Не веднъж ми се е случвало да чуя как някое дете вика майка си по име. Онзи ден имахме гости,майка с дете и малкият всеки път,щом я викнеше,казваше "Илиянче,Илиянче". Аз лично не мога да възприема това нещо,въпреки че нищо не казах тогава. Логичното обръщение на едно дете към майка му е "мамо". На вас случвало ли ви се е да станете свидетел, или по-точно слушател на такова нещо и какво смятате за това?
- Публикувана: 2 авг. 2008, 15:16 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2008, 17:29 ч.
Мамо vs. име
Братовчедка ми така наричаше майка си и баща си по име, защото всички наоколо ги наричаме по имена, имитираше. Израсна го 
Може нещо подобно да е и с това детенце.
Аз обаче така и не израснах да наричам леля си по име, така почнах и към мъжа и...Сега на едната двойка лела+чичо говоря на имена, на другата на леля и чичо
Може нещо подобно да е и с това детенце.
Аз обаче така и не израснах да наричам леля си по име, така почнах и към мъжа и...Сега на едната двойка лела+чичо говоря на имена, на другата на леля и чичо
Аз лично не мога да възприема това нещо,въпреки че нищо не казах тогава.
А теб какво те засяга това?
Те са си майка и дете и си е лично тяхна работа как ще се наричат помежду си, стига да не са нецензурни и непредназначени за чужди уши думи.
Това, как считаш за правилно, си е твой проблем - насаждай си правилата в собствения дом. Остави хората да живеят така, както те го разбират. Можеш да имаш претенции само за обръщенията към самата теб.
Аз се обръщам към майка си по име от 11-12 годишна, започна на шега и така си остана. Може би отстрани изглежда странно, но ние нямаме проблем с това.
И при нас е така
И по име се обръщам към всички приятели на родителите ми и роднините от същото поколение ( предимно защото те така искат).
Аз се обръщам към майка си по име от 11-12 годишна, започна на шега и така си остана. Може би отстрани изглежда странно, но ние нямаме проблем с това.
И при нас е така
И при нас
Според свекърва ми пък е признак на ниска култура да наричаш роднините си како, свако, лельо и прочие, защото си имат имена... на мен ми е все тая, не споделям напълно мнението И, понякога ми харесва, когато малкия ме извика по име, все едно сме приятели ..разни хора, разни дертове
..разни хора, разни дертове
Моите деца ми казват "мамо".Към майка ми се обръщат с "маминке",на свеки казват "бабо".За мен не е странно обръщението 'маминке',защото и аз така съм казвала на майката на майка ми.Така че го приемам за нормално.Затова и научих децата ми така да се обръщат към майка ми.Тъкмо различават двете баби.Както и приемам обръщение по име към майката.Щом и двете страни нямат проблеми,не виждам нищо странно. 
И аз на свеки и казвам "маме",ама като не ме чуе и викам"Росеее". 
И аз на свеки и казвам "маме",ама като не ме чуе и викам"Росеее". 
...Към майка ми се обръщат с "маминке",на свеки казват "бабо"....
Ей това един ден като стана свекърва и видя , че снахата учи детето да вика на сватята "маминка", а на мен "бабо", ще има причини да пише теми в ДиС против свекървата.
Никога не съм наричала родителите си по имена. Дори понякога ми е странно някой като каже на майка ми Поли - за мен тя се казва мама. Мисля, че когато имам дете ще ми се иска да ме нарича мама. Но, нямам намерение да насаждам каквото и да било, ще го оставя да се обръща към мен както му идва отвътре. Само да не ми вика Кош 
Кака Сийка хубаво го е рекла. Не е твоя работа.
А и далеч по-важни са отношенията, а не обръщенията.
Защото: аз на баща ми казвам по име, а имаме страхотни отношения на баща и дъщеря /започнах да му викам така на шега, пък то си остана/ - обичаме се, уважаваме си, споделяме си, помагаме си и т.н. Имам и позната, която нарича родителите си "маме" и "тати", но като дете я спукваха от бой и тормоз /физически и психичски, с всички последици сега/, а сега /тя е на 35 г./ буквално й развалят семейството и постоянно я търсят за пари, а тя се крие от тях... Жалка история...
А и далеч по-важни са отношенията, а не обръщенията.
Защото: аз на баща ми казвам по име, а имаме страхотни отношения на баща и дъщеря /започнах да му викам така на шега, пък то си остана/ - обичаме се, уважаваме си, споделяме си, помагаме си и т.н. Имам и позната, която нарича родителите си "маме" и "тати", но като дете я спукваха от бой и тормоз /физически и психичски, с всички последици сега/, а сега /тя е на 35 г./ буквално й развалят семейството и постоянно я търсят за пари, а тя се крие от тях... Жалка история...
Не мога да си представя да викам на моите родители по име. Те за мен са "майка" и "татко". Такова е и обръщението ми към тях винаги.
Дъщеря ми също ни вика "мама" и "тати". Само от време на време се обръща към мен със "сър" ама то е от анимационните филмчета... Ама аз не й забранявам да ми вика "сър"
Дъщеря ми също ни вика "мама" и "тати". Само от време на време се обръща към мен със "сър"
ама то е от анимационните филмчета... Ама аз не й забранявам да ми вика "сър" Да, познавам такива деца. Не ми допада, но хората са различни
Моят син ме нарича Пепи, както е името ми.
Никога не ме е наричал " мамо".
Нали не си мислите, че е специално обучен да се обръща към мен по име?
Не ми допада идеята 
Кажи го на детето ми.
Мамо не съм казвала..казвам майко.Не знам,не мога да се отпусна и да кажа мамо....Това предполагам се дължи на строгостта на майка ми,не помня да ме е милвала или гушвала.
Моят син ме мамосва по цял ден ....до полуда.Щерката се опитва и тя вече да ми казва майко, а не както досега мамо.Явно и се струва бебешко да ме нарича мамо..не знам,расте и се променя.А на мен ми става мъчно и тя като види тъжната ми физиономия,започва отново да ме мамосва Но пред съучениците и съм майко. 
И на мен ми е странно да чуя дете да вика майка си по име,но хора всякакви.
Моят син ме мамосва по цял ден ....до полуда.Щерката се опитва и тя вече да ми казва майко, а не както досега мамо.Явно и се струва бебешко да ме нарича мамо..не знам,расте и се променя.А на мен ми става мъчно и тя като види тъжната ми физиономия,започва отново да ме мамосва
Но пред съучениците и съм майко. И на мен ми е странно да чуя дете да вика майка си по име,но хора всякакви.
Странно ти е, защото ти си свикнала да изпозлваш други обръщения.
Аз се обръщах към баща ми често по име галено, той пък ми казваше госпожице+фамилията и от една шега като малка си остана така до края. За хората, които не са ни близки беше възмутително. Такива като теб допускаха даже да изкоментират..
На мен по същия начин ми е обръщението "майко"- звучи ми студено, грубо,.. за мен винаги е било "мама" Но това не е причина да си вадя изводи за чуждите семейства.
Аз се обръщах към баща ми често по име галено, той пък ми казваше госпожице+фамилията и от една шега като малка си остана така до края. За хората, които не са ни близки беше възмутително. Такива като теб допускаха даже да изкоментират..
На мен по същия начин ми е обръщението "майко"- звучи ми студено, грубо,.. за мен винаги е било "мама"
Но това не е причина да си вадя изводи за чуждите семейства. Кажи го на детето ми.
Не ти е лесно! 
Точно и аз съм си мислела, че има такива деца, които сами решават нещо и край! 
Моят син се обръща към мен с "мамо",а когато иска да му обърна повече внимание ми се подмазва с "мами".Знае как се казваме с баща му,но никога не се обръщал към нас по име.И аз не съм се обръщала към мойте родители по име,а от около 20г и майко и татко не има казвам.Имаме си наши семейни обръщения,които винаги сме използвали.
Никога не съм си и помисляла да се обръщам към моите родители с имената им и няма да го позволя на моите деца
Как смяташ да действаш?
Бой с пръчки или в началото нещо по-леко?
Съжалявам, но не виждам проблем в това, че детето ми ме нарича по име.
Обикновено й казвам 'мамо'. Понякога и по име, но по-скоро в шеговит контекст, а и съм на 34, не на 10.
Иначе, предпочитам малките деца около мен да ми казват по име, а не 'лельо', 'како' и т.н. Обичам да скъсявам дистанцията и мисля, че имам хубав контакт с деца, които пък са респектирани от мен, не заради титлата ми на 'леля', а заради разни работи, които им предавам, чрез комуникацията си с тях.
Иначе, предпочитам малките деца около мен да ми казват по име, а не 'лельо', 'како' и т.н. Обичам да скъсявам дистанцията и мисля, че имам хубав контакт с деца, които пък са респектирани от мен, не заради титлата ми на 'леля', а заради разни работи, които им предавам, чрез комуникацията си с тях.
Никога не съм си и помисляла да се обръщам към моите родители с имената им и няма да го позволя на моите деца
Как смяташ да действаш?
Бой с пръчки или в началото нещо по-леко?
Съжалявам, но не виждам проблем в това, че детето ми ме нарича по име.
За теб не е, за мен е
Всеки човек си има мнение по въпроса.И няма да действам с бой, а със забележки и повтаряне, че съм "мама".Ако започне да ми говори по име на по-късен етап ще му обясня съвсем спокойно, че не ми е приятно да се обръща към мен по този начин.Странно ми е родители да учат децата си да им викат по име и да се радват от това( а такива примери около мен има доста).Нещо крайно либералното възпитание не ми е по вкуса.
starshine, детето ми няма още 3 години.
От момента, в който е проговорил се обръща към мен по име.Забележи, не е обучаван да прави това.
Доста прибързани изводи си правиш, либерално възпитание и бла-бла.
Е, какво ти пречи че хората се радват от това?
От момента, в който е проговорил се обръща към мен по име.Забележи, не е обучаван да прави това.
Доста прибързани изводи си правиш, либерално възпитание и бла-бла.
Странно ми е родители да учат децата си да им викат по име и да се радват от това( а такива примери около мен има доста).Нещо крайно либералното възпитание не ми е по вкуса.
Е, какво ти пречи че хората се радват от това?
starshine, детето ми няма още 3 години.
От момента, в който е проговорил се обръща към мен по име.Забележи, не е обучаван да прави това.
Доста прибързани изводи си правиш, либерално възпитание и бла-бла.
Е, какво ти пречи че хората се радват от това?
От момента, в който е проговорил се обръща към мен по име.Забележи, не е обучаван да прави това.
Доста прибързани изводи си правиш, либерално възпитание и бла-бла.
Странно ми е родители да учат децата си да им викат по име и да се радват от това( а такива примери около мен има доста).Нещо крайно либералното възпитание не ми е по вкуса.
Е, какво ти пречи че хората се радват от това?
Не ми пречи, странно ми е.Щом на теб не ти е проблем-ок. Всеки има право на мнение.Твоето е едно, моето-друго.Нямам намерение да те убеждавам, че аз съм права. Просто това е моята гледна точка-че едно дете не трябва да говори на родителите си по име.Оттам нататък всеки си възпитава детето, както прецени.
Просто това е моята гледна точка-че едно дете не трябва да говори на родителите си по име.
Ти можеш да имаш претенции единствено за това как твоето дете нарича теб.
Просто това е моята гледна точка-че едно дете не трябва да говори на родителите си по име.
Ти можеш да имаш претенции единствено за това как твоето дете нарича теб.
Не, защо, нека да има и за моето дете, това няма нищо да промени
Просто това е моята гледна точка-че едно дете не трябва да говори на родителите си по име.
Ти можеш да имаш претенции единствено за това как твоето дете нарича теб.
Да, така е
Имам претенции единствено за своето дете. На мен дъщеря ми ми казва "Ани", само когато е тъжна казва "мама"
ние сме адашки Адриана Аз също съм Ани и малката от както е започнала да го казва само така ми вика. Нямам нищо против това,даже ми е приятно,защото го казва много сладко Мисля,че с времето ще започне да ми казва мамо .На мен не това,че едно дете се обръща към майка си на име е толкова странно ,а желанието на една леля на мъжа ми- собственият и внук + дъщеря ми да и викат по име. Тя е забранила на внучето си да и казва "баба" ... камоли да го каже пред други хора, кошмар...
Един ден го виждам аз малкия и го питам съвсем нормално - Как е баба ти ? - а детето ми казва - Кой ??? Егати изцепката ... Той дори не я свързваше тогава с тази дума ...
Аз съм мама единствена за моето съкровище и всеки път като чуя мамо, нещо в мен трепва. Името ми е за всички останали. По никакъв повод не бих дала възможност на детето ми да бъде в една категория с всички останали. Простичко и естествено. Ваш проблем е , че звучите различно и не се придържате към традициите. Искрено ви съчувствам. Моите съболезнования за пропуснатия шанс да чуете някога "мамо"!
