Може би трябва да започна с въпрос към всички майки от Варна, които са имали или имат дете с афективно-респираторни пристъпи - приеха ли ви в някоя ясла, като разбраха за проблема на детето ви?!
Защото моята история е такава - подадохме документи в ясла "Звънче" и детенцето ми беше прието! Избързах да занеса необходимите служебни бележки и да обясня за пристъпи на детето ми. Интересувах се дали въобще ще се съгласят да го вземат, дали са имали такива случаи, как процедират и т.н. Общо 3 пъти съм разговаряла с директорката - г-жа Иванова, че детето ще започне в 4-та група, че и друг път се е случвало да имат деца с подобен проблем, че някои се адаптират, а други не, успокои ме че ще опитаме от 01.06 и ще видим как ще се развият нещата. Понеже детенцето ми се разболя в края на май, лично отидох да предупредя че няма да може да тръгне на 1-ви, а евентуално малко по-късно. Отговорът беше категоричен - "Деца се приемат само на 1-во число!"
Отложих тръгването за 1-ви юли. Обадих се на 30.06 за да предупредя и с изумление разбрах че веднага трябва да отида и да предплатя таксата за месец юли, а всичко останало мога да занеса на 1-ви.
Подготвях синът си за раздялата, опитах се да го настроя положително, разказвах за децата, за играчките, за игрите и т.н. Сутринта беше толкова ентусиазиран и доволен и тогава започнаха мъките!
Мед. сестра се опита да го издърпа от ръцете ми и когато аз настоях да кажа че е правил афективно-респираторни пристъпи (гърчове) всичко се промени! Няма да разказвам на дълго и широко какво ми се наговори, а само че детето стоя точно 15минути до вратата, без някой да се опита да го привлече с нещо или да го успокои!
На втория ден сестра Георгиева видимо притеснена ми каза отново да стоя до вратата, та ако стане нещо да си го взема, но първо да отида при директорката, защото никой нищо не знаел за проблема на детето ми, а не е трябвало да лъжа при постъпването му! Бях изумена! Въпреки нападките отидох при г-жа Иванова и разговарях с нея - оказа се че тя и 3-те пъти е не е обърнала внимание на това което казвам, но се опитвам да я вкарам в затвора, като искам да си прехвърля отговорността за детето на нея и персонала и. И двете смени не искали да работят в такава напрегната обстановка, имали по 40 деца и т.н. - даде ми ултиматум -"Ако не свикне до 14-и юли (докато е на работа) да си търся друга ясла, в която биха се ангажирали с него", да търся връзки за санаториалната ясла в Чайка или каквото и да е друго, но да си го прибера от тяхната ясла!
Детето стоя при децата по-малко от половин час, като през цялото време не спря да плаче, но и никой отново не му обърна внимание!
Третия ден стоя 45 минути - отново без да спре да плаче и отново в страни от децата, а сутринта и сестрата и директорката ме посрещнаха с едни и същи думи "Ама вие пак ли сте тука?!"
Но вчера вече беше ад - след половин часов престой, ми го изведоха целия треперейки, освен че не беше спирал да плаче беше толкова уплашен, че не можеше да върви, а цялото му телце се тресеше!
И отново започна атака от страна на директорката, как детето само се тормози и не спира да плаче, как аз като безотговорна майка за здравето на детето си искам да го захвърля и очаквам да се грижат за него и т.н.
И през четирите дни се опитвах да обясня че е много контактен, че обича да играе с деца, че говори и ако му се отвлече вниманието с играчка или се включи в игра с децата ще се успокои! Че съм се консултирала не само с един детски невролог преди да направя тази стъпка и моето притеснение е не по-малко от тяхното и за това стоя пред вратата на стаята, а не извън сградата на яслата!
Нормално е 2 годишно дете да плаче при раздяла с майката, но не е нормално детето ти през цялото време да е оставено само в ъгъла или до вратата да си плаче, само и само за да покажат че не го искат, за да нямат ангажимент!
Не мога да се съглася, че дете което е стояло за 1 час е успяло да играе с играчките и с другите деца, а моя син за 4 дни дори не ги видя!
Не мога да се съглася и че деца се приемат само на 1-во число, след като всеки следващ ден имаше по поне още едно ново детенце!
И никого не съм излъгала - представила съм копия на всички налични документи за здравословното му състояние!
Не виня и персонала, защото е нормално да не искаш да имаш проблеми, защото физически е непосилно 2-ма души да се грижат за 20 или 25, а понякога и за 30-40, но можех поне да получа отказ още с подаването на документите!
Не искам обаче с цената на всичко детето ми да е в тази ясла и отново вместо да се успокои, гърчовете да се възобновят, благодарение на игнорирането му и страха! И естествено изобщо нямаше да опитвам да тръгва на ясла, ако съм имала друг избор!
За това мили майки, когато подавате документи за тази ясла и детето ви има някакъв проблем бъдете много внимателни!!!
