и яд, и разочарование .
Бяхме днес да и бият Манту, защото от септември е ученичка, та ще използвам днешната случка за описание на това, което ме тревожи.Трябваше да го правим, това прословуто Манту,още преди 1 седмица, но тя беше супер притеснена и изплашена и аз и разреших да го отложим за тази седмица(при нас го правят само в понеделник), хиляда пъти и обясних, защо се налага, каква е процедурата, че дефакто въобще не боли, как няма нищо страшно, но дори и да се страхува, това е нормално и че може да се изправи срещу страха си и да го победи........
Така че днес, уж подготвени, отиваме в кабинета и наша Димана, какви ги сътвори.
Лекарката й казва дай си реката, при което тя почва да реве, като съдран барабан и си я скрива зад гърба и категорично отказва да я покаже или да чуе какво и се говори, с две думи лиготия и инат от всякъде. След половинчасов престой в кабинета и без никакъв напредък, се появи още едно момченце за ,манту и аз излязох с Димана, да се опитам да я успокоя и да прикоткам (вярвайте ми, вече бях почти готова да и зашия два шамара).Момчето приключи след има-няма 2-3 минути и весело заприкапка навън, без следа от рев и притеснение, както очаквах да се случи и принас, е поне се надявах, но не би...
Успокоената, уж, Димана, с влизането в кабинета, пак нададе вой и накрая след още известно време уговорки и кратка борба, между мен, две сестри, лекарката и Димана, заветната ваксина, беше поставена, идиотчето се усмихна лъчезарно и заяви "А, ама то въобще, не боли"
Излишно е да казвам, че сега благодарение на разиграването е в немилост от моя страна, не го прави за първи път, предполагам не и за последен. Истината е, че съм доста затруднена в тази ситуация, защото аз никога не съм проявявала, подобен тип лигавщини и безхарактерност. Никога не съм симпатизирала лиглите, които опищяват света, за една раничка или нещо подобно, надявам се схващате за какво говоря и сега, когато виждам тези качевства в собстбвената си дъщеря, съм леко изплашена, защото не съм много сигурна дали реагирам правилно. Оф, ем съм сигурна, ем не съм
Под немилост, нямам предвид, че е наказана в ъгъла, да стой на колене върху бобени зърна. Казах й, че съм разочарована и обидена, че не се е доверила, на това, което съм и казала, самата тя потвърди, че не съм я излъгала, казах и че никога не съм харесвала лиглите и хората, които отказвад да прояват смеслост и да се преборят със страха си.........и още много неща си казахме. Това от приказките ни, иначе днес детски няма да погледне, също и да играе с братовчесите няма да излиза, та такива мити работи, изплаках си тревогите.
Дано някой е разбрал нещо от цялата, тази тирада