Юлски бебчета`2008 - тема 86

Ау, Катче, настръхнах от ужас като си представих какви притеснения си изживяла Добре че всичко е наред 
Пърли, това с тая тъпа болка звучи ужасно Не би трябвало да те боли толкова дълго след операцията. Иначе и аз имам подутина в единия край на раната под шева. Мисля че е на мускулите, предполагам че е нормално, все пак е травма и сигурно ще се оправи с времето. Дано всичко да ти е наред
Току що видяхме че на Сами едната гърдичка е подута  Ужас! Чела съм че се подуват гърдите от хормоните на майката, но защо само едната  Притесних се сега, дано да е нормално....
Освен това се чудех дали може да се смесва кърма от няколко изцеждания, че след като той се нахрани мога да изцеждам по малко, а не ми стига за едно цяло хранене ако искам да запазя.

Aelia Може само едната гърдичка да се подуе, спокойно. Може и едната да е по- подута от другата, може и да секретират малко Гадно , ама е нормално.
Ей, много кеф, пиша си  и си гледам бебка на мониторчето
Ей сега ще ви покажа снимки

Кърмата......спорен въпрос. На една лекция за кърменето казаха , че можело, че от едно място идва Аз като съм правила така обаче Слагам в хладилника и следващата кърма не я изсипвам при  другата веднага след като изцедя, а и нея я слагам в хладилника в др. бурканче, да се охлади до същата темп. и тогава смесвам. Ама това аз съм си го измислила. Нали в стерилизирани съдчета съхраняваш

Ето.....На първата е на тъмно с инфраред, на втората на лампа, третото е камерката
http://ketito.multiply.com/photos/album/21/21#1

ЧEСТИТО НА БЕЛИНДА! ДА ТИ Е ЖИВ И ЗДРАВ МАЛКИЯТ ЮНАК И МНОГО РАДОСТ ДА ВИ ДОНЕСЕ У ДОМА!   

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА Seevgi! САМО РОЗОВИ НЕЩА ДА ТИ СЕ СЛУЧВАТ, ДА РАСТЕ И ДА СЛУШКА БЕБКАТА И ДА НЯМАТЕ ГРИЖИ ОКОЛО НЕЯ, А САМО ЩАСТЛИВИ МИГОВЕ!   

Взимам душ и тръгвам към Тина Киркова болииииииииии

  Ох, миличката тръгнала си вече Стискам ти палци. Дано всичко мине бързо Хайде вече да излиза този бебок. Дано скоро се включиш и се похвалиш. Голямо гуууууууш и споко, най-хубавото нещо в животати ти предстои, до сутринта и вече ще имащ бебче, а не кооремче

Честит рожден на Севджи!Много здраве,щастие и любов,весели мигове с рожбата ти желая!
Кали,успех и стиснати палци и от мен.Скоро да се похвалиш.
А на мен днес ми е притеснено.В13.00 сме на първа консултация и се притеснявам дали малчугана е наддал достатъчно.Иначе видимо е порастнал и се е удължил.За капак от снощи ми прави едни въртели

мерси за поздравите още веднъж

Никой не е видял обаче как се слага памперс

Добро утро. На това дете му става нещо, само не знам какво. От две вечери не съм спала както трябва. Снощи заспа в 12, събуди се в 4 за папане и...хленчене. Взех я на спалнята и се укроти - но съм спала с едно око. Хич не ме интересува тази вечер ще е на чесън 
Иначе, ето малко снимки и от нас:
http://www.new.facebook.com/album.php?aid=141275&l=67d2b&id=799620383

Майра, гледах урока  Много сладурско. Каката за сестра си ли се упражнява? Как мина РД-то.

Пърли, дай ъпдейт като посетиш доки 

Кали, успех (сигурно вече и бебче гушкаш )

Момичета, докато е още актуална темата за раждането, да ви кажа накратко как мина и моето раждане.
Аз родих в ден понеделник, но още от петъка почнах да имам някакви индикации - постоянно ми се мокреха бикините и ходих 2 пъти в МД да ми правят тест, за да видят дали не са околоплодни води. И двата пъти теста беше отрицателен. През уикенда ми падна част от тапата и почнах да имам и малко розово. Така в понеделник след доста контракции през нощта отидохме при моя лекар, който ме прегледа и каза, че матката е високо, плода е високо и разкритието ми е само 2 см., колкото си беше и преди. Пусна ми тонове и искаше да ме види на ехограф, но го викнаха по спешноост на операция и се разбрахме да го изчакаме. Така чакайки го около 1 1/2 - 2 аз почнах да имам все по болезнени контракции и не можах да стоя на едно място - само обикалях насам натам, а в един момент легнах на пейката.
Като се върна лекарят много се учуди, като му казах, че направо си имам и напъни за раждане, а не вече само контракции. Като ме прегледа пак, каза, че ситуацията е съвсем променена - имам пълно разкритие и напипвал главата на бебето. Каза максимално бързо да отиваме с мъжа ми да ме приемат и че ще се чакаме направо в родилна зала .
Като отидохме да ме приемат, казах на човека, който е като охрана долу, да ги вика по-най бързия начин, защото направо ще раждам вече, тъй като аз вече не можах да стоя права и ми почнаха все по-силни напъни - направо за раждане. Незнам колко чакахме, но още никой не идваще да ме приеме. Аз пак му обясних на човека да се обади и да ги вика БЪРЗО и той наистина се обади и им каза, че направо ще раждам и така дойде една акушерка. Беше много спокойна - аз й обяснявам как съм с пълно разкритие и не мога повече да си стоя на краката си- тя първоначално се опита да подходи спокойно - почна да ми иска документи и да попълва разни работи и да ме пита ЕГН, къде работя и т.н., а аз вече не можах да издържам и й викам " какво ЕГН бе жена, аз раждам, не издържам повече, ти за ЕГН ме питаш. Явно тя разбра, че положението наистина е много напреднало и изведнъж настана една суматоха - около 5-6-7  медицински лица дойдоха - кой акушерка, кой санитарка, кой лекар - почнаха да се обаждат по телефона и да се суетят около мен. Аз се проблякох набързо - милия ми мъж го зарязахме с багажа в чакалнята и тръгнахме нагоре към родилна, като ме придържаха от всички страни, защото аз просто вече си раждах. Междувременно ми изтекоха водите.
В предродилна идеята беше да легна първо на кушетките там, за да ми прават тоалет, клизма и т.н., но аз не можах и да легна, защото вече си раждах и направо се качих на магарето за раждане. Беше 11 ч. В 11.05 родих моята прекрасна Дея - с 3 напъна направо се изстреля това малко "дейно" човече. Постфактум попълвахме всякакви там бомаштини и документи, а мама после я "обработваха" поне 40 мин., защото всичко стана много набързо и нямаше никакво време - та ме шиха малко, а и ми правиха ревизия на матката. Но това вече нямаше значение, защото виждах  Дея и си струваше да изтърпя и тези болки.
Докато ме приемаха долу с мъжа ми си спомням, че чух някакъв лекар, който минаваше с друга пациентка и чувайки и гледайки суетнята около мен направи коментар от рода на "Е, прекрасно, пълно разкритие, второ дете - сега ще родиш за нула време - какво повече от това може да си пожелаеш". Та същия тоя лекар 5 минути след като се качихме ние нагоре, пак се върнал долу в приемната и казал на мъжа ми : Вие ли бяхте с жената с пълното разкритие, която се качи нагоре и след като мъжа ми потвърдил, той казал: тя роди, всичко е наред, след малко колегите ше ви кажат подробности. Мъжа ми казал нещо от рода на : аа, сигурно грешите нещо, тя току що се качи нагоре и лекарят отговорил: да, да, току що се качи нагоре и роди.И мъжа ми  По-късно го пуснаха при мен, както и първия път като раждах.
Всичко това обаче вече е зад гърба ми, Слава Богу се чувствам добре - вече съм забравила, че съм раждала, а и си имам вече две прекрасни принцеси. Някой питаше какво е с две деца - СТРАХОТНО Е !

Майра аз го гледах мила, даже с мъжа ми се смяхме сумати време и мислехме и на Дени да дадеме да пробва Обаче съм зцабравила да го коментирам. Аз доста неща забравям да напиша а всичко чета и си мисля по това което е писано....ама пуста глава маймунска задържа спомени по 2 мин
Много е сладък, може в някой конкурс да участвате

Нинче, много леко раждане, браво!
Ох, Кали, стискам палци! Кой се натискаше последен да ражда? Пак аз ще остана Сигурно ще ви намеря в родени 2008. Утре е рождения ден на съпругът ми и 9 -годишнината от сватбата ни. Вчера с малкия поръчахме торта, подаръкът е отдавна скрит и синчето е инструктирано да пази тайна, защото мислех, че ще съм в болницата, ама...май ще празнуваме заедно.

Ето и моята история за раждането преди да сме се преместили в родени 2008!
На 16-ти вечерта преди да си легнем усетих няколко продължителни контракции през доста чест интервал. Не казах нищо на таткото да не го уплаша. В 2.30 се събудих от контракции и започнах да засичам през какъв интервал са. Бяха през 10-15 минути, после станаха на 8 минути. Така засичахме до сутринта, когато се обадихме на доктора. Извика ни на преглед в болницата. Установи разкритие 1 пръст (в сантиметри вероятно 1.5), каза че това са подготвителни контракци, прати ме вкъщи  да пия ношпа, да се наспя и да му се обадя когато контракциите станат на 3-5 минути. Вкъщи контракциите продължаваха със същата честота и успявах да подремна само между тях. Така си изкарах целия ден. Следващата нощ беше същото, а на следващия ден  (18-ти) сутринта ми падна остатъка от тапата с доста обилна слуз. Контракциите се разредиха и успях да подремна, но станаха доста по-болезнени. Следобед вече ми стана много тежко, таткото не можеше да гледа как ме боли и се обади на доктора. В 17.30 отидох пак на преглед за разкритие. Вече ми беше все едно какво ще става, казах „да ме правят каквото искат само всичко да свършва”. Разкритието беше 6 см, извикаха доктора да идва да ме изражда, пратиха мъжа ми за багажа докато подписвах документите. Облякох нощницата и ми направиха клизма. Забавих се в тоалетната и докато се оправя сестрата ми носеше багажа и каза „хайде, че доктора те чака”. Набързо целунах таткото и се отправих към предродилна зала. Там доктора ми спука мехура. Не болеше. После легнах на кушетката и в 20.15 часа сестрата ми включи системата. Отначало болката не беше по-силна от тази, която си търпях вкъщи. После обаче контракциите зачестиха и болката се усили. Доктора само сновеше напред-назад и ми усилваше системата. Провери ме за разкритие и ме накара да си държа краката разтворени. На съседното легло момичето доста викаше, та в един момент когато болките станаха много силни и аз виках. Не успявах да дишам както трябва забравих за всички техники, успявах да си почина за малко между контракциите. Доктора продължаваше да се разхожда, караше се когато викаме силно и само ме питаше усещам ли напъни. Е, не усещах. В един момент изпитах много силна болка като спазъм и изкрещях доста силно. Доктора пристигна да види какво има. Усетих няколко напъна и му казах. Реши да види как върви разкритието точно по време на контракция. Адски ме заболя! Предполагам, че ми избута с пръсти шийката на матката, защото каза  „Хайде, вижда му се косата, черна е!” Аз никак учудена машинално повторих „да черна е”, но това ми вдъхна сили да продължа. Показа ми как да напъвам и аз онемяла няма ли да ме преместят на магарето напънах няколко пъти. След малко тръгнах към родилна, качих се на магарето и там сестрата ме инструктираше как да напъвам. Първите няколко пъти не се справих много добре с напъните . Накрая напънах силно и продължително и наум си мислех какво прави сестрата, че ми бърка в дупето и с какво това помага на раждането. В следващя миг ми сложиха бебето на корема и усещайки топлината на малкото му телце се разтопих. Казаха „момиче е, роди се в 22.55 запомни за хороскопа” и аз пак машинално отговорих „да момиче е”. Докато я носеха към мивката й видях ушенцето. Моето ушенце! Оттам нататък ми беше все едно какво ще правят с мен. Биха ми обезболяващо за шевовете, а краката ми се разтрепериха и се чудех доктора как ще успее да ме зашие. Междувременно с дърпане на пъпната връв и натиск по корема извадиха плацентата. Наложи се ревизия на матката. Доктора ме бърникаше, а аз не откъсвах поглед от малката Меги докато я миеха. Сестрата говорейки на останалите каза, че се чудела защо бебето се връща, а то било с увита около вратлето и раменете пъпна връв и затова я сложиха на кислород. После започна шиенето и въпреки обезболяващата инжекция усещах всяко едно пробождане на иглата. Преместиха ме на носилка, сложиха ми пясък на корема и ме оставиха да лежа. Беше много неудобно кръста ми се схвана, а леглото ми беше късо. След като системата свърши казаха че таткото може да дойде да види бебето. Отделението беше пълно и нямаше къде да ме настанят за през нощта, така че ме оставиха в предродилно, на същото легло където напъвах. А предстоеше да раждат още две момичета. Сестрите и дежурния ми се извиняваха, аз само се усмихвах и казах „няма значение, нали при мен всичко мина”. Добре че нямаше раждащи и през нощта. Спах на пресекулки, сутринта сестрите се разбудиха и тази която ме изражда попита „хайде няма ли да ставаш вече”. Опитах, но леглото беше високо, а ме боляха шевовете. Някак си успях да стана и ми прималя. Замъкнах се до тоалетната и да се поизмия. На връщане една сестра ме видя, изглежда съм била доста бледа и ме прати да си лягам. По-късно пристигна и доктора, при който родих и изкоментира „а ти на същото легло ли спа...ей сега ще те настаним”. Стаята като за болница беше хубава, а на обяд ми донесоха Меги...

Киса,миличка,добре дошла. Вече мислех да те издирвам по телефона.Бях се притеснила какво става с вас.Вие къде сте сега-във Възраждане или при майка ти?Почнахте ли да излизате?И ако да и сте при нас можем да се видим.

Здравейте. Мерси за пожеланията. Черпя ви виртуално с баклава и сладолед. Да ви е сладко




Искам да ви попитам нещо. Моето бебче има много червени пъпчици по лицето и по главичката също. Понякога са по ясни понякога избледняват. А също от няколко дена по двете й ушички има жълто такова все едно е текло от ухото й. При вашите бебчета имало ли е такова нещо. Обадих се на лекарката за червените пъпчици и тя ми каза че вероятно е от топлото. Но пък апартамента е около 26 градуса, постоянно работи климатика. Нищо не можело да се дава като медикамент.

Чао

Добро утро и от- Честито на рожденниците - всичко най- хубаво им желая    
katche-  дано всичко се оправи с малката мишона 
denica70 - твоя син оправи ли се с ушетата ?
Майра и аз гледах смяната на памперсите - много сладурско 
Сеевги- едни ситни червени пъпчици по лицето и моята Йоанна има от вчера, но аз ядох една вафла, а и баща и брадясъл я целува по бузите и се чудя дали не е от това или от прегряване  Иначе другите с белите връхчета ( детския пубертет) и те си седят