот водим вече 23год...Пет години гаджета и вече почти 18год.брак Обичам го,той мен също,но живота ни протича много" незряло".Хем се опустошихме душевно,хем не намерихме и сили да се разделим Често си мисля,че съм някаква мазохистка

Точно това си мислех, докато изчитах темата- за мазохистичния харатер на това влюбено момиче.
Има такъв тип връзки, в която единия е само даващ-тя в случая,а другия приема като даденост и любовта, и сълзите.
Изпитва садистичното удоволствие да наранява, да прави другия зависим от себе си.
Най-често това са мъже, много наранени от друга жена, намразили несъзнавато всички, заради една. Опиянени от властта над влюбено сърце.
Може с години да се въртят в този порочен кръг. Докато тя не осъзнае, че е загубила достойнството и самоуважението си, че е отрекла самата себе си в името на илюзията за любов, която той й създава. А по-чето дори и не се старае да й я създава. Защото увлечена и влюбена, тя търси в думите му несъществуващ подтекст. Сама се залъгва, както казвам младите-вкарва се във филми.
Това е двойка-мазохистка-садист. Вярвайте, много има такива.