Преди да тръгне на училище можеше ли да чете и смята детето Ви?

Моето знаеше. А дали трябва е много спорно. Зависи на каква госпожа ще попадне. На нас ни се наложи да сменяме училището по средата на учебната година.

Защо?

Не случихме на учителка 

А сега как е?

Много добре. Госпожата го внедри бързо в класа и създалата се вече атмосфера.
Проблеми с материала не е имал - само не пише красиво

А нашта учителка ни каза че трябва детето да знае да брои от 1 до 10 и обратно и понеже я питах и аз същото дали трябва да може да чете тя ми каза че това ще изучават в 1 клас и няма да му е интересно като вече го може

Дано да имаме късмет с госпожата!

Моето можеше. Да смята учеха в градината, а за четенето - сам поиска и се научи.Дадох един буквар, т.к.познаваше буквите просто му показах как се свързват в срички. Научи се за около 2 седмици.
Дали трябва - не знам, според мен е както то прецени.Ако се чуства готово и има желание - защо не.Ако е обратното - по-добре да не се насилва.

Моето не знаеше. После стачкува до дупка и пак се научи да чете и смята. Писането определено не ни е от силните страни 

Радо можеше да смята до 10, знаеше буквите, но не можеше да сричкува, пък какво остава да чете. Не съм го насилвала. Научи се в 1 клас. Краснописа и при него е

Не, не можеше и умишлено не съм го учила.

И да чете може и да брои . Ние също се занимавахме с него в къщи,но като цяло заслугата е на госпожите от детската градина,поне при нас беше такава програмата-да се научат да сричат ,да броят, дори събираха и изваждаха с числа до 20.

Бъкел не знаехме. Нито цифри, нито букви, нито ченгели - умишлено не исках да ги учи.

Та да ви разкажа случка от тогава.
Имам много силен спомен от този момент. С каката, вече първокласничка ще става (вече ще сме осми клас, но и сега го помня като днес) и септември, преди началото на учебната година имаме първа родителска среща за помагала, организационни и т.н. неща. Слушаме си кротко, госпожата спокойна и уравновесена жена, невероятен преподавател както се оказа по-късно, въобще прекрасен човек. Обяснява как не трябва да се притесняваме, ако детето не знае букци и цифри - тя затова е там, да ги научи. И по едно време, на първия ред седи една майка, която е една от този тип строги, стриктни според облекло и прическа (ала Людмила Живкова) й задава следния въпрос с интонация и тон, който ми е невъзможно да разкажа, но беше един такъв надменно-пренебрежителен към всички присъстващи, издала леко напред устни присвити и тънки: "Все пак да попитам, как смятате да ангажирате вниманието на деца като моят син например, които знаят прекрасно да СМЯТАТ (тук ние трябва да се досетим, че такива дреболии като самите цифри са извън коментар за научаване) с числата до 20, както и умее да чете гладко (това за самите букви, като за цифрите)."  И леко поклаща глава с кока насам натам. Еааааа казвам ви, как не паднах от стола. Едвам се сдържах да не избухна в бурен смях.  Представяте ли си какъв изключителен проблем има тази жена. Добре, че г-жата е много тактичен и спокоен човек и й обясни, че ще намери начин - не помня точните думи, но и не слушах съсредоточено, защото просто бях поразена. То бива, бива, ама чак пък такова чувство за превъзходство и то за нещо, което според мен не може да бъде такова, ми се видя много смешно. Моето момиче по нищо не му отстъпи на този младеж през годините, даже си дишаха във врата на всички състезания - ту единия напред, ту другия, та се чудя как ли изобщо сме се справили, като не сме знаели да четем и пишем ПРЕДИ първи клас просто не знам

 
Дано никоя от вас не изпада в такава ситуация. Между другото това дете не го пускаха на нито едно парти на класа, на нито едно зелено училище и то страдаше много от това. А е умно, много умно и знаещо дете, но на каква цена - просто с безбожно амбициозна майка, която не пропусна да ни обясни по нататък през годините, как е завършила училище със златен медал, като студентка не помнех какво още и там с медал беше направила и сега какви постижения има. Не мога да мисля и хората, които са й подчинени, живи да ги ожали човек. Пропуснах да напиша, че непускането на партита беше заради това, че било излишно губене на време, което можело да се оползотвори по много по-полезен начин.

Не знам дали "трябва". Диня ще е ученичка септември месец.
Може да чете, пише, справя се и с елементарни задачи по математика. Пробва се да пише и ръкописно.

Не виждам нищо лошо в това, детето да може да чете и смята преди първи клас, особено ако то самото има желание. Единственото, с което според мен не трябва да се избързва е ръкописа, защото има определени правила за изписване на всяка буква, и може да се получи двойно натоварване, ако детето вече ги е усвоило неправилно.

Преди първи клас Саши сричаше и смяташе добре /по вина на дядо му, който дори и на умножение го учеше/.

Мисля, че предучилищна или подготвителен клас е задължителна в момента. Програмата за нея запознава детето с цифрите и буквите, та дори с изписването на прости ченгелчета. Оттам насетне е относителна степента на "можене".
Голямото ми дете можеше да чете, далеч от гладкото, той така и не се научи да пише красиво, можеше да смята, ама как и доколко явно не е било важно щом за 4 г. съм забравила.

Да. Беше карала подготвителна група в градината, но освен това четеше всякакави табели по улиците за забавление.

Да. И двамата сричкуваха..брояха.., но не е по някаква кой знае каква заслуга на учителките от ДГ/доволна съм много де/, но това им е "спуснато"...
На родителските срещи /в ДГ/ ни обясняваха какво се очаква от децата, на какво да наблягаме в къщи. А в предучилищната /в същата ДГ/ си беше сериозна работа, пишеха ченгелчета, имаха по 2 тетрадки, имаха домашни.

Моето момиченце ще е първи клас на есен
Може да чете,справя се доста добре.Не сме я насилвали.
Напоследък спира да чете всички улични табели и плакати.
Пише печатно,може да смята елементарни неща.
В училище ни казаха,че не трябва да могат тези неща и да оставим децата да играят през лятото.

Можеше да чете, е бавно , но си четеше. В подготвителната научиха буквите и пишеха някакви ченгели, смятаха до 10. Като започнаха в първи клас да сричат и тя почна да срича. Питам я защо и тя обяснява защото госпожата така иска

В предучилищната ги научиха да смятат до 10, основните математически операции и геометрични фигури, пишеха печатно и сричаха, имаха учебни тетрадки с ченгелчета и т.н.. Повечето деца почти се бяха научили да четат.

Ако едно дете мине програмата в подгответо няма да има проблеми в първи клас.

И аз мислех тези дни да пусна такава тема, защото ми беше интересно.
Дъщеря ми определено не може още да чете. Сричкува и прочита лесно думички, състоящи се от срички от типа съгласна-гласна. Може да брои до 100 предполагам, смята елементарни задачки от 1 до 10. Знае азбуката и я пише печатно. Ами, май това е.
И аз мисля, че ако знаят децата всичко предварително, няма да им е толкова интересно в първи клас. Разбира се, има деца, които се интересуват и самички се научават да четат и пишат. Аз съм била така. Моето обаче предпочита игрите засега. И нека.

Може да чете, смята +/-  и пише ръкописно /грозно поради липсата на опит/.
Не се притеснявам, че ще и е скучно - винаги има какво още да се научи и да усъвършенства наученото. Ще видим дали съм познала, наесен ще е в първи клас.

Брат и не можеше нищо от гореизброеното и не му беше лесно ама се научи. 

Имаха здължителната предучилищна подготовка, но четене и смятане са силно казани.
То затова се почва от 0, всичко се научава по реда си.

Дъщеря ми ще е в първи клас. Чете и смята. Това лято прочете "Пипи", "Карлсон", "Емил от Льонеберя", "Матилда", "Антон и Точица", сега чете "Двойната Лотхен" - вчера я купихме, утре ще я свърши, сигурна съм. При положение, че е доста диво дете и обича да играе с деца и да лудува навън. Замислих се, че не знам какво ще прави в първи клас. Страх ме е да не се разочарова от училището. Нищо не съм я карала да учи насила. На пет години започна да се учи да чете, все питаше коя е тази буква, какво пише тук, там...и се научи.

 По-големият ми син наесен ще бъде във втори клас, така че още са ми пресни спомените . Преди да започне училище, в предучилищната имаха доста упражнения, подобни на тези в началото на първи клас. Покрай тях и покрай разни занимателни игри, които играехме в къщи, той поиска сам да се научи да смята по-добре и да чете. Аз му помогнах и ей така, между другото, започна да се справя учудващо добре. Не знам дали трябваше, но не беше лошо. Знаеше да чете, смяташе до 20 и нагоре. Аз също можех на неговата възраст, спомням си това добре, а съпругът ми дори от още по-малък е можел (от 4-5 годишен) по разкази на роднини. Синът ми го насърчавах, защото виждах, че му е интересно, не съм го карала насила изобщо. Но това, че можеше доста неща преди да тръгне в първи клас, не направи училището по-скучно. По мое мнение само малко го улесни . Което не е лошо, мисля

дъщеря ми можеше да чете и смята.На такива дечица обаче ,според преподавателите им е по безинтересно в първите месеци от първи клас ,защото са напред с нещата!!!

Дали се чувстват некомфортно и комплексирани децата, които не  са пишещи и смятащи, като някои други първокласници.....

 Едва ли,в училището ми казаха,че съотношението им е горе -долу 50/50.

Можеше да пише печатно, почти без грешки.
Можеше да срича.
До НГ й беше супер скучен 1ви клас.

Колкото е по-подготвено детето, толкова по-добре. Е, може първите месеци, докато пишат само елементи на цифри и букви, да му е малко скучничко, но после с по-голяма лекота усвоява материала и по-задълбочено го осмисля.
Дъщеря ми тръгна в първи клас с минимални познания, които придоби в предучилищната в детската градина. Определено й беше трудно. Синът ми /сега ще е първокласник/ имаше по-добра подготовка в същата детска /но при други госпожи/, а и покрай сестра си доста напредна. Не пише, но може да чете, да смята до 100, а това лято усвои и голяма част от таблицата за умножение. Не смятам, обаче, че ще скучае, защото сега, в първи клас, ще трябва да се съсредоточи да систематизира тези знания и да ги вкара в канона, според който преподава неговата госпожа в училището.

Само като се спомене думата краснопис и потъвам като в подвижни пясъци в земята.
Синът ми сега ще е първокласник. Положението е следното:
Смята до 20-30 наум. Знае стотици, десети, хилядни и прочие. С парите, когато го пратя да купи нещо се оправя сам. Пресмята ги, рестото също (като братята роми  ), перфектен е. Буквите ги знае отдавна, опитва се да сричкува, притесняват го три и повече буквените срички. Пише, когато реши думите безгрешно, но по - кратките. Краснописа...ооооо  , няма такова чудо. Всичко е уникално произведение на изкуството.
Извода: вероятно с математиката ще се справя по-добре. В момента не го насилвам за нищо, защото бързо губи интерес. Понякога се сърдя нарочно и му казвам, че ще си комуникираме само писмено, за да го подтикна да напише 20-ина нечленоразделни йероглифа.

Аз пък не тормозя никой за краснопис.

Колко пъти напоследък ви се е налагало да пишете с химикалка? На мен лично не ми се налага, освен веднъж на 1 или 2 години, ако трябва да попълня някакъв формуляр пред някакво административно гише да кажем.

На наште деца ще им е още по-рядко необходимо като възрастни. Изпитите все повече преминават на тестови вариант и остава едно есе за писане, което все ще го разберат някак А като се сетя навремето как съм изписвала с тънко и дебело и как се опитвах да се състезавам с русначетата, с които си пишехми, защото те пишеха перфектно. Е и? Какво като мога да пише невероятно красиво? Просто не пиша на ръка никъде. Ползвам БДС за бързопис по  клавиатурата 

Алекса, определено Радо по математика е много по-добре отколкото по български, а и му е по-интересно

Krische, и аз не го тормозя на тая тема, ама пусто като много трудно му се разбира написаното

Krische, не мога да се съглася с теб относно краснописа. По тази логика дай да пишат директно на клавиатурата от първи клас пък като им се наложи, все ще успеят да попълнят някой формуляр ако не ръкописно - печатно, все тази!
На мен пък ми се налага ежедневно да пиша и с химикал върху хартия, някога пишех красиво, сега пиша четливо.
Правилното изписване на буквите предполага много добра финна моторика на пръстите и ръката, идеалния момент придобиването и е началното училище. Самия факт, че малкото дете не претупва нещата а седи и се старае да постигне по-добър резултат важен. А не дали след 20 години ще пише на ръка или ще диктува на машина която ще прави писмен запис вместо него.
Както и да е, мое мнение. Образованието е възпитание.

Може да сричкува, може и да смята. Не смятам, че ще й е скучно в първи клас. От известно време я карам да пише в тетрадки за упражнение по писане, за да й е по-лесно на нея след това. Така се и изгражда навика да се старае и съсредоточава. Предпочитам на обед, когато трябва да пази тишина в къщи, да пише ченгелчета пред това да гледа телевизия.

