Искам първо да поздравя модератора на този форум!!! Темата е много интересна и тук чета доста неща, различни от другите форуми.
Темата, която пускам е малко по различна, но пак се отнася за бъдещето на нашите деца. Искам да споделя със всички вас нещо коеот прочетох в една книга за отношението и възпитанието на децата. Надявам се, че ще ви хареса......
Откъс от книгата“ В СЯНКАТА НА КРАЛЯ-СЛЪНЦЕ” на Франсоаз Шандернатор
“Няма правила във възпитанието на децата, никога не трябва да бързаме със заключенията, а винаги трябва първо да наблюдаваме нрава и способностите на всяко дете поотделно и след това да действаме според неговата природа. Възпитанието е въпрос на търпение и при него това, което не иде веднага, може да дойде по-късно. Не съществува лош характер, когато умеем да подхващаме добре и навреме невръстното същество. В най-лошия случай други ще пожънат посятото от нас.... Дори и с насаждането на знания не трябва да се бърза. Децата не обичат да бъдат принуждавани и често е гибелно да насилваме ума им в желанието си да правим от тях чудеса преждевременно.
При възпитанието на децата са необходими благост и разумност във всичко. Човек трябва да разговаря с едно седем годишно дете също тъй разумно, както с един двадесет годишен мъж. Не е трудно да помагаме на децата да се подчиняват, като мотивираме всичко, което им отказваме или изискваме от тях, особено ако никога не правим голям въпрос от нещата и не внушаваме ненужни страхове, а предоставяме винаги истината като истина и невярното, като невярно. Никога не бива напразно да обещаваме награди и да заплашваме с наказания.
Винаги трябва да изчерпваме всички възможности на убеждаването и едва тогава да присъстваме към принудата. Ако искаме твърдо да преследваме целта,която сме си поставили, необходимо е да сме много благи в средствата, с които си служим. Затова не бива да забелязваме всички прегрешения на децата. Наивно е да се мисли, че всяка грешка трябва да бъде наказвана, нека помним, че всичко зависи от грешката, от детето което я е извършило и от момента”
Темата, която пускам е малко по различна, но пак се отнася за бъдещето на нашите деца. Искам да споделя със всички вас нещо коеот прочетох в една книга за отношението и възпитанието на децата. Надявам се, че ще ви хареса......
Откъс от книгата“ В СЯНКАТА НА КРАЛЯ-СЛЪНЦЕ” на Франсоаз Шандернатор
“Няма правила във възпитанието на децата, никога не трябва да бързаме със заключенията, а винаги трябва първо да наблюдаваме нрава и способностите на всяко дете поотделно и след това да действаме според неговата природа. Възпитанието е въпрос на търпение и при него това, което не иде веднага, може да дойде по-късно. Не съществува лош характер, когато умеем да подхващаме добре и навреме невръстното същество. В най-лошия случай други ще пожънат посятото от нас.... Дори и с насаждането на знания не трябва да се бърза. Децата не обичат да бъдат принуждавани и често е гибелно да насилваме ума им в желанието си да правим от тях чудеса преждевременно.
При възпитанието на децата са необходими благост и разумност във всичко. Човек трябва да разговаря с едно седем годишно дете също тъй разумно, както с един двадесет годишен мъж. Не е трудно да помагаме на децата да се подчиняват, като мотивираме всичко, което им отказваме или изискваме от тях, особено ако никога не правим голям въпрос от нещата и не внушаваме ненужни страхове, а предоставяме винаги истината като истина и невярното, като невярно. Никога не бива напразно да обещаваме награди и да заплашваме с наказания.
Винаги трябва да изчерпваме всички възможности на убеждаването и едва тогава да присъстваме към принудата. Ако искаме твърдо да преследваме целта,която сме си поставили, необходимо е да сме много благи в средствата, с които си служим. Затова не бива да забелязваме всички прегрешения на децата. Наивно е да се мисли, че всяка грешка трябва да бъде наказвана, нека помним, че всичко зависи от грешката, от детето което я е извършило и от момента”
.Едно съм разбрала,че за възпитанието няма почивни дни.То се прави еждневно,ежеминутно.Знам,че това е най-трудният урок в живота ми и ако не издържа изпита-поправка няма,а двойките се наказват строго и нещата,които съм си определила като важни ,които искам на всяка цена тя да разбере и да научи от мен са следните: 
: