Публикувана: 21 авг. 2008, 15:17 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2008, 12:04 ч.

За границата между търпението и примирението

4 517
40
1

1
2
3
Всички

21 авг. 2008, 15:17 ч.

Мнения: 1 897

В последните дни в живота ми се случиха събития, които ме накараха да се замисля за тънката граница между търпението и примирението.
За това кое е по-добре: да се примирим с нещата, които ни се случват (въпреки явната им несправедливост и това, че в известна степен оставаме ощетени), за да живеем спокойно и в хармония или на всяка цена да държим нещата да се случват по начина по който е редно, без да проявяваме никаква търпимост в това отношение.
Винаги съм считала, че примиреническото поведение е е белег на робска психика и че всеки, който се примирява и не се 'бори' за своето право и истина заслужава съдбата си. Но напоследък си задавам въпроса дали пък търпението в смисъла му на 'изчакване' не е всъщност добродетел? Дали и кога ще живеем по-леко и щастливо-когато отстояваме себе-то си, блъскайки се непрекъснато в стени и създавайки си проблеми и трудности или следвайки максимата, че 'трябва да приемем всичко, което трудно можем да променим'?
Стана дълго и объркано...
Изобщо кои са нещата с които бихте се примирили без да си го слагате на сърце и към какво не бихте проявили търпимост, въпреки личната (и често висока) цена, която трябва да 'платите' за това?

# 1 21 авг. 2008, 15:23 ч.

Мнения: 1 134

За мен, поне търпението е именно това, което ни спасява от примирението. Т.е. никога да не преставаме да се борим и опитваме, но да проявим търпението да изчакаме подходящия момент и подходящите средства.

# 2 21 авг. 2008, 15:34 ч.

Мнения: 5 940

Винаги трябва да имаш поне интуитивното усещане, че си струва.
Тогава търпението в смисъл на изчакване, заради усещане за възможна справедливост, сигурно е по-добрата алтернатива от първосигналното опълчване срещу всяка по нашите критерии несправедливост. Но наистина е тънка границата между търпение и примирение.
Това по принцип. Иначе никога не съм можела да изчаквам. За себе си знам, че това е единствената печеливша за вътрешния ми покой истина. За другите не съм убедена.

# 3 21 авг. 2008, 16:06 ч.

Мнения: 2 401

Аз лично не мога да се примиря с опитите на Сульо и Пульо да си правят гаргара с мен. С глобалните несправедливости гледам да се примирявам, макар, че пак не е лесно.
Много ми е криво, че българина е един ужасно толерантен човек, че за него всички проблеми са глобални и той се чувства една малка прашинка, която нищо не може да промени.

# 4 21 авг. 2008, 16:12 ч.

Мнения: 27 524

Трудно е да се отговори по принцип, мила ми Ulia, Heart Eyes

Всичко е много относително, зависи от много неща. Зависи и дали човек изобщо има някакъв друг избор и възможност. Понякога не си съгласен, но просто нямаш избор за ответна реакция или възможност, била тя физическа, материална или финансова, да промениш нещата. Много често и компромисите са вид примирение, но и без тях не може. Хубаво е просто нещата да се насочват, доколкото е възможно, в нашата посока. Да не оставяме да бъдем унижавани най-вече и бъдем себе си, пък дори изчаквайки и примирявайки се. То не пречи. Не е лесно обаче, така е. Пожелавам ти скоро всичко да се нареди, ако имаш някакви проблеми Hug

# 5 21 авг. 2008, 16:19 ч.

Мнения: X

Търпението ми свършва понякога, когато разни примирени душици започват да ме укоряват,че търсейки правата си правя нещо лошо. Попадала съм често в ситуации, в които личи, че мнозинството от хората са недоволни от дадена ситуация, но хем нямат желание да вадят картофите от огъня, хем забляват в хор, че единственият престрашил се им нарушава така добре съзададената хармония ,плод на собственото им бездействие и невежество.

# 6 21 авг. 2008, 16:23 ч.

Мнения: 851

Аз лично много харесвам фразата"Господи дай ми сила да променя, онова което искам и мога, смирение да се примиря с онова което искам, но не мога да променя и мъдрост да различавам двете неща." Животът ми ме принуди да се примирявам, дори когато ме е ощетявал. А после винаги ми се е реванширал, дори след много време. И се научих да оценявам това, което имам.

# 7 21 авг. 2008, 16:27 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: valerie в чт, 21 авг 2008, 15:34

Иначе никога не съм можела да изчаквам. За себе си знам, че това е единствената печеливша за вътрешния ми покой истина.

Toва е проблемът при мен.Не мога да изчаквам-често искам нещата да се случат (оправят) тук, сега и веднага. Реагирам емоцонално и първосигнално на всяка несправедливост и после дълго време не мога да намеря вътрешен покой. Непрекъснато пресъздавам мислено случилото се, различните начини по които бих могла да реагирам и последствията от това.

Цитат на: Блонди в чт, 21 авг 2008, 16:12

Не е лесно обаче, така е. Пожелавам ти скоро всичко да се нареди, ако имаш някакви проблеми Hug

Благодаря ти искрено, Блонди! Hug

Надявам се проблемите да са останали вече зад гърба ми. Иска ми се просто да си извадя поуки от случилото се, за да бъда по-мъдра , уверена и спокойна в решенията и постъпките си за в бъдеще.

# 8 21 авг. 2008, 21:55 ч.

Мнения: 1 470

Цитат на: минзухар в чт, 21 авг 2008, 16:06

# 9 21 авг. 2008, 22:04 ч.

София
Мнения: 3 099

В твоята ситуация, отговорът е вътре в теб. Само по скалата на собственото ти търпение може да се види неговото изчерпване и преминаването му в компромис от най-затормозяващ вид.
Все пак, увери се, че импулсът ти за действие не е като новогодишна заря - бурна, ярка и кратка...

# 10 21 авг. 2008, 22:13 ч.

Мнения: 3 423

Много сте ми абстрактни в тази тема...

# 11 21 авг. 2008, 22:17 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: Liska в чт, 21 авг 2008, 22:13

Много сте ми абстрактни в тази тема...

Дебнеш в тъмното с разкопчан шлифер, та за това...

# 12 21 авг. 2008, 22:31 ч.

Мнения: 227

Понякога,търпя,търпя...пък взема,че се примиря...Напоследък доста често ми се случва,но в свое оправдание мога да кажа,че е поради независещи от мен причини.
Иначе и аз реагирам първосигнално...което в много редки случаи ми е помагало.Уча се на търпение все още...С годините става по-лесно Wink

п.п.Та тя-границата е доста тънка...много лесно се преминава към примирението...Зависи от нас да не се оставяме на течението.

Последна редакция: чт, 21 авг 2008, 22:38 от ol

# 13 21 авг. 2008, 22:59 ч.

София
Мнения: 62 595

Ulia,

От първия ти пост се замислих за примирението, търпението и се сетих за смирението. Мисля, че много често се бъркат примирението със смирението. Примиреният човек няма надежда. Смиреният се опитва да извлече някакъв опит и изводи от случващото се. Търпението е нещо, което най-трудно се учи, но може би е черта на победителите.

# 14 21 авг. 2008, 23:25 ч.

Мнения: 494

Тази граница всеки си я усеща. Дали има смисъл, кое е "по-добре" и пр., пак всеки трябва сам, за себе си, да прецени, ако може...
Аз, лично, разбирам, че съм се примирила с дадено нещо, когато престане да ми бъде трудно да го търпя. Понякога разбирам, че така е трябвало, друг път съжалявам и се ядосвам на себе си дотолкова, че се взимам в ръце и решавам да променя нещата, каквото и да ми коства. Понякога умората си казва думата и търпеливото изчакване се превръща просто в бездействие, а в някои случаи, всичко е въпрос на откровен мързел и "махваш с ръка", защото не ти се занимава с нищо. Един път, волната или неволна инерция се оказва най-добрия ти помощник, а друг път най-голямата глупотия, до която може да се докара човек...Понякога е преко силите ти, а друг път не ти стига мотивация...Абе, случаи разни... Но тези случаи при мен са рядкост. Най-често обмислям нещата и предприемам "незабавни действия". Само да реша, че "каузата" си струва, все пак Grinning

. Случаят трябва да е наистина изключителен, та да го докарам до това "да търпя" дълго нещо си или някой, пък какво остава за "примирение"...Но се случва-човешко е...
Хубавото е, че не съм първосигнална-първо мисля, после действам Simple Smile

# 15 22 авг. 2008, 00:05 ч.

Мнения: 17 546

Аз съм търпелива, но не се примирявам. Търпението ми обаче е по-лошия вариант за този, когото се е наложило да търпя от евентуално първосигнално избухване при наличие на несправедливост. Защото когато стигна до предела на търпението си съм като вулкан, помитам всичко по пътя си. Късам връзки, поставям непреодолими граници, изисквам обезщетение (тук имам предвид евентуален конфликт с търговци) Не понасям несправедливостта във всичките и форми. Чакам достатъчно време тогава, когато някой трябва да направи това, което е редно и стигне ли се до там, да стане пределно ясно, че някой ме смята за глупачка и очаква от мен да се откажа, остава крайно изненадан. Всяко търпение си има граници както е известно. А примирението е за слабите. Аз не съм от тях.

# 16 22 авг. 2008, 10:32 ч.

Мнения: 1 897

A когато опита ти да се противопоставиш не дава нужния резултат, а ти носи единствено негативи и тревоги? Защото хората, които си искал да 'поучиш' са безскрупулни и не се спират пред нищо, за да ти навредят, търсейки саморазправа, вместо да постъпят коректно.
Когато желанието ти да оставиш нещата в миналото и просто да се отърсиш от случилото се, да го забравиш, за да живееш спокойно и да се самосъхраниш като разчиташ на това, че няма ненаказано зло надделее над желанието ти да получиш справедливост на всяка цена?
Това проява на слабост ли е или е смирение?

Последна редакция: пт, 22 авг 2008, 11:12 от Ulia

# 17 22 авг. 2008, 10:40 ч.

Мнения: 1 517

Във филма "Земя завинаги" кан Аспарух казва на разбунтувалия се народ: "Склонявам, но съгласен не съм". Това се нарича търпение. Отстъпваш временно от позицията си, докато изчакваш благоприятен момент. Но не се примиряваш и не се отказваш.
И много мъдро е постъпил според мен (ако филма отговаря на действителността де).

# 18 22 авг. 2008, 10:49 ч.

Мнения: 5 940

Ulia , ако става въпрос за професионални проблеми, направи си точно равносметка дали си струва. На работното място съм имала много конфликти и с шефове, и с колеги, заради очевидни според мен несправедливости. Влизала съм обаче в тези битки само, защото много обичам работата си, защото знаех, че не могат да си позволят да ме загубят и защото в крайна сметка бях сигурна, че това, за което говоря се чува и разбира от другите. Времето, в което пиша е минало, защото още съм в майчинство и някак далече ми се струва всичко.

# 19 22 авг. 2008, 11:17 ч.

Мнения: 2 448

Търпя , когато мисля, че виждам смисъла.

Когато го изгубя от поглед и не мога да победя се примирявам. Но само външно. Заключвам борбата в себе си....

Докато отново се появи на хоризонта нещото, заради което си струва да потърпиш....

