Студентство и учене?Как става?

Аз бях втори курс като забременях,сега се дипломирам вече.
Доста е трудно,но при мен майка ми гледаше малката винаги когато пожелая.
Ако нямаш кой да гледа бебо можеш да учиш когато спи,друг начин няма.
Ако искаш можеш и да прекъснеш,но не ти препоръчвам.
Важното е да си силно амбицирана ще намериш време.Успех

И двамата бяхме студенти,когато се роди сина ни.Редувахме се с гледането.По мое време имаше такава опция за майки:водехме се редовно обучение,но ходехме със задочниците.А и ти си се прехвърлила задочно,така ще имаш повече време.На 1.5 г. тръгна на ясли, а по време на сесии го гледаха бабите.Има начини,ако си мотивирана.

Аз бях в трети курс когато забременях , продължих редовно ,но се преместихме временно при родителите ми , за да може майка ми да ми помага за което съм и много благодарна.

Как става? Ами с голямо желание и с яко дупе.И за едното и за другото.Ако има наблизо някоя баба, ще ти е по лесно.Няма невъзможни неща.

Лично аз от както съм родила на лекции почти не съм ходила.Колегите ми вземаха заверките и ми даваха лекциите.Ако можеш да процедираш като ще е лесно.

Много е трудно. И аз бях така - двете кукли се родиха по време на следването. И на мене нямаше кой да ми помага - мъжът ми и бабите ходеха на работа. Учех, когато ми се освободеше време - предимно по нощите. Но пък не съжалявам, защото по този начин избутах наведнъж всичко - и образование, и бебегледане. Ще се справиш! 

Въпрос е на мобилизация.  
Когато родих, учих 2 магистратури и работех на 2 места. Уж бях планирала да се дипломирам преди раждането, но трябваше да лежа 8 месеца и изпитите останаха за след раждането.
Децата се родиха, после стояхме 1 месец в болницата (бяха недоносени) и с връщането вкъщи си седнах на буквите и се започна - докато децата спяха или учех, или работех (ползвах си майчинството, но правех от вкъщи проекти). В началото ми беше трудно да свикна, защото мъжът ми нямаше много възможност да ми помага (работата му беше много натоварена, а и баща му почина, та имаше тичане да оправя документи, занимаваше се със записването на сестра му - завърши училище и кандидатстваше във ВУЗ, изобщо - лудница). Постепенно свикнах. Започнах да плащам на жена да ми помага в домакинството (викам я няколко пъти в месеца за основно почистване, а аз само си поддържам); виках почасова бавачка или баба ми, когато трябваше да ходя на изпити или на някоя работна среща и така. Трудничко беше, но държах основно аз да си гледам децата, а и не исках да се отказвам нито от ученето, нито от средствата, които получавах от работата (а и така си запазвах контактите, които в моята област са много важни). Пък и постепенно мъжът ми започна да се включва все по-активно в отглеждането на децата, а аз се върнах на работа - сега, понеже много пътувам, той ги гледа повече от мен, но пък и те са по-големи и самостоятелни, а няколкото по-трудни години с носенето на няколко дини под 1 мишница ми се "отблагодаряват", защото ползвам наученото и се радвам на постигнатото в работата.
Щом имаш желание, няма да ти е трудно. Само ще се наложи да свикнеш да спиш по-малко, но пък децата не са пречка, а стимул да се развиваш.

Аз работех, правих дипломна и бременеех и в последствие гледах (и още гледам ) дете. Става адски трудно, при мен проблемът се реши  за сметка на сънят. Наистина не знам как съм издържала, защото давах и нощни смени, после на лекции и упражнения... Като се появи бебето го кърмех и приспивах на компютъра и се напъвах да свърша, докато е малко, защото после съвсем трудно става ако няма външна помощ. Та при мен така стана-с недоспиване.
Много е важно от самото начало да включиш и таткото наравно в отглеждането на детето ( е все пак с мярка, защото вероятно той ви изхранва). Аз не се справих добре в това отношение и сега ми тежи...
И не се срамувай да искаш лекции, не че са ти длъжни хората, но това е начинът. Ако си коректна с тях (т.е. не им крадеш лекциите) не виждам какъв е проблемът да си поискаш. Въобще възползвай се максимално от помощта, която можеш да получиш.

Ами аз двете си деца ги родих по време на следването.
Рядко имах възможност да ги оставям на бабите. Основно си ги гледахме с мъжа ми. Правехме си комбинации най-невероятни, но издържахме. Вчера ми беше последният изпит. Сега ще пиша дипломна...
Моят съвет е да го ангажираш възможно най-много. Нямаш ли някоя приятелка, която би могла да ти помага?
Всичките ви лекции ли са задължителни за посещение?

Браво на вас... аз още немога да се реша на това...немога да мина задочно защото съм в УНСС-то...е, ако стане "грешка"-ще му мислим

Аз бях в началото на 2 курс, когаго се роди голямата ми дъщеря....задочна форма, на това което учех няма и съответно ми беше адски трудно....наехме бавачка, която идваше у нас да гледа бебка, но въпреки това ми беше трудно....
Ще се справиш -силна воля и мобилизация ти трябва....а и знай, че не си първата, нито последната студентка с бебе...

Аз прекъснах една година и продължих редовно, моята специалност задочно нямаше, а и не исках. Учех на 200км от града ми, детето го гледаха бабите и мъжът ми.

И няма начин да не забележа, но човек, който предстои да е висшист, защо по дяволите пише лекциЙ?

Не е лесно, но от теб зависи дали ще се справиш, най-лесното е да се откажеш!
Аз родих, когато започвах 3-ти курс, сама си гледам детето,
учех когато спи, на лекции не ходех само се подготвях за изпити!
Определено на моменти ми е било доста трудно, но стискаш зъби и драпаш нагоре!