Вие ли се съобразявате с детето или то с вас

Azaf добре го е обяснила. Аз мисля, че съм достатъчно време с детето си, защото имаме страхотна връзка, която си усещам. Доволна съм. Съобразяването може да е и на друго ниво, но това не може да се обясни. Разбирането с поглед, съпричастието, магията....мечтаех си за това, преди да родя. Сега мога да кажа, че не съм разочарована. Но за това е "виновна" и дъщеря ми. Такава се е родила...За такова общуване наистина не е необходимо да сте 24 часа заедно. Жалко, че не ме бива за писател...добра тема за книга.

azaf
''Може да ти е смешно, но аз съм от тези, които сами са си гледали близнаците до 2-годишната им възраст, карах 2 магистратури и работих на 2 места''
Да видим :Нека приемем че до годинка децата ти са спали денонощно  и не са били кой знае каква грижа.Макар да има много деца които не те оставят да мигнеш през нощта и след няколко такива поредни нощи някои от нас са като парцал-заспиват в движение.Ти обаче си супер мен и нямаш нужда от сън.
Обаче като проходят1г - 1г и половина   идва момент в който не желаят да стоят в кошарата:лапат всичко,катерят се могат да паднат да се ударят,възможно е ако не внимаваш да се наранят едно друго или ако сте в градинката да бъдат ударени от по-голямо дете.Освен това сигурно си и домакиня на мен това ми отнема по 1.5-2 дневно и то  без да изпипвам нещата.Ти обаче пляскаш с ръце и всичко само се свършва.
       Докато ходех на работа от мен ежедневно се изискваше да обработя определен обем документи и това изискваше пълната ми концентрация и часове наред труд.Е има и такива дето само се водят на работа и получават заплатата/даже понякога  в по няколко фирми/,обаче не всеки има ''вуйчо владика''.
       А докато следвах /завърших редовно /подготовката за изпити от немаше наистина много дни и нощи усилия.Да имах и колеги дето успяваха някак да минат ''между капките'' ,но после се оказваше че или са попреписали или имат роднини във факултета....
 Разбира се написаното по-горе не се отнася до теб конкретно все пак това е интернет и всеки може да пише на воля......е поне той си вярва.

mamamari
Не пиша, за да ми вярваш или не - просто ти казвам, че не всички са под общ знаменате. 
Всъщност, никога не са ми били нужни повече от 5 ч. сън - въпрос на физически нужди.
Никога не съм припадала от ужас ако децата ми паднат или се ударят, а и двете проходиха късно (не одобрявам ползването на разни помощни средства - проходилки, колани или водене - оставих ги да се научат сами). Всеки родител си има определен подход към децата - за моите аз съм решила да бъда "майка-приятел", а не "майка-орлица"...
Не, нито съм домакиня, нито пляскам с ръце: 1. веднъж седмично идва жена за почистването, а и мъжът ми не е "на хотел" вкъщи и също се включва в домакинството. Честно казано, не знам какво би трябвало да правя 2 ч. - точно 15 мин. на ден ми отнема бърсане на прах, бърсане на пода (с четка), зареждане на миялната и простиране. Готви мъжът ми или купуваме готова храна.
И нямам нито "вуйчо владика", нито някой е вземал изпитите ми вместо мен - естеството на работа ми е такова, че не иска ежедневна концентрация, а за ученето - учех това, което вече работех от години и нямаше необходимост да го зубря...
Аааа, щях да пропусна - някои от преподавателите ми бяха колеги в работата и дори се е случвало те да се допитват за нещо от материала до мен, та може и наистина да са били по-добре предлазположени към мен, но не са го показвали...
И при всеки е различно. Не обобщавай...
 
И не е нужно такава злоба, заради нечии чужди решения - да, бях се лишила 2 г. от сън, от четене на книги или от гледане на латино сериали, ама си е било за моя сметка, не за твоя (нали).
Упс, не е нужно да ми отговаряш, защото точно след 3 мин. заминавам за 3 седмици и надали ще прочета отговора (алес 3 седмици я камилата, я камиларят) .

