Публикувана: 16 юли 2008, 14:16 ч.
Последно мнение: 5 фев. 2010, 17:29 ч.

Променят ли се хората?

10 314
32
1

1
2
3
Всички

16 юли 2008, 14:16 ч.

Мнения: 175

Имаше една такава тема в ДиС, но искам да имаме и тук.
С бившия съпруг сме имали достатъчно хубави и достатъчно лоши моменти. Той може да бъде много добър, както и много лош. Живяхме заедно 7 години, детето ни е на 4. И двамата искахме спокоен живот но не знам защо не се получи. Изискванията му нямаха край. На майка му-също. И той я слушаше.
Разделени сме вече 3 месеца и половина, сега ме убеждава че си е взел поука колко глупав е бил през цялото време, че е осъзнал че е имал всичко и сега го е изгубил, да простя за последен път.
Само да спомена че той е човек който не се отказва лесно по принцип и ще се бори за това което иска до припадък .
Не знам какво очаквам от вас, винаги когато чета такива теми ми се е струвало че отговора е ясен, но ето че сега аз съм от другата страна. Има ли около вас такива мъже, които наистина са се осъзнали и са се променили в името на семейството?Или отново всичко е празни приказки?
Сигурно поста ми е объркан, но се чувствам точно така.Благодаря че ме изчетохте.

# 1 16 юли 2008, 16:19 ч.

Мнения: 103

Да бих казала, че хората се променят. Аз съм много различна с втория си съпруг. Той твърди, че също е различен с мен. Когато се разделяхме с първия и той ми обещаваше всичко, дори беше станал това което исках да е през 10 години от съвместното ни съжителстване. Идва въпроса обаче защо го направи когато се разделихме, а не го направи когато му казвах че нещата вървят на зле. Ако се бях върнала щяхме да поживеем добре известно време, щеше да се стреми да е такъв какъвто искам да е и в един момент нещата пак ще се върнат на старите си места, че и по зле можеше да стане. Аз не съм привърженик на играта иди си / ела си. Щом двама човека са се разделили, значи на единия много му е накипяло. А и сигурно преди да се стигне до крайности си му дала да разбере, че някой неща не ти харесват. Аз на големи приказки и обещания не вярвам, но ти най добре си познаваш човека.

# 2 16 юли 2008, 19:24 ч.

Мнения: 700

И аз не знам какво да ти кажа ... По принцип смятам, че каквото е заложено на човек като характер, не може да се промени. Ако генът му е така заложен, нищо не може да се промени. Ще се насилва да е добър и т.н., но в един момент всичко отново ще изплува. Ти го познаваш най-добре.

# 3 16 юли 2008, 19:26 ч.

Мнения: 604

Сарабиа, имаш вълк на аватара си... Нали за тях /вълците/ казват, че козината си менят, но нрава не... Виж, при хората е по-различно, струва ми се. Човек се променя, но единствено, ако сам го иска. Случвало ми се е подновя отношения с бивши любими, в първия случай човека след време пак запя старата песен на нов глас и окончателно се разделихме, във втория случай обаче мъжа доказа и продължава /пу-пу/ да ми показва всячески, че се е променил, засега съм склонна да му се доверя. Наистина ми се струва, че е осъзнал и премислил много неща след раздялата. Според мен въпроса, който трябва да си зададеш е, ти как се чувстваш по отношение на партньора си, искаш ли да му дадеш шанс, имаш ли усещането, че той е човека за теб.... Има вариант на първо време просто да се срещате и да изкарвате някакво време заедно, поизпитвай го, прецени го... В ситуация си Ти да поставяш условия и да гледаш на теб да ти е добре и спокойно! Успех! Hug

# 4 16 юли 2008, 21:16 ч.

София
Мнения: 6 477

Казват, че характерът на човек се изгражда до 16-татагодина, а после само се вкостява....И има нещо вярно...Ако погледна себе си - имах само едни кратък период, в който бях различна...не знам и аз защо newsm78

За някакви си 3-4 години става дума....и после отново приех обичайния си характер каквото и да ми струва това!
Така че не очаквай чудеса от храброст ако се съберете отново със съпруга ти..но може да се пробва Wink

# 5 17 юли 2008, 01:14 ч.

Мнения: 4 380

Аз смятам, че човек след раздялата се променя. Самият факт на такава го променя. И влиянието на партньора може да е положително или отрицателно. Все пак, двама партньори когато са заедно, си влияят взаимно като скачени съдове. И в зависимост от характерите им и начина на живот, влиянието може да не е много позитивно. В този случай, една раздяла би ги променила към по-добро. Така мисля. Но по-късно събиране ще има обратния ефект предполагам и всичко ще си се върне отново. Това е несъвместимост на енергетично ниво и никъде не можеш да избягаш. newsm78

Като не става, не става. Не винаги двама са родени един за друг. По-добре разделени, но щастливи, отколкото заедно, но нещастни.

# 6 17 юли 2008, 11:39 ч.

Мнения: 175

Цитат на: xenia в чт, 17 юли 2008, 01:14

Благодаря на всички който дадоха мнението си. Моето виждане съвпада напълно с това на Ксения, но бившия не мисли така и ме манипулира по всякакъв начин за да ме върне обратно. Задушавам се от това, снощи се събрахме уж на вечеря а отново почнахме да се караме. Виждам че просто не става, но той е толкова напорист че не знам всичко как ще върви занапред. Приятен ден на всички.

# 7 17 юли 2008, 12:22 ч.

Мнения: 2 723

Aз мислям че хората не се променят.
Но това го мисля след няколко дадени шанса.
Бях пускала една тема за N-тите шансове.
Потърси, там имаше много мнения Peace

# 8 17 юли 2008, 13:54 ч.

Мнения: 175

Цитат на: Green dream в ср, 16 юли 2008, 19:26

Според мен въпроса, който трябва да си зададеш е, ти как се чувстваш по отношение на партньора си, искаш ли да му дадеш шанс, имаш ли усещането, че той е човека за теб.... Има вариант на първо време просто да се срещате и да изкарвате някакво време заедно, поизпитвай го, прецени го... В ситуация си Ти да поставяш условия и да гледаш на теб да ти е добре и спокойно! Успех! Hug

Моето усещане е че всичко свърши, раздялата ни не е първа. Имаше и тогава обещания, които се оказаха без покритие. Не знам доколко той може да се промени, но аз определено нямам сили да пробвам. Дано животът не ме постави в положение да го направя, че сигурно тогава ще изперкам .

# 9 17 юли 2008, 14:18 ч.

Мнения: 236

Мисля, че разбирам за какво говориш, защото и аз минах през подобни моменти след раздялата ни. Когато дълго време не съм го виждала или не е имало поводи за конфликти, просто лошото някак избледняваше и започвах вътрешна борба ... дали направих всичко възможно, дали дадох достатъчно време и възможност нещата да се променят?! Но истината е, че само след една вечеря заедно или едно излизане с детето всичко си се връщаше по старому. А уж и той постоянно твърди, че много е осъзнал, че се е променил...Може и така де е, но всичкото напрежение, всичките натрупани вече между нас негативни емоции си казват своето. Да не говорим за доверието, което и двамата си нямаме, подозрителността, предпазливостта...става прекалено сложно...
Та аз вярвам, че хората се променят. Съдя по себе си. Но тази промяна би могла да помогне само в бъдещи връзки, а не и в старата, която, за да се разпадне веднъж значи е била достатъчно изчерпана.

Така че...Гледай само напред! Назад само за поука Simple Smile

# 10 17 юли 2008, 14:41 ч.

Мнения: 175

Цитат на: Fru-Fru в чт, 17 юли 2008, 14:18

# 11 17 юли 2008, 18:15 ч.

There I was on a July morning
Мнения: 4 584

Цитат на: Fru-Fru в чт, 17 юли 2008, 14:18

И аз така ги усещам нещата, от личен опит, само да допълня, че ние вече не си и обещаваме,че ще се променим Mr. Green

Последна редакция: чт, 17 юли 2008, 18:20 от скубиду

# 12 20 юли 2008, 13:10 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

Всичко и всеки в този свят се променя ... КОгато се запознах с бащата на синът ми, всички които познавах се нахвърлиха върху мен с убеждението, че нямам бъдеще с този човек, че не става за нищо и още хиляди и хиляди и хиляди неща от този сорт.С него заживяхме заедно на вторият ден откакто се познаваме(той беше на 16, аз на 20) и останахме така влюбени един в друг до деня на смъртта му Cry

През тези четири години се променихме и двамата.Превърнахме се от деца в родители, работехме върху характерите и навиците си и въпреки, че сме имали и доста проблеми превърнахме много от лошите си качества в хубави ... Научихме толкова хубави неща един от друг.Преживяхме толкова болки един заради друг и един от друг.Променихме се толкова много, за да можем да останем заедно.Пропътували сме над 30 000 километра, за да останем и да бъдем заедно ...
Всеки заслужава нов шанс ... стига да не ги е(с извинение) пропърдял всички дадени до момента без промяна...Така мисля аз bouquet

# 13 20 юли 2008, 16:26 ч.

Габрово
Мнения: 1 330

Аз също не вярвам, че хората се променят току така, а и в каквото и положение да изпадна никога не бих обещала да се променя, защото знам, че не мога и искам да живея с човек, който ме приема заедно с всичките ми недостатъци, а ако такава не му харесвам значи не сме един за друг. Тактиката е просто да успееш да предразположиш другият да покаже най-доброто от себе си, което не е лесно, но вярвам, че е възможно.
И все пак след всяка една раздяла ставаме малко по-добри, което както някой по-горе каза ще е в плюс за следващите ни връзки.

