Не си спомням дали е имало такава тема тук, ако е имало - извинявам се. Напоследък често мисля за това и реших да ви попитам. От собствен опит, а и от дългогодишни наблюдения върху връзките на хората около мен, се убедих, че почти винаги единият обича повече. Другият се оставя да бъде обичан. Защо е така - не знам. Като върнах лентата назад, установих, че май-май аз съм била по-обичащата, по-жертвоготовната, по-приспособяващата се, по-търпеливата, по-даващата..... Не съжалявам, разбира се, това ми е носило удовлетворение, а и хората до мен са се чувствали добре и също са ме обичали. Въобще - в това няма нищо лошо и предполагам, че е естествено. Просто се зачудих как ли бих се чувствала в обратната ситуация. Навремето моя близка ми каза "по-важно е не ти колко обичаш мъжа ти, а той теб да те обича повече". Измерването на силата на любовта, която изпитва и дава един човек е трудно нещо, освен ако няма явна и очевидна разлика от тази на другия. Въпросът ми е: как е при вас и смятате ли, че твърдението на моята близка е вярно? Кое е по-важното за вас - да обичате или да ви обичат? Знам, че идеалният вариант е да се обичаме еднакво силно и всеотдайно, но.....възможно ли е изобщо това? Не питам тези с пресни, бурни и все още еуфорични връзки, а тези с улегнали, продължителни партньорства или бракове. Желая на всички много здраве, късмет и любов! 
Аз винаги съм си мислела, че съм по-даващата, по-задълбочената, въобще по 
И след този разговор и аз не знам кое е вярното 
Темата не е оплакване, имам предостатъчно причини да съм щастлива и съм наистина. Беше просто едно 
лекичко така по тиквичката. 
Това именно е същината на темата. За това става въпрос.