# 20 22 авг. 2008, 11:39 ч.

Мнения: 227

Цитат на: Мисиз Дел Форси или буля Делта Дюкановца в пт, 22 авг 2008, 10:40

# 21 22 авг. 2008, 11:43 ч.

Мнения: 301

Не мога да се примирявам - дори и когато изглежда, че е така всъщност съм просто в търпеливо изчакване на сгоден момент Mr. Green

. Търпение (прекомерно) проявявам само към близките ми (мъжа ми най-вече) и тези на които държа. Не съм агресивна, но може би само привидно - шефа ме охарактеризира като коте-питбул Crazy

, защото клиентите (най-вече тия с жалбите) никога ни ми повишават тон, и защото докато не стане на моето не отпускам захапката. Mr. Green

Всъщност не-премирението за мен не е агресия, а по-скоро инат и може би идва от най-лошата ми черта според близките ми - като съм добронамерена към другите заслужавам поне те да не са ми вредители.

# 22 22 авг. 2008, 12:04 ч.

Мнения: 940

Ulia, отдавна се 4удя дали да не пусна такава тема. Напоследък ни се слу4иха много лоши неща именно защото не се примиряваме. И се 4удя дали си струва винаги да си с гордо изправена глава, след като вси4ки около теб навеждат своите смирено. Така ти ставаш лошия, макар 4е искаш да отстоиш правата си.
Много пъти съм се изправяла и винаги съм срещала неразбирателство.
Но обикновено просто из4аквам когато има удобен момент.

# 23 22 авг. 2008, 12:44 ч.

Мнения: 2 018

И аз се сетих за смирението.

Смиреният прави разлика, между това, което може да промени и това, което не може! С други думи, той е мъдър, знае кога и защо да се смири /ако мога така да го кажа Crazy

/, знае и кога да отстоява своето! Търпението при него е мъдрост!

Примиреният човек е уязвим - или трупа в себе си негативите или избива по някакъв начин навън - било в ярост, било по друг начин. Не знае кога да се бори! Неуспехът го кара да се примири. Търпението при него е болезнено!

# 24 22 авг. 2008, 13:29 ч.

Мнения: 6 620

Цитат на: Ulia в чт, 21 авг 2008, 16:27

Цитат на: valerie в чт, 21 авг 2008, 15:34

И на мен темата ми е малко абстракта и не знам какво да отговоря .Но с горното все едно описваш мен.

# 25 22 авг. 2008, 14:11 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: dalka в пт, 22 авг 2008, 12:04

И се 4удя дали си струва винаги да си с гордо изправена глава, след като вси4ки около теб навеждат своите смирено.

Излиза, че дълбоко в съзнанието ни е заложено робското мислене и максимата "Наведена глава сабя не я сече". Не бива да живеем на този принцип, но разбира се това е лично мое мнение и аз с цената на всичко отстоявам правата си. Накрая и злото се отказва като види, че на глава не излиза. Но това е защото в живота ми е имало само един истински демон, може би, с когото се преборих. Не ми е съвсем ясно с какви хора трябва да си има взимане-даване човек, за да стигне до подобна безисходица в мислите си. Чак е страшно. Tired

# 26 22 авг. 2008, 14:52 ч.

София
Мнения: 53

Приказката " по-умният отстъпва " понякога помага да запазиш себеуважението си в некоректни ситуации. Но аз съм от търпеливите по принцип.

# 27 22 авг. 2008, 14:56 ч.

Бургас
Мнения: 1 270

Търпя,защото се надявам,че човека се е държал лошо,защото е в такова моментно състояние.С надеждата,че когато излезе от афекта си,ще се осъзнае какво ми е причинил с постъпката си и ще поиска извинение.
Примирявам се,когато не виждам изход от ситуацията.Когато са намесени не само моите чувства, а и хора,на които държа.
Говоря,както се досещате,за много лични взаимоотношения.