Ох, добре, че поне едната заминава... 

Не виждам защо трябва да се спори. Имам позната, която има едно дете. Майка й "идва да помага" всеки ден (чисти, готви и пр. плюс занимавка с детето). Моята позната го извежда на разходка. Събота и неделя детето е при баба си, а много често гостува и на другите си дядо и баба за седмица-две. Моята позната е горда майка, отдадена напълно на детето си и само на него.
Аз съм в другата крайност (като житие, не като отдаденост ).
Тоест, всяка коза... нали знаете. 
Конкретно в моя случай - нагласяме се. Станала съм гъвкава, изобретателна! Така де, работата си е работа, манджата-манджа и пр., но как да оставиш малкото наакано и гладно примерно, а голямото като "държано на въже". Не става.

за сега аз се събразявам с дечко... но понякога се налага да жертвам интересите му в моя полза

сега попрочетох последните няколко мнения

 и да си кажа относно домакинската работа и гледането на детето -  аз например когато съм сама с него не мога нищо да свърша, нищо дори и на компютъра не мога да седна за повече от 4-5 минутки...в момента в който малкият усети, че вниманието ми не е към него и се започва пищене и рев, на който не издържам .а дори и не искам  да "възпитавам"детето да мълчи понеже аз имам да чистя
 детето ми веднъж е на  тази възраст и аз искам да съм с него... може да ми е тежко и тн...ама това е моя личен избор

Такааа, моето мнение:
Май доста от вас бъркат "съобразяването с детето" със самото му отглеждане!
Разбира се че децата ми спят когато трябва да спят и ядат по точно толкова пъти на ден колкото трябва, и разбира се аз се грижа за това. Разбира се и играем заедно всеки ден.
Но, нищо не пречи да си вършеш и поне част от домашните задължения с децата.
Разбира се това не може да стане с малкия ми син.Но с големия, откакто почна да разбира, пребираме играчките заедно,чистим прах, страх гое от прахосмукачката, но обичада гледа ,готвим заедно и т.н. Помага ми дори да си епилирам краката
Разбира се излизаме на разходки, но понякога те са из града и между забавлвнията свършваме и моята работа
Та, моят извод е: По скоро децата се съобразяват с мен,но това в никъкъв случай не ги ощетява.
п.п. Мойте деца са с режим и се стараем да го спазваме колкото е възможно. Това също ми помага да си разпределя времето. Но време за излизане сама почти нямам, няма как да ги оставя сами, засега не ми липсва, като порасне още малко малкия и моето време ще дойде 

Съобразяваме се взаимно, но Дария вече е голяма и може да разбере, когато кажа че искам малко да си почина, почета, поработя на компютъра. Аз се съобразявам дали там където отиваме на почивка или уикенд има осигурени развлечения за нея,  облеклото и обувките и са изцяло по нейно мнение, тя определя къде иска да отидем, когато излизаме заедно и т.н. Мисля, че без взаимни компромиси не можем да се справим, но се стараем.

Аз се съобразявам с децата на този етап.

Не гласувах, защото не мога да дам категоричен отговор.  За сън и храна се съобразявам с него. Когато имам работа за вършене, той се съобразява и го влача с мен. Помага при простиране, пазаруване и т.н. Ако видим детски кът, аз съобразявам с желанието му да поиграе.

Определено нагласяме децата според нашите графици и планове.С мъжа ми работим на смени,по 12 часа,вкл.нощни дежурства и децата се "съобразяват"с нас,няма начин

Когато детето е бебе - се съобразяваме с него.
Когато дететео е дете - всеки в семейството се съобразява с околните по един или друг начин.

"Нагласям" себе си по детето/децата.

Разсъждавам и действам като duhi_puhi 

Това се отнася и за нас....С тази разлика,че когато е трябвало(гости, пикник) - режима съм се старала да бъде гъвкав и да се приспособи към семейните нужди - напр. по-рано лягане, по-късно къпане и пр.

Подкрепям напълно