Аз споделям мнемието на Erica Когато изгубиш родител, тогава разбираш колко безмислени са били всички подобни спорове. Радвай ми се, че ги има такива каквито са. Компромиси се правят цял живот, а това са хората които са те създали, така че заслужават смятам малко повече търпение. И как би се почувствала ако един ден детето ти напише нещо подобно?
- Публикувана: 6 авг. 2008, 17:04 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2008, 21:52 ч.
Добра дъщеря?!
Аз споделям мнемието на Erica Когато изгубиш родител, тогава разбираш колко безмислени са били всички подобни спорове. Радвай ми се, че ги има такива каквито са. Компромиси се правят цял живот, а това са хората които са те създали, така че заслужават смятам малко повече търпение. И как би се почувствала ако един ден детето ти напише нещо подобно?
И наистина не си добра дъщеря, поне за мен!!! Истината търпи две страни!
Нека чуем и другата , на твоите родители!!!!
Аз споделям мнемието на Erica Когато изгубиш родител, тогава разбираш колко безмислени са били всички подобни спорове. Радвай ми се, че ги има такива каквито са. Компромиси се правят цял живот, а това са хората които са те създали, така че заслужават смятам малко повече търпение. И как би се почувствала ако един ден детето ти напише нещо подобно?
Как ли? Ще се замисля сериозно какво мога да променя в отношението си към децата, дали в действителност гледам на тях като на самостоятелни хора или като на мой придатък. Най-лесно е да изкарваме децата си виновни или родителите си. Може би малко разговор между себе си и себе си се отразява добре от време навреме.
Именно разговори, за да не се стига до форуми. Според мен да се говори за вина в този или въобще, когато става въпрос за отношения между хората не е удачно. Какво означава да си виновен, когато не намираш правилния път за комуникация? Или когато отсреща не те разбират? Каква е вината на родителите? А на децата, които те са възпитали? Идеята ми е, че разбираш безмислието на тези спорове и конфликтни ситуации, но късно...
Затова си празнуваме празниците с когото става празник, пък при родителите ходим преди или след /изтърсваме им се/! Те, разбира се, много се радват и всички са щастливи. Като ни писне, ставаме и си тръгваме...
много точно казано! Не е задължително все да сте с тях, но тряба и да се виждате. Разбери ги все пак и ги приеми такива, каквито са. Те са от друго време, по-възрастни са. Това, че са различни от младите хора не означава, че са лоши и трябва да изостряте отношенията. Намери баланса по между ви. 
