стига ли ви времето

Незнам. Още не ми се налага да работя и за това съм добре с организацията, макар че, признавам, не мога винаги с всичко да смогна, но не си го слагам на сърцето чак толкова, като гледам да не ощетявам детето. За свекървата нямам време да й слушам коментарите. 

  Това време никога не ми стига, на мен ми трябва 36 часово денонощие.
Също както си го описала ти- това е моят режим.
Имам чувството, че всяка минута трябва да я крада.
А всичко при мен е организация буквално по минути.

ами не стига,
Аз не работя и пак не ми стига времето,един ден чистя, другия готвя и така, ако децата са били послушни може и да изгладя,
Предпочитам да ги изведа на разходка сутрин и следобед, да играят, отколкото да ги затворя в къщи за да мога да си свърша работата

И на мен ми е много интересно. Засега смогвам горе-долу, ако детето спи на обед, но много често съм се чудила какво ще е като започна работа. Дано майките с подобен опит да споделят идеи. Аз поне нямам свекърва, която да ми се бърка.

Времето си го разпределям между двете ми сладурчета и малко си оставям за мен. Аз също чух, че свекървището ме е коментирало, но не се впечатлявам от такива дреболии. Още повече, че тя е от поколението, чиито деца са отгледани от бабите. Сама си гледам децата и се справям добре, без да имам претенции, че съм идеалната майка или домакиня.

   Спокойно-и аз не успявам.Ходя на работа-прибирам се в 5,за нас готвя през ден,всеки ден  пускам прахосмукачка,готвя за Алекс,след като го приспя.Гладя по малко всяка сутрин преди работа(каквото ще обличаме през деня).Ходим на разходка или до парка след 19ч.-до към 20.30ч.Докато върша домакинската работа,мъжът ми го гледа.Той го взима и от яслата.
  Понеже живеем сами,при мен мъжът ми понякога недоволства ,че не съм свършила нещо.Опитвала съм да свърша абсолютно всичко преди да си легна-и резултата е,че съм като пребита,не мога да спя от умора.От известно време правя само най-необходимото и гледам да сме навън с Алекс.Не е нужно всичко вкъщи да изглежда перфектно,а детето да кисне пред телевизора или да върви след мен и да чака да му обърна внимание.

dididid, и на мен не ми стига времето. Но, ето как процедирам:
След работа взимам детето и излизаме на разходка. Като се прибираме пазарувам, понякога готвя нещо бързо за вечеря (миш-маш например) понякога ядем яденето от вчера. Понякога слагам ядене да се вари на бавен огън през нощта за другия ден (напр. телешко варено) или пък преди да излезем на разходка мятам нещо да се пече в йенска тенджера във фурната и като се върнем е вече сготвено. Но пък мога да се похваля със задружно семейство-много често вечеряме у свекърва ми, у сестрата на мъжа ми или пък те ни идват на гости. Така всяко семейство готви по-рядко (но в по-голямо количество) а всеки ден ядем нещо вкусно.
За чистенето-свекърва ми много помага, иначе чистим заедно с мъжа ми, но не всеки ден. Позамазваме, ако е много мръсно, пък веднъж в седмицата двамата заедно чистим основно докато дребния ни "помага" (разнася метлата насам натам и "мете", маже с парцал по току-що изчистеното, носи боклуци и ги хвърля в кофата и понякога вади от там да види какво има и т.н.). За гладенето-отдавна се отказах да нося мачкащи се дрехи и съм го свела до минимум-сутрин си гладя каквото ще обличам, но основно нося дрехи от немачкащи се материи. Малкия ходи с неизгладени дрехи, мъжа ми е също любител на немачкаемите дрехи, или си ги глади сам. За миенето на чинии-имаме миялна, това, което не се мие в нея понякога поизчаква в мивката
Пералнята пускам вечер, случвало ми се е да простра изпраните дрехи на другия ден вечерта
Общо взето-съм доста лоша домакиня, на всички съм го заявила, така че ако някой ме упрекне-съгласявам се, да, не ме бива, за домакиня не ставам, затова пък ми помагат. Не ми е нужно къщата ми да е перфектна, винаги абсолютно чиста и подредена. Понякога като се прибера и видя какъв е хаос чак срам ме хваща, но е факт, че си живеем добре и сме щастливи-и аз, и дребното и мъжа ми.

1. Не приготвям закуска - децата ми закусват в градината, мъжът ми си купува нещо на път за работа, аз сутрин пия само кафе (колежката прави за всички в офиса и си пием там). В почивните дни закусваме вкъщи, но закуската я прави, който стане пръв (аз или мъжът ми), а и често си купуваме готови кроасани, кифли и подобни или направо обядваме (ако сме си полежали до по-късно).
2. На работа - работя.  Прибирам се след 18:30 ч., а често пътувам и в командировки.
3. След работа - срещаме се с мъжа ми (работим близо един до друг), като той често пазарува преди това или пазаруваме на прибиране (ако ми се иска аз да си избера нещо "по-засукано" за ядене); често купуваме готова храна или готви, който има муза (мъжът ми обича да готви и в 80% от случаите той е готвачът - аз правя салатата, а децата подреждат масата); играта с децата е задължителна, но всичко може да е игра (подреждането на масата, къпането на децата, оправянето на леглата и т.н.) - важното е да сме заедно; за основното почистване + гладенето имам жена, която идва 3-4 пъти в месеца (ежедневното поддържане е задължение на цялото семейство - прахосмучене, бърсане на прах, подреждане и др. прави този, който в момента има повече време); "по-особени" за пране и гладене дрехи носим на химическо (улеснени сме, че имаме такова на 20 м. от блока); имам миялна, пералня и т.н. (аз само зареждам и двете и после прибирам чиниите/респ. простирам дрехите).

Не си давам зор - важното е свободното време да съм със семейството си - разхождаме се, играем, вечеряме навън, срещаме се с приятели.
И най-важното - мъжът ми не стои безучастен - и децата, и домашните "задължения" са и на двамата (не са женски приоритет).
Лесно се организирам...

Естествено,че не стига.Обаче пък ако и свекървата ме изкоментира  на следващото и посещение ще оставя всичко непипнато-да има материал жената,иначе какво ще говори.Въобще мнението и е последното нещо което ще ме накара да се хвана за парцала.Карай си както досега и хич да не ти пука.

Франческа Салиери, това все едно аз съм го писала 
Колко пъти само съм казвала, че искам денонощието да е 36 часа 

Аз не ходя на работа, но пък съм с три дечица у дома...
Не върша нищо, докато те са будни - изцяло на тяхно разположение съм
Чистя, готвя, гладя, докато те спят, напоследък някои от тези неща са предимно вечер.
Съпругът ми също много ми помага, след като се прибере от работа.
Не съм чула свекървата да ме коментира, ако си мисли, че може да се справи по-добре от мен - да заповяда 

Ако бях на твое място бих ставала преди детето сутрин, за да приготвя закуска.
Ако остане  време - и чистенето/гладенето тогава (събота или неделя по-основно).
След работа бих се отдала изцяло на детето/семейството си.
Когато детето вечер заспи бих готвила.

А свекърва ти, ако не е доволна - нека те замести за седмица-две   
То отстрани лесно изглежда...
Ако можеш се абстрахирай от това, което е говорила зад гърба ти 
Важното е ти, детето и съпругът ти да сте доволни и щастливи   

С помощ от таткото. До скоро ходех на работа. Като се приберем в 18.30 вечеряме и я извеждах навън. Ако таткото има работа, си я върши през това време. Като се приберем си играем двете. После докато я къпя слагам да сготвя, а таткото пуска прахосмукачка и бърше пода. Сутрин бърша прах и подреждам, за да е всичко в ред като дойде детегледачката. В неделя гладя всичко, което се е насъбрало през седмицата и готвим за следващите 2 дни.

На твое място или ще се накарам на свеки за тв-то, или директно спирам кабелната.

Докато работех ми беше много трудно да съчетавам всичко. Но аз по едно време работех от 9 до 9. И се обвинявах, че не съм добра майка. След това нормализирахме малко работното време и нещата започнаха по малко да си идват по местата. И пак ми беше нанагорно. Добре, че мъж ми помага.

Работа и слънце винаги ще има. Не се впечатлявай и най-малко от приказките на свекърва ти по твой адрес. Като станеш на нейните години и твойта къща ще блести от чистота, но миговете прекарани с детето са най-важните. А времето лети и ще дойде момент в който детето ще се забавлява само и затова се възползвай сега.
Аз не ходя на работа и си гледам детето и затова имам време за всичко сега.

Не стига, разбира се.
Сутрин правя закуска само на малкия, както и му приготвям нещо за обяд пак сутрин набързо или предната вечер. Другите са на самообслужване.
Отдавна не гладя. Само моите дрехи преди работа - тези които ще обличам днес. Предпочитам немачкаемите. За деца не гладя - ходят намачкани и хич не ми дреме. Това да се гладят кърпи, спално бельо и прочие за мен си е чиста загуба на време и енергия.
Чистим веднъж седмично с мъжа ми, а понякога и през седмица-две, ако имаме да правим нещо по-интересно или пътуваме  или просто ни мързи .
Пералнята аз или той зареждаме вечер преди лягане, а простираме когато и който се сети (обикновено този, който има нужда от дрехите вътре в пералнята:))
Пазаруваме след работа, аз или той или заедно.
Готвим всички заедно след работа, а ако сме уморени или просто ни мързи - си поръчваме или излизаме да ядем навън или кълвем нещо, което намерим из хладилника.
Две свекърви съм имала до сега и двете за нищо не са ме упреквали. Обичаме се.

А свекървата, вместо да гледа по цял ден сериали, 'що не вземе да свърши нещо. Включвай и мъжа си в домашните задължения и има шанс хем да свършите заедно повече, хем да ти остава повече време за детето.

Аз без да ходя на работа не ми стига времето (, но съм с две деца ).

А представям си като тръгна

А ти,се организирай сама ( до колкото ти възможно ) и на бабиерата не и обръщай внимание.

Аман от съкровища бе

Ако чуя,че свекърва ми говори неща от сорта въобще няма да се впрегна...Просто не ми дреме за нейното мение.Важно е все пак какво мисли мъжът ми -нали той живее с нас.Не ми стига времето въобще.Работя 46 часа седмично и от всичко най-много гледам да съм си с детето,когато съм свободна.Винаги ще предпочета да я изведа на разходка или да играем,което не означава,че не готвя,не върша друга домакинска работа-всичко правя сама-от време на време само някоя от бабите ми измива по някоя чиния ако е дошла да гледа детето и не съм в къщи.Това е помощта,така че никой да не смее да ме коментира и да ми дава ъкъли.Признавам-не съм перфектна домакиня-мъжит ми не помага за нищо в къщи,но пък гледа малката като се наложи,което за мен е по-важно.Гладенето и аз го приемам като чиста загуба на време-гладя само като се наложи,което е много рядко.

1. Имам готови варианти.
2. Работим си вкъщи.
3. Пазарите са максимално улеснени. Готвя за удоволствие. Играем си според зависи. Не гладя. Имам миялна...

Свекърва ми, ако ме коментира зад гърба ми, няма да види лицето ми повече   
И ти не питай за тези неща във форума, ами си организирай живота според собствените си правила и разбирания. Иначе жалко за теб и за вас 

Винаги ми е стигало времето, но и децата ми са с голяма разлика. Работя, уча задочно и ги гледаме сами с мъжа ми. Точно защото никой не помага, никой не си и позволява да ми дава оценки. В домакинството при мен приоритет е чистотата пред готвенето - ако се налага закуска е нещо бързичко, цял ден ни няма всички, вечер който се върне първи има задача за вечерята. , След работа прахосмукачка, моп, миялна и пералня през нощта, гладене в почивен ден. Децата и мъжа подреждат и почистват след себе си, не е сложно. Като почнеш работа ще е по-лесно, защото цял ден сте извън дома и не се цапа и разхвърля толкова много. Поне при мен е така

Може спокойно "праве куме в очи" да кажеш на свекито си, вместо да те разнася по хората, какво можеш и какво не, да вземи да ти помогне.Намекни й, че каквото и да каже (дали тя права, или ти) , хората все на вашето семейство ще се смеят, а всички сте от едно семейство и имате взаимен интерес да не се вадят "кирливи ризи " пред хората.  Единствения правилен начин да се разпредели времето е, всички в къщи да помагат и да имат собствени задължения. Ние често ходим на разходка след работа и после всички задружно - мъжа ми, дъщеря ми и аз готвим и почистваме в къщи. Днес например правихме компоти, готвихме пилеша яхния, къпахме се и ходихме на разходка - всичкото това след работа.
Свекито ми наряза прасковите за компота. Така ами, трябва да помага! Дъщерята изми бурканите, аз прасковите, а моя мъж ги свари.
Казвам го това, за да дам пример, че времето е достатъчно когато всички са задружни.

Ако ходиш на работа това е мисия невъзможна. Всичко остава за уикенда - игрите с детето, къщната работа, готвенето, пазаруването... През седмицата буквално нямах време да се наспя, да не говорим за разходки, занимания, домакинство. Но все пак винаги ми е било приоритет разходката на децата навън, ако ще и после да вечерят филия с лютеница. Манджите са за почивните дни, както и хигиенизиране на жилището. Ако времето е лошо, се затваряме вкъщи и имам време да обърна внимание на битовизмите, но ако е хубаво - задължително сме навън с децата. Майната й на прахта по мебелите и задръстения кош за пране!

Работя на половин работен ден, имам помощ - баба ми живее с нас и гледа детето, докато съм на работа и пак едвам се оправям. Но честно казано не си давам много зор. Важното е да имаш приоритети. Моите са: 1. Да изведа детето на разходка, да си поиграем, да го нагушкам едно хубаво и вечер задължително го къпя, сама. Просто къпането е нещо като малък ритуал при нас. 2. Да сготвя. Старая се всяка вечер да приготвя по нещо вкусно, макар и бързо.

Съдове не мия-имаме миялна, прането го оставям за уикенда. Не простирам, имаме сушилня, на която ползвам специална програма, с която дрехите не се мачкат, така, че и не гладя.

Бабето постоянно се опитва да ми помогне с чистенето, но в повечето случаи ми пречи: пример мие пода без да измете и така само замазва говоря, обяснявам, приказвам, никой не ме слуша... ама поне детето доста добре го гледа.

Аз съм една изключително добре организирана майка, като и аз самата не знам, как го постигам. даже план не съм си правила. Просто дните ми протичат по определен начин, като намирам време за всичко. Мъжът ми ми е казвал неведнъж, че ако е на мое масто, ще умре на 2-я ден още.
Аз работя от 9,00 до 18,00 ч., като сутрин излизам от къщи в 7,30 ч., а вечер се прибирам в 19,00 ч. Живеем у свекърите, но вкъщи готвя и чистя основно аз. Всъщност, цялата домакинска работа я върша ОСНОВНО аз.
Закуски правя в събота и неделя, защото през седмицата синът ми е на ясла и закусва там. Аз го взимам от ясла едната седмица, а другата - свекърва ми, защото взима и племенника ми. Като се прибера от работа, сготвям за около час - час и половина нещо, като често ядем два пъти от едно и също ядене. Понякога свекърва ми също готви. Чистя основно през уикенда, а през седмицата - понякога вечер преди лягане измивам ламината, колкот да обера праха. Обирам каквото има за пране - пералнята сама пере. Простирам късно вечер.
С детето излизам навън след работа, докато яденето е във фурната или на котлона. Но не всяка вечер излизаме, защото децата в яслата са навън и преди, и следобяд.
Сега свекърва ми гледа сина ми и племенника ми през деня, а вечер като се върна от работа, готвя аз, ако тя не е сготвила, докато е навън с децата, слагам масата.
Не знам, как смогвам. Майка ми казва, че съм много чевръста, но не знам, докога ще ми стигнат силите. Да не говорим, че се грижа и за племенника ми покрай сина ми.

Не ми стига, но съм елиминирала част от домакинската работа, така че всъщност ми стига. 
Не гладя, готвя само в събота и неделя, за щастие от малка съм "разхвърляна", така че се примирих, че живеем в хаос.
Разпределяме по равно домашната работа с мъжа ми, за да са що-годе приемливи "условията ни на живот".

От скоро тръгнах на работа, а малката (на 9 месеца) я гледа бавачка. Излизам в 8.30 и се прибирам в 18.25. Ставам в 5.50 и лягам в 0.30. Имаме куче и всяка сутрин чистя целия апартамент, заради космите  Приготвям на детето манджа за обед и нещо за следобед, за бавачката остава само да му пасира плод. Мъжа ми разхожда и храни кучето. Той глади сутрин нещата които ще обличаме и вади нещата за закуска, аз ги прибирам после. Закусвам на крак и изпразвам сушилнята или миялната. Ако съм пускала пералня на детето не закусвам за да й изгладя нещата. Междувременно я кърмя два пъти - в 6.40 и в 8 часа и й сменям пампата. Ако оцеля момента я слагам на гърне, но за сега нещо не успявам  сутрин Вечер я извеждаме с кучето  , къпем я, кърмя, през това време мъжа ми забърква нещо набързо. После й додавам каша или АМ с бисквитка и плод, играем малко и тя ляга. Вечеряме и ние, къпя се, поподреждам, спя набързо и пак отначало.
Вкъщи не е супер подредено, но хич не ми пука 
Всеки си прави свой режим според нуждите си - успех!

Изобщо не ми стига, но се оправям някак. Мъжът ми помага за готвенето, даже почти изцяло е иззел тази функция, аз върша май всичко останало. А какво говорят другите за мен като домакиня - хич не ми пука. Идеални хора няма.

Първо да уточня че моето дете скоро проходи а от няколко дни най-голямото забавление е са се катери по мебелите.По тая причина ако вали я оставям да вилнее и гледам да не се удари = неотлъчно до нея=никаква свършена работа.На вън пак съм все до нея още не съм сигурна че няма да налапа нещо.Имам излкючително енергично хлапе и буквално се стапям с всеки изминат ден ,а домакинството....е май вече свикнахме с бъркотията играчки навсякъде по пода.
Докато спи през деня готвя,гладя,пера,простирам/за около 2 ч./ хвърча като финикиец,
После пак подир малката и вечер едвам гледам от умора,НО мъжът ми проявява разбиране и е изключително толерантен към неспособността ми да съм домакиня и майка едновременно.Дори понякога през почивните дни чисти и простира докато аз съм навън с детето.
ЕСТЕСТВЕНО че критериите ни за чистене се промениха ДРАСТИЧНО от времето преди да станем трима ,но всичко си има цена и сега сме много по щастливи макар и по уморени и в не до там искрящ от чистота дом.

Ами не ми стига времето  Най-редовно се случва да чистя и пускам прахосмукачка след 22 часа,когато малката спи,тогава зареждам и пералнята.Ако през деня не съм на работа, готвя по време на обедния сън на дъщерята,ако пък съм на работа - отново след 22 часа. Е,вярно,че рядко си лягам преди 00,30-1 . В къщи не е перфектна чистота,но гледам да поизчистя поне малко,че ми е неудобно от бавачката  А ти предложи на свекърва ти вместо да те коментира,поне да сготви докато си гледа сериалите 

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо, виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица, които искаше ми ти с:"Мамо, моля!"

vanka 11 , по-добре едва ли някой може да го каже 
Винаги детето ми приоритет!
Вярно е, че аз се уморявам много и лягам след 1:00 часа но таткото много ми помага и няма да позволя на никой да ми казва как да се грижа за дома си или детето си.
Не робувам на хорското мнение, нито на роднини, нито на приятели!

И аз все още имам проблеми с организацията

Започнах работа, когато синът ни стана на 3,5 години.
До тогава цялото ми ежедневие се въртеше около него.
Готвех и чистех, когато спи.
Сега работя, а той е ученик.
Виждаме се за няколко часа. Прибирам се в 5, а той ляга в 8.
Времето не ми стига за нищо. Опитвам да му отделя нужното внимание, но ...
Стихотворението доста ме разчувства, въпреки че не го чувам за първи път ... и всеки път рева 

Тамън започнах да влизаме в релси и да ми стига времето ,но по нататък няма да е така..............

С организация и компромиси ,с помощ от майка и свекърва ,с подкрепа на мъжа ми стига времето!Децата ми са с по голяма разлика и това може би донякъде улеснява нещата. Работя от 9 до 17 часа,връщам се ,разхождам малкия и каката, майка ми помага като се радуваме с готвене,чистене и пералня.Свекърва ми също помага доста.Явно това облекчава нещтата  в семейството ми!!!

Не ми стига, но някак си се опитвам да се организирам.
Сутрин ставам, идва гледачката и аз тръгвам на работа. Закуска не правя, защото дъщеря ми спи по до късно. След работа тичам, пазарувам някви храни за бързо приготвяне на вечеря и се прибирам. Излизам с детенцето на разходка. Прибираме се , пускам пералня, прибирам изсъхнали дрехи ако има, подреждам, чистя и така.......и между другото гледам да се видя и с мъжа ми.

Аз съюо се разплаках от това стихотворение  

Изобщо не ми стига,но се оправям някак

леле какво стихотворение, направо зарязвам всичко вече и само ше си вися над детето иначе по темата, с мъжо си делкаме работата и двамата сме мега скапани почти всеки ден.. ама той готви, аз чистя,пера,гладя,мия пдовете,шкафчетата, той хвърля боклука,пазарува...и ей така бе не мога да се оплача, ама нямам време за учене

с тази разлика, че ходя на работа когато ме повикат...АМА си е стршна въртележка... и ЕТО станало събота...(тогава я взима бабата)...и малко въздух и пак ... и пак ... Е може и с внуци да се сдобием така неусетно...

защо да не питам, форумите са за това да споделяме опита си и да бъдем полезни

На мен никога не ми стига времето да свърша всичко... и почти винаги ми остава работа за довършване съботно-неделно.... Но поне съм спокойна че няма някой, който да ми натяква за това...

Ох това време при този режим от опит казвам не стига. Но се старая да обръщам внимание на детето , да ходим по разходки и така.

vanka11, благодаря за стихчето! Много е хубаво, разчувства ме,защото се случва да съм по-заета с нещо друго-къде готвене, къде работа (от вкъщи)....пфу да му се не види
Наистина времето не ми стига-къщата е постоянно разхвърляна-тъкмо подредя и хлапетата обърнат всичко с главата наопъки. Обаче това с чистенето не ми пука особено-гадно ми е, че само веднъж седмично го правим, но просто няма време за повече. Обикновено хлапетата помагат при чистенето Готвене-готвя, първо, защото ми е приятно, и второ, защото държа да се храним по-здравословно, отколкото се предлага в детски кухни, заведения и т.н. Миене, пране-има си уреди за това. Изпитвам обаче отчаяна нужда от домашна помощница за гладене и почистване-ако това стане, ще е супер. Само дето финансово не можем да си го позволим.
Това, което ми изяжда истински времето обаче е работата, че и на курс се записах сега и зрънкам. Та затова напоследък съвсем не ми достига времето и се чувствам ужасно виновна пред децата си....

Сега съм в болничен, но когато ходих на работа.
1. закуска не приготвях, освен за мен  мъжа ми не закусва толкова рано, а малкия  е на градина.
2. на работа до 17:30,
3. вземам детето и пазаруваме заедно. Готвя от предния ден за следващия, вечер.
Чистя, гладя събота и неделя. Мъжа ми помага. Не виждам проблем. 

Времето никога няма да стигне,та дори и 40 часа да е на денонощие. Аз като ходех на работа и имах тогава само баткото правехме с мъжа ми така:сутрин ставаме единия слага кафето другия се занимава с детето:Когато стане кафето пием набързо по кафе и хукваме:оставяме го на дома и айде на работа:аз тръгвам от работа вземам Гого от градина минавах през магазина и в къщи:слагам тенджерата под налягане и манджата е готова след час най-много/който я е измислил тая тенджера съм му безкрайно благодарна/:пускам през това време пералня и хайде навън:като се приберем вечеряме и аз през това време простирам прибирам дрехите:като си ляга Гого четем приказка за лека нощ и тогава си шетам.

не стига 
ставам в 6 и нещо, беж на работа от 8 до 4, в 5 и нещо у дома, вече взела детето от бабин дом, яден готвено от стола на работата ми/храната е чудесна, в случай че думата стол ви навява съмнителни асоциации  /
вечер почивам, толкова съм претрепана....
чистя събота, тогава и пера, гладенето почти го няма, пера на 40 градуса, на профама за фини тъкани и  не се мачкат дрехите
е, по изключения се разписвам с ютията, де
миялната мие вечер и вадим направо оттам съдове и то край няма домакинството...
добре, че не готвя през седмицата златна ми е работата , само е далечко, но....

Точно това щях да напиша
Аман от свекърви

Не ме интересува мнението на свекърва ми. Аз съм си в къщи. Каквото искам и когато си поискам ще правя.
Моят дом е моята крепост!

  взех си поука и аз.... и вече по-лесно се живее  не забелязвам работата, която се трупа, освен най-неотложното 

Ами не ми стига времето, ама няма как ...Сега по точките:
1. Сутрин приготвям яденето за детето, съпруга ми за нас. За нас обикновени сандвичи, които пак според времето ядем в къщи или на работата.
2. Цял ден съм на работа - излизам в 7.40 и се прибирам в най-добрия случай в 18.30, може и доста по-късно 
3. След работа - на прибиране пазарувам, мъжо или е сготвил нещо набързо, или е подготвил нещата за готвене. Ако е сготвено или ще стане бързо хапваме, ако не слагаме манждата във фурната да се готви и излизаме с малкия навън /обикновено от 19.30-20.30 часа/. След прибиране храня малкия, слагам го на гърне, къпя и го приспивам.  Чиниите се мият веднага след хранене, гладя вечер или сутрин докато малкия спи. Пералнята я пускам вечер и простирам сутрин преди да тръгна на работа. Чистим основно в петък вечерта, за да не се занимаваме с боклуци и прашоляци през почивните дни ... Събота и неделя почиваме, забавляваме се и така.

Опитвала съм да свърша всичко вечер след като заспи малкия, ами то работата край няма, а като знаеш че на другия ден си на бачкане и че като легнеш в 12.00 и станеш в 6.00 ще дремеш цял ден ..., просто не може така 

Досега не съм чула свекървата да ме коментира, но сигурно има изказвания, тъй като съм я чувала да говори за другата си снаха  НО ако я чуя, да му мисли ... 

А ЗАЩО трябва да ги вършиш сама всичките тези неща? Сами ли сте? Разведена ли си? Или - не дай Боже - ... друго? И тогава каква е тази свекърва, дето обсъжда... нещо странно ми се види това?