Проблем - не иска да стои сама

  • 1 788
  • 39
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 225
дъщеря ми напоследък ми прави много неприятни номера, като този, че не желае и за секунда да остава сама. като малка по-стоеше, но сега е ужасно!
мъкне се с мен в тоалетната нощем, а през деня остане ли за миг сама в стаята, надава кански писъци.
като капак прибавям и това, че напоследък е доста неспокойна, да не кажа нервна...(
как да я приуча на самостоятелност, в края на краищата вече не е бебе!!

# 1
  • на странно място ......
  • Мнения: 493
Няма да ти кажа начина за приучаване на самостоятелност, защото и аз го търся, но ако това те успокоява и моята мадама е същата, дори като се къпя стои при мен и ми обяснява че мама се къпе и тя също трябва да се къпе  Mr. Green. Според мен е период, който ще премине с времето, явно детето има нужда от маминото внимание. С една дума ПУБЕРЧЕ  Wink

# 2
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 225
този перидо само да не продължи 5-6 години  Rolling Eyes
на всичкото отгоре от кърмаческите времена, когато се събуждаше на всеки час, я взех да спи при мен и сега наистина няма отучване. спи отгоре ми  Shocked. не, че не ми е приятно, ама не е редно, все пак   Simple Smile
абе, с една дума - гевезе...

# 3
  • Мнения: 4 784
Синът ми е по-малък, но от известно време имаме подобен проблем - не мога да го откача от себе си, когато сме си вкъщи - мъкне се навсякъде с мен. Преди гледаше как да избяга, за да направи някоя дивотия, а сега ако не ме вижда и крещи "Мамоооо!!!" и ме търси. Усещам, че го е страх да остане сам. Изписва му се ужас на физиономията, когато се огледа и види, че ме няма в стаята.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 296
този перидо само да не продължи 5-6 години  Rolling Eyes
на всичкото отгоре от кърмаческите времена, когато се събуждаше на всеки час, я взех да спи при мен и сега наистина няма отучване. спи отгоре ми  Shocked. не, че не ми е приятно, ама не е редно, все пак   Simple Smile
абе, с една дума - гевезе...
Поне за така наречения "пубертет"горе-долу година може и да отнеме.Дъщеря ми като стана на 3г,и като тръгна на градина тотално се промени,стана същински ангел Wink
Малкия сега и той обожава да спи върху мен,като лепка е.
Въоръжаваш се с търпение и нерви,това е моят съвет. Peace

# 5
  • Мнения: 1 008
Със съвет не мога да помогна защото и на мен се случва същото нещо.
Ще следя темата.

# 6
  • Мнения: 864
Колко познато ми е това  Laughing
Никъде не мога да мръдна,а това да влезна някъде и да затворя вратата .............. ех мечти....

# 7
  • Мнения: 4 629
И сина ми е имал такива периоди на вкопчване  в мен. Оставяла съм го да плаче, за да отива до тоалетната или да се облека ( по едно време пищеше, ако го пусна от ръцете си). Не си споням нещо специално да съм правила да го отучвам - отмина с времето. Много търпение и вярвай, че скоро ще отмине

# 8
  • Мнения: 8 242
Синът ми НИКОГА не е оставал сам.. Играе си в стаята, в която съм.. Вкл. и по време на стн.. и до тоалетна като ходя идва с мен.. И намирам това за напълно нормално..
Защо да трябва да стои сам  Rolling Eyes Да не говорим, че ако не ми е пред очите става страшна работа  ooooh! Много е малък за да го оставям сам.. Много по-спокойно ми е да ми е пред очите..
Изобщо не виждам проблема  newsm78

# 9
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
И моите деца никога не са оставали сами-където съм аз....там и те Mr. Green

# 10
  • Мнения: 3 376
Според мен има някаква причина детето да не иска да остава само.
Сега са в период на израстване,откриват света,има нови страхове,осъзнават своето АЗ...По принцип до третата годинка детето се индентифицира с майката.

Щом не иска да е само не е някакъв каприз или инат.Може би наистина не иска да е само,страх го е,появява се и страха от изоставяне в тази възраст някъде.
Остави детето,не го насилвай,щом иска да е с теб нека така да бъде.Сина ни е в такъв период и не ни прави впечатление-влиза с нас в тоалетната,къпе се с нас и т.н.
Не бих оставяла детето само,нито насила да му го налагам.
Та това са деца все пак,а и тинейджъри да са пак ще има причини  да не искат да стоят сами.

# 11
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 225
Синът ми НИКОГА не е оставал сам.. Играе си в стаята, в която съм.. Вкл. и по време на стн.. и до тоалетна като ходя идва с мен.. И намирам това за напълно нормално..
Защо да трябва да стои сам  Rolling Eyes Да не говорим, че ако не ми е пред очите става страшна работа  ooooh! Много е малък за да го оставям сам.. Много по-спокойно ми е да ми е пред очите..
Изобщо не виждам проблема  newsm78
изобщо не го намирам за нормално.
майка ми казва, че на 2,5 години ме е оставяла сама в едната стая да си играя и тя спокойно си е вършила домакинската работа.
имам познато семейство с момче на 11 години. ми той е залепен за майка си като гербова марка. не иска да стои вкъщи сам и доскоро спеше с нея в едно легло.  Rolling Eyes
представям си с нас нещата ако продължават така, какво чудо ще е като я пусна на градина, докато свикне  Tired

# 12
  • Мнения: 9 814
Синът ми НИКОГА не е оставал сам.. Играе си в стаята, в която съм.. Вкл. и по време на стн.. и до тоалетна като ходя идва с мен.. И намирам това за напълно нормално..
Защо да трябва да стои сам  Rolling Eyes Да не говорим, че ако не ми е пред очите става страшна работа  ooooh! Много е малък за да го оставям сам.. Много по-спокойно ми е да ми е пред очите..
Изобщо не виждам проблема  newsm78
изобщо не го намирам за нормално.
майка ми казва, че на 2,5 години ме е оставяла сама в едната стая да си играя и тя спокойно си е вършила домакинската работа.
имам познато семейство с момче на 11 години. ми той е залепен за майка си като гербова марка. не иска да стои вкъщи сам и доскоро спеше с нея в едно легло.  Rolling Eyes
представям си с нас нещата ако продължават така, какво чудо ще е като я пусна на градина, докато свикне Tired


Аз също смятам, че едно дете на две години е нормално да остава само, поне докато майка му отиде до тоалетната.
Дъщеря ми имаше период на такова поведение спрямо мен малко преди да навърши две години. Тръгна на ясла на 2 г. и 2 м. и нещата постепенно се оправиха. Започна да се заиграва сама в стаята си, докато аз готвя например.
Тук не става въпрос за лишаване на детето от внимание, а за привикване към най-елементарна самостоятелност.
Защото, именно тази болезнена привързаност към родителите в по-късна възраст изиграва на някой деца лоша шега.

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 857
Не виждам какъв проблем има в това, че не иска да стои сама. За да е нервна, значи си има причина. Аз никога не съм нервна и неспокойна, без да има причина за това. Когато "виновника" за това й състояние вече го няма, тогава ще си стои и ще се занимава сама. Може да се е уплашила от нещо, за да идва и нощем с теб в тоалетната.
Сина ми е по-спокоен, когато съм наоколо и ме вижда или ми чува гласа. Оставям го да си играе сам, стои и в другите стаи, но аз пък в тези случаи съм неспокойна, защото не ми е пред очите и може да свърши някоя беля, както е и ставало. Много са малки още, за да са самостоятелни. За всичко си му идва времето.  Това не значи, че не трябва да опитваш. Напротив, пробваш и ако детето приеме промяната - добре, ако ли не, не ти остава нищо друго освен да изчакаш подходящия момент.
Всички деца са различни. Ти на годините на дъщеря ти си била самостоятелна, но тя не е. Не смятам, че това е основателен повод за притеснения  Peace

# 14
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
........................
Тук не става въпрос за лишаване на детето от внимание, а за привикване към най-елементарна самостоятелност.
Защото, именно тази болезнена привързаност към родителите в по-късна възраст изиграва на някой деца лоша шега.
Точно!  Peace

# 15
  • София
  • Мнения: 1 524
........................
Тук не става въпрос за лишаване на детето от внимание, а за привикване към най-елементарна самостоятелност.
Защото, именно тази болезнена привързаност към родителите в по-късна възраст изиграва на някой деца лоша шега.

Да така е , но има и периоди, а те просто трябва да се издържат.

Предполагам си пробвала какво ли не, като даване на любима играчка, обеснения, даване на нещо ново за игра. Пиши какво си пробвала, за да мислим нови неща за пробване.

За мен не е нормално детето да присъства на ритуали на майката в тоалетната. После да говори за това, не определено е неприятно, поне за мен.

# 16
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 225
сега като се замисля, имаше период от една седмица, в който правеха отгоре ремонт и тя се плашеше от силния шум. понякога като седи, показва нагоре и вика "страх". може би е от това. да се надяваме, че постепенно ще привикне пак да стои сама, поне за 5 минути. Thinking
пробвала съм просто да изляза от стаята, докато тя си играе. види ли ми гърба, писва и хуква след мен. Confused

# 17
  • Мнения: 2 208
Аз това като проблем не мога да го отчета.
Повечето деца след навършване на втората си годинка имат такова поведение. Държат да са близо до майка си и да не я изпускат от поглед. Просто е такъв периодът... Осъзнават, че са зависими от майките си и търсят сигурност.
Децата са различни, характерите им са различни, нуждите им са различни... Ако едно дете позволява и самО желае да бъде самостоятелно - ок, но да му се налага да бъде такова... не съм съгласна!

А пък ако детенцето наистина се е уплашило от нещо - тогава задължително трябва да има присъствие на родител и да му се говори и обяснява....

Такова нещо като домакинска работа у дома се извършва когато синът ми спи на обяд или когато са навън с баща си на разходка. Мога да правя и други неща, но той е винаги около мен и ми "помага"....
Това е положението!  Mr. Green Поне до третата си година си имам гербова марка и нямам нищо против.

За мен не е нормално детето да присъства на ритуали на майката в тоалетната. После да говори за това, не определено е неприятно, поне за мен.
Това си е чисто физиологична и нормална нужда, която изпитва всеки жив човек....
За обратния вариант никой не говори - на детето дали му е приятно да седне на гърне и майка му да му виси на главата???
(просто разсъждавам на глас - надявам се да не се приеме като нападка или заяждане Peace)

Последна редакция: сб, 02 авг 2008, 14:47 от tania_ark

# 18
  • Мнения: 8 229
Моят син е по-скоро гербова марка на баща си  Grinning. Мен повече ме пуска да ходя насам-натам.

# 19
  • Мнения: 2 757
Моят син е по-скоро гербова марка на баща си  Grinning. Мен повече ме пуска да ходя насам-натам.

И моят. А бебетата не само, че не дават да ги оставям сами, амо ако само стана и тръгна нанякъде и надават вой. Нищо че са две. И не само че не искат да седят сами ами все в ръцете ми искат да са, да ги занимавам, не ми дават да седна. Ако готвя или мия чинии ми висят всеки на по един крачол и пищят за внимание. Е това вече не знам дали е нормално, но е прекалено и нетърпимо   Twisted Evil

# 20
  • Мнения: 2 448
Ами има си такива деца, по привързани и жадни за внимание. И моето е от тях, но сега вече на 4 години и половина,положението е малко по търпимо, в смисъл, че поне в тоалетната не идва с мен.
На 2 идваше.
karmacoma, не е чак толкова страшно това. Изнервящо за майката, да, но притеснително, не мисля. Така или иначе детето ще се научи на самостоятелност, едно по рано, друго по късно.
Моето на 2 години беше немислимо да го оставя на някой друг, писъци и рев до небесата. Сега спокойно мога да му кажа "чао" , да изляза и да стои при баща си /бих искала тук да напиша баба си, но уви, няма желаещи за тази работа  Laughing/.
Така, че търпение му е майката. Успех!  Peace

# 21
  • Мнения: 256
Синът ми е по-малък, но от известно време имаме подобен проблем - не мога да го откача от себе си, когато сме си вкъщи - мъкне се навсякъде с мен. Преди гледаше как да избяга, за да направи някоя дивотия, а сега ако не ме вижда и крещи "Мамоооо!!!" и ме търси. Усещам, че го е страх да остане сам. Изписва му се ужас на физиономията, когато се огледа и види, че ме няма в стаята.

И ние сме така ако не ме вижда започва да крещи мама мама докато ме види къде съм,като ме намери идва и ме гушка и аиде пак от начало така е по цял ден.

# 22
  • Мнения: 9 814
Едно от нещата, които пробвах, за да "поодалеча" детето си от мен беше честата срещата с други деца, опитите да играят заедно и воденето на различни места, където й харесва и иска да остава и без мен, като детски клубове например. Така се опитвах да й привлека вниманието с други неща, различни от мен. Имаше резултати.
Периодът на силно привързване към мен завърши почти от само себе си както с тръгването на ясла.
meggyv обясненията при двегодишно дете са много трудно нещо, действат на по-късен етап след третата година.

# 23
  • Мнения: 114
Моя син е същия,все е с мен-в банята,тоалетната,спим зедно и ако ме изтърве от поглед за секунди-после няма успокояване.Все вика:"Мамо,гуши,гуши"успокоявам го и целия трепери-страх го е да не изчезна,по тая причина и не мога да го оставя дори на баща му за 5 мин.От бебе се гледаме само двамата и явно е свикнал много с мен.Мисля,че ще го израсте,те децата все през различни периоди минават,мисля,че и това е период някакъв.

# 24
  • Мнения: 2 197
Синът ми НИКОГА не е оставал сам.. Играе си в стаята, в която съм.. Вкл. и по време на стн.. и до тоалетна като ходя идва с мен.. И намирам това за напълно нормално..
Защо да трябва да стои сам  Rolling Eyes Да не говорим, че ако не ми е пред очите става страшна работа  ooooh! Много е малък за да го оставям сам.. Много по-спокойно ми е да ми е пред очите..
Изобщо не виждам проблема  newsm78
изобщо не го намирам за нормално.
майка ми казва, че на 2,5 години ме е оставяла сама в едната стая да си играя и тя спокойно си е вършила домакинската работа.
имам познато семейство с момче на 11 години. ми той е залепен за майка си като гербова марка. не иска да стои вкъщи сам и доскоро спеше с нея в едно легло.  Rolling Eyes
представям си с нас нещата ако продължават така, какво чудо ще е като я пусна на градина, докато свикне Tired

И за мен не е нормално непрекъснато да съм с детето си. Ако някой мисли обратното има нужда от психиатрична помощ. Дъщеря ми е оставяна много пъти сама, даже съм излизала когато спи за по половин час. Никога нищо не и се е случило. Когато сме в къщи и аз имам работа в друга стая я оставям спокойно да си играе. Изобщо не мисля да и вися на главата постоянно. Ако детето е като гербова марка трябва да бъде отучено от това. Иначе всички минават през периоди на повишена привързаност, но ако им се позволи да правят каквото решат няма отърване. А спането с мама ми се струва меко казано глупаво.


# 25
  • Мнения: 3 929
Отговорът според мен се крие във въпроса ти. сама казваш, че напоследък е нервна и неспокойна. Може би, ако откриеш причината за това неспокойствие у детето, ще решиш проблема. Синът ми се беше вкопчил в мен, когато тръгна на ясла и се страхуваше да не го оставя. когато доби сигурност и разбра, че няма да го оставя, стана спокоен и самостоятелен.
Вероятно дъщеря ти се е уплашила от нещо и продължава да се страхува. като нормална реакция на този страх тя търси сигурност у теб, като се вкопчва в теб.

# 26
  • Мнения: 2 448
Изобщо не мисля да и вися на главата постоянно. Ако детето е като гербова марка трябва да бъде отучено от това. Иначе всички минават през периоди на повишена привързаност, но ако им се позволи да правят каквото решат няма отърване.

И как предлагаш да изпъди майката едно две годишно дете, когато е решила примерно, че иска да готви необезпокоявана?  newsm78
Тук изобщо не опира въпроса за висене на главата на детето, а че то следва майката на всякъде.
И брат ми като малък до училищна възраст беше залепен за полата на майка, а аз бях дивачката и какво, нито е станал ненормален , нито пък несамостоятелен. Ако детето е по чувствително би се почувствало нежелано, ако се опитваме да го прилъгваме все в друга стая да играе само, а майката да върши друго.
Моя чак сега го оставям спокойно в друга стая да играе сам и пак стават белите, но вече съм по спокойна., а и той вече не държи постоянно да съм с него.

# 27
  • Мнения: 140
 Laughing Значи и вие си имате съгледвачи. Аз мисля, че е нормално на тази възраст, още повече като не ходят на ясла. И при нас е така- чат-пат се залъгва с някоя книжка или се загледа в някой филм и ме забравя. Дру път ходи из краката ми- снощи дори  ми изкара акъла- през нощта станах до тоалетна и като отворих вратата да излизам- Тя там Shocked Направо като филм на ужасите hahaha

# 28
  • Мнения: 8 242
И за мен не е нормално непрекъснато да съм с детето си. Ако някой мисли обратното има нужда от психиатрична помощ. Дъщеря ми е оставяна много пъти сама, даже съм излизала когато спи за по половин час. Никога нищо не и се е случило. Когато сме в къщи и аз имам работа в друга стая я оставям спокойно да си играе. Изобщо не мисля да и вися на главата постоянно. Ако детето е като гербова марка трябва да бъде отучено от това. Иначе всички минават през периоди на повишена привързаност, но ако им се позволи да правят каквото решат няма отърване. А спането с мама ми се струва меко казано глупаво.


Ужас.. Не знам кой има нужда от психиатрична помощ..
Да си оставя детето само докато спи (на 2г.!!!) е малко казано безотговорно  ooooh! Ами ако се събуди и те потърси.. и не те намери? Ами ако стане пожар? Ами ако влезе крадец?
Или ти си застрахована и не може да ти се случи подобно нещо..
Никой не казва да "виси на главата постоянно".. А няма нищо по-нормално детето ти да иска да е близо до теб.. Особено докато е малко..

# 29
  • Мнения: 991
За мен не е нормално детето да присъства на ритуали на майката в тоалетната. После да говори за това, не определено е неприятно, поне за мен.

По този повод се сещам една смешна случка, която ми разказаха. Семейство с две малки деца, момченца, едното бебе, другото на около 3 години. Един ден майката заварва големия си син да се опитва да натика тампон в дупето на бебето Mr. Green

# 30
  • Мнения: 2 757

Ужас.. Не знам кой има нужда от психиатрична помощ..
Да си оставя детето само докато спи (на 2г.!!!) е малко казано безотговорно  ooooh! Ами ако се събуди и те потърси.. и не те намери? Ами ако стане пожар? Ами ако влезе крадец?
Или ти си застрахована и не може да ти се случи подобно нещо..
Никой не казва да "виси на главата постоянно".. А няма нищо по-нормално детето ти да иска да е близо до теб.. Особено докато е малко..

Ееее чак безотговорно. Свиква си да си спи само и като се събуди и го е страх ревне и аз веднага дотичвам и пак заспива спокойно. За пожар има противопожарни аларми и аз на тях разчитам, защото нали знаеш колко дърти за загинали при пожар щото димът ги е упоил и задушил преди да се събудят. Ако влезе крадец едва ли ще открадне детето. А ако е решил да убива и с теб да спи как ще го предпазиш. 
Иначе наистина е нормално детето да иска да е до майка си. Но това не винаги е възможно. А и кво толкова ще стане ако пореве малко. Аз колко рев съм изревала понеже бях много страхлива па кво - жива съм си. Моите не искат да спят с мен, нищо че като са будни не ме оставят да дишам. Ама забелязвам, че в повечето случаи става дума за лигня

# 31
  • Мнения: 2 448

Ееее чак безотговорно. Свиква си да си спи само и като се събуди и го е страх ревне и аз веднага дотичвам и пак заспива спокойно. ..

Дотичваш защото си там. Репликата беше отправена по повод изказване на майка, която го оставяла да спи и излизала. Под излизала поне аз разбирам, че е извън къщи.

Ако става въпрос моето от бебе спи в отделна стая, но да го оставя заспало и да изляза, абсурд.

# 32
  • Мнения: 389
Не се притеснявай,не е проблем.Както си разбрала вече,това е период през който минават почти всички деца.Опитвай се да бъдеш търпелива с малката,до колкото можеш.След време,когато вече отдаааавна е спряла да ходи след теб,ще си спомняш с умиление за този период.

# 33
  • Мнения: 200
Не се притеснявай,не е проблем.Както си разбрала вече,това е период през който минават почти всички деца.Опитвай се да бъдеш търпелива с малката,до колкото можеш.След време,когато вече отдаааавна е спряла да ходи след теб,ще си спомняш с умиление за този период.
Точно така и за мен това е период в които преминават децата. С малко повече търпение и допускане да бъдат с нас, всичко си идва на мястото Hug

# 34
  • Мнения: 789
При нас от известно време започна да минава, вече спокойно мога да отида до тоалетната и даже до банята, за да се изкъпя  Grinning Търпение и доста обяснения - къде отивам, защо отивам и че искам да съм сама, там където отивам Wink

Иначе не виждам нещо лошо като искаше преди да види какво правя дори в тоалетната - все пак така се учи. Наскоро поиска и тя да пишка там и много се радваше, като й купихме детска седалка - по половин час си откарвахме там на всяко пишкане  Mr. Green
И нямам предвид да е абсолютно навсякъде с мен и да вижда 100% от нещата, които големите правят Wink

# 35
  • Мнения: 4 784
За мен не е нормално детето да присъства на ритуали на майката в тоалетната. После да говори за това, не определено е неприятно, поне за мен.
И на мен не ми се струваше нормално и се смях на една приятелка със 7м. по-голямо дете от моето, когато ми разказваше как синът й е неотлъчно с нея в баня и тоалетна, но ето че сега, няколко месеца по-късно, това ми се случва и на мен.

# 36
  • Мнения: 579
И моята е така в момента.Повечето деца минават през този етап за съжаление...

# 37
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 225
хихи, много сме, значи. това ме успокоява донякъде. Grinning

не бих си оставила детето на тази възраст да спи само, чудо да стане.
последния път като се разболя, признаците бяха повръщане докато спи. уж си заспа спокойно и изведнъж-пльок. ами ако не бях до нея да я вдигна, какво става? още са толкова малки, ами ако се задуши? за паниката няма да говоря...

# 38
  • В подножието на планината
  • Мнения: 813
   Моят син не държи непременно да е с мен ,но задължително трябва да има компания,дори хора,които вижда за втори път .
  Ритуалите в тоалетната също ги изпълняваме заедно.И аз се чудех майка ми като ми разказваше,как не съм я оставяла да отиде сама до тоалетната,но ето че и на мен се случва.

# 39
  • София
  • Мнения: 7 191
Тъкмо мислех и аз да пускам такава тема.
Само че в нашия случай не става дума за това детето да идва с мен и до тоалетната.
Просто от две седмици дъщеря ми ме вика непрекъснато да си играя с нея, не иска да отиде сама до стаята си.
Когато сме навън - същата работа: "Мамо, ела мамо, дай ръчичка" - не иска да отиде никъде сама, даже и да съм на 2 метра от нея, пак ме вика. И аз започнах да се притеснявам, но така като гледам, има и други в нашето положение.
Аз даже взех да се чудя дали пък от желание да и обръщам внимание и да си играя с нея, не съм прекалила  newsm78
Но все пак ходя на работа и разполагам с няколко часа вечер, нали трябва да съм с детето си... Знам ли

Общи условия

Активация на акаунт