За съжаление - факт.....

  • 2 983
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 134
Това е линка на темата ми от преди една година с гръмкото заглавеие "Върнах се"

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=210809.0

Незнам какво да напиша ..... по - точно как да бъда по-кратка и ясна, но казано накратко - Чувствам се ужасно самотна, излъгана.
На моменти напират плашещи чувства в мен, толкова злобни и гадни, че чак се изненадвам как мога точно аз да мисля така.
Върнах се, но защо???
Нито едно от обещанията не се случи. НИТО ЕДНО!
Сега отново съм вкарана във филма, в който все преча ....... Непрекъснато се измислят разни неща и събития, на които аз няма как да отида или
да присъствам........
По абсолютно никакъв начин не ме е накарал да му вярвам отново - НАПРОТИВ! И отново за всичко съм виновна аз!
Непрекъснато съм обвинявана за всичко несполучливо в нашия брак.
Толкова подтисната и неуверена никога май не съм била. В някаква абсолютна безизходица съм!
Най-гадното от всичко е наглото му поведение, особено пред детето и това как непрекъснато ми обяснява, че всъщност аз съм тази, която иска да
развали семейството и т.н. Той не искал! Той ме обичал!!!!!! Е къде е тая обич ?????? Защото не само аз немога да я видя?
Никой не я вижда - нито роднини, нито приятели, нито колеги - НИКОЙ!!!!
Знам, че няма да се оправим! Тия романи, за които мечтая ..... - еми просто  на мен няма да ми се случат.
Само се караме, обиждаме .... кошмарно е!
Не ми се прибира при майкам ми и мъжа й - срам ме е, а и там ми е кошмарно!
Немога да си позволя в момента квартира, защото имам кредити.......
Не ми се живее с него - не и по този начин, а то друг не е и имало........
Не ме устройва варианта за съвместно съжителство - аз немога така. Искам любов....... Искам да се оглеждам в неговите очи и на физиономията ми да се изписва
блаженство, усмивка..... а всъщност виждам досада!
Не пиша с молба за мнения, но бих се радвала на такива.
просто споделям ..... с надежда да олекне малко

# 1
  • Мнения: X
Като си сам, не е добре, независимо дали в брак или без брак. Единият вариант може би е малко по-спокоен, но пак е според зависи.

# 2
  • Мнения: 320
Вълкът козината мени, нрава не! Не бива да се обвиняваш за нищо случило се, въпреки, че хората казват, че зад един несполучлив семеен живот стоят двама. От профила ти видях, че си на 32 и освен да те посъветвам да продължиш живота си по своя път, друго не мога. Всяка промяна в живота на човек, дори и малка е трудна, но идва момент, в който е задължителна. Смятам, че при теб е така. Простила си веднъж, направила си жест - отсреща никакво усилие. Какво повече очакваш - бъдеще без цел и посока. Съжалявам, че съм толкова директна, но ако сама не оправиш живота си докато е време, той ще те оправи без да те пита. Пожелавам ти да бъдеш силна. Успех

# 3
  • София
  • Мнения: 1 352
Миличка jufy  Hug
Аз съвети няма да ти давам, искам да ти дам малко кураж като ти кажа, че щастието те чака пред вратата ти,
а ти само трябва да излезеш и да го сграбчиш. То е ясно, че човека няма да се промени. Ти трябва да решиш дали искаш
да живееш, или да вегетираш.
Като минала по този път те съветвам да не протакаш, а да вземеш живота си в ръце и да действаш.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 254
Срам, не срам, май ще ти се наложи да се върнеш при мама... Гадно е, досадно и изнервящо, но е временно решение, няма да е за цял живот. И аз съм при мама и тате и доста ме дразни този факт. И не само самия факт... Реплики от сорта на "оправи си стаята" също Grinning Но съм благодарна и си мълча.
Според мен няма от какво да те е срам пред родителите ти. На майка ти би трябвало да й е ясно как ще се развият нещата и да го очаква.
Дано да имаш сили да се справиш с живота си!

# 5
  • Мнения: 14
Съгласна съм, че към този момент за теб ще бъде по добре да се завърнеш при мама, колкото и да е поне ще имаш подкрепа от някои, а сама не се знае колко ще издържиш. Все пак по добре при мама отколкото при баба като е в моя случай, а пък погледни и от добрата страна на нещата поне ще има кой да ти помага за детенце и ще можеш да си позволиш малко лично време т.е. да си почиваш от досадното ежедневие.  Hug бъди смела и силна!

# 6
  • в страната на абсурдите
  • Мнения: 1 236
и аз мисля,че по-добре при мама,отколкото до човек,който само те комплексира!

# 7
  • ...на брега на голямата река....и близо до морето
  • Мнения: 214
Мила jufi, добре те разбирам. при мен е същото, примесено с алкохол. това че те са толкова търпеливи и все правят компромиси, а видиш ли ние сме тези дето скапват нещата и