# 28 22 авг. 2008, 15:10 ч.

Мнения: 1 897

Да, твърде отвлечено формулирах темата. Причината е, че не исках да описвам в детайли проблемите си и да ги правя обществено достояние.Но въпросите, които поставих истински ме вълнуват напоследък.

valerie, bouquet

.
Наистина за служебни проблеми става въпрос. По конкретно за начина по който се разделихме с бившия ми вече работодател и неговите действия след като разбра за намеренията ми да го напусна, а и след това, когато вече не работих за него, за които мога и е редно да му потърся съдебна отговорност.
Досегашния ми опит в конкретния случай показва, че всеки опит да търся правата си и да отстоявам вижданията си ми носи повече негативи, отколкото ползи. Честно казано, след всичко случило се се чувствам емоционално опустошена и омерзена. Да продължа да се занимавам с това за мен би било товар, който трудно бих могла да нося, а имам нужда от спокойствие. От друга страна знам, че именно чувството за безнаказаност кара такива хора да се чувстват всевластни и всесилни и има давва 'криле' да нарушават закон и морал.

Последна редакция: пт, 22 авг 2008, 15:56 от Ulia

# 29 22 авг. 2008, 15:54 ч.

София
Мнения: 62 595

Затова при западняците профсъюзите са много важни и работят, а не всеки да се спасява поединично.

# 30 22 авг. 2008, 16:04 ч.

Мнения: 502

Много трудно се примирявам с несправедливостите. Даже не се примирявам,дори да не мога да направя нищо,продължавам да търся начини... Laughing

Сигурно ми е от зодията-с рогата напред. А с времето ставам все по-търпелива,научих се,че така се печелят битки. Смирението е една от най-големите добродетели,към която винаги съм се стремяла.
Минзухар,Бутински,Пасинет-харесва ми това,което сте казали! bouquet

# 31 22 авг. 2008, 16:19 ч.

Мнения: 2 199

Търпение проявявам към доста неща, за мен търпението е момент на изчакване той може да продължи и дълго и много кратко, после става зле. Примирявам се с дребните неща, че съпругът ми му трябваше доста време докато спре с цигарите, примирих се и че е разхварлян, но не се примирявам ако правата ми се потъпкват , там винаги се борила.

# 32 22 авг. 2008, 16:49 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: Ulia в пт, 22 авг 2008, 15:10

Досегашния ми опит в конкретния случай показва, че всеки опит да търся правата си и да отстоявам вижданията си ми носи повече негативи, отколкото ползи. Честно казано, след всичко случило се се чувствам емоционално опустошена и омерзена.

Това, което си написала ме кара да мисля, че ти не си вярвала в себе си и в правотата си, след като считаш, че борбата ти носи негативи и се чувстваш омерзена след това. Може и да греша, разбира се, но все си мисля, че макар и да не си спечелила битката с работодателя, той ще си има едно наум вече и няма с лека ръка да постъпи с друг както с теб. Това също е от значение.

# 33 22 авг. 2008, 16:54 ч.

Мнения: 122

Бе търпелив съм, но реша ли да режа клона го правя от раз...
... а иначе се надявам, че правим разлика между смирение и примирение...

# 34 22 авг. 2008, 17:11 ч.

София
Мнения: 1 320

Пред мен имаше, а и все още такава ситуация, която първо ме караше да съм търпелива. Изпитах търпението си до край! В един момент, когато видях, че колкото и да съм търпелива и възможностите, които имаше за да се оправи цялата ситуация и въпреки това все повече се "затъваше" просто се примирих! Мразя да се примирявам! Това ме прави слаба, но понякога не всичко зависи от мен! Според мен крачката между търпение и примирение е много малка... Мразя, когато се примирявам, но не винаги това зависи от самата мен!