И на майка си, и на баща си (мир на праха му) съм им казвала и продължавам да казвам на майка ми по специален начин - гальовни именца, които са си само за тях и само аз им казвам така- което като обръщение е далеч както от "майко" и "татко", така и от имената им. Дъщеря ми се обръща към мен с "мамо", "мама+име" - когато се лигави, "слънчице" или други гальовни обръщения, пунктирайки баща си:).По отношение на останалите хора - както искат да си се обръщат - това са техни отношения и обръщения.
Съболезнования се изказват на близки на починали. НЕ драматизирай! Поздравления, прекрасно си го написала, малко лигаво, ама си е твое мнение
Поздравления, прекрасно си го написала, малко лигаво, ама си е твое мнение
Мисля че името ми не е грозно- МАЯ , за това ще оставя дъщеря ми да ми казва както реши, а ако си го заслужа може да ми казва така както момчето в клипа от Лиска , ( ако възпитаваш с задника си ще ти викат задник разбира се!)извинете ме за нецензурирания коментар!!!!!!!
За мен това не е въпрос на либерално възпитание ,а на лични взаимоотношения- блазе им на доста народ писал в темата че са толкова дълбоки!!!
За мен това не е въпрос на либерално възпитание ,а на лични взаимоотношения- блазе им на доста народ писал в темата че са толкова дълбоки!!!
Мамо, Донче, мамо Доне, Манде (някакво негово си съкращение на мамо Доне), в момента ми вика Дона. Няма значение как ме нарича, има значение какво влага в думите. Предпочитам да ми каже с обич "ей, гъз" (примерно), отколкото хладно-вежливо-протоколно "мамо".
Да ви имам поводите за възмущение и съболезнования, честно.
Да ви имам поводите за възмущение и съболезнования, честно.
Ваш проблем е , че звучите различно и не се придържате към традициите. Искрено ви съчувствам. Моите съболезнования за пропуснатия шанс да чуете някога "мамо"!
Да ми съчувстваш!? Ти!? Я си чети лексиконите...
Да ми съчувстваш!? Ти!? Я си чети лексиконите...
Не се вълнувай, те 85-ти набор са по-специални. Справка - sladuranka85.
Аз нямам дете, но нали бях детегледачка, та детето, което гледах най редовно викаше "мамоо, мамооо" и като не го чуе майка му започва "Зооориииии".
Аз съм мама единствена за моето съкровище и всеки път като чуя мамо, нещо в мен трепва. Името ми е за всички останали. По никакъв повод не бих дала възможност на детето ми да бъде в една категория с всички останали. Простичко и естествено. Ваш проблем е , че звучите различно и не се придържате към традициите. Искрено ви съчувствам. Моите съболезнования за пропуснатия шанс да чуете някога "мамо"!
И съболезнования?
От една друга епоха са моите разбирания за традиции.От едно време на Дами и Рицари .Ама какво да обяснявам ,няма да разбереш...
Мда,традиции казваш?
И съболезнования?
От една друга епоха са моите разбирания за традиции.От едно време на Дами и Рицари .Ама какво да обяснявам ,няма да разбереш...
И съболезнования?
От една друга епоха са моите разбирания за традиции.От едно време на Дами и Рицари .Ама какво да обяснявам ,няма да разбереш...
Ох, какво да ти кажа! Аз даже съм виждала да ги допускат на масата преди да са навършили 13 години.
Дъщеря ми основно ни казва 'мамо' и 'тати', но понякога с палава усмивка ни вика по име. На мен ми е забавно и сладко.
Между другото майка ми и леля ми казваха на баба 'Феята' - просто като били малки решили, че 'мама е красива като фея' и така си останало. Даже баща ми и чичо ми и казваха така
Между другото майка ми и леля ми казваха на баба 'Феята' - просто като били малки решили, че 'мама е красива като фея' и така си останало. Даже баща ми и чичо ми и казваха така
Дъщерите ме наричат "мамо". Но, ако препредават съобщение от баща си, използват неговото обръщение към мен: "Ванчо, тати каза..."
Аз преминах през няколко фази на обръщенията към майка ми: мами, майко, мамо... Всяко едно от тях е носело собствен заряд от чувства.
Към баща ми напоследък се обръщам със сериозното Господин..., свързано с нежеланието му да се примири с факта, че вече не е млад, а на възрастните им се налага да ходят по доктори. И така, аз го каня /не много любезно/ "Господин..., във вторник, 10 часа, Ви се налага да посетите кардиолог"
Аз преминах през няколко фази на обръщенията към майка ми: мами, майко, мамо... Всяко едно от тях е носело собствен заряд от чувства.
Към баща ми напоследък се обръщам със сериозното Господин..., свързано с нежеланието му да се примири с факта, че вече не е млад, а на възрастните им се налага да ходят по доктори. И така, аз го каня /не много любезно/ "Господин..., във вторник, 10 часа, Ви се налага да посетите кардиолог"
Всичко трябва да бъде уредено с договор.
Пране на гащи срещу "мамче". Готвенето е
срещу "мамо". Нови маратонки - "маминко".
Филмът от 20.30 ч. срещу "маменце". "Мами"
осигурява 15 минути отгоре излежаване сутрин.
И т. н. Страната, която не изпълнява договора,
мие чинии, изхвърля боклука и разхожда кучето.
Държавата ни е затова на този хал, защото няма
ред и дисциплина. Каквито има в напредналите страни.
Пране на гащи срещу "мамче". Готвенето е
срещу "мамо". Нови маратонки - "маминко".
Филмът от 20.30 ч. срещу "маменце". "Мами"
осигурява 15 минути отгоре излежаване сутрин.
И т. н. Страната, която не изпълнява договора,
мие чинии, изхвърля боклука и разхожда кучето.
Държавата ни е затова на този хал, защото няма
ред и дисциплина. Каквито има в напредналите страни.
И, разбира се, разговорът винаги се води на "Вие".
Ахам, а шишето с млякото се държи с вирнато кутре...
Аз наричам собствените си родители на фамилии (с различни фамилии са), което не е от някаква особена претенция, а просто ми остана като навик от лигавия ми пубертетски период
Децата ми викат "Мамо" за сега, нямам претенции как ще ме наричат за напред важното е общуване да има и да не е нещо обидно.
Децата ми викат "Мамо" за сега, нямам претенции как ще ме наричат за напред важното е общуване да има и да не е нещо обидно.
Ахам, а шишето с млякото се държи с вирнато кутре...
Какви са тези намеци за шишета, моля!
Иначе уви, съсъдът с млякото се държи с две ръце, за по-сигурно, но то е поради извънредния му обем
, не че ще се откачи. А и този член от семейството умишлено не е споменат - още не говори
. Но ще се погрижим, когато му дойде времето, да артикулира правилно "господине", а не да го сдъвква на "г`син"
Директно да се научи да казва "Да, сър! Разбира се, сър!"
Чуждици!!! Военщина!!!
Моля Ви, та тя е дама!
Не ме разрешавай му да плюе по гувернантката, персоналът също е хора.
Прислуга нямаме (демокрация
), но малките и без това са на дъното на хранителната верига в семейната йерархия. Най-зрелите жени, разбира се, са на върха! Добре поне че е женско...
Накъде отива този свят. ...Към майка ми се обръщат с "маминке",на свеки казват "бабо"....
Ей това един ден като стана свекърва и видя , че снахата учи детето да вика на сватята "маминка", а на мен "бабо", ще има причини да пише теми в ДиС против свекървата.
Свекърва ми е съгласна .Тъй че теми няма да пиша ,както и не съм и писала.
Ама, моля Ви, направо ми вменявате буржоазен уклон!
Учтивото обръщение към представителите на другия пол спомага всеки да си знае мястото в семейната йерархия.
А "кака", нищо че на първо четене звучи малко цигански, всъщност е израз на родова обвързаност и неподвластност на времето (разбирай - възрастта) на дамския състав.
Спирам със спама, че ме изби на лиготия.
P.S. Шофираме бебешка количка, с цветовете на "Ботев".
Учтивото обръщение към представителите на другия пол спомага всеки да си знае мястото в семейната йерархия.
А "кака", нищо че на първо четене звучи малко цигански, всъщност е израз на родова обвързаност и неподвластност на времето (разбирай - възрастта
) на дамския състав.Спирам със спама, че ме изби на лиготия.
P.S. Шофираме бебешка количка, с цветовете на "Ботев".
