Добротата ще спаси света /малко чудо на Голяма Богородица/

Верно ли му целуна ръка? 

Да, разбира се, зарадва ме човека

Еййй, Green dream, а ти ми стопли душата, като прочетох написаното от теб! наистина, толкова хубаво и светло ми стана! Отдавна не бях чела нещо толкова чисто и искрено в този форум.
Мъжът ми също е получавал стотинка от просяк, той винаги им дава и веднъж си поиска една. Казва, че това било на голям късмет, на хубаво. Но твоята история е красива, много! 

Благословена душа имате Green dream!
Бъдете здрава!

 

Страхотно, стопли ми душата, но искам и да вметна нещичко - от църквата никой няма да те върне, защото нямаш 20 стотинки, ще ти дадат свещ, бъди сигурна

Много се радвам,че така са се стекли нещата. Да не повярва човек че има и такива хора и то просяци,които също могат да помогнат,както в случая.

Наистина има все още добри хора,а това много ме радва.

Ех, че хубаво!
Имам приятелка "магьосница". Тя казва, че навлизаме в ерата на Водолея и славянската душа ще се възроди за да спаси света. Дрън-дрън...
Ама като прочетох написаното от Green dream, може пък да е истина. Може аз със своя скептицизъм да съм Дрън-дрън.
Green dream,
Малкото ти чудо на Голяма Богородица е красиво...
Дори малко ти завиждам.

Не само, заради ерата на Водолея светът се връща към духовността. А заради това, че другото се изчерпва, насити се до пръсване. Малко любов може и да не ни навреди.
Разказът е светъл. Благодаря на авторката, че го сподели. Защото и това е любов.

  Много мило и хубаво

 
Освен усмивка, нямам какво друго да добавя.

Хубаво е да има хора които разказват за такива красиви неща, дават ти сила да продължиш да вярваш че има на света добро

още един повод да осъзнаем, че не е просяк онзи, който няма дом и пари, а онзи, на когото душата е бедна и сърцето малко 

Усмихна ми деня! Благодаря ти! 

Много се радвам, че съм прибавила още малко светлина и топлина в деня ви 

Относно това, че в църквите не биха отказали да дадат свещ безплатно, не знам, не съм питала никога...
Но няма как да не доразкажа какво се случи като отидох в Руската църква... Повечето от вас знаят, че храма е доста малък, освен това централната част е преградена с въженце и достъпа е само до предверието /през деня, когато няма служба/. Като влязох, беше около 14ч., в църквата имаше доста хора, адска жега, свещите едва запалени се превиваха и стопяваха и като стигнах до гишето ... видях набързо надраскан лист: В обедна почивка съм  . Събрахме се още хора без свещи, въртяхме се, чакахме, нищо.. и никой не се появи  Отидох да си свърша работата и пак се върнах и този път успях 
А за чудесата... те се случват и са навсякъде около нас. Знам, че Бог ми изпрати този добър човек и то наистина мигновено, в отговор на силното ми желание.
Няма случайни неща, другари 
Преди години някак се бях отвратила от свещениците, спрях да им вярвам, не така си представях Божиите служители, никаква духовност не усещах у тях. Вярата е във всеки и може навсякъде да отправиш молитва щом е от душа и е искрена. Но полека лека се случи да срещна много добри хора, истински отци, благи и човечни и порива да запаля свещ в храм се върна 
Миналата година на погребението на едномесечния син на моя приятелка, опелото трябваше да извърши свещеника, който преди месец беше кръстил дъщеря ми. Целия трепереше и плака като дете, наложи се да го успокояваме и майката, която е изключителен човек /красива, мъдра, силна и добра/ утешаваше всички с топли и сърдечни думи.
Така де, много се разписах...
Бъдете! И благодаря, че ви има!

 

Да,Чут Чут това е истината.Но в този толкова комерсиален свят все по-рядко се сещаме за това.
Като че ли изчезват тези ценности.
Затова "малкото чудо на голяма Богородица" толкова силно ме зарадва.
Дай Богу повече случки като тази,за да се омиротворим и отворим сърцата си за доброто

 

Трогнахте ме, момичета! До сълзи!   

В Библията е казано: Каква полза ако придобиеш цял свят, но загубиш душата си. В крайна сметка, всички ще напуснем тоя свят и ще отидем в отвъдното с едната гола душа - без нито една от материалните придобивки, дето сме ги трупали цял живот.

Между другото, и аз познавам свещеници, които заслужават уважение. Не бива да слагаме всички под общ знаменател. Всяко стадо си има мърша, но то си е за тяхна сметка.

Лек и приятен ден на всички! Обичам ви! 

Наистина красива случка.

И аз скоро не бяг чела нещо толкова красиво И се чудя, ако има справеливост, защо добри хора просят, а толкова лоши тънат в разкош. Или може би изкуплението на просията го е направила човека добър?

И аз познавам еди стар свещеник-Иванчев, който ми върна вярата !!

Добри хора има и ще има. Зарадвах се да прочета темичката   

защо когато прочета нещо толкова хубаво и човешко,ми се стяга гърлото и ми се насълзяват очите?
дано до всяко добро същество застане поне още едно.

Звезделина,  застават и още как, едно добро привлича друго и така 
Имах едно гадже и то все повтаряше колко били гадни хората, какви интриганти, използвачи, как всеки иска да те "прекара" и т.н. Рипнах веднага, че не е прав, че ето около мен има безброй прекрасни хора, добри приятели, мили колеги. Той веднага каза, да, вярно е, но ти си изключение. Обясних му, че съвсем не е така, че около всеки от тези хора има също други, които са чудесни, но не можа да ме разбере и да проумее, че всичко зависи от него и неговата нагласа. Много ни пречат предубежденията и стените, които сами си изграждаме и ни пречат на видим доброто у всекиго. Докато пиша ми влезе в главата една строфа от стихотворение, не помня дали е от Антон Страшимиров или Веселин Ханчев или пък от друг автор/от хепи соц-а/ за един престъпник дето "В затвора попаднал на хора и станал човек".

За ерата на Водолея и на мен ми попаднаха някои книги, както и такива за "Кристалните деца" и наистина често имам усещането, че обществото става по-духовно и отворено 

Грин Дрийм, благодаря ти за споделеното.  И моето сърце се стопли, и очите ми се напълниха със сълзи, докато четях мненията на момичетата.
Цитатът в горния ти пост не беше ли от Вапцаров? Забравили сме вече.
Мисля, че тук мога да споделя една мисъл, която прочетох преди години и ми се струва наистина като аксиома / за материалното / : "Богат е не този, който има много, а този, който няма нужда от нищо".

Страхотна история, благодаря, че сподели  Понякога имаме нужда да ни припоням, че чудесата са всеки ден около нас.

автора е Недялко Йорданов

Да, на Вапцаров се оказа
Ето я цялата:

      ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА

                  Ние спориме
                         двама със дама
                                 на тема:
                  "Човекът във новото време".

                  А дамата сопната, знаете -
                  тропа, нервира се,
                             даже проплаква.
                  Залива ме с кални потоци
                                     от ропот
                  и град от словесна
                                атака.

                  - Почакайте - казвам, - почакайте,
                                               нека... -

                  Но тя ме прекъсва сърдито:
                  - Ах, моля, запрете!
                                  Аз мразя човека.
                  Не струва той вашта защита.

                  Аз четох как някой
                             насякъл с секира,
                  насякъл сам брат си, човека.
                  Измил се,
                     на черква отишъл
                                  подире
                  и... после му станало леко. -

                  Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
                  Но аз
                     понакуцвам
                          в теория
                  и рекох полека,
                           без злоба,
                                 човешки,
                  да пробвам със тази история. -

                  Тя, случката, станала в село Могила.
                  Бащата бил скътал
                                 пари.
                  Синът ги подушил,
                             вземал ги насила
                  и после баща си затрил.

                  Но в месец, или пък
                                във седмица само
                  властта го открила и... съд.
                  Ала във съдът
                        не потупват по рамото,
                  а го осъждат на смърт.

                  Отвели тогава злодея
                                  злосторен,
                  затворили този субект.
                  Но във затвора попаднал на хора
                  и станал
                       ч о в е к.

                  Не зная с каква е
                           закваса заквасен,
                  не зная и как е
                             замесен,
                  но своята участ
                         от книга по-ясна
                  му станала с някаква песен.

                  И после разправял:
                       "Брей, как се обърках
                  и ето ти тебе
                           бесило.
                  Не стига ти хлеба,
                               залитнеш
                                  от мъка
                  и стъпиш в погрешност на гнило.
                  И чакаш така като скот
                                  в скотобойна,
                  въртиш се, в очите ти - ножа.
                  Ех, лошо,
                     ех, лошо
                         светът е устроен!
                  А може, по-иначе може..."

                  Тогава запявал той
                  своята песен,
                  запявал я бавно и тихо
                  Пред него живота
                          изплаввал чудесен -
                  и после
                      заспивал
                          усмихнат...

                  Но в коридова
                          тихо говорят.
                  Сетне секунда покой.
                  Някой полека вратата отворил. -
                  Хора. Зад тях часовой.
                  Някой от групата,
                  плахо и глухо,
                  казал му:
                       "Хайде, стани."
                  Гледали хората
                           тъпо и кухо
                  сивите, влажни стени.

                  Онзи в леглото
                             разбрал, че живота
                  е свършен за него,
                  и в миг
                  скочил, избърсал потта от челото
                  и гледал с див поглед
                                   на бик.
                  Но лека-полека
                            човека се сетил -
                  страхът е без полза,
                                  ще мре.
                  И някак в душата му
                              станало светло.
                  - Да тръгнем ли? - казал.
                              - Добре.
                  Той тръгнал. След него
                                     те тръгнали също
                  и чувствали някакъв хлад.
                  Войникът си казал:
                                "Веднъж да се свърши...
                  Загазил си здравата, брат."

                  Във коридора
                           тихо говорят.
                  Мрак се в ъглите таи.
                  Слезнали после на двора,
                                     а горе
                  вече зората блести.
                  Човекът погледнал зората,
                                     в която
                  се къпела с блясък звезда,
                  и мислел за своята
                            тежка,
                              човешка,
                                жестока,
                                   безока
                                      съдба.

                  "Тя - моята - свърши...
                                 Ще висна обесен.
                  Но белким се свършва
                                 със мен?
                  Животът ще дойде по-хубав
                                     от песен,
                  по-хубав от пролетен ден..."

                  Споменал за песен
                               и нещо се сетил.
                  В очите му пламък цъфтял.
                  Усмихнал се топло, широко и светло,
                  отдръпнал се, после запял.

                  Как мислите, може би
                                  тука се крие
                  един истеричен комплекс?
                  Мислете тъй както си щете,
                                        но вие
                  грешите, приятелко, днес. -
                  Човекът спокойно, тъй - дума
                                           след дума
                  и твърдо редил песента.
                  Онези го гледали
                            с поглед безумен,
                  онези го гледали с страх.

                  Дори и затвора
                           треперел позорно,
                  и мрака ударил на бег.
                  Усмихнати чули звездите отгоре
                  и викнали:
                         "Браво, човек!"
                  Нататък е ясно. Въжето
                                     изкусно
                  през шията, после
                                смъртта.
                  Но там в разкривените,
                  в сините устни
                  напирала пак песента.

                  И тук започва развръзката, значи.
                  Как мислиш, читателю, ти? -
                  Тя, бедната дама, започна да плаче,
                  започна във транс да крещи:
                  "Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
                                             сякаш
                  като че там сте били!"...
                  Какъв ти тук ужас?! -
                          Той пеел човека. -
                  Това е прекрасно, нали?

Айде и аз се просълзих! Благодаря на всички ви, за смелостта да покажете добротата, която носите.

Искаш ли да се обзаложим....

Красива е историята. Добър е бил човекът. Повечко с неговата душевност й трябват на тая държава... ама нейсе....

хехехехе, наистина съзирам чудеса... 
Нямаш нито една ст. в портфейла си ... Чудо...
Искаш от просяк... Чудо...
Чак си се вдъхновила от него... Чудо...
Той ти два пари... чудо... ти, дето работиш - нямаш, а той, който прави поне 2 твои надници ти хвърля 20ст. чудо.. и чак получава целувка за тази си "благословия" към теб.


 

А си мислех, че аз съм наивната 

Много обичам Вапцаров, но в живота рядко става "в затвора да попаднеш на хора", нали се сещате, че в стихотворението става дума за време, когато по затворите е имало много политически затворници.
А иначе, аз имам една случка, когато едно дрипаво циганче прекоси улица, за да подари на дъщеричката ми, тогава на година и половина, върбичка и цвете. Посегнах да му платя, а то се обиди- подарък било.

господи , шани , защо ? защо издребняваш ?
важно е не стойността на парите или общественото положение на човека.
важна е постъпката , важно е че това което прочетохме стопли душите ни.

Най - хубавото е, че си имала очи да видиш всичко това! Дано никога не пропускат и другите дребни чудеса по пътя ти! 

   И аз ще кажа, че е много красиво. Също така ще ти благодаря за това, че го сподели. И накрая ще те помоля, ако имаш възможност, мини пак през това място, където си го видяла, дай му 20ст., ако не повече. Със сигурност и неговата душа ще се стопли. Заслужава и той да знае, че жеста му е оценен. Току виж, започне да оценява всяка стотинка получена от някой, (ако досега не го е правил) не като пари, а като доброта.

 

Така и ще сторя  Малко вероятно е да го намеря на същото място, беше приседнал на сянка струва ми се. Бог ще го възнагради, сигурна съм, както и че ще го позная, където и да го срещна 

Шани, всеки прави преценка според собственото си светоусещане и нагласи  Не съм му искала нищо, той ми предложи. Негова си работа колко изкарва с подадената си ръка, беше без един крак, но всъщност не искам да се разгаря дискусия кой и защо проси. А хората редовно ме вдъхновяват с какво ли не

Там където живея да си добър е равнозначно на глупав. Имах една колежка която като и казвахме че е много добра и ни молеше да не го казваме пред другите защото ще я намразят. Не мога да го приема това. И мен ме смятат за глупава защото не мога да се карам с хората и да ги обиждам. Затова истински се радвам на авторката на темата дано има повече хора като теб! 

Не исках да развалям умилението в темата, но имало хора, които мислят като мен...

Не само, че връщат, а са сложили и едни табелки, че със свещи отвън не можеш да влезеш.
Защо? Защото е по-важна печалбата, отколкото целта на запалената свещ.

Момичета, свещи без пари не се дават, защото "не е видено" (това не знам как се пише) Свеща е жертва, която се прави и трябва да "пожертваш нещо", за да има смисъл. Иначе малко става "с чужда пита, помен прави". Не си падам по тия неща, но това знам от майка ми, когато съм искала да запали свещ от мое име, тя ми е искала стотинки.

Иначе браво, че нааай-после някой сподели нещо, което го е зарадвало, защото имам чувството, че всички се стягат за поредното свършване на Света и прочие. 

    Именно.


Лили, бе душичко, каква печалба от 20 стотинки?! Като че това е цяло състояние. Има свещи и от 10 ст. Толкова много ли ти се виждат?

как няма да даде..то си е инвестиция.Сега ти дава 20 ст , ти със сигурност следващия път ще му дадеш много повече.


аз не съм Лили , но само да кажа , че съм отвратена от това как се угасят свещички едва запалени и се мятат в тенекии за претопяване и препродажба . Само чакат да напуснеш храма и хоп! гасят , защо да се похабява восъка

Маги, моите най-искрени уважения(миролюбив емотикон ). Не искам да влизам в спор, а само ще поясня. Аз съм виждала как в църквите се купуват свещи  поне по 5-6 броя, а и повече наведнъж. Нямаш представа каква голяма е печалбата от свещи. Ние също продаваме свещи доста под цената на църквата и знам как вървят като топъл хляб, особено около такива празници. Но да сложат подобна бележка ми се струва доста печалбарско, защото основната функция на църквата, доколкото ми е известно, не е да продава свещи.
И за да не съм съвсем извън темата - да, хубаво е да си добър, църквата да вземе пример от просяка.

Авторката, а ти по-късно като взе заплата, мина ли да му оставиш някой лев на добрия просяк?! 

А, модераторите могат ли да се автоцензурира, за да не прецакват толкова хубава тема?!

 

Лили, и моите най-искрени уважения (това с миролюбивия емотикон беше много сладко  ). И на мен не ми се влиза в ненужни спорове, но ми се иска да поясня за какво се използват средствата от продажбата на свещи и даренията на църквата - за издръжка на самата църква - за закупуване на консумативи, за отоплението на храма през зимата, за ремонт на сградата, за хонорар на иконописците, които реставрират иконите и други такива нужди, като за разпределението на тези средства си има специална система и всичко се осчетоводява. Всеки купува толкова свещи, колкото си иска - няма никакво ограничение. Влизаш в храма, ако имаш нужда. Палиш свещи, ако искаш. Можеш да постоиш в църквата и без да палиш свещи. Никой нищо не те кара насила - всичко е доброволно. Защо толкова ви притеснява печалбата на църквата? Защо не се притеснявате къде отиват парите от данъците, които плащаме и които са задължителни, а не доброволни и за които никой не смята нужно да ни даде отчет как са похарчени?!

Прецаквам? На какво основание? Нещо неудобно ли попитах? А ти заяждаш ли се с мен?

   Добре де, и стова съм съгласна, но по скоро, първото, което ми мина през главата беше, че е могъл и да не го направи.

И за данъците се притеснявам,  Маги? Но Темата не е за чудо в данъчната ни система, а за девойка, която й се е видяло чудо, защото много добре е знаела, че в църквата свещ няма да й дадат.
Мисълта ми беше друга, а т.е., че аз ако искам да поседя само в църквата и да си запаля моя си свещ, според бележчиците в църквата нямам право. Защо?
Хайде да не мислим дали от свещите се издържат или от дебели дарения, но наистина навлизаме в друга тема.

По-напред в темата авторката е споменала, че едва ли ще види пак този добър човек. Сега не ми се търсят цитати.
Аз така разбрах забележката на НиноТино, т.е., че вече на този въпрос е отговорено.

Защото такъв е редът на църквата - свещите да са закупени от храма. Не във всяка църква го има това изискване, но в някои го има. И какво от това? Ако желаеш да запалиш свещ в църквата, какъв е проблемът да купиш свещта от там? Всяка институция си има някакви правила. Тези на църквата не са неизпълними.

И какво те притесняват дебелите дарения, които някой доброволно е решил да подари на църквата заради някаква си своя лична причина? Мога да ти кажа как бяха използвани "дебелите" дарения на заможни наши съграждани - средставта бяха използвани за изрисуване на нови икони в храма.

Защо е такъв редът в църквата? Там бедни явно не могат да си позволят да палят свещ, защото ето имаме пример с авторката на темата(не казвам, че е бедна, а просто в себе си е нямала пари). Защото тези свещи от 20ст., аз мога да ги намеря за 5ст., но това не е толкова важно. Дразни ме това, че уж всеки може да посети това заведение, но е длъжен да купува и плаща. Като тези пари за кръщенета, сватби, свещи не се отчитат никъде. Трябва да им сложат касов апарат.
Спирам дотук, наистина не искам да споря повече.

Е те точно за това отиват да ти кажа... и затова нашио дедо поп ( на къмто 40 г) се вози с черно БМВ, от последните модели, с ланец, къде ако влезе в морето ще се удави на третия мах....  

Lil, трябва да им направиме снимка на тези табелки, че май не вярват нещо. Колкото до довода, че жертва (20 ст) за свещичката за "видило", тъмно или каквото там - ами като ги купиш от другаде- да не пееш за тях?

А темата бе така мила в началото.....

едно не разбирам
щом за вас не е чудо, щом и в такива хубави за някой неща намерихте какво да оплюете, защо пишете в темата
да, има кофти свещеници, кофти църкви, ние самите сме доста кофти, но това не е поредната тема - за и против Господ, църквата и тн.........съвсем друга е темата, много задълбахте.
Чак пък - давал бил 20 стотинки, щото тя щяла пак да мие покрай него , това беше адски смешно изказване
на мен са ми давали в църква свещ без пари, мен църквата, която посещавам ми дава нужната вяра, спокойствие, истинност. На мен свещеника, при който се изповядвам ми е пътеводна светлина, без да има ланци, без да кара БМВ.........без много от тези неща. Винаги намирате черната овца и я изтипосвате слагайки всички под общ знаменател, а така не е хубаво

Хубава история,но жалко,че все рядко хората показват добрата страна на своята душа.Не виждам обаче защо говорите за отците и цените на свещите, те не са пряко свързани с темата, в нея се акцентира върху други неща.

Именно! Страх ни е да сме наивни и добри, защото веднага ще ни обявят за глупава и слаби. Не може да съществува нищо чисто и красиво, абсурд, то е измама. Раз, два, две плюс три и готово, разконспирирахме измамата.  Айде сега, по живо, по здраво, отдъхнах си, и тоз път ги хванах, не ме измамиха. А иначе четем приказки за лека нощ на децата си, те са красиви и чисти, и доброто винаги побеждава. Е, защо възпитаваме децата си в такава наивност и глупост? Аз знам отговора, а вие?
За църквите, поповете и прочие наистина да не подхващаме темата, тя няма нищо общо с вярата в доброто.

Ох, стига с тия църква пак.  Църкавата няма нищо общо с това, което се е случило на Green dream.
Просяка пред църквата може дори и да не е бил религиозен, Но едно е ясно ...че е имал добро сърце! 

Green dream...много хубава история, благодаря ти , че я сподели!      

Не съм влизала в Клюкарника от години, защото темите и тонът тук са ми гадни. Тази ми обърна мнението, че по мъничко красота може да се открие навсякъде. Благодаря, че сподели това с нас! 

Нещо подобно ми се случи миналото лято, когато положението у нас беше страшно и откровено си гладувахме. Срещна ме един просяк и ми поиска пари. Не знам с какви думи съм му отказала и как съм изглеждала, но той се върна на трамвайната спирка, където чаках и ми донесе геврек. 

Мноооогооо готино.... Браво!!!! Права си за добротата, но да съжаление моделите за подръжание вече са различни!!!!

С нетърпение исках да прочета постовете по темата от вчера до сега и съм неприятно изненадана от обрата на тона. Но всеки има право на мнение, какво от това, че то е различно от моето. Който не може и не иска да види чудото, което сподели с нас Грин Дрийм, нека не го вижда. Той ще пропусне да види и чудесата, които се случват и на него. И така ще пропусне да усети топлина в сърцето си и макар и мъничко, мъничко удовлетвореност. Ще продължи да си плюе по писанията на такива като нас, които виждаме чудото. После ще плюят и рушат, ако някой направи опит да промени нещо съвсем реално / с дейстия и деяния /.

Да, наистина доста неочакван обрат в темата, няма да се впускам в коментари. Радостно ми стана като видях, че от 2 стр. мненията са вече 4 странички.
Ерика, не съм дала все още някой лев на онзи човек, знам че доброто, което стори ще му се върне многократно по един или друг начин. Всъщност от вчера си мисля, че добрата дума не се измерва с пари, нито може да се купи искреното пожелание. Ако имам път натам, непременно ще го потърся и освен парата ще му благодаря отново за жеста. Инак днес от сутринта ми тръгна леко и хубаво и нахраних  едно ромче, после и един незрящ човек, пък и един уличен много колоритен възрастен музикант. Вчера видях на Лъвов мост едно момиче сгърчено на земята, пред него кутия със зов за помощ и икона на Богородица, пуснах пари, а една жена ме дръпна и каза, не давайте стотинки, това момиче диша лепило. Отвърнах й, че момичето може да направи каквото реши с парите, в крайна сметка решението и отговорността са наистина нейни.
Различни неща ни правят щастливи и наистина във всеки човек има добро. Баба ми казваше, че понякога получаваме помощ от "невидена стран", т.е. както се случи с мен помогна ми се по най-невероятен начин. Няма да спра не просто да вярвам в чудеса, а да разчитам на тях 
Пожелавам ви усмивки и вяра 

Не е задължително просяка да получи пари обратно от авторката. Едно е  сигурно, че това добро , което е сторил за нея, ще му се върне по някакъв начин.
  Пътищата и начините са много, ние не знаем, Божа работа...но ще му се върне.

Четох някъде, че когато правим добро, не трябва да го правим с надежда за възнаграждение, а от сърце... иначе е безсмислено.

защо даването на 20ст. от просяка го разглеждате като добро дело? На мен ми прилича на подигравка по-скоро... Седи си той, мръсен, дрипав и окаян... Минава хубава бизнес-дама, нямаща и 1ст.(без да ти искам отчет, но не мога да го повярвам. Поертфейла ли си беше забравила?). И той изведнъж влиза в ролята на спасител, благодеятел и т.н. Тук аз лично съзирам най-висша ирония... защото видиш ли, аз бедния и смръдлив просяк МОГА ДА ДАМ пари на хубаво, чисто и работещо момиче  Виждам мазния му самодоволен поглед, при подаването на стотинките  И наум вече те е измерил и преценил, че изкарва над 2 пъти повече от теб 

А това в по-голямата част от просяците е истински факт:

е, правите ли й добро, като й давате пари да си трови живота?


Да, да нахраниш, да приютиш или подслониш човек в нужда е правилното. Но да му дам пари и той да иде да ги пропилее (даже пресен пример с бащата на Мануела, комарджията) - не го намирам за редно.
На мен кой ми дава пари?

Иначе, дай боже повечко добри същества. Но не и криворазбрана доброта (или дарение).
Плюс това, не е задължително да се влиза в църква и непременно да се пали свещ. Можеш да постоиш и да се насладиш на атмосферата само...
Освен всичко останало, мисля че за Руската църква си говорехме, нали...
Та там, отзад има една гробница... И от време оно се пишат и пускат листчета с желания... Безпалтно, а носещо много по-голяма наслада от паленето на свещ. Поне за мен.

... останете си със здраве, но си останете и трезво мислещи... Защото е по-здравословно.

Шани, ти си новата Опра - критиката ти е безмилостна.

Две неща искам само да кажа - първото е, че ехиден или не този човек помогнал на Green dream да се почувства добре! Ако сте гледали филма "Предай нататък", ще си спомните, че не е номерът да въртите едни две яйца и глава лук със съседката до безкрай, а да дадете някому, така както и на вас ви е било дадено.

И второто е, че угодия няма! Ей така, на един Великден си спомням, как имаше изрична разпоредба от протвопожарната охрана, от храма да бъдат извадени всички свещници навън, за да няма инциденти, и най - малкото, за да могат да дишат хората вътре. Но веднага се появиха мнения как това е нарочно, за да може вятърът да гаси по - бързо свещите... Безумия винаги е имало и винаги ще има.
Но е хубаво, че има и такива емоции, каквито  Green dream споделя с нас.
Защо ви пречи?

Как заключи и отсъди какво ще правя после?
Ако аз не виждам чудо в това да дадеш на човек в нужда, особено като знам колко са чувствителни вярващите, то аз следва да започна да руша, така ли?
Щом на теб ти се вижда чудо да дадеш 20ст., значи не си свикнала да го правиш и виждаш и заключаваш, че е чудо.
Хубаво е да се радваш на добротата и чудесата, но не е хубаво да съдиш и говориш за другите такива неща като болднатото.

MamaZ - не ми пречи нищо и никой. 
Само искам да предпазя колкото се може повечко хора от наивинитет, от който и аз не мога да се отърва напълно.

А свещите се гасят сравнително бързо в църквите, че иначе много опушват таваните, стените и иконите. И чак после идва печалбарството.
Е, кажи сега - не съм ли добра? 

Шани, благодаря ти за добрината!

   Не разбирам, защо е спора. Защо да не е малко чудо просяк да даде 20ст.? А, да. Защото изкарвал повече. Да , но има и много богати хора, които не правят дарения, въпреки че повечето за тях ще кажат "Ами че тях муха ги ощипало, защо да не дадат?". И не е ли малко чудо, когато дори богат човек направи дарение и накара да изгреят усмивки на малките личица в дом за сираци примерно. Кое е чудото всъщност - направеното дарение или направената доброта. Когато ви направят подарък без повод, кое ви впечатлява повече - подарената ви вещ или жеста направен към вас. Ето такива неща си мисля аз.

   

добра си, за съжаление.

Шани аз онзи ден бях точно с 2 стотинки в джоба, ама точно с 2............облечена като работещо момиче - костюм и тн.......и какво от това
Дадох си последните пари за снимки на зъбите, купих си 2 билета и ако ми се беше доходило до тоалетна, нямаше да мога да си я платя
Случва се на много хора, явно на теб никога - блазя ти

 Ей, не се стърпяхте........

Ето, знаех си, има го, сигурна бях.
Обаче, гледай сега какво следва: - Геврек?!? Хм, ама откъде тоя геврек, да не си го е извадил от мръсните пазви някъде, ужас!!! Ти нали не го яде?!? (тука вече следва ужасът на ужасите!!!).
 - Да знаеш, тука има уловка, тоя геврек, десет пъти е пресметнат, като как ще му се върне!!!
А ти естествено, през цялото време, си работеща, скъпоплатена жена, под прикритие!

Хи-хи-хи, за да спра евентуални въпроси от типа на горепосочените: Геврекът беше в найлоново пликче, както обикновено са ми го давали, когато си го купувам сама. Изядох го, че гладът си беше хроничен. Вярвам, че ще му се върне, пожелах му го да е стократно! 
А тогава бях средноплатена, работеща жена. Проблемът беше не в заплатата, а в цените.

Най - добрата!

Тука от едни добри майчета , се превърнахте в бръмчащи ижилещи оси!!!Ту-у-у-у, ужасни сте! Развалихте на момичето удоволствието от добрината!!!

Лично за мен няма какво повече да добавя в този красиво написан пост.

Не знам, тука съм доста объркана. Бих предпочела да й купя нещо за ядене, отколкото да й дам пари за да си купи лепило. Бих предпочела да има кой да й помогне, да има покрив над главата си и работа. И да иска да работи. Аз пари на циганките, дето мъкнат пеленачетата и невръстните си деца по улиците, не давам!  За мен те са престъпници, раждат децата си за да ги използват, като средство за печалба. Ако вече не са им нужни или са им в повече, ги изоставят. Много често просто забравят за съществуването им, социалните ги намират спящи по гарите, до кофите, мръсни, гладни, никога не разбрали що е любяща майка, семейство, топлина и нежност. Знам, че не е хубаво, но не изпитвам нищо друго освен гняв!