Какво добро направихте?

Дори и някой да е направил нещо такова мисля,че няма да вземе да се изтъква.Това важи и за мен

Е изтъкнете се де ,няма нищо.

Всеки ден правя по нещо добро за някого!
Имам позната която твърди че съм глупава,
заради това което правя и въпреки всичко
няма да спра·Ще помагам винаги на който
с каквото мога·Винаги се чувствам страхотно,
когато успея да помогна с нещо ·

Нещо голямо и значително...не съм. Но дребни, малки добринки, които на мен не са ми коствали нищо (но за някого е било много) - да, правила съм.
Понякога нищо не ми е струвало (това е лесната част). Друг път съм се лишавала от нещо.
Понякога ми е доставяло удоволствие. Друг път - не толкова.

Правила съм и "злини". И непреднамерено, и целенасочено.

Тук е мястото тогава да ви помоля да направите поредното добро,за което пише по-подробно в моя подпис долу.Много ще съм благодарна!

Хелта, пусни ми банкова сметка в Булбанк или Експресбанк и ще помогна с нещо·
Пиши ми на лични·

Все едно това аз съм го писала.

"Направи добро и го хвърли в реката "

Lipstick*, не знам какъв род добрини имаш предвид, че да пишем, защото да определиш за себе си, че не си направила?    Не вярвам да има такива хора и това ме кара да мисля, че имаш нещо конкретно предвид, или поне някаква насока за добрините.

Иначе правила съм доста добрини през живота си, но много малко от тях са били оценени. Дори са ми казвали в прав текст, че съм по скоро глупачка да постъпя по такъв начин. Разбира се има и такива, за които човека е бил безкрайно благодарен. Ако става дума за парично измерение, вземала съм пари назаем и съм ги давала да друг, когато самата аз съм имала нужда от тях, не по малко.
Има и една добрина, за която и до днес плащам, но не бих я споменала, защото е твърде лично, а и почти никой от четящите тук не би повярвал, че може да има толкова добри до глупост хора.
Е, това последното е в минало време, защото и аз не съм вече такава.

 По-интересна ще е темата:"Какви злини сте направили?"
 За добрините то е ясно, всички предимно такива правим.

Нещо,с което сте променили нечий живот,или сте спасили такъв.Нещо много значително за някого.

E, тази която спестих и за която все още плащам е от този вид, но не беше оценена, за това и не искам да споменавам подробности, защото на когото съм казала, че съм направила подобно нещо за не близки хора, или не вярва или ме нарича пълна глупачка. Каквато всъщност и аз се наричам сега виждайки постъпката си минала през времето.
С една дума сега не бих направила подобно нещо.

Може да се каже, че е било преломен момент и в моя живот, защото много от доброто в мен, след това умря.

Спрях един много добронамерен (наистина!) човек да даде вода на друг с епилептичен припадък.
Не ми струваше нищо.

Никога не съжалявай,за стореното.Ще ти се върне многократно.Аз поне така вярвам

То никога не се знае кое е за добро и кое за лошо.Нали се сещате за приказката за врабчето, котката, кравата и л....то.

Според мен темата не е за писане ...
За размисъл е .
Аз си отговорих .

доста и си платих за всичките.

Да разкажа какви добрини съм направила не допринася по никакъв начин за душевния ми конфорт. Просто не го мисля, правя го когато трябва. И не му отдавам значение. Виж, добрините на другите ги помня. Даже и тези, които се оказват не съвсем безкористни.
Честно си признавам обаче, че днес исках да бъда много добра, ей така напираше в мене един алтруизъм, обаче на финала се оказа, че най-добрия вариант е да съм зла. Но това не е по темата.

Иска ми се да съм добра, дори се опитвам  Кога успешно, кога не толкова...Понякога виждам резултата...но пък не това е целта ми.  Има кой да отбелязва и да претегля добрите и злите ми  дела.

Ами като започнем с достато прошки за свеки и компания ,че чак до наистина истинските добрини за които не съжалявам

Някак си не бих споделяла такива неща , пък и не знам в колко от случайте доброто , което си мислиш че правиш не се оказва всъщност добро ....

Когато правя нещо добро, последната ми мисъл е да споделям пред широка аудитория. Ако го правя, правя го, защото това за мен е естествено. Стига ми да знам, че не вредя поне умишлено.
Добро виждам всеки ден, направено от различни хора по различни поводи.
Хората не са и никога не са били нито по- добри, нито по- лоши от вчера.

    Разхождайки бебето си в кварталната градинка, видях човек, който беше паднал на земята. Опитах се да разбера какво му е, но човекът беше неконтактен, със замъглено съзнание и аз веднага извиках Спешна помощ. Посрещнах линейката (човекът вече беше в безсъзнание) и изчаках да го качат...
    Не ми костваше никакви усилия и мисля, че всеки би постъпил като мен...

    Като бях сервитьорка едно време, преди 100 години , 2 мутри се сбиха в кафенето. Единият беше ударен лошо с бокс в лицето, падна от стола по гръб, удари си главата лошо и си глътна езика. Побойникът се изпари веднага. Помогнах да му бъде изваден езикът на пострадалия, поляхме го с вода, за да дойде в съзнание, като междувременно извикахме линейка и полиция...

    В двора на болница виждам как един ром удря с юмрук ромка в лицето, тя пада по гръб, удря си лошо главата и започва да повръща и да се дави в повръщаното. Наоколо имаше поне 20 човека (не роми!!!), които седяха и безмълвно и безучастно наблюдаваха "сценката". Ми...пак се намесих...Какво да правя - такава съм си...Обърнах жената настрани, за да не се задуши. Държах я, докато спре да повръща. После я вдигнах, измих я. Стоях до нея, докато се "даврандиса". Заявих и, че ще повикам лекар и ще се обадя на полицията, но тя ме помоли да не го правя, защото съпругът и щял съвсем да я довърши...Той, между другото, стоеше на отсрещната пейка и спокойно пушеше цигара, докато благоверната му береше душа. Казах му да се разкара и попитах тълпата дали случайно не изпитва неудобство някакво...как може така да стоят и да зяпат просто...Ама явно мен ме помислиха за луда...

Аз пък съм най-добрия. Пратих ЛС на потребител, на когото никой не е пращал ЛС. Така го направих щастлив. Усилията си заслужаваха. 

Ех Пасинет,как е възможно да ни се случат еднакви неща.Не съм казала на никого.Платих си цената за добротата.Получих добър урок.
Вече не вярвам в хората,вярвам само на интуицията си.И съм циник...кофти е.

И една дребна услуга.Вчера почваше да вали.Аз бързах много, с хлапетата се връщахме от разходка.Пресичаме голямо кръстовище и тъкмо пресякохме и се спънах в бордюра.Не паднах ама погледнах и видях на 2 крачки стоеше един дядо и изглеждаше объркан,после разбрах ,че човека е сляп.
До него една баба също си седи.Питах да помогна ли нещо,дядото вика ако може да ме преведете.Цаних бабата за детегледачка на бебето,оставих й количката пък ние с каката преведохме дядото.Чакал доста време и никой не му помогнал,пък станало преди време инцидент и не пресичал сам вече.Тръгна той,връщаме се при бабата и почна един дъжд като из ведро,дадох и моя чадър аз живея на 1 минута от това кръстовище пък тя тръгнала да търси нещо от пазара до нас,щото било по-евтино.От другия край на града Ами как да не й дадеш чадър,жената само по една тънка жилетка отгоре.
Та дали понякога не ни се случва нещо само за да ни помогне да свършим добро?Ако не бях се спънала надали щях да спра и да видя двамата стари хора За мой срам като се спънах и теглих една ругатня с мамка му й тъпите бордюри високи, мътните ги взели

Лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната

о, направила съм добро. е,сигурно и лошо. ?умишлено добро" съм правила веднъж - възползвах се от дребното си влияние да помогна на моя позната, но с изрична уговорка да не ме споменава. и май се получи - 2 г. по-късно тя още е на работа там и то на постоянен договор. явно не съм сбъркала като й помогнах. а и отношенията не ни се промениха след това.

Точно така....На когото съм направила добро,той знае.

мдаа, както се казва : Няма ненаказано добро.
Иначе за себе си не знам. Помагала съм на разни хора- повече или по-малко познати, но не е нещо, с което ще тръгна да се пъча- дребни нещица са били. Живот не съм спасявала или поне не знам за такова нещо  

Колко скромност в тази тема
Колко мъченици.

Аз пък взех, че се изпуснах.
И дори не си платих.

Има една мъдрост, който гласи - Направиш ли добро, забрави го, направят ли ти добро, помни го.

ОНЗИ ДЕН НА ВРЪЩАНЕ ОТ ТРОЯНСКИЯ МАНАСТИР СПАСИХ ЕДНО КОТЕНЦЕ ОТ СИГУРНА СМЪРТ.БЕШЕ НА ПЛАТНОТО И КОЛИТЕ ФУЧАКА КРАЙ НЕГО.МЪЖЪТ МИ НАБИ СПИРАЧКИ И АЗ ИЗСКОЧИХ ОТ КОЛАТА ДА ГО МАХНА ОТ ПЪТЯ.МНОГО СЛАДКО БЕШЕ НЕ Е НЕЩО ГОЛЯМО И ВЕЛИКО АМА ПЪК ПОСЛЕ МИ БЕШЕ ЛЕКО НА ДУШИЧКАТА. А ОТ ХОРАТА...НАПАТИЛА СЪМ СЕ ДОТАТЪЧНО.

Такава опц ия при мен няма.Не съм помогнал на някой ,че чак да му оправя живота!

,,Понякога за да докажеш ,че си човек не ти стига и цял живот!''

Нощес дадох мъдър съвет на Хакиба
как да си доизкусури биографията, ако
иска да получи нова работа. Направих
добро. Но ти, Липстик, пробва да сложиш
прът в колелетата. Вярвам ти вече, че не
си правила добро. Може би не умееш. Не
на всеки се удава да прави това или онова.
Но и кому е нужно! Ние, добрите, изпъкваме
защото вас, лошите, ви има. Благодаря ви!!!

Ми то не аз, а мама и тати, като са ме родили са направили добро на света!

Упс.
Някой май се обърка, че това е Спамо-чат.

На морето спасих едно бебе от удавяне. Извадих го, видях че плаче, връчих го на бащата и си тръгнах.
Правя разни дреболийки, когато мога.
И все още помня хората, които са помагали на мен. Жалко, че може би нокога повече няма да видя някои от тях.

Моля.Пак заповядай!

Не заших шамар на една удивителна простакеса и не повредих колата на един безмозъчен не-гражданин.
Да спасявам животи ми е задължение.