# 35 22 авг. 2008, 18:13 ч.

Все едни аз съм пуснала темата. Когато достигна "точка на кипене" не гледам кум, сват. Иначе съм си много добричка. Peace

# 36 22 авг. 2008, 18:14 ч.

* все едно (за "филоложките") Peace

# 37 22 авг. 2008, 18:45 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: минзухар в пт, 22 авг 2008, 16:49

Напротив-'битката' я спечелих. А той явно е човек, който не умее да губи. Омерзена се чувствам от махленския и долен начин по който тръгна да се саморазправя с мен, за да ме уязви и 'накаже' за решението ми да го напусна( а за него наистина бях ценен кадър и напускането ми ще му донесе доста финасови шети) и отказа ми да търпя условията и начина по който бяхме принудени да работим. А под негативи имах предвид отрицателните емоции, които предизвиква у мен всеки контакт с този човек и това,че после трудно ги преживявам.
За останалото-силно се надявам да си права, макар, че не ми се вярва да си е взел поуки.Не и ако не доведа нещата до край.
Нямам сили да прдължавам да се боря обаче, предпочитам да се смиря, за да съм по-полезна за себе си и семейството си и отърсвайки се от всичко случило се да живея спокойно и в мир със себе си.

# 38 23 авг. 2008, 07:32 ч.

Мнения: 1 470

Търпението е добродетел,то се възпитава от мъдростта... не изключва борбата,а я прави по-точна,по-премислена...

А примирението е порок,то унищожава всички други качества и емоции,с годините прави от човека апатичен,безцелен,безволеви индивид...

Преди малко писах в една друга тема"Надскачате ли се",там Лиска беше написала нещо от сорта на:
Ако рискуваш възможностите да спечелиш са 50 на 50.
Ако не го направиш възможността да загубиш е 100%.
И със борбата е същото.А и за мен максимата "Което не ме убива,ме прави по-силен"е много вярна.
Така че не се отказвайте да се борите в живота!И възпитавайте в себе си търпение-то е ценното,не примирение...
И господ е казал"Помогни си,за да ти помогна аз!"

# 39 23 авг. 2008, 11:44 ч.

Мнения: 229

Цитат на: Ulia в пт, 22 авг 2008, 10:32

Когато желанието ти да оставиш нещата в миналото и просто да се отърсиш от случилото се, да го забравиш, за да живееш спокойно и да се самосъхраниш като разчиташ на това, че няма ненаказано зло надделее над желанието ти да получиш справедливост на всяка цена?
Това проява на слабост ли е или е смирение?

Аз бих го нарекла инстинкт за самосърханение. По природа съм непоносимо практична /което не значи, че съм лишена от емоции/ и водя битки само, когато с тях мога да постигна нещо. Сигурно ще ви се видя груба, но вече ми се струва кратичък нещо животът и ми се занимава с приятни неща, глобалните несправедливости май няма да мога да отстраня. С две думи, оказах се най-обикновен човек, не съм борец.

А и все по-често някои каузи ми се виждат обречени.

# 40 23 авг. 2008, 12:04 ч.

България
Мнения: 1 090

Много актуална тема за мен,непрекъснато се боря с импулсите си ,за да дам ред на търпението,но примирение :никога Naughty

В ситуацията ,в която съм в момента е жизнено важно да не се примиря.Правата ми са потъпквани най- брутално и то уж в "демократи4на" държава. Ако не се боря ,загива цялото ми семейство. Но имам смирение,4е това е урок и изпитание,което ако действам упорито,но не и първосигнално, мога да преодолея.Истината винаги излиза на бял свят,но понякога закъснява Cry

.
Проблемите не идват от Бог,но са на4ин да ни се изпита вярата.
С дребните несправедливости ми е лесно да се "примиря",но не и с големите.

Цитат на: Червената Шапчица в сб, 23 авг 2008, 07:32

Много съм съгласна с мнението. Peace

Последна редакция: сб, 23 авг 2008, 12:11 от norah

Препоръчани теми

С какво ви дразнят хората?

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Войната в Украйна 2

Криминални досиета

Причина:

Причина: