Ритуали и поверия по света

От приятелка рускиня знам, че при тях е на лошо ако си подсвиркваш вкъщи.. не знам защо.. 

Гостите, идващи при бебето и родилката носят нещо за хапване, т.е. тя да си се грижи за бебето, а за нея се грижат приходящите (намирам го за много полезно поверие!)

А не да се натресе половината рода при родилката и да чака да им разточи и баница

От приятелка рускиня знам, че при тях е на лошо ако си подсвиркваш вкъщи.. не знам защо..  Но и тя май не знаеше точната причина...

Руснаците казват:
Не свисти в доме, денег не будет!

Анякой знае ли нещо за харизването (също български обичай). Когато детето е често болно или е има починали деца преди него, се харизва на късмета на някого друг(не роднина). В миналото са се оставяли на кръстопът и който мине , на негов късмет живее детето. На този човек се гледа като на родител, посещава се като кръстник.

Това е ритуал за разделяне на съдбите на двама близки човека с еднакъв произход (близнаци, роднини родени на една дата/месец или носещи едни и същи имена.) Според поверието раждането на такива деца носи нещастие. Ако едното заболее или умре, същата участ очаква и другото.

Тъй като се вярва, че съдбата на такива деца е еднаква, близнаци/едномесечета/едноденчета се кръщават с имена, започващи с една и съща буква и се лекуват по различни начини.
.....................

Ако децата на една майка умират след раждането, посленото родено дете се оставя на улицаа и който мине първи покрай него, му става побратим/посестрима. Родителите го даряват с дрехи всяка година на Ивановден. На Гергьовден му носят парче от гергьовденското агне, а на Великден - яйца и козунаци. Когато се роди това поредно дете на майка, на която й почиват децата, обличат го в риза на дете от "здраво" семейство, където не е имало смъртен случай с деца.

Друга практика е да се остави болното дете на кръстопът/чужд синор и жената/баячката, която прави му прави поливки става също негова посестрима. Поливките са най-разпространената практика за разваляне на магии и лечение на болести. Обикновено водата се налива мълчешком от баячката привечер или рано сутрин преди изгрев слънце. Изисква се да е налята от девет места или от воденица левичарка /чието колело се върти на ляво/. В нея се поставят билки в съответствие с болестта, която ще се лекува. Поливките се правят в сряда или събота на потайно място под мост, плодовито дърво, кръстопът, чешма, извор, кладенец. Болното се съблича съвсем голо и се полива с отварата. На болните деца поливките могат да се направят и от техните майки, най-често под ябълково дърво.

О, да кажа за ритуала на местните маори да си допират носовете при ръкостискане - ръкостискат се, поглеждайки се в о4ите и допирайки носовете си един в друг, дори при официална бизнес или полити4еска среща. 

И арабите го правят същото.

.

Това е ритуал за разделяне на съдбите на двама близки човека с еднакъв произход (близнаци, роднини родени на една дата/месец или носещи едни и същи имена.) Според поверието раждането на такива деца носи нещастие. Ако едното заболее или умре, същата участ очаква и другото.

Тъй като се вярва, че съдбата на такива деца е еднаква, близнаци/едномесечета/едноденчета се кръщават с имена, започващи с една и съща буква и се лекуват по различни начини.

В различните български региони има различни практики. През праг бабата разрязва сребърна пара/яйце с двоен жълтък. Половинките дава на деца близначета, едномесечета или едноденчета, за да ги раздели. Половината от сребърната пара трябва да се носи цял живот.

Майката може да ги захрани през брод на река, мост, праг на къща с яйце с два жълтъка, с двоен плод или с ябълка-повторка (плод на цъфнало и родило за втори път през годината дърво).

При смърт на едното близначе/едномесече/еднодневче магическото лечение е абсолютно задължително за живото: намират му побратим или посестрима, която го заключва с верига и катинар за плодно дръвче и му баят. Извършителят на магическото лечение става побратим или посестрима на живото. Измерват ръста му с пръчка от шипка, къпина, лоза или дрян и я оставят в ковчега или пък теглят живото с кантар и в гроба на батчето му поставят камък със същата тежест. Понякога пускат живото дете в ковчета на братчето/сестричето му, от където друг човек, жив го изважда. Той му става побратим. Връзват на пръста на починалото черен конец, а на пръста на живото - червен. Или им правят китки, вързани с тези конци. При погребението подменят конците (китките). Промушват живото под ковчега на мъртвото. Жените правят кукла с червени парцали, която слагат в ковчега на мъртвото, за да си има братче.

Най-драстичното според мен е, че карат майката да играе хоро в деня на погребението на мъртвото й дете, за да не умре и другото й дете.

Става въпрос за традиционната българска култура! Днес това не са разпространени практики и твърде рядко ще го срещнете. Аз лично само веднъж съм го засичала.