# 14 22 юли 2008, 12:53 ч.

Напълно подкрепям мнението на Fru-Fru. Хората не се променят. Дори много да искат не могат да се променят. В същнастта си са едни и същи. Могат да се прикриват известно време(за да постигнат дадена цел), но после истината лъсва в целият й блясък.
С друга жена може да се държи по малко по-различен начин, но към бившата си няма да се промени към добро, а може да стане по-арогантен и агресивен.

# 15 22 юли 2008, 16:03 ч.

Мнения: 175

Благодаря ви момичета за отговорите, четох една тема в ДиС за кръстопътя в живота, този през който минаваме всички. Това което ми хареса най-много е че човек трябва да слуша интуицията си, вътрешния си глас за да се чувства щастлив от взетите решения. Реалноста обаче е друго нещо и всеки решава може ли да си позволи да се довери само на интуицията си.

Да се надяваме да има повече добри същества около нас, като в онази песен... Hug

# 16 23 юли 2008, 13:25 ч.

Мнения: X

Моят бивш не се е променил, същия безотговорник си е. За себе си - нещо не мога да кажа, объркана съм в момента. Мисля, че се промених, детето, самотното родителство, а сега и поредното изпитание- да, промених се. Но в резултат от поетите отговорности и промените в обстоятелствата, някак самия живот те променя, изисква от теб да се промениш към по-добро, инак няма да оцелееш. Ако неговият живот не изисква от него, той няма да се промени. Незнам дали ме разбирате. Като цяло детето ме промени. Проясни ми се визията - важно-маловажно. Но около мен много хора не се променят, седят си на едното си ниво и то ги удовлетворява, не искат да положат усилия да станат други, щото то не става от само себе си, необходими са постоянни усилия на волята.

# 17 29 юли 2008, 09:09 ч.

Мнения: 197

Мисля,че основните черти на характера не се променят, могат да се подтиснат или усилят в определени етапи, но си остават (един вид скелет, костна система). Обаче начинът на живот може да промени начинът на мислене, а от там и отношението към света, отчасти поведението и т .н , много е сложно (това го оприличавам, като мускулите). Може би това е смисълът на поговорката "Вълкъткозината си мени, но нравът си не". Но всъщност възможно е да има и хора , за които да няма невъзможни неща..........................

# 18 4 авг. 2008, 13:27 ч.

Мнения: 206

Според мен хората се променят само когато истински го желаят. Хората които се променят дори не го съзнават , те просто правят нещата така , както са угодни на партньора им и с времето промяната е налице. За това обаче е нужно постоянство и време. Ако желаеш този мъж си дай време и го наблюдавай. Някои се променят , другите си остават същите "гов.а" .

# 19 24 юни 2009, 00:15 ч.

jivotut e kratuk hora imate deca mislete za tqh ne za sebe si i se staraite da namirate polojitelnite si 4erti koito da zali4avat lo6ite obi4aite se nikoi ne e idealen !!!

# 20 24 юни 2009, 01:38 ч.

Мнения: 64

всичко се променя, хората също но дали ние успяваме да се напаснеме на новата ситуация !!!

# 21 27 юни 2009, 15:10 ч.

Мнения: 6 442

Цитат на: vanina ivanova в ср, 24 юни 2009, 00:15

jivotut e kratuk hora imate deca mislete za tqh ne za sebe si i se staraite da namirate polojitelnite si 4erti koito da zali4avat lo6ite obi4aite se nikoi ne e idealen !!!

Ох,дано не прозвуча грубо,но ми е писнало от подобно мнения.
На мнение съм,че ако аз съм добре и детето ми ще е добре.Ако аз съм зле,изнервена и то ще се чувства по същия начин.
Как една майка би била достатъчно пълноценна,като е подтискана,караща се.Същото се отнася и за бащата.

Ако погледна от моята камбанария в момента детето ми се чувства много по-добре,отколкото когато бяхме заедно.
По-спокоен е и извлича най-доброто от двамата си родители.Когато бяхме заедно баща му не му обръщаше достатъчно внимание,но сега е
много по-различно.Опитва се да общува с него(преди този момент го нямаше,целувка за "Лека нощ" беше почти достатъчна),играят заедно.

И точно защото животът е кратък,реших че това решение е по-добро за всички.В този,краткият живот трябва не да се примиряваме с нещата,които не ни харесват,а да ги променяме.

# 22 27 юни 2009, 16:46 ч.

Мнения: 1 507

Правилно, Пате, и аз съм на същото мнение.
Искам да науча дъщеря си да обича себе си, а най-добрият начин за това е личният пример.

# 23 29 ян. 2010, 11:19 ч.

Живота прави от добрите лоши,а от лошите добри! Ще защитя това си мнение с малко факти ...
Когато си прекалено добър с някой обикновенно ти се качва на главата и те прави нещастен оттам се променяш и подтискаш добротата си в омраза! Лошите хора си мразят по принцип и това често се бърка с това, че са страдали някога ... Оттам хората им съчувстват и ги правят по-добри. Примирете се с мисълта,че добрите винаги страдат! Няма човек в този форум, който може да ме убеди, че човек не се променя ... Ситуацията променя абсолютно всеки.

# 24 29 ян. 2010, 11:47 ч.

Мнения: 187

Цитат на: Костадин в пт, 29 яну 2010, 11:19

Когато си прекалено добър с някой обикновенно ти се качва на главата и те прави нещастен

Ако си прекалено добър с някой и той ти се качва на главата, значи не си добър със себе си. Wink

Това го разбрах покрай моя на път да стане бивш съпруг, за което разбира се съм му много благодарна. Hug

# 25 29 ян. 2010, 12:12 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: Костадин в пт, 29 яну 2010, 11:19

Няма човек в този форум, който може да ме убеди, че човек не се променя ... Ситуацията променя абсолютно всеки.

Естествено, че се променяме..
Особено при по-стерсови или екстремни обстоятелства..
Къде видя някой да твърди обратното??

А относно добротата - тънка е границата между нея и овчедушието.. Sunglasses

# 26 29 ян. 2010, 16:25 ч.

Мнения: 2 660

Звучиш ми балансирано. 7 години са дълго време, за да си сбъркала генерално в човека. Има такива критични периоди във всеки брак, наистина във всеки! Ще минете и през това и ще бъдете по-силни. Не се отказвай. С който и да бъдеш, все ще трябва да търпиш нещо в него, което не ти харесва. Я претенциите му, я мързела, я безотговорността.
Седни с някой, който харесва мъжа ти и си поговорете заедно за добрите му страни. Дали ще е за това, че можеш да разчиташ на него, дали че е мил с теб, дали че е добър баща, съвестен и т.н. Просто си спомнете защо се обичате.
Всичко ще е ок Grinning

# 27 29 ян. 2010, 16:40 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Оооо променят се и още как Peace

.Страхьт да загубиш най/близкият ти 4овек прави 4удеса Wink

.
Седем години са доста,поговорете,кажете си кой от какво има нужда,на кой какво му е липсвало през тези години.Опитайте,ако не се полу4и Thinking

,ще знаете ,4е сте опитали поне да си запазите семейството.

# 28 29 ян. 2010, 19:12 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: Костадин в пт, 29 яну 2010, 11:19

Няма човек в този форум, който може да ме убеди, че човек не се променя ... Ситуацията променя абсолютно всеки.

Като цяло характера не може да се промени - отново ще защитя тази теза. И най-грешнатаедия при жените е желанието да променят мъжете! Няма да стане...На вас приятно ли ви е някой да ви променя? newsm78

Друг е въпросът с компромисите, които се правят в името на връзка/семейство. И до колко единия ги прави повече от другия и прага на търпимост къде му свършва...Щото докато се тресат големите емоции е лесно да се "променяме" в името на другия да му е добре...ама после лъсват истинските характери. А онези обещания за промяна - за мен това е обещание понеже и двамата се страхуват да променят стереотипите си и пробват до къде ще се изтърпят....обикновено не се получава....А колкото до поста на bloodywhite - мила, на 16 години още си в пубертета и характера са оформя така че може да се промени...но като станеш на 30 и отгоре и някой се опитва да те промени...no way....

# 29 1 фев. 2010, 09:09 ч.

Според мен човек се променя, ако има достатъчно силна мотивация за това.
Мой познат, който беше върл пушач и изобщо не се съобразяваше с никой, пушеше навсякъде, отказа цигарите от раз, когато му откриха заболяване. Сега дори е горд от себе си.
Ако някой наистина цени човека до себе си и осъзнае, че с поведението си го наранява, би се променил веднага.
Според мен егоизмът е достатъчно силен и не позволява дори елементарно уважение.

# 30 4 фев. 2010, 10:22 ч.

Бургас
Мнения: 4 070

категорично НЕ, характерът и гените няма как да се променят, единствено може със силна воля и мотивация да се тушират някои страни, т.е. да играеш някаква роля, защото знаеш, че е в твой интерес да не загубиш любим човек и т.н., но няма гаранция, че това ще продължи вечно, може след време при някакъв повод лошите страни пак да се проявят, твърдя го от личен опит и наблюдения