носите ли на стрес?

Хамали ли ни нарече? От желязо да
сме, все ще изокаме един ден. Какво
е стрес, дефинирай. Да знам нося ли.

В момента съм на предела на силите си.Живота ми предлага най-големите гадости,а аз не правя нищо,за да изляза от ситуацията.Понякога сме безсилни,въпреки че даваме съвети на приятелите си,как точно да излязат от същото такова положение.До такава степен ми е писнало от всичко,че даже не ме интересува какво ще се случи утре,дали ще съм жива...Зарязала съм здравето си,не се храня нормално,не се обаждам на близките си.

Хич не държа на стрес- като съм под голямо нервно напрежение...рева като магарица до като изкарам всичко. 

Кой както го чувства, така да го разбира (достойно ли е това за подписа ти, Лисо), все ще ми е интересно да прочета.  

При диагнозата на майка-рак на белия дроб....веднага ми излезе херпес на устните..всъщност бяха няколко.При отказа на малкия да хапва друга храна освен мляко...пак херпес...Всъщност при всяка по-стресова ситуация аз съм като Наоми Кембъл в устата Плача много....и се чувствам адски безсилна на моменти.Но....живота продължава,стискам зъби и нататък.

Нося. Стискам докато не мине зора. После се тръшвам и очаквам обгрижване, повтаряйки като мантра какво съм преживяла.

Стреса го понасям добре. Скуката може да ме убие.

И аз - така.
Обаче, преди около месец усетих, че ми идва в повечко, станах опасна и за околните. Тогава си стегнах багажа и хванах гората - забих се сама на място в централна България, на което не съм била, 5 дни без вестници, без телевизия, контакти с  много различни (от мен) хора. Е, върнах се като новородена. Та това мисля да правя и занапред като изпуша.

За носене - явно нося, но плащам цената със здравето си. Въпросът е докога.

Нося...и на бой нося  
Стресът понякога ме стресира, понякога ме амбицира. Скуката ми действа депресиращо.
Лекарството ми е един як рев или тотална смяна на обстановката/ ситуацията.
В критичен момент съм по-скоро дебелокож темерут, но после ме хваща лека истерия (от която понякога ме избива на луд смях и околните започват да ме гледат странно).

Стресът е съвременната чума и  според мен е производно на динамиката. А живота напоследък (последните 20-30 г.) стана доста динамичен.

Да, тествал ме е не веднъж и дваж. Добре се представих.
В настоящия момент се радвам, че тестовете спряха ( до кога ли..).

Бях сигурна, че  някой ще сподели на какво още носи    
Иначе горещо препоръчвам на всяка изтрещела майка, съпруга, служителка и пр. това, което направих аз. Само пропуснах да включа към "лишениата" и интернет (много е важно ).

Иска ми се да кажа, че съм голяма глезла и на нищо не нося, ама живота като те притисне,щеш не щеш носиш на всичко.
Мога да кажа обаче, че в най тежки моменти съдбата ми е пращала по някоя друга глътка въздух , за да не се задуша  и явно имам голямо желание за живот след като винаги я вдишвам с огромно удоволствие. Това е моя начин за справяне със стреса, отдавна в  миналото остана времето на розовите хапчета, сега просто крада време за себе си и разпускам както аз си знам.

Ето накратко дефиниция на "стрес" (Уикипедия):

Стрес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стрес в ежедневната реч обозначава състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие. В областта на психологията, обаче, стресът е по-широко понятие, при което е без значение дали въздействието над човека се възприема от него като приятно (положително) или неприятно (отрицателно). Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипен начин на базата на идентични биохимични промени.

Стресови реакции се наблюдават както у човека, така и при по-низши животни без нервна система и при растения. Стресът не е просто нервно напрежение. Негов конструкт често са интензивни емоционални и дори физиологични преживявания.

Съществува негативен и позитивен стрес:

Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека. Повечето фактори на стреса (стресори) са такива. Предизвикващите дистрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:
1. екологична система, обществени бедствия,
2. социално-икономически фактори на стрес,
3. лични инциденти.
Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.
Съществуват и много други фактори, които се появяват твърде внезапно, твърде забележимо и интензивно и с които човек не знае как да се справи.

Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната липса на стрес означава смърт. Сам по себе си стресът има защитни функции. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и преодоляване на промяната.

От гледна точка на времето, за което човек успява да се справи с негативните последствия от стреса, се различават:

Ситуативен стрес — след отстраняването на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение;
Хроничен стрес — човек изпитва нервно и емоционално напрежение необичайно продължително време, дори и след прекратяване действието на стресогена, като стресът нараства лавинообразно поради непрестанно изменящата се среда;
Посттравматичен стрес — преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действие на стресогена а едва след това — обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време.

Ъммммм.....май нося. А мислех, че не. Позагрубяла ми е кожата в последните години.
Лош ефект от стреса-увеличен апетит=повечко килца .

така хубаво ме тества, че думи нямам. бах мааму и живот...
щом не съм в лудницата в момента, значи нося. на никого не го желая.

Нося! Не, че искам, но се налага.

Напоследък набивам много сладко, което ме навежда на мисълта, че не нося на стрес. А и не е нужно. Като усетя, че ми идва в повече, си търся отдушници. Мои си начини за справяне със ситуацията.

Нося, но не искам! 

Научила съм се да почивам пълноценно и да не нося служебните проблеми в къщи и обратното. Всъщност отпуските ми са винаги извън града и без мобилни връзки.
Стресът може да е полезен в малки дози.

Нося да и вчера се тествах без да искам. Пътувахме към В.Търново и вече се свечеряваше, когато колата пред нас намали и почти спря, нямахме възможност да я изпреварим и не можехме да отреагираме веднага. Шофьорът професионален такъв покриволичи малко между колите, но успя на момента да вземе разумно решение и не се ударихме никъде. Виновник беше каруца с дърва без светлини. Всички в колата започнаха да се шашкат и да плюят в пазви, след като се опомниха какво можеше да се случи, а аз се втурнах да ги успокоявам и почти им заповядах на момента да забравят и да не го мислят повече, защото стресът не е полезен. Послушаха ме.

Не, не нося.
А напоследък стреса определено ми идва в повече.

За нашето поколение (това на вашите родители) стресът е като сутрешно кафе. А "Как се каляваше стоманата" изглежда като розов роман в сравнение с живота ни.

Мислих си, че съм много силна и издържам.Имаше период от живота ми, който се моля на Господ никога да не се повтори, в който рухнах.Психически бях изтощена, а ми се отрази и физически.Тогава бях на успокоителни.И сега при по-критична ситуация се усещам нестабилна.Май не нося на стрес вече.

Носенето на стрес се познава по болестите на човека. Ако са хронични - кръвно, нерви, ендокринни, стомашни и т.н. най-вероятно поема повече стрес, отколкото може да носи. И тези болести не се появяват от нищото или от "здравословен" стрес, а точно от дистрес и травми.
Затова не е много за хвалба колко човек може да носи на стрес, както и хвалбата колко носи на пиене. И в двата случая получава в замяна проблеми със здравето.

Бабче, айде по леко с обобщенията:) Моите родители не са имали твоя живот, ти не си имала техния стрес, родителите на Минзухар друго, пък на Летящата трето.

По темата- не мога да преценя. Струва ми се, че не нося. Но пък може и да си въобразявам.

Рокси, не разбрах защо се палиш. Писах от името на 50-годишните, не съм искала нито да обобщавам, нито да заклеймявам. Имам наблюдения, живот и приятели.
Нищо лошо не съм казала, но за нас стресът беше сериозен.
На 30  наникъде си е сериозно нещо. Ако и в това наникъде има и деца, които искаш да предпазиш...
Както и да е! Не искам да влизам в спор, но честно казано не те разбрах.

Нося. И даже съм забелязала, че в стресови ситуации мога да действам най-разумно, без паника и взимайки най-правилното за момента решение.

Е, няма смисъл да ви описвам как ми треперят коленете, когато стресът отмине, случвало ми се е да мисля, че и инфаркт ще получа, ама досега ми се е разминало 

На секс нося по-охотно...

Нося на стрес, но и аз вече не го търся... Едно време ми беше много гот "това, което не ме убива да ме прави по-силна", ама вече не ми е интересно. Даже и аз разбрах, че психиката не е баш мускул, та да го тренираш толкова старателно...

Ма нон - стоп съм в стрес.Половин БГ стана СФ ( СА, пардон)/Това си е стрес.Со целио си манталитет.

Аз носех, носех, па изоках.

О, да...нося на стрес и то от дете, но притежавам едно свойство стреса да се проявява след като всичко е преминало и страдам със задна дата

Нося.

Ха-ха....

Не ме тества, щото знае, че нося и направо си ме стресира.
Нося страшно много на стрес - стягам се. Само дето после като мине всичко и се отпусна съм като болна.
Тази седмица бяхме с дъщеря ми в болница и нито съм спала, нито съм яла. Пуснаха ни в домашен отпуск за събота и неделя и съм като пребита - само спя и ям.

Дяволски си права за това..... И за другото, най-вече за първото 

И мен много ме изкефи сравнението с мускула. Много точно попадение.

Така е за съжаление, умрелите нервни клетки и с много щастие после и спокойствие не се съживяват... 

нося, но лошо че не мога да плача / много ,много рядко да се разрева / ,а само стискам зъби .Кога ли ще изпуша ? NeWS78

Преди време бих отговорила с "не",но вече свикнах ,ако може така да се каже
Така че,да ,нося

Нося, гадно ми е, ама търпя!
Кога ли и аз ще хвана гората? Нека малкия да порасне малко, може и да си бия камшика за някой и друг ден.

Днес ми е ден за пропаганда. 
Нося, къде ще ходя? Тичането сутрин ме спасява.
А лекът на Минзухар много ми харесва, но такова нещо е невъзможно за направя. Кой ще ми гледа челядта? 

Пъхаш я в гардероба, подпираш с един стол и изчезваш. 

Вече не нося, стресовите ситуации ми се отразяват направо пагубно. Ако е инцидентно няколко пъти в годината го приемам по-скоро като профилактика. Като почнат обаче да ми се мятат огън и жупел от всички посоки е направо 

Не ,не нося.Макар ,че има кой да ме товари .Аз се опитвам да  не създавам стрес за околните.Мисля ,че се справям,пък са ми го и казвали.

нося с дете като моето....

Не, не нося. Справям се по някакъв начин със ситуацията, но след това се скапвам за дълго.

Да.

Нося, ама.. при последния голям стрес вдигнах темпаратура и се тръшнах болна.
В момента също ми е стресирано, ще видим накъде ще ме избие.
На плач, на смях, на напиване...

Нося на стрес, но различно.
Примерно когато бях в стрес заради
здравето на детето ми, запазвах самообладание,
защото това се очаква от една майка - да дава сили на детето си.
В работата обаче направо блокирам, както
се случва последните дни 

Покрай майка ми, преди време доста се бях разровила за информация за болестта Паркинсон. Оказа се, че от нея страдат най-много лекари и учители, защото постоянно били подложени на стрес. Майка ми е била учителка и аз бях за малко, но се отказах засега.

Нося ,всеки ден си го доказвам .Спасява ме това ,че съм голям оптимист и ,че не крия емоциите си .
А ,и приятните леки теми за козметика в КМ.

Нося, носяяя.

Някак си се мобилизирам в такъв момент и понасям всичко. Поне за сега...

Мисля,че човек трябва да се "тества" на стрес при всякакви житейски ситуации.Ако издьржиш теста -продьлжаваш напред, и си по-амбициран и по-силен.

  Не винаги нося.Понякога се скапвам и другите около мен го отнасят. Ако не мога да избягам някъде си пийвам едно коктейлче....

С възрастта си ставам все по-голям темерут. Понякога даже се плаша се от себе си. Едно време поне се затварях в стаята си, пусках си музика и оставях сълзите сами да се стичат.

Общо взето, нося - да.

В момемнта изживявам голям стрес и незнам дали ще го износя.... Под страхотно напрежение съм заради болест на баща ми. Избухвам ту в плач, ту силно се разтрепервам и сърцето ми бие до задушаване, имам чувството че ще спре. Пада ми кръвното става ми страшно зле и не виждам оправия. Вземах валидол.....сега някакмо хомеопатично, но когато усетя пристъпа става страшно. Кажете как де го преживея по-лесно, как да се справя , с какво да си помогна? Притеснявам се за майка ми...изпадам в ужас като звънне телефона, сърцето ми за митути сякаш спира. Ужасно е. Зле ми е. Помагайте......преживява ли се и как? А до кога ще продължи? Страх ме е и за себе си и за здравето ми....

И аз бях така в продължение на 6 месеца. Не че имах някаква причина, просто всичко се натрупва. Беше ми зле, тресеше ме, виеше ми се свят, имах чувството, че сърцето ми ще експлоадира.
Обиколих де що доктор намерих и всеки ми обясняваше как нищо ми няма, да не се притеснявам. А аз въздух не мога да си поема... Накрая отидох на невролог, даде ми едни розови хапченца, шибна ми няколко инжекцийки...и сега животът е розов...Знам, че това не е решение, но се надявам за по-дълго да се задържа, че да успея да си стъпя на краката...

Да "хванеш гората" е панацея за временен стрес и оттърсване от ежедневието 
Правила съм го и аз ... супер отрезвяващо действа !
На продължителен стрес не деяна.
Докарва ме до депресия, а тогава само разходките не помагат.
Докато не открия и елиминирам причинителя на стреса - няма оправия .

Аз нося но и си правя такива шегички но имало хора който не носят а аз все си мислех че се халосват нооо имам едно да ум преценявам с каго става

Нося, докато стресовия фактор изчезне....после рухвам за 1 до няколко дни ( в зависимост от силата на стреса, на която съм била подложена) и ми минава. После се появява нов стресов фактор - и пак така...

На мен хомеопатия ми помага, но видях, че ти също пиеш, а няма ефект.....
Дано мине бързо.

Пак да се включа. Нося за момента. Стягам се, за да преодолея стресовата ситуация.
После идва мойта приятелка мигрената.
Сърцебиенето. Малко депресия за цвят.
И прочие "малки" болежки.

Явно нося. Щом съм "кошче за душевни отпадъци" за околните. Трупам всичко в себе си. Просто като виждам, че другите  са много по-лабилни от мен - с кого да споделя? Понякога всичко натрупано ми идва толкова в повече, че имам чувството, че се пръсвам. Но докато се реша да намеря рамо да си поплача........ всичко отминава. И така до следващия път. До кога ли?

Което потвърждава тезата, че стресът рано или късно ни прави свои жертви. Което от своя страна доказва, че със стреса не трябва да се борим пост фактум, а на момента.

Нося само привидно... Ако ме гледа от страни човек, ще си каже, че съм голям непукист. Обаче изживявам нещата вътрешно и понеже не плача, нервнича и не изпадам в паника, тежките моменти са ми много по-тежки. Такъв човек съм, че гледам да не ми личи, колко съм притеснена, колко съм наранена... Не е хубаво, но е факт.

Лара, това ама хич не е хубаво, бързо да си намираш отдушник..

Знааам  Ама съм такава - винаги запазвам самообладание....
Давай идеи за безобидни отдушници 

Не нося. Затова си сложих вана. Като ми дойде в повече, вземам списанието, кафето и хавлията и се отправям на спа в банята.
Иначе гледам да се обаждам на момента и да си казвам каквото ми е, че иначе язовирната стена като прелее, става страшно. Затова у дома нямам славата на разбран човек.