ДА научи се миналата година малко сам в началото на подготвителнагрупа.Чете.Може да пише .Смята перфектно и знае половината таблица .Математиката му е любима

Флаш, аз не съм несъгласна с теб. И ти си права. По скоро мисълта ми беше в насока, че аз не бих се вманиачавала и тормозила прекалено много. Не споря и за полагането на усилия, водещи до създаването на навици. Да не изпадаме в крайности, не друго. Естествено, че няма да ги караме да си пишат домашните на ръкописен шрифт от клавиатурата, но ти ме наведе на мисълта, че може би не е далеч времето, когато може и да не могат въобще да пишат и да питат какво е това молив или химикалка

Не вървим на добре - човечеството де. Знам си аз, че трябва да си намеря къщичка в планината и там да си посрещам старините, с някое "вехто" РС, което да ми е стредството за влизане в "архаичния" форум БГ мама. Стига ток да има Сори за отклонението

Ок. Сега и аз съм съгласна с написаното от теб.

Да, можеше. Но не мисля, че е задължително.

Моят син не можеше - научи се. Броеше, научи се да смята. Всичко с времето си, според индивидуалния темп на развитие на детето.

Това наистина ме вълнува и мен.....
Ние още не сме подготвителна група,но числата ги знаем и познаваме до 20,за другите примерно казва на числото 53 -пет и три,можем да ги пишем и да смятаме (е не идеално),буквите ги знаем -печатни ,не всички ги познаваме ,но горе долу се справяме,пишем ченгелчета и чертички с различен наклон.
 Когато бяхме на 4 годинки се притеснявах ,че знае числата само до 10 и то поради факта,че много мами ми казваха ,че децата им на тази възраст се справят добре с числата и азбуката.По принцип аз съм против писането на числа и букви,поради факта,че може би начина по който и показвам как се пишат да не е правилния начин на научаване в учебната програма,но какво да правя , като ми поднася изненадващо изписана някоя печатна буква или число и се започва от моя страна едно разпитване -,,Я ми покажи как го написа,не така не се изписва това число ,първо чертичката нагоре ,след това на долу.....,, и нейния отговор ,,Не, на мен така ми е по лесно,,.
Хубаво е да се включат и учителки в темата.

Права си. Някои навици, заучени грешно трудно се изкореняват. Важното е да не се насилва детето. Няма ненаучени деца, да пишати да смятат. На някои по-късно им идва музата и после изпреварват останалите.

Със смятането определено е по-добре, но може и да чете по малко. Иначе не смятам, че трябва да може преди първи клас, нали там това ще ги учат. Не вярвам, че владеещите тези умения ще им е скучно-все пак в първи клас се учат и други неща освен букви и цифри.

Това което ми каза г-жата от предучилищната беше че вкрая децата трябва да могат да смятат задачи с едно неизвестно     

Е,чак пък от типа с едно неизвестно-само не изпадайте в ужас и не си преставяйте уравнения с едан неизвестно...
Задачите са от типа 2+празно квадратче=5 и детето трябва да сложи цифрата на празното квадратче.

Именно, това го учехме доста по-късно едно време. А в предучилищна задачи не сме решавали. Всичко бе под формата на познавателна игра. На луди ги направиха тия деца 

Момичета, реших че трябва да поназнайваме някоя и друга буква и всеки ден се занимаваме с детето.  Започна да пише и разпознава печатно някоя и друга буква, смята от 1 до 10 , е само с помощта на пръстите.......Имаме напредък.

Но това се учи в предучилищната! За какво ти е вкъщи да го учиш?

Ами в предучилищната не го научихме! Затова.

Е, в такъв случай ще се потрудите още малко. Успех  и не се натъжавай! Няма ненаучено дете да пише, чете и смята.

Много си мила. Това ме окуражава.

О,има,има .До трети клас го учеха да чете и да смята.

Както и да е.Дъщеря ни на 5г четеше субтитрите на филмите и смяташе до 10 лесни задачки.
Сина ни не проявява никакъв интерес относно букви и цифри.Затова пък с английският е много напред. И той сега е на 5г ама няма нищо общо с кака си.Оставям го да се мъчат в училище с него.Все пак са педагози.

tonnny_bg
Wonder, дъщеричката ти е чела субтитри!!!  А сега все така любознателна ли е? Не и ли липсва ентусиазъм поради тази причина, или е обратно?

Не съм съгласна с идеята за скучаенето, ако детето е напреднало. Ако у детето се е запалила и се поддържа искрата на любознателността няма как да му доскучае. По-скоро подозирам, че в ДГ или вкъщи преди тръгването на училище детето е получавало много внимание и занимавки, които са намаляли или отсъстват при тръгването му на училище. Ще се изразя грубо, но изглежда много готино детето ти да може да чете на 4 години или да казва "тенк ю" и то точно, защото е нещо сравнително необичайно за дете на тази възраст. И на родителите ентусиазмът им трае докато детето тръгне на училище. После се нижат домашни, които не иска да пише или се оплаква от нещо. Случва се някои деца имат трудности с приспособяването към режима на работа в училище и спазването на дисциплината, нищо че могат да четат и да пишат.. Това е съвсем различно от скуката. Не смесвайте приспособяемостта към училищното ежедневие със скуката. Учителките си опознават децата и на по-напредналите дават допълнителни неща в клас от някой сборник или им казват да прочетат нещо наум от някое помагало или просто ги оставят да рисуват.

Е ,това е добре, ако е така.

Съгласна съм с Радостина.
Аз мисля, че преди първи клас трябва да поназнайва някои неща.
Още нещо, от което се притеснявам е, че учителката се съобразява със знанията на масата /повечето/ ученици и ако детето е изоставащ от самото начало има опасност то да си остане такова. Не знам дали тази ми теория е вярна, но тъй като синът ми сега ще е първокласник се опасявам да не му се случи нещо подобно.
Детето по математика е добре - събира и изважда до 10 без проблеми и до 20 като се позамисля повечко.
Четеното горе-долу, чете но не гладко  /абе мен ако питаш направо срича/, но гледам да не съм прекалено критична.
Но писането ми е голям проблем. Пише грозно, бавно, постоянно се разсейва. Освен това в ДГ изобщо не са се упражнявали на тетрадка с квадратчета или тесни и широки редове, та сега гледам малко да наваксаме в къщи.

От прочетените три страници си правя, груби, неточни и относителни заключения, но все пак: момиченцата са по-добре и като че ли им се отдава повече писането, изписването, четенето, а при момчетата - смятането, числата, изобщо...все в този ред на мисли.
Отделен е въпроса че има любознателни, интересуващи се от тези дейности деца. Дори някои (на мои приятелки, правя съпоставка), сами си просят салфетки, когато сме на кафе да си пишат писма, тайничко да заговорничат. Без изобщо родителя да се занимава с тях вкъщи, нямат и частни възпитателки. Аз се правя на примат, не че ми липсва фантазия и умение за манипулация, измислям схеми, смуча си ги от незнам къде, за да получа накрая заветния надпис, залепен нескопосано от външната страна на вратата на стаята му: "ЧудовиШепазетс" (превод:Чудовище, пазете се). За купените и свалени детски програми изобщо няма да споменавам. За моментите, когато решим да понапишем някоя и друга буква и се хваща за дупето и казва: "Боли ме сърцето"  , хич не искам да споменавам. Не е разглезен, просто си избира нещата които да научи. Но все пак състезанието кой е по-по най, като тръгнат на училище се надявам на напредък.

Единствените неща с които нямаме проблем са четенето и смятането

Първият ми син - да можеше още от пет год възраст идеално, а второто ми ще стане милото трети клас ама доста си е назад.

Да, можеше, и в това намирам само плюсове.
Никое от децата в моя клас и класа на сина ми, които въобще не можеха нито да четат, нито да смятат най- прости сметки за две години не успя да навакса. Програмата в първи кла, особено по БЕЛ, според мен не предоставя възможност, като време и брой часове, на едно дете, което не познава буквите, да се запознае с тях, да започне да ги изписва, да ги свързва в срички и думи и ІІ срок да започне да чете макар и кратките урочета от читанката. Ка- моли пък да чете, осмисля и решава текстовите задачи по математика.
Преди да дойде "желанието" трябва да се разпали интереса, а това зависи от родителите.

Синът ми можеше и да чете и да смята.Дали трябва...относително е.

Дъщеря ми е на 6 може да срича от зимата.На училище ще тръгне догодина.  Но дали ще чете гладко не зная. Не я насилвам. И все пак си мисля, че ако знае всичко ще и е безинтересно ако пък не знае нищо ще и е много трудно.

моят син нито можеше да чете,нито можеше да смята.мисля,че е хубаво детето поне да познава буквите и да може да срича-ще му е само от полза.програмата по БЕЛ е по-натоварена от тази по математика и на децата им е по-трудно.а миналата учебна година имахме и стачка и да не ви казвам как се наваксваше после!знам,че зависи от желанието на детето,но аз съжалявам,че не събудих такова в моя син.може би ако знаех какво учат по български,щях да намеря начин по някакъв начин да събудя такова.

Големият - да, каката - не!

Не

Не, не можеше.

Когато тръгна в първи клас , синът ми можеше да : чете гладко , пишеше с печатни букви там се научи да пише ръкописно . Можеше и да смята . И да си кажа чесно това му беше само в плюс . Като се има в предвит как се препуска по материала и отделно , че 2 срок по бел почнаха да им дават кратки диктовки , а по математика и текстови задачи . Моля кажете ми ако един първо класни не  подготвен , как ще с справи с това ?

Добре, като моя.