Публикувана: 20 юни 2005, 13:37 ч.
Последно мнение: 23 юни 2005, 16:55 ч.

За страха, доверието и ей такива работи....

2 314
24
1

# 15 21 юни 2005, 10:55 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: very_nice в вт, 21 юни 2005, 10:26

Просто се опитай да обръщаш по-малко внимание на тези неща, като се надяваш че сама ще превъзмогне страха, може би трябва друг човек да поговори с нея, някой на когото има доверие. Не знам, аз за сега нямам такъв проблем, дано да успея да й вдъхна някаква увереност в собствените си сили и да може да приема суровия живот.

Винаги съм я толерирала, защото е почувствителна, въпреки че доста процедури е изтърпяла без драми и третата сливица и беше махната преди 3 години и тя се държа геройски. Аз се ядосах толкова, защото все повече си давам сметка, че сцената беше разиграна изцяло и само заради мен, защото отложих с един понеделник, виждайки, че я е страх и тя реши, че по този начин може да ме манипулира до безкрай и ето сега, като ревне, ще си го отлагаме до другата година.
Ако беше типично поведение, по не бих се ядосала, но това си беше доста целенасочен опит за налагане, тя е доста голяма, пада си и хитруша Confused

, така че в случая, виждайки, че аз се съобразявам със страховете й, се опита да ме изманипулира. Имало е и други случай, на такива опити.
А всъщност, хич не е от най-скромните и страхливи девойки, вечно виси по катерушки и дървета, скача пада жули се, става и пак се катери. Преди 2 месеца , като и лепихме главата в Пирогов, само ми стискаше ръката, но изтърпя без да гъкне всички упойки, промивания и др. процедури, така че трудно ще ме убеди във внезапно появил се панически страх Thinking

# 16 21 юни 2005, 11:12 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: Лекси в вт, 21 юни 2005, 09:44

Цитат на: Иви в пн, 20 юни 2005, 18:41

И малко в страни от темата-напоследък реве за всяко нещо и това ме изкарва от релси.Период ли е или?!

Напоследък и Цвети много лесно се разплаква за дреболии.

Момчил и той реве за щяло и нещяло, като го гледам, имам чувството, че все повече и повече осъзнава света, което отключва нови емоции, той си е и леко страхлив и това провокира и нови страхове и всичко това го натоварва допълнително и си го изкарва във рев.
А допълнително, го има и реването за всяко нещо и мен ме изкарва извън релси, реве защото не разбира какво му обясняваш, реве защото това, което му обясняваш, не му изнася, реве защото детското, което иска да гледа почва след половин час , а той иска сега #Crazy

# 17 21 юни 2005, 11:44 ч.

Мнения: 2 332

Не знам, според мен не е добре да я наказваш - насила хубост не става, все едно и казваш: аз те наказвам защото ми нямаш доверие. Е, как ще проработи това? Тя не се е дърпала, защото е искала да те изложи или нещо такова - а защото я е било страх, това е толкова естествена реакция. Трябва да говориш спокойно с нея, да проявиш разбиране към страха и, за да разбере тя че в твое лице има съюзник. Всички сме попадали и ще попадаме в подобни ситуации - най-важното е да запазим спокойствие и да мислим трезво, дори и околните да ни гледат с неодобрение, ВЕРВАЙТЕ МИ Wink

# 18 21 юни 2005, 12:17 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: Роси74 в вт, 21 юни 2005, 11:44

Трябва да говориш спокойно с нея, да проявиш разбиране към страха и, за да разбере тя че в твое лице има съюзник. Всички сме попадали и ще попадаме в подобни ситуации - най-важното е да запазим спокойствие и да мислим трезво, дори и околните да ни гледат с неодобрение, ВЕРВАЙТЕ МИ Wink

Теоритично си права, но преди малко проведох с нея следния разговор:
-Ти какво си мислеше, че ако поревеш достатъчно дълго, щяхме да си тръгнем и няма да сложим упойката.
Отсреща последва, ухиления отговор:
- Ми да.
А още по-горе бях писала, за колко сериозни разговори проведохме, от друга страна наказанието й, не е защото ме е изложила пред други хора или нещо подобно, въпреки че смятам, че вече е достатъчно голяма и трябва да свиква да се съобразява, с околните, не бипхя няказала за подобно нещо. Наказанието беше, заради явния й опит да ме манипулира, тя редовно прилага разни номера на околните, за да постигне своето, познавам си стоката Wink

# 19 21 юни 2005, 12:21 ч.

Мнения: 2 332

Всички деца (и не само деца) манипулират - и не можем да го избегнем по никакъв начин. Може би дори донякъде това умение е полезно. Така че... живейте си живота, защото е обидно къс! Simple Smile

# 20 21 юни 2005, 12:38 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Може би наистина не е трябвало да отлагаш ваксината. И моята е сега за първи клас и тя беше на манту. Просто й казах, че й предстои ваксина и трябва да я заведа. Не сме се обяснявали много нашироко. Само чисто технически й обясних нещата, казах й кой ден ще я водя и това беше. Дадох й няколко дена време да свикне с мисълта. Нямаше драма. Но при мен драмите не вървят просто. И да беше опитала аз трудно бих отстъпила и тя го знае. И брат й също го знае. Отначало мислех да пиша, че моите по стечение на обстоятелствата много са висяли по болници и нямат страх от никакви лекари, но кой не се притеснява от хората в бели престилки? И се сетих за моя племенник. Той е безумно ревлив и лигав. Едно взимане на кръв при тях е грандиозно организирано мероприятие и то винаги на ръба на провала. Вдигат цялата болница във въздуха. И то в почти буквалния смисъл. Сега зъбите му са развалени. Много са зле. Опитаха се да го заведат на лекар. Такива циркове е правил, че са го изгонили от болницата и са ги помолили повече да не го водят. Три пъти са опитвали и така и не успяха. Накрая аз го заведох. Е, оправихме се без истерии. Е как никой, освен мен не може да го заведе? Явно детето усеща при кой какво може и кога може или не може.

# 21 21 юни 2005, 12:50 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: dara в вт, 21 юни 2005, 12:38

Явно детето усеща при кой какво може и кога може или не може.

и аз това казвам. Не опират нещата само до страха.

# 22 21 юни 2005, 13:03 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: dara в вт, 21 юни 2005, 12:38

Може би наистина не е трябвало да отлагаш ваксината.

Аз също отчитам, това като основната си грешка, определено го направих и чисто експериментално, да видя как ще реагира при такава уговорка т.е. дали мога да разчитам на нея, още повече, че когато отложихме, тя недаваше признаци, че приема толкова драматично инжекцията. Винаги съм била строга и с изисквания към тях, основно аз се занимавам и ги гледам, така че определено си държа на реда, може би надцених Димана, или пък тя ме подцени:thinking:.
Уговорката беше следната, тя ме попита "Може ли, да не ходим днес" и аз и казах "Може, ако обещаеш, че другия понеделник, ще отидем", тя обеща и вече знаете как се развиха събитията.