Защото моята история е такава - подадохме документи в ясла "Звънче" и детенцето ми беше прието! Избързах да занеса необходимите служебни бележки и да обясня за пристъпи на детето ми. Интересувах се дали въобще ще се съгласят да го вземат, дали са имали такива случаи, как процедират и т.н. Общо 3 пъти съм разговаряла с директорката - г-жа Иванова, че детето ще започне в 4-та група, че и друг път се е случвало да имат деца с подобен проблем, че някои се адаптират, а други не, успокои ме че ще опитаме от 01.06 и ще видим как ще се развият нещата. Понеже детенцето ми се разболя в края на май, лично отидох да предупредя че няма да може да тръгне на 1-ви, а евентуално малко по-късно. Отговорът беше категоричен - "Деца се приемат само на 1-во число!"
Отложих тръгването за 1-ви юли. Обадих се на 30.06 за да предупредя и с изумление разбрах че веднага трябва да отида и да предплатя таксата за месец юли, а всичко останало мога да занеса на 1-ви.
Подготвях синът си за раздялата, опитах се да го настроя положително, разказвах за децата, за играчките, за игрите и т.н. Сутринта беше толкова ентусиазиран и доволен и тогава започнаха мъките!
Мед. сестра се опита да го издърпа от ръцете ми и когато аз настоях да кажа че е правил афективно-респираторни пристъпи (гърчове) всичко се промени! Няма да разказвам на дълго и широко какво ми се наговори, а само че детето стоя точно 15минути до вратата, без някой да се опита да го привлече с нещо или да го успокои!
На втория ден сестра Георгиева видимо притеснена ми каза отново да стоя до вратата, та ако стане нещо да си го взема, но първо да отида при директорката, защото никой нищо не знаел за проблема на детето ми, а не е трябвало да лъжа при постъпването му! Бях изумена! Въпреки нападките отидох при г-жа Иванова и разговарях с нея - оказа се че тя и 3-те пъти е не е обърнала внимание на това което казвам, но се опитвам да я вкарам в затвора, като искам да си прехвърля отговорността за детето на нея и персонала и. И двете смени не искали да работят в такава напрегната обстановка, имали по 40 деца и т.н. - даде ми ултиматум -"Ако не свикне до 14-и юли (докато е на работа) да си търся друга ясла, в която биха се ангажирали с него", да търся връзки за санаториалната ясла в Чайка или каквото и да е друго, но да си го прибера от тяхната ясла!
Детето стоя при децата по-малко от половин час, като през цялото време не спря да плаче, но и никой отново не му обърна внимание!
Третия ден стоя 45 минути - отново без да спре да плаче и отново в страни от децата, а сутринта и сестрата и директорката ме посрещнаха с едни и същи думи "Ама вие пак ли сте тука?!"
Но вчера вече беше ад - след половин часов престой, ми го изведоха целия треперейки, освен че не беше спирал да плаче беше толкова уплашен, че не можеше да върви, а цялото му телце се тресеше!
И отново започна атака от страна на директорката, как детето само се тормози и не спира да плаче, как аз като безотговорна майка за здравето на детето си искам да го захвърля и очаквам да се грижат за него и т.н.
И през четирите дни се опитвах да обясня че е много контактен, че обича да играе с деца, че говори и ако му се отвлече вниманието с играчка или се включи в игра с децата ще се успокои! Че съм се консултирала не само с един детски невролог преди да направя тази стъпка и моето притеснение е не по-малко от тяхното и за това стоя пред вратата на стаята, а не извън сградата на яслата!
Нормално е 2 годишно дете да плаче при раздяла с майката, но не е нормално детето ти през цялото време да е оставено само в ъгъла или до вратата да си плаче, само и само за да покажат че не го искат, за да нямат ангажимент!
Не мога да се съглася, че дете което е стояло за 1 час е успяло да играе с играчките и с другите деца, а моя син за 4 дни дори не ги видя!
Не мога да се съглася и че деца се приемат само на 1-во число, след като всеки следващ ден имаше по поне още едно ново детенце!
И никого не съм излъгала - представила съм копия на всички налични документи за здравословното му състояние!
Не виня и персонала, защото е нормално да не искаш да имаш проблеми, защото физически е непосилно 2-ма души да се грижат за 20 или 25, а понякога и за 30-40, но можех поне да получа отказ още с подаването на документите!
Не искам обаче с цената на всичко детето ми да е в тази ясла и отново вместо да се успокои, гърчовете да се възобновят, благодарение на игнорирането му и страха! И естествено изобщо нямаше да опитвам да тръгва на ясла, ако съм имала друг избор!
За това мили майки, когато подавате документи за тази ясла и детето ви има някакъв проблем бъдете много внимателни!!!
Да знаеш, че чете във форума, обаче, и дано няма допълнителни проблеми с детето. След такова отношение да се чудиш дали въобще да го пращаш отново. 
и ни дръж в течение!