А може децата от малки да ви говорят на френски на Мосю и Мадам
И с ония безумни форми тип : Мадам, бихте ли била така любезна да ми подадете шишето с вода, ако обичате.
И с ония безумни форми тип : Мадам, бихте ли била така любезна да ми подадете шишето с вода, ако обичате.
Според мен, всеки трябва да прави това, което му се пие! не ми е странно дете да нарича майка си по име.
Според мен, всеки трябва да прави това, което му се пие! не ми е странно дете да нарича майка си по име.
Синът ми от една седмица е на вълна да ми казва по име, не ми пречи. Преди време ми казваше и како Ани. Когато иска нещо ставам "мами". На бабите си казва по име, понякога и бабо. На дядо си винаги казва деди. На баща си също понякога е говорил на име. Не обръщам внимание на тези неща, не ми пречи, както му е удобно, така да е. Все пак знам, че ме обича "от тук до магазина" , както той казва!
, както той казва! 
Похвално,стига и към майка му обръщението да е на 'Вие'.
за мен е важно детето ми да е добре,да се обичаме и как се чуства с мен и баща си.не е толкова важно как ми вика.засега съм -мамо-.после след години предполагам ,че по друг начин ще ме нарича.няма да имам нищо против.както й е удобно,така.жевеем в 21век и не държа на фамилиарностите.
към всекиго можеш да се обръщаш по име. Но само към един човек с "мамо".
Е, така мисля аз. Стремя се и моите деца да имат това усещане.
Е, така мисля аз. Стремя се и моите деца да имат това усещане.
И аз мисля така. Навремето в училище ми се смееха, че казвам "мама", а не "майка".
Ужасно се дразня на мъжът ми, който казва на майка си "Раши"(съкратено незнайно как от Райна). Но нито на него, нито на нея й прави такова впечатление като на мен. Въпрос на усещане.
Нека химията помежду ни да съществува, пък как ще ми вика, да решава по-късно.
Засега съм "мамо", понякога "маму"
Кефя се, защото засега няма кой друг да ми казва така.
По име и всичките му там трансформации ме нарича Сульо и Пульо.
Както навремето исках да имам братче, за да имали децата ми на кого да казват "вуйчо". Лели и чичовци имало предостатъчно.
От малка мисля трезво.
Засега съм "мамо", понякога "маму"
Кефя се, защото засега няма кой друг да ми казва така.
По име и всичките му там трансформации ме нарича Сульо и Пульо.
Както навремето исках да имам братче, за да имали децата ми на кого да казват "вуйчо". Лели и чичовци имало предостатъчно.
От малка мисля трезво.
Случвало ми се. Защото и моето дете го прави.
Аз държах да го науча така, защото на мен не ми харесва като питат едно дете как се казва мама или тати. И то да вдига рамене и да казва - "Ами... мама и тате".
Мама и тате също са личности сами по себе си и имат своя самоличност.
И искам утре да каже примерно аз съм син на Пламен, а не аз съм син на ... тати.
По същата логика държах той да знае и използва в определени случаи цялото си име, а не само както му викаме на галено. Че и такива прелести съм виждала - как се казваш - "Зайче". Защото детето не разбрало, че се казва Милена. Използвам имената само примерно.
Не виждам нищо странно. Той си ми вика и мамо. Знае, че съм неговата майка. И това, че ми знае името не смятам, че е лошо.
Аз държах да го науча така, защото на мен не ми харесва като питат едно дете как се казва мама или тати. И то да вдига рамене и да казва - "Ами... мама и тате".
Мама и тате също са личности сами по себе си и имат своя самоличност.
И искам утре да каже примерно аз съм син на Пламен, а не аз съм син на ... тати.
По същата логика държах той да знае и използва в определени случаи цялото си име, а не само както му викаме на галено. Че и такива прелести съм виждала - как се казваш - "Зайче". Защото детето не разбрало, че се казва Милена. Използвам имената само примерно.
Не виждам нищо странно. Той си ми вика и мамо. Знае, че съм неговата майка. И това, че ми знае името не смятам, че е лошо.
Нямам още деца,но на майка ми и на баща ми винаги и до сега им казвам "мамо" и "татко". На свекърва ми,обаче,и до ден днешен не мога да се пречупя да и кажа дори "майко". Нямам конкретно обръщение-пред други хора я наричам по име. м/у другото в детската градина в която работя децата наричат учителките с малко име или госпожо+малко име-не ми звучи странно.