Здравейте момичета, онзи ден насреща ми изкочи и започна да ме лае едно куче , при което аз цялата изтръпнах и така се уплаших че краката ми се подкосиха и почувствах болка в корема.Дали по този начин , в такива стресови ситуации вредим на плода.Защото в такива моменти, няма как да контролираме уплахата и стреса си.
- Публикувана: 9 юли 2008, 11:58 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2008, 18:45 ч.
Стресови ситуации в 1-те месеци на бременността
. Мен ме ухапа куче в 4 -ти месец и много се изплаших. Родих живо и здраво момиченце, е доста голяма кривотийка е, ама не вярвам да е от кучето 
Аз си мисля, че стреса в последните месеци може да се отрази.Тоест да предизвика раждане. Самата аз съм родена в 7ми месец заради стрес при майка ми. За ранните месеци не съм убедена че е опасен, но не е приятно във всеки случай. Самата аз вече няколко пъти имах сериозни случки.
Я не се натоварвай допълнително! Няма страшно, случва се. Голяма работа. Пък и какво толкова им се стряскате на тези кучета - ти тежиш поне два пъти повече от него и ако го ритнеш ще му се стъжни. Кучетата лаят тези, които ги е страх от тях. Не разбирам от къде е този ужас от кучета.
Ако уплахата предизвика контракции.. Но ако е така значи дори и стрес в работата може да предизвика болки?
Може, да. Аз от шестия месец бях почти с непрекъснати леки контракции точно поради стресови ситуации.
Стресът вреди на всички, но от друга страна ни прави по -устойчиви. Не се притеснявай нищо му няма на бебето, по скоро тебе от уплаха те е свил корема.
Аз също имах някои неприятни стресови преживявания по време на бременността, но не мисля че се е отразило на детето ми.
Ако може избягвай такива ситуации, но ако все пак ти се случи просто си погали корема и говори равномерно и спокойно, бебчо ще те чуе и ще знае че всичко е наред.
Аз също имах някои неприятни стресови преживявания по време на бременността, но не мисля че се е отразило на детето ми.
Ако може избягвай такива ситуации, но ако все пак ти се случи просто си погали корема и говори равномерно и спокойно, бебчо ще те чуе и ще знае че всичко е наред.
По-скоро бебето интуитивно е почувствало страха ти, затова те е заболял корема. Иначе дребосъчко е добре защитен в коремчето на мама, така че споко, сигурно се е скрило в някое ъгълче и се е страхувало самичко 
Погали коремчето, успокой се и всичко ще е наред 
Погали коремчето, успокой се и всичко ще е наред добре казано
........ Пък и какво толкова им се стряскате на тези кучета - ти тежиш поне два пъти повече от него и ако го ритнеш ще му се стъжни. Кучетата лаят тези, които ги е страх от тях. Не разбирам от къде е този ужас от кучета.
И аз това се чудех преди да ме ухапе и мен. Аз във къщи не помня да сме нямали куче. Винаги си гледаме по едно. Бях ги събрала по едно време 2. И винаги съм се чудела. Обаче вече разбирам какво значи да те ухапе куче. Много е неприятно. И точно за това ме ухапа, защото бях много смела и изобщо и през ум не ми мина че може да ме ухапе
. Обаче се случи. А това с ритането, зависи какво е кучето. Ако е някаква въшка, дето може да я ползваш за изтривалка, да, няма проблем, обаче едно средно голямо куче (не говоря за нюфаундленд примерно), ако реши че нещо не си му угоден, не искам да ти обяснявам колко са жилави тези животни и колко опасни стават, предполагам гледаш поне 1 куче и знае за какво ти говоря 
Сорри за офф-а
Няма как да не възникват стресови ситуации, докато жената е бременна. За съжаление, те оказват влияние върхе бебето, върху неговия бъдещ характер, ако щете, обуславят поведението му, а и чисто физически. Не мога да бъда изчерпателна в отговора си. Чела съм много материали, свързани с начина на живот на бременната жина и връзката на това с бебето и неговото развитие в утроата на майката и след като се роди. Доколкото психиката и емоциите обуславят физическото състояние на човека, дотолкова стресът на майката може да повлияе на плода.
В ранните месеци от бременността - имам предвид до 3-я месец - такива ситуации могат да предизвикат аборт. Ето защо един от постоянните съвети към бременните жени е да бъдат спокойни и да не се вълнуват много.
В конкретния случай с кучето - щом си добре, а и бебето е добре, не се притеснявай излишно и не си пълни главата с такива мисли.
В ранните месеци от бременността - имам предвид до 3-я месец - такива ситуации могат да предизвикат аборт. Ето защо един от постоянните съвети към бременните жени е да бъдат спокойни и да не се вълнуват много.
В конкретния случай с кучето - щом си добре, а и бебето е добре, не се притеснявай излишно и не си пълни главата с такива мисли.
Аз си сменях работата,точно преди да забременея.Не знаех,че съм бременна. Смятай, че първите три месеца са ми били стресови. Знаеш ,че смяна на работно място е голям стрес,тепърва трябва да свикваш с всичко ново,колеги,естество на работа и т.н. подробности.Преживях го,а и колегите ми помогнаха да се чуствам по-добре и да свиквам.
Но знам,че при постоянен стрес през бременността ,бебето е нервно после.Колкото е възможно трябва да се избягва стреса.
Но знам,че при постоянен стрес през бременността ,бебето е нервно после.Колкото е възможно трябва да се избягва стреса.
в 6тия месец едно куче ми се качи на корема да ме души, много се уплаших 
Няма как да не възникват стресови ситуации, докато жената е бременна. За съжаление, те оказват влияние върхе бебето, върху неговия бъдещ характер, ако щете, обуславят поведението му, а и чисто физически. Не мога да бъда изчерпателна в отговора си. Чела съм много материали, свързани с начина на живот на бременната жина и връзката на това с бебето и неговото развитие в утроата на майката и след като се роди. Доколкото психиката и емоциите обуславят физическото състояние на човека, дотолкова стресът на майката може да повлияе на плода.
.
.
Съгласна съм с теб....преди време говорих, водих детенце на Хомеопат. Разговора почна от там- каква бременност съм карала, как съм се чувствала, какви са били емоциите, желано ли е дтето и т.н.....Обясни ми че детето попива много от чувствата на майката и това после се отразява на характера, поведението...дори и заболяванията му.
От друга страна, няма как да се предпазим от стресовите ситуации.....Като бях съвсем в началото на бременноста , докато шофирах, на няколко пъти тъка изневеделица ме "засичаха", че после 10 мин. не можех да се съвзема. Мислих за алтерантива- да спра да шофирам и да се возя с гр. танспорт.....ама то и това не е алтернатива: да те друса маршрутка или да се бутат в теб кашлящи гадни цигани.....
Е, продължих да си шофирам, като се моля да не попадна отново на "самоубийци" на пътя.
За съжаление няма как да избегнем стреса.
Мен ме притесняват стресовите ситуации, трудно забременях и първите месеци не смеех да се зарадвам... Каквото можах да си спестя като стрес, си го спестих - спрях да работя, избягвах контакти с определени хора, не шофирах, не се натоварвах, но естествено гаранция за нищо няма..
Единствено мога да те посъветвам при дискомфорт от какъвто и да е вид да търсиш начини да се успокоиш, релаксираш, разсееш...
На няколко пъти ми се случваше да ме стегне корема - пускам всичко и лягам, разглеждам някое бебешко списание, чета интересна книжка, веселяшко филмче.. такива работи.
Единствено мога да те посъветвам при дискомфорт от какъвто и да е вид да търсиш начини да се успокоиш, релаксираш, разсееш...
На няколко пъти ми се случваше да ме стегне корема - пускам всичко и лягам, разглеждам някое бебешко списание, чета интересна книжка, веселяшко филмче.. такива работи.
Бях в 4м ,когато съседската домашна котка влезе през нощта в къщи . Аз ставах често да ходя до тоалета и познайте какво изпитах като видях едно черно кълбо да бяга през хола ми , а живеех на 3ет.!!! 
Толкова крещах, че мъжа ми в ужас от моите писъци, скача от сън и грабва чехъла и крещи и той: "Кой бе , кой? Къде бе? Ей сега ще го убия!!!!"
Сега се смея ,но тогава...
Дъщеря ми е жива и здрава, слава Богу и няма никакви белези от стреса, който изпитах.
Мисля, че Тарталета и dorait имат право - в напреднала бременност може би влияе повече
.
Толкова крещах, че мъжа ми в ужас от моите писъци, скача от сън и грабва чехъла и крещи и той: "Кой бе , кой? Къде бе? Ей сега ще го убия!!!!"
Сега се смея ,но тогава...
Дъщеря ми е жива и здрава, слава Богу и няма никакви белези от стреса, който изпитах.
Мисля, че Тарталета и dorait имат право - в напреднала бременност може би влияе повече
.