Оставяте ли си децата да плачат?

не.
щом плаче значи има причина.
наскоро дъщеря ми ревеше като я оставя в кошарата и изляза от стаята, явно не й беше хубаво сама. затова я държах при мен в стаята, на спалнята или в люлката.
според една позната съм я държала цял ден на ръце, което не беше вярно, не смятам да си оставя детето само да реве заради остарелите разбирания на някого си

Не, не съм ги оставяла да плачат, но носенето на ръце е била последната мярка, която съм взимала в такива моменти. Първо пробвам с други методи - да им говоря, да ги занеса в стаята, в която съм и аз, да ги залъжа с някоя играчка...
Оставяла съм ги да си поплачат ако са много уморени и не могат да заспят - просто стават много нервни и само сънят може да ги успокои, но пък са прекалено превъзбудени, за да заспят. Плачът им в такива случаи трае не повече от 5-6 минути, след което заспиват изтощени.

Честно казано опитвам се,защото той често плаче за внимание и за компания,но после успокояването е толкова трудно,че просто няма смисъл.

Винаги съм се отзовавала на плача на сина ми. Първите три месеца плачът беше постоянен, та бяхме общо взето като залепени един за друг. Вече плаче все по-рядко и почти винаги има основателна причина.
И какво му е толкова на това носене на ръце? На мен ми е хубаво да усещам детето ми близо до мен.

Оставям го не нарочно,а просто като храна кака му или е преобличам няма как да го взема и си поревава,но не повече от 10 минути.

Не,не го оставям да плаче.

Не го оставям да плаче, когато видимо има причина за това. Когато усета, че е от лиготия, тогава да, а и той бързо спира като види, че плача не действа. Но в други случаи не.

Не, особено когато е толкова малко, то изобщо не разбира защо не сте с него, или защо е оставено без компания,

Не,не го оставям

Не го оставям да плаче. Винаги го вземам на ръце, когато усетя, че той това иска. Той пък не иска много често. Не знам дали характерът му е такъв или като знае, че винаги му се откликва, не плаче толкова често.

Ами какво да ви кажа, моя сладкиш също е на 3 месеца и имам чувството, че е безобразно лигав! Нямам идея от какво се е получило, не сме го мачкали и лигавили с татко му. Та по въпроса, когато реве за внимание го взимаме в кухнята при нас  докато готвиме и е мега щастлив, харесва му там лилавата мушама и си играе с нея и всичко забравя иначе днеска много мрънка, дразни ме вече през два часа иска да яде и аз го храня кво да го правя, а като тръгна да го оставям в кревата и още във въздуха започва да мрънка офф бебета

Имало е ситуаций,в които се е налагало да поплачат,макар и за съвсем кратко.Общо взето,когато са имали нужда от моята близост съм им я давала и още давам.

Когато беше по-малък не съм го оставяла да плаче, друг е въпросът дали всеки път съм успявала бързо да го успокоя или се е изисквало повече време.
Сега, като се затръшка и лигави го оставям, докато му мине 

Не го оставям никога,нося го по4ити през цялото време като не спи

Не, не съм го оставяла.

Пусни си търсачка имаше скоро една доста дълга тема, май даже със същото заглавие беше....

Не - не съм оставяла нито големия, нито бебето - сега, което на почти 7 месеца. не мисля, че децата плачат от "лиготия", когато са още бебета. За да плаче чувства някакъв дискомфорт, или има нужда от близост. И двамата доста съм ги носила, а малкия - продължавам  

Аз не съм от перфектните майки - плакала е повече от минута - две. Особенно сега, като почне да се тръшка я за разклонителя, я за ютията  и вече не помага да я забаламосам с нещо друго. Плаче, извива се на пода - и какво    аз гледам и се чудя колко ли по-инатлива ще става. / Пищенето дали се води за плачене??/

хахаххаха, това ината и себедоказването е друго нещо
аз доколкото разбирам темата е за малките бебета

Сега се случва да го оставям. На 3 месеца е твърде малко за това. А ти сама ли си отглеждаш бебето, че трябва да вършиш "къщна работа", докато си сама с бебето? Не забравяй, че болничният ти е за "бременност, раждане, отглеждане на малко дете", не за "чистене, готвене, шетане из къща".

Чак пък да откликвам винаги и веднага -не.Имало е случаи,в които реве(както казва авторката нахранено е,няма колики...),но аз трябва да измия шишетата,защото няма да има от какво да яде следващия път,ходи ми се до тоалетна и т.н.Ами тогава си реве...явно не съм супермайка.

На 3 мес е много малко за да плаче от разглезване. Не обичам да оставям бебка да плаче, няма да имам 100 деца, искам да си я гушкам и целувам и да съм при нея когато има нужда от мен.

Причините поради които може да плаче бебето са много. Ако плаче силно и има колики, гладно е, заклещило се е някъде, расте му зъбче или е ваксинирано - се опитвам да му помогна. Ако плаче по-тихичко, когато е изморено, го оставям - понякога само се успокоява и заспива. Не може всяка минута да сме на разположение.

Общо взето гледам да не ги оставям да плачат.

Гледам да не го оставям - много ми е мъничък все още.
Е, ако съм захванала някаква работа гледам да я приключа набързо - за минута-две няма какво толкова да му стане. Факт е, че засега винаги е имало защо да плаче. Ако е нахранен, сух и т.н. когато плаче и го вдигна обикновенно се оригва за пореден път - ами въздуха в коремчето го е тормозел... А понякога просто е изморен и не знае май как да заспи 
Аз така знам - колкото е по-малко детето, толкова по-бързо трябва да се откликва на плача 

Бебето - НЕ
Детето - ДА

Ще се аргументирам:

Каката се научи от градината че на другите деца(не всички но се срещат и такива)им обръщат внимание чааааааак когато се разреват и реши от известно време да го прилага и вкъщи!След безброй разговори почна да хваща място че тя не е лишена от внимание и мнооого рядко и са налага да повтори "мамо" за да и обърна внимание.Но нека опита лошо няма нали така че се учи....

Гледам да не я оставям но все пак понякога трябва да ида до WC-то!

Не я оставям да плаче ,но когато и приготвям храната и тя започва да плаче ща неща я оставям

Не, на 3 месеца то не плаче от глезотия. Това, че иска на ръце, не е разглезване.
Бебето няма усещане за индивидуалност и не се чувства добре без възрастен, така че не бива да се нервираме на нуждата му от гушкане. Може да го занимаваш с нещо, музикална играчка напр., или да го сложиш по корем с неваляшка насреща, така, че да може да я докосва с ръце и тя да се клати и пее. (това са тия кукли, с кръгла основа, които се клатушкат)
На 6-7 мес. можеш да го слагаш на пода на одеалце да се опитва да лази. Така ще има полезно занимание и ще можеш да си гледаш къщната работа.
Сега, на 5 год, го оставям да реве, ако ми се сърди, че не съм купила всички топки в магазина... защото това вече е глезотия.

Не. Домакинството в момента е на заден план. Понякога нямам друг избор - примерно ако сме в задръстване с колата. Тогава гледам да паркирам възможно най-бързо някъде и да я утеша.

Не, не съм я оставала да плаче.
Според мен бебета не плачат без причина.

не. става ми жал. щом плаче, значи има защо. гушвам възможно най- скоро

гледам да не го оставям да плаче.

не необичам да плачат

  Не съм го оставяла да плаче(въпреки,че бабите ме убеждаваха,че това е даже полезно  ).Щом иска внимание,значи му е нужно!А майката е първа,която трябва да му го обърне!

Не съм я оставяла да плаче. Случвало се е да пристигна с 1-2 мин. закъснение ако правя храната или съм до тоалетната и веднага я успокоявам. Мисля че малкото бебе има нужда от майка си и трябва да се чувства сигурно и да знае,че тя винаги е наблизо. 

Гледам да не я оставям да плаче, само ако трябва да й изкарам дрешки примерно или да донеса вода да й измия дупето, тогава поплаква минута две. Иначе веднага я гушвам, какъвто и да е проблема й, веднага се успокоява. Не смятам, че я глезя.

Просто си представи как ти искаш нещо да споделиш със съпруга си,да му се оплачеш и гушнеш в него,а той те подмине с думите-"Ееееее,нали хладилникът е пълен,какво си се разциврила сега".....и ще си отговориш сама.Къщната работа можеш да вършиш ако бебо е в кенгуро,или още по-удобно-в слинг.А може и изобщо да не я вършиш

Не ! Аз сега не го оставям да плаче, пък камо ли когато беше само на 3 месеца 

оставям го и не се чувствам особено виновна. Онзи ден в поликлиниката обсъждахме нещо с педиатъра ми; бебето беше гладно, но можеше да потрае още 2 минути, докато свършим с разговора, пък и аз си го държах на ръце, даже не е било самотно  Една майка на по-голямо бебе през това време ни наблюдаваше и после ми изтърси, че щяла да ревне, като слушала моето не че съм се интересувала какво й е, просто да полудееш....

не, няма и да го оставя скоро. понятието "лиготия" не им отива на малките бебета. домакинстването не ми е приоритет при наличието на бебе в къщата. когато искам да направя нещо, го взимам с мен в шезлонга и му обяснявам какво правя, така му е интересно и си е при мен.

не,сърце не ми дава

На първо място е детето ми и после цялата друга къщна работа.Не я оставям да плаче.Ако сега не я гушкам и нося на ръце кога като стане на 15-20 години ли?

И аз така  Просто сърце не ми дава да я зарежа да си плаче и аз да си върша нещо. 

Не. Убедена съм ,че когато едно бебе плаче винаги има причина. Било тя да го гушне мама.

Не,не съм я оставяла да плаче.
Зарязвала съм всякаква работа,разнасях на ръце насам-натам,пяла съм и на маймуна съм се правила само да не плаче.
Искало ми се е да я оставя си поплаче понякога,но сърце не ми е давало.
И сега като се разплаче си я гушкам веднага!

Не не го оставям, но той не е и от ревливите бебета.
На 3м спеше, ядеше и си лежеше кротко.

Толкова малка никога не съм я оставяла да плаче, но сега започна да опипва почвата и да се пробва къде и минават номерата пак не я оставям да плаче много, но аз си я познавам и ако се напъва нарочно не реагирам веднага и все пак накрая тя печели .

Не  Мен плача ме подлудява, а и толкова малко бебе да се остави да плаче и то заради някаква си къщна работа, която никога няма да има край 

Никога НЕ съм ги оставяла да плачат - каквато и да е била причината.

Ами бях чела някъде, че докъм годинка никога не се оставя детенцето да плаче само повече от минутка. Ако не му се обърне внимание и не се утеши, то губи доверието си в нас, губи сигурност и т.н., включително след време това може да повлияе на самочуствието му.
Когато поотрасне и започне да използва плача си нарочно, за да ни привлече вниманието или за да ни накара, да направим това, което то иска, тогава вече може да се говори за възпитание и дали трябва да откилкваме или не на плача му.

На 3 месеца не съм го оставяла да плаче, но сега на година и три го правя, но само когато съм сигурна, че не е защото има нужда от нещо, от зъби или болен.
 
На няколко места четох, че децата след 6 месеца напълно съзнателно могат да манипулират...
Знам, че като реве без сълзи, гледа през мигли какво правя и ако случайно го погледна започва да се напъва да реве и ляга на пода, тогава го оставям за няколко минути да си изиграе сцените и след това започвам да му говоря и заигравам.
По принцип много рядко плаче.

Явно има много и противоречиви теории, защото педиатъра ни каза, че не е проблем бебе да плаче до 3 часа на ден. 

Всяка майка решава сама за себе си.Аз никога не съм оставяла детето си да плаче неутешимо.
Но той винаги плаче с причина.
Сега вече като поотрасна,понякога чрез плач се опитва да наложи нещо,но затова съм майка,за да отсявам ситуациите.
Но въпреки това пак намирам начин да го разсея,а не да го оставя да се дере.

Не, никога не съм я оставяла да плаче 

Не, не съм. Особено на тази възраст. Винаги съм смятала, че бебето има нужда от близък контакт с майка си, не само от чисти пелени и пълен стомах. В този ред на мисли разглезването на тази възраст не е възможно.

" Ако бебето плаче и вие сте сигурни, че освен каприз няма друга причина за неговия рев (сухо е, не е "напълнило" памперса, сито и здраво е), не отивайте при него. Следва, обаче, уместен въпрос: колко време можете да го изчакате, ако то продължава и продължава да плаче? Съберете търпение и изчакайте до един час. Не позволявайте още във тази възраст (става дума за 0-4 месеца) детето да почувства във вас слабост. В противен случай то ще расте капризно и ще прави с вас каквото си поиска."

цитат от "Голямата книга на мама и татко" с автор д-р Калина Дичева

това означава, че общо времето през което бебето плаче е 3 часа, а не да го оставяш да плаче по три часа, ти луда ли си?!?


тия книги трябва да ги горят, е...ужаса, да пишат такива неща
коя година е издавано това???

Мимолета , въпросната авторка просто си е сбъркала професията, както и много други български педиатри. ти разполагаш с Интернет и възможност да намериш информация от цял свят. аз на подобно четиво, което звучи като книгите за родителство, писани преди два века, не бих се доверила, а още по-малко да доверя отношенията с детето си. бебетата на 3 месеца не търсят слабост у родителите си, а подкрепа и закрила.

книгата е издадена 2008 г. , издателство Колхида

какво значение кога е издадена...авторката и съветите й  не струват....

Алегра, схващам че общото време е 3 часа. Но за да се съберат 3 часа все пак бебето поревава нежеднъж "повече от минутка". )

знам ли може да е издание в периода между двете световни войни, за подготовка на бъдещи есесовци може би

ха-ха-ха. свеж хумор!

ами то моето бебе и като го гушках от колики е ревал, ама да го оставя сам да се дере....не мерси, предпочитам до колкото мога да му дам подкрепа и топлина и сигурността, че мама е до него, вместо да го затворя да си ревесам,  в съседната стая, чакайки да му мине каприза....

то не пречи тогава жената да е учила и да си е останала с онези си разбирания......

Наистина имаше едно време, когато педиатрите масово препоръчваха да се оставя бебето да плаче с вазпитателна цел.....но това е било преди десетилетия.....та жената явно е от онова време....

не говорим за случите на колики, глад, студ, подмокряне и т.н. тогава се действа!

ами дали са колики или просто детето ми се е почувствало несигурно и самотно - все ми е тая, щом едно  бебенце плаче, то не е просто ей така....дори да е просто от нужда  да усети топлината на мама , от къде на къде ще му отказвам, защо да си изтезавам детето не мога да разбера????
За да свикне от новородено, че света е гадно място, в което то е последна дупка на кавала и никой не му пука за него ли....защото ако оставиш едно бебе да се дере 3 часа сигурно това ще е трайното му впечатление за мястото на което е попаднало......

Ти когато си разтроена не търсиш ли подкрепа и топлина в близките си....само, че ти може да им обясниш какво ти е , а бебето ти не може.
Теб никой не ти казва - я се стегни и стига си мрънкала.....нали?


Не знам всеки си усеща детето.Моето и до сега си е гальовно и гушливо....аз също съм такава. И предпочитам да уча моето детенце, че е обичано и  има на кой да разчита в този свят...пък , който иска да възпитава едномесечното си бебе на самостоятелност - негова си работа ....

Не оставяйте бебето си да плаче
Това изглежда очевидно, но ще се изненадате, ако ви кажа колко майки не обръщат внимание на плача на детето си. Моя бивша студентка написа веднъж в една от курсовите си работи:
Съседите ни имаха бебе, ненавършило три месеца, чиято стая беше точно срещу кухнята ни. Всяка ве¬чер между шести седем часа, когато вечеряхме, чу¬вахме бебето да плаче почти непрекъснато. Това продължи месеци. Колкото по-голямо ставаше де¬тето, толкова по-силно плачеше. Родителите раз¬решаваха проблема, като се затваряха в достатъчно отдалечена стая, за да не го чуват. Обясняваха ни, че бебето било напълно задоволено и че ако му обърнат внимание, рискуват да го разглезят. Според представите за детето, които добих от лек¬циите по психология, ми се струва, че това бебе бе очевидно незадоволено и имаше нужда да се занима¬ват него. Мисля, че беше твърде малко, за да се разглези, както те се страхуваха. Струва ми се, че тези изживявания вече са породили у него ужасно чув¬ство за несигурност и дълбоко недоверие в света.
Учудващо е, че родители могат да бъдат дотолкова сле¬пи за нуждите на детето си, че да не обръщат внимание на плача му. Какъв език искате да използва бебето, когато желае да сподели желанията и потребностите си! Единст¬веният му начин на изразяване е плачът. Чуете ли го да плаче, значи се опитва да ви каже нещо.
Да видим какво става у него, когато светът продължава да не обръща внимание на онова, което се опитва да му съобщи. То се чувства напълно и абсолютно изоставено. Изпитва ярост и отчаяние. Ето това става у него, когато пренебрегват усилията му да общува с другите.
Да си представим, че пералнята ви се развали няколко минути след като съпругът ви се е върнал от работа. Поме¬щението бързо се наводнява и вие го молите спешно да ви помогне. И какъв отговор дава той на отчаяния ви зов? Никакъв, абсолютно никакъв. Продължава да се шегува и да говори за работата си. Вие сте поразена и повтаряте мол¬бата си по-настойчиво, като повишавате тон. Отново ни¬какъв отговор. Сега вече побеснявате. Не само че сте при¬теснена заради пералнята и наводнената къща, но се появя¬ва и друга, още по-сериозна грижа: защо вече не можете да общувате със съпруга си? Защо не обръща внимание на онова, което му казвате? Може би нещо между вас не е на¬ред и сигурно затова пренебрегва опитите ви да споделите проблема си. Чувствате са напълно загубена и безпомощ¬на; сякаш участвате във филм или в странен телевизионен спектакъл, в който героинята полудява, защото никой не се вслушва в думите й.
Тази аналогия може да ви даде представа за онова, което изпитва бебето, когато го оставят да плаче. То сякаш кре¬щи на света: „Заемете се с мен! Имам нещо много важно да ви кажа. Обърнете ми внимание!" Но никой не го е грижа. Смятате ли, че след като премине през известен брой по¬добни изживявания, такова бебе може наистина да се изпълни с чувство на доверие към добрата страна на живо¬та? Едва ли. По-скоро ще си изгради песимистична пред¬става за съществуването, ще изпитва фрустрация и горчи¬вина. А би могло и да се предаде и да възприеме спрямо живота позицията на „има ли смисъл". Усещайки дълбоко в себе си, че потребностите му никога няма да бъдат задо¬волени, би могло да реши, че е излишно да опитва и да се превърне в типа дете (а по-късно и възрастен индивид), лишен от агресивност и неспособен да управлява живота си.
Ако ли пък принадлежи на един друг тип - дете, което никога не се предава, въпреки всичко, то може да откаже пасивно да приеме положението и да се опита (изпълнено с горчивина) да принуди света да му обърне внимание. Кол¬ко пъти съм чувал възрастни да казват за някое по-голямо дете, което се прави на интересно: „О, то просто иска да го забележат..." Естествено, след като не са го забелязвали, когато е било малко!                                               
Понякога, когато бебето плаче, майката казва: „Току-що е яло, преобуто е, значи не е мокро. Нищо не го боде, не му е студено, следователно няма причина да плаче." Пренеб¬регва плача му и отива да си гледа работата. В такива слу¬чаи майката не вижда основното: бебето винаги плаче с причина. То винаги се опитва да ни каже нещо. Така че трябва да отгатнем какво е то.
Бебето би могло да плаче, защото се чувства самотно. Бебетета изпитват чувство на самота също като възраст¬ните. Когато ние се усещаме самотни, нищо не ни пречи да поканим някой да изпие едно кафе с нас или поне да вдиг¬нем телефона и да поговорим с някого. А бебето разполага само с плача си. Когато плаче, то би могло да ни казва: „Чувствам се самотно и искам да се притисна до меко и топло тяло. Имам нужда да ме успокоят и да ми попеят. Тогава ще ми е по-добре."
Но чувството за самота е само една от причините за бе¬бешкия плач. Случва се и изобщо да не разберем защо де¬тето ни плаче. Или да.сме неспособни да го утешим. Дава¬ме му да яде, галим го, пеем му. Нищо не помага. Тогава най-вероятно става дума за болки в стомахчето или чревни колики, тъй като храносмилателната система на бебето още не е урегулирана. Понякога болката стихва, ако леко маса¬жираме коремчето му или му дадем да пие хладка вода. Друг път и това не върши работа. И все пак прегърнете бебето, ще се поуспокои, дори да има колики.
Съществува и още един вид плач. Това са воплите, които надава бебето, за да сигнализира, че е уморено и скоро ще заспи. Майката бързо се научава да ги разпознава и знае, че няма защо да се тревожи - след няколко минути бебето иде е потънало в сън. Но и в този случай става дума за адреси¬рано до нас послание. Психологическото състояние на бе¬бето ще е едно, ако пренебрегнете плача му, и съвсем дру¬го, ако му обърнете внимание и се опитате да отгатнете кое го прави толкова нещастно.



Ето ти един цитат от една друга книга...за мен много добра - Изкуството да бъдеш родител....

Paton, много мелодраматично подходи към темата, ама хайде. Няма да се обясняваме сега за плача на бебетата като начин на общуване и плачът на възрастен човек от мъка. Исках да отсея мнения на други майки как постъпват в случая, а не да ми се мята кал отгоре как си гледам детето.

хубаво е да откликваш на плача на детето , но аз не вингаи го правя и то умишлено с цел да се научи само да се успокоява - ако имам нещо да довърша го свършвам , а и не считам че бебецентризма оказва положително влияние дори и при 3 месечно - е мсе пак в тази възраст трябва да си повече край него.

Чак пък кал...що си толкова докачлива....просто ти давам друга гледна точка. и също като теб цитирам книга..... нищо мелодраматично няма в това....не мога да разбера защо толкова голяма част от хората приемат противоположното мнение за заяждане или мятане на кал.....всеки си има право на мнение и виждане за нещата.....нали не очакваш 62000 потребителя да са на твоето мнение....

давай го по-спокойно, а?

Не говоря за крайна жестокост да зарязваш детето в другата стая и да се правиш че не го чуваш. Оставям детето да плаче след като съм го нахранила, преповила, играли сме си малко, дала съм му N пъти бибката и то я изплюло и т. н. и не чувствам вина за което.

Приказките от рода на това, че бебето ревяло защото се чувствало самотно и изоставено са като извадени от сапунен сериал. Бебе на 3 месеца не е обособен индивид и няма усещане за собствената си личност, то не знае както е самота. До скоро е било в утробата на мама и е свикнало с топлината й и с ритъма на сърцето й. Но рано или късно то попада в "жестокия суров свят", в който се сблъсква с нови усещания като горещо, студ, глад и започва да се противи.  Да, то плаче за топлата утроба (понякога и по 3 часа на ден), за постоянния комфорт, който е изпитвало досега в корема на мама, но нашата задача е като майки е да му помогнем да се адаптира към новите условия, а не да му създаваме илюзията за утроба от която трябва да се лиши рано или късно. И всичко трябва да е бавно и с много любов.

Ето, това е тънката разлика в нашите мнения - аз приемам едно дете, че от първия ден Е обособен индивид, с емоциите, характера си и т.н., който само се доразвива, а ти не....просто е....

щом не чувстваш вина, защо пускаш темата?
Обикновенно такава тема  повечето хора биха пуснали, ако нещо ги гложди, че не е в ред, ако приемат , че това е вярния начин, не ги интересува какво мислят останалите.
Приеми една истина за себе си и детето си  и я следвай уверено, това ще е вярния път за вас....което не означава, че трябва да съвпада с разбиранията на всички останали...

Понякога я оставям да поплаче около 10 минути , но отивам при нея , напоследък плаче преди да заспи.

Да, оставям я понякога. Не защото искам, просто нямам физическа възможност да я държа много често на ръце, а тя това иска. И то не само да я държа, а да я разнасям из къщата. Жално ми е да я гледам да плаче, но аз имам гръбначно изкривяване още от дете и по принцип трябва да избягвам да нося тежко, а беба си тежи вече. Когато е нахранена и преобута и реве /а моето дете плаче много силно, и никога не помрънква/ опитвам се да й отвлека вниманието по някакъв начин - с играчката над леглото, с шезлонга или като я оставя по корем. Ако продължава да реве - правя й гимнастика, като я гледам в очите, вземам я и на ръце, но за малко. Понякога я изкарвам навън с количката и се укротява. Всъщност най ми е тежко, когато се разплаче навън, докато е в количката - тогава я вземам на ръце, но ми е много трудно с едната ръка да бутам количката, а с другата да я нося . За съжаление така и не пожела да смучи залъгалка, иначе поне навън би ми било доста по-лесно

Не.Винаги се опитвам да я успокоя.

гледам да не я оставям да реве, защото просто ми къса нервите.
все пак, не познавам дете, което да не плаче. и не винаги може на секундата да бъде укротено.

Никога не съм ги оставяла да плачат заради къщната работа върша си я когато малкия спи.Няма дете което да не плаче,но винаги съм до него и се опитвам да го успокоя

Mimoleta, не са противоречиви теориите. Разбира се, че малките деца плачат и особено на новородените им се събират по няколко часа рев на денонощие, но става въпрос за това, че трябва да откликваме на плача им, да сме с тях и да се опитваме да ги утешаваме. А не да ги оставяме самички да си реват, защото така или иначе е нормално да си пореват 3 часа на ден. 

Подкрепям Angel Dust с две ръце. 

Бебе не оставям да плаче. То тепърва започва да разбира правилата на този нов свят и не искам един от първите уроци да му е "На мене не ми е добре и никой не го е грижа". А и как точно може да съм сигурна, че нищо не го боли?! 

Дете което се лигави и е способно да разбере защо не се откликвам, да.

Angel Dust, тази книга "Изкуството да бъдеш родител има ли я в електронен вариант"?

Да, аз така я имам на док.
ако искаш дай на лични мейл ще  ти я пратя.

НЕ !    , винаги обръщам внимание , шом почне да плаче , или да прави опити да заплаче. И според мен щом плаче , занчи си има причина ! Трябва да се обръща внимание на децата , за да се чувствам обичани , да знаят че има някой до тях, да чувстват топлина ! Това е моето мнение, не мога да си помисля , дори че мога да си оставя детето да плаче ! Трябва и аз да плача....

Ето една статия по темата. Превеждах малко набързо и затова стилът може да не е съвсем гладък. Ето източникът http://www.askdrsears.com/html/10/handout2.asp

Науката твърди, че продължителният силен плач може да увреди бебето

Науката казва, че бебетата оставени да плачат сами изпитват паника и тревога . Тяхното тяло и мозък се изпълват с хормоните на стреса - адреналин и кортизол. Когато развиващата се мозъчна тъкан бъде изложена на действието на тези хормони за продължителни периоди от време нервните клетки не формират връзки помежду си и дегенерират. Възможно ли е бебета, които са подлагани на т. нар. cry it out техника (да оставиш бебето да плаче, докато заспи само) за много нощи седмици наред, да страдат от неврологични проблеми и необратими последици върху развитието на мозъка им? Ето как науката отговаря на този обезпокоителен въпрос:

Химични и хормонални дисбаланси в мозъка

Проучванията показват, че бебета, които редовно са разделени от родителите си по стресиращ начин имат ненормално високи нива на хормона кортизол и по-ниски от нормалното нива на хормон на растежа. Тези дисбаланси пречат на развитието на нервната тъкан на мозъка, подтискат растежа и имунната система.

Изследователи от Йейлския университет и Медицинския факултет на Харвардския университет открили, че интензивният стрес в ранното детство може да причини изменения в нервно-трансмитната система и да причини структурни и функционални изменения на някои зони от мозъка, подобни на тези, които имат възрастни, страдащи от депресия.
Едно от проучванията показва, че бебетата, които са имали епизоди на продължителен плач са 10 пъти по-склонни да развият ADHD, да се справят зле в училище и да имат асоциално поведение. Изследователите заключват, че това може да се дължи на липсата на отклик от родителите.

Проучване на д-р Брус Пери от Университета Байлор дава възможно обяснение на това разкритие. Той открива, че в случаите когато хроничен стрес стимулира прекалено силно мозъчния ствол (частта на мозъка, която регулира отделянето на адреналин), а частите от мозъка, които се развиват чрез физически контакт и емоционални стимули са пренебрегнати (както когато бебето е оставяно отново и отново да плаче само), детето израства със свръхактивна адреналинова система. То проявява усилена агресия, импулсивност и склоннност към насилие по-късно в живота, защото мозъчният ствол напомпва тялото с адреналин и други хормони на стреса прекалено често и в неподходящо време.

Д-р Алън Шоур от UCLA School of Medicine демонстрира как стресовият хормон кортизол (който изпълва мозъка по време на силен плач и други стресиращи събития) всъщност разрушава връзките между невроните в много важни части на развиващия се мозък на бебето. Освен това, ако бебето системно е пренебрегвано,  частите на мозъка, които отговарят за привързването и емоционалния контрол не са стимулирани достатъчно и могат да не се развият добре.  Резултатът – склонно към насилие, импулсивно, неспособно на емоционална привързаност дете. Д-р Шоур заключва, че чувствителният родител, който откликва на нуждите на детето, стимулира и оформя нервните връзки в ключови части на мозъка, които отговарят за способността към привързване и емоционалната хармония.

Влошено интелектуално, емоционално и социално развитие

Резултатите от проучване на специалиста по развитие на бебето Д-р Майкъл Люис, представени пред конгрес на Американската Академия по Педиатрия гласят, че най-важното влияние върху интелектуалното развитие на едно дете е откликът на майката на знаците, които й дава бебето. Бебетата, чийто плач често е игнориран не се развиват правилно в интелектуално и социално отношение.

Д-р Рао и негови колеги от National Institutes of Health доказват, че бебета, които плачат продължително време (не поради колики) през първите три месеца от живота си, на 5 години имат по-нисък коефициант на интелигентност средно с по 9 точки в сравнение с връстниците си. Те имат и слабо психо-моторно развитие.

Изследователи от университетите на Пенсилвания и Аризона откриват, че бебетата осавяни да плачат през ранните месеци от живота си контролират по-трудно емоциите и на 10 месеца плачат още повече, когато родителите се опитват да ги утешават.
Друго изследване показва, че бебета, които са обучавани да заспиват чрез техниката cry it out имат по-дразнещ плач, по-прилепчиви са през деня и им отнема по-дълго време да станат независими.

Физиологични вреди

Проучвания при хора и животни показват, че когато са отделени от родителите бебетата и малките деца имат нестабилна телесна температура, сърдечна артимия и по-кратки периоди на  REM сън (бързи очни движения – стадий от съня, който подпомага мозъчното развитие).

Д-р Брейзи от Duke University and Ludington-Hoe и неговите колеги от Case Western University в две отделни проучвания показват как продължителният плач при бебетата причинява повишено кръвно налягане в мозъка, повишава хормоните на стреса, възпрепятства циркулацията на кръвта в мозъка и намалява снабдяването му с кислород. Заключението им е, че грижещите се за бебето трябва да реагират на плача му бързо, постоянно и адекватно.

не не я оставям,щом плаче значи има защо и има нужда от мен

Homesick   

Не го оставям да плаче

подкрепям Angel_Dust , не разбирам защо пускаш подобна тема. вече видя, че повечето майки не си оставят бебетата да плачат. това изглежда, че няма да промени твоето отношение към "необособения индивид" в къщата, което обезсмисля уважението на потребителите, отговорили на въпросите ти. тъжно ми става.

Преди време в Кърмаческия имаше много интересна тема точно за тази книга. Съветите в нея, независимо, че е издадена 2008г, са меко казано безумни. В частта им захранване са си направо опасни...
Интересно е, че тази д-р Калина Дичева така и не беше открита... А една от акушерките писала предговор, беше потресена от съдържанието на книгата и от факта, че книгата е издадена, с нейното участие, без тя да е имала възможност да я прочете предварително, както и е било обещано...
Когато беше малък на няколко пъти съм го оставяла да плаче, но стигнах до извода, че няма ефект, за това си го гушках и разнасях насам натам с мен. Сега, когато се опитва да ни работи с рев вече не минава номера - да не говорим, че много добре се познава по самия плач дали реве от болка или друга такава причина или си се дере ей така от инат.

ето темата, за която говори green_dawn:  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=280779.msg7042457#msg7042457

горещо съветвам авторката да прочете темата, а книгата е потресаваща  не мога да повярвам, че подобно нещо е в продажба  репликата с новороденото, което може да не яде и няколко дни, тук щеше да й струва разрешителното за практикуване, отвратена съм 

Мимолета, моля те, недей да си гледаш детето според съветите на това същество 

няколко пъти съм оставяла голямата близначка, но за по няколко минути,после сме гушнатиииииии

Толова мъничка не.На по-късен етап се е случвало,когато се чувствам прекалено изнервена,но рядко и за малко.

Оставям го да плаче, когато съм сигурна, че плаче от инат... Ако не съм му дала да си играе с дистанционното например и започва един рев, че чак се дере и хълца... Но не го оставям сам, а сядам до него на спалнатя и гледам телевизия, правя се че не го виждам, та той ми хвърля няколко тайни погледи и като види, че няма да стане неговата се заглежда и той в телевизора или започва да си играе...

Не, не съм го оставяла и не го оставям, дори да смятам, че се опитва да се налага. Търся начин да говоря с него, питам го, защо се държи така. А като беше бебе, сърце не ми даваше да го оставя да плаче, за което съм много благодарна на свекърва си, която все ми повтаряше, че бебето не трябва да се оставя да плаче, защото щом плаче, значи има причина за това. И затова винаги му обръщах внимание. Виждам положителния ефект от вниманието ми.