Съвет за адаптация в дет.ясла

  • 2 479
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 428
Здравейте!Имаме проблем са дъщеричката ми (след месец става на 3г)!От месец и половина ходи на ясла,(понеже е с алергия бронхиална астма)но много ме притеснява ,това че не иска да общува с децата,не иска да ходи на ясла,реве и се тръшка!Мисля ,че нещо ние сме объркали,може би не и обясняваме точно ,може и подхода ни да е неправилен,може би не иска да го приеме,много са "можебитата"....
Когато не съм на работа съм я наблюдавала ,че не играе ,седи на пейката и си гушка куклата ,с която е отишла сутринта и си поплаква.Това не е типично за нея,тя е будно и игриво дете!Много ме притеснява и натъжава тази гледка!
Тази сутрин беше най -кошмарното ни ходене в яслата!Едвам я издърпаха лелките,за да я вкарат в стаята,не се отделя от мен!Крещи ,реве и се тръшка, и ме пита-"защо ме водите тук?"
Дали нямаме нужда от детски психолог?
Моля ви посъветвайте ме нещо,защото общуването е много важно!Искам да го преодолееме това! Hug

Последна редакция: пн, 07 юли 2008, 12:41 от ninna

# 1
  • Мнения: 374
Здравей, ninna!
Аз също имах подобен проблем с дъщеря ми. На 3г. е и от 1 седмица е в 1-ва група в същата детска градина. В началото плачеше много, беше станала по-нервна и раздразнителна, а по принцип е доста по-спокойна  в сравнение с другите деца. След тръшкането и влизането насила минахме през период на леко хленчене сутрин. Следобед ходех да я вземам първа. Всеки ден си носеше играчка, но освен нея вземаше раницата си, кърпички, шал и шапка през зимата - с всичко това цял ден в ръце и когато изтървяла нещо, започвала да пищи. Не разказваше абсолютно нищо за градината. И така почти цяла учебна година! Преди около месец беше болна и двете й баби идваха да я гледат вкъщи и тя твърдо заяви, че не ги иска, а иска да ходи вече на градина! Някакво чудо се беше случило с детето ми. И аз, и възпитателките сме на едно мнение - че дъщеря ми е едно от най-трудно адаптиращите се деца, но и тя успя и вече й харесва.
Смятам, че на някои деца им трябва повече време, отколкото на други. Старая се, когато я взема от градинка, да й отделям повече време, а всичко друго остава на заден план. В началото плачех повече от нея, но с течение на времето осъзнах, че когато ме вижда спокойна, по-спокойна ще е и тя.
Надявам се да съм те успокоила поне малко.

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
 PeaceИ моята беше от ревящите в началото. Свикна трудно, а сега не мога да я прибера пък  Rolling Eyes все съм отивала рано и съм прекъсвала игрите. Mr. Green Според мен обаче голямо значение за лесната адаптация оказва и персонала на градината.

# 3
  • Мнения: 252
и моята голяма дъщеря плака доста докато свикна с яслата, но полсе не искаше да си тръгва. при нас много помогна директорката, която се занимаваше с "трудните" деца и помагаше да се адаптират по-лесно. освен това ходехме на ясла с едно съседско момиченце, и когато бяха 2те се чувстваха по-сигурни (те са заедно от бебета и много се разбират в игрите).сега предстои да се борим и с малката дъщеря и нейното "прохождане" в ясла,дано този път е по-лесно.

# 4
  • Мнения: 58
Моите деца също много плачеха и се тръшкаха. Колко съм плакала и аз. Те вътре, аз отвън. Какво ли не пробвахме. Мисля, че доста си помогнах, когато прочетох (всъщност още не съм я прочела до край Embarassed Embarassed) книгата Как да общуваме с детето. И какво по-точно. Избери време когато и двете сте спокойни, примерно събота или неделя, вметни няколко думи за градината, поразпитай я защо не и харесва и накрая най-спокойно й обясни ТИ как се чувстваш. Аз на моите им казах, 4е много ми е мъчно като ги чувам да плачат, че отивам тъжна на работа и дори ми се плаче, когато и те плачат. А те нали не искат мама да е тъжна и да плаче. Естествено не се получи от първия път. Доста си говорихме на тази тема.
Наистина има ефект, когато обясниш на децата как се чувства мама.
Пробвай. И имай в предвид че децата се адаптират различно, някои много, много трудно. Нужно е търпение и разговори, но когато те са спокойни. Ако плаче истерично и се тръшка, въобще не те чува.
Успех

# 5
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051
Ти самата едва ли можеш да помогнеш много. Повечето заслуги са на персонала- как действат, когато детето влезе в групата; как го утешават, когато продължава да плаче; какво и с какъв тон му говорят...
При адаптацията на моята дъщеря се обаждах поне 2 пъти до обяд на сестрите в групата, исках информация доколко е спокойно детето. Когато я прибирах обсъждахме как е минал денят, давах своите съвети как да подхождат към детето ми. Поплака си известно време, много ясно, но като цяло после започна да ходи с желание.
Не е ходила на ясли от март. На есен тръгва на градина. Притеснявам се там как ще се адаптира  Confused

# 6
  • Мнения: 2 807

ninna, аз лично бих спряла детенце за известно време, седмица поне...
Явно има нещо, което я притеснява там - някое по-агресивно дете, персонала ли?!  Thinking
Да се опиташ да поговориш с нея така, че да успееш да я предразположиш да сподели впечатленията си...

По думите, нейните и твоите, разбирам, че за нея е един вид наказание престоят й там... нещо, което не трябва да бъде така...

Идеята ти за психолог е добра, в никакъв случай няма да навреди...

Надявам се скоро детенце да спре да се тормози и с желание да отива на детска градина  Hug

kinda, тази ли е книгата?

# 7
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051

ninna, аз лично бих спряла детенце за известно време, седмица поне...


О, ако плановете са детето да посещава ясла постоянно, това е много грешна тактика според мен  Peace

# 8
  • Мнения: 46 437
Месец и половина ми се вижда много  Tired

Това е най-ужасния ми спомен, промени ме много, отврати ме от всякаква храна, ако детето ми плачеше, щях да го спра, защото знам какво е (мен не ме спряха и винаги ще си остане отрицателното ми отношение към подобни заведения, въпреки, че майка ми и сестра й са детски учителки).

# 9
  • Мнения: 2 807

ninna, аз лично бих спряла детенце за известно време, седмица поне...


О, ако плановете са детето да посещава ясла постоянно, това е много грешна тактика според мен  Peace

Тарталета, все още нямам опит с моите деца, само с такива на приятелки,, но не зависи ли адаптацията и от характера и нагласата на детето?
И когато то се чувства като "наказано" и е принудено да ходи, не е ли добре малко да си "почине" от обстановката там?

Питам, защото ми е интересно какво е грешното в тази тактика...
Нищо лично, повярвай ми, просто и на мен ми предстоят адаптации от този род и искам да съм максимално подготвена (дано не се налага, де) Hug

# 10
  • Мнения: 478
Здравейте мили мами
Аз нямам опит с детската градина, но бях свидетел как се отрази на моята племенница, но я обичам като своя дъщеря.
Историята е следната. Тя ходеше на ясла без никакъв проблем с желание и т.н. Дойде време да тръгва на ДГ, но тя беше на друго място (само там я приеха). Дори не искам да си спомням какво се случи. Тя се промени ревеше неистово при оставянето, когато я взимахме беше в шок (мълчеше и се тресеше, погледа й ... ох няма да го забравя все едно казваше спрете да ме тормозите), през нощта ставаше с писъци и крещете мамо моля те не ме оставай  Cry като си спомня и ми текват сълзите. Майка ми беше забелязала, че когато я прибира тя стои свита на кълбо в един ъгъл гушнала любимата кукла и никакъв контакт с другите деца (а беше толкова общителна) Всеки ден я разпитвахме как е минало, какво става, но никаква информация не можахме да изкопчим. Започнахме да се караме с учителките, че детето психически не е добре и те са виновни за това.
Оказа се, че учителката, която се занимава с тази група е в отпуск за месец и половина и я заместват. Жената се върна на работа и можете ли да повярвате още на същия ден моята племенница излиза от ДГ с усмивка и казва днес получих шестица  Simple Smile и така ден след ден тя си върна предишното аз, стана отново общителна, ходи с голямо желание и има доста приятелчета. Оставям извода на вас

# 11
  • Мнения: 3 929
Всяко дете е различно и се нуждае от различен период за адаптация. Моят син много трудно свикна с яслата, ако изобщо може да се каже, че е свикнал. Ходи от септември миналата година, но честите боледувания допълнително утежниха адаптирането му. Тъкмо свикне и се разболее и хайде - пак наново - ревове...какъв ужас преживях.
Когато поспря да боледува и оставаше повече време на ясла, започна да свиква. Опозна персонала, а това е много важно. Дори бих казала, че отношението на персонала е най-важното в началото, за да свикне едно дете с детското заведение. Затова се поинтересувай от персонала там - как се държат с децата, как прекарват деня там и т.н. Синът ми сега е в сборна грепа от двете ясли и ходи с неохота на ясла, особено ако сутрин го посреща сестрата, която е от другата група. когато сутрин е персоналът от неговата група, няма проблем, но види ли другата леличка, се вкопчва в краката ми и започва да плаче. А я познава отпреди, защото по-рано тя беше в неговата група.
Другото, което според мен е много важно за по-лесното и бързо адаптиране, е постоянството, навикът, ежедневието, което се повтаря. За малките деца е най-добре да има установен ред. Те не обичат промените. Може би, ако си създадете някакъв ритуал всяка сутрин, ако й повтаряш постоянно, че там е едно хубаво място, а не за наказание, детето ще си го втълпи. Виждам от поста ти, че дъщеричката ти е почти на 3 год., което като възраст е достатъчно, за да те разбира по-добре.
Ей такива мисли ми се въртят в главата. Казвам ти всичко това от съвсем личен опит. И имай предвид, че момчетата до 3-год. възраст се адаптират по-трудно, отколкото момиченцата - така съм чела в няколко книги, но не влизам в спорове.

# 12
  • Мнения: 58
Maminka, не знам защо, но не можах да отворя линка.
Книгата се казва :Как да общуваме с детето на Юлия Гипенрейтер. Има я в books.bg в раздел детска психология.
А да спреш детето от ходене на градина в периода на адаптация наистина не е много добре. Просто защото то ще разбере, че с това си поведение може да постигне своето и връщане назад няма.
Много търпение и разговори по темата са решението. Идеята за някакъв ритуал също е ценна. Примерно : Я да видим какво са сготвили днес лелите в градината за закуска.( ние си имаме табло с менюто за деня в коридора) Научихте ли нова песничка? и тем подобни
Моите плачеха само когато аз ги водех на градина. Когато бяха с баща си или с баба си, помрънкваха и влизаха в стаята.
Пробвай различни варианти

# 13
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051

А да спреш детето от ходене на градина в периода на адаптация наистина не е много добре. Просто защото то ще разбере, че с това си поведение може да постигне своето и връщане назад няма.


Това имах предвид  Peace
На мен ми беше все едно дали ще се адаптира или не, дали поради тази причина ще се наложа да я спра от ясли изобщо- не работех постоянно и имам на кого да разчитам за гледането на детето. Но ако родителите работят, ако няма баби насреща, спирането по време на адаптационния период за мен е грешка  Naughty

# 14
  • Мнения: 2 807
Maminka, не знам защо, но не можах да отворя линка.
Книгата се казва :Как да общуваме с детето на Юлия Гипенрейтер. Има я в books.bg в раздел детска психология.

kinda за същата питах  Grinning
Линка е от books.bg, защо не се отваря - не знам, снощи се отваряше  Thinking
Коричната цена е 10 лева, издателство Колибри.
Ще я поръчам, дано я имат в наличност...

Благодаря за разясненията, свързани с периода на адаптация - и на теб, и на Тарталета  Hug

Общи условия

Активация на акаунт