Пътуващият татко....

18 авг. 2008, 14:29 ч.

Здравейте,

Имаме проблем.. Нашият татко пътува много често, да кажем че всяка седмица отсъства по 2-3 дни. Времето когато е на път живеем по мамините правила - няма лигавщини, няма безпричинни плачове, храним се, спим и сме доволни. Но когато тати си е у дома е пълен хаос и тормоз.
Големият ни син е на 2,6г. и определено има афинитет къ тати, а мама е тази която дава лекарствата, кара ни да се храним, да си обличаме пижамата, да не удряме братчето и т.н Т.е. гаднярката. А тати е - манна небесна.
Започнахме да се караме с мъжа ми, кой подход е по-правилен и досега не можем да стигнем до консенсус. Дилемата е - да сме по-строги и насочващи, или да ги оставим да си растат диви и щастливи....пък каквото стане.

Поздрави,
Деница

# 1 18 авг. 2008, 15:11 ч.

София
Мнения: 9 517

Ами нашия татко не пътува, но пак и двамата него обичат повече от мен - той ги глези, играе си с тях, аз все нямам време нито за единия, нито за другия - по цял ден все някой трябва да обгрижиш, да оправиш, а вечер съм толкова гроги... Но според мен няма нищо лошо - трябва да има и един добър. А с мъж ти по-добре не се карайте по този въпрос и не спорете - опитайте се да постигнете компромис. И помисли си да не го ревнуваш случайно?

# 2 19 авг. 2008, 22:51 ч.

на път
Мнения: 2 804

А в къщи пътувам аз .... и ще се налага все по-често. Сърцето ми се къса от мъка и жал, но няма как ... и това ще го преодолеем. Важното е, че таткото се справя като войник (и даже се наслаждава на новата си отговорност и длъжност). Марти страда, но изпада във философски мъдри обяснения на ситуацията ...

# 3 23 авг. 2008, 23:20 ч.

Мнения: 2 084

Та това е солта на живота. Аз откак излязох от следосиновителната депресия започвам да разбирам как наистина ужасно силно съм ревнувала децата, как съм се престаравала /меко казано/. Тате си има друго място. И друга роля. И на кого освен на мама и тате можеш да се тръшкаш, лигавиш и късаш нервите почти безнаказано Mr. Green

. И кога, ако не е като дете.
/как ме вбесяваше моята майка и как ходехме с баща ми на почивка 3 броя деца, защото никой не искаше с майка/

# 4 1 септ. 2008, 12:57 ч.

Мнения: 2 722

Деница, от месец април до сега децата са виждали баща си сумарно 1 месец /май по-малко/
Поведението им е аналогично на поведението на твоите. При въведена фигура на бащата в семейството, поведението на децата е пряко свързано с временните му липси.
Милен се държи истерично и лигаво, направо е неузнаваем, всячески и то по най-неприятния начин се опитва да му привлече вниманието.
Убедена съм, че поведението се дължи на отсъствието на тати, защото когато сме си в София и се виждат редовно, няма такива изстъпления.
При положение, че пътуванията на бащата са част от ежедневието, май ще трябва временно да се примирите с поведенческите кризи, като не забравяте непрекъснато да потвърждавате колко много ги обичате и двамата и да обяснявате на достъпен език, че работата на тате изисква тези отсъствия.
Дано съм ти била от помощ.
И имам предложение - регистрирай се, за да може да получаваш лични.

Причина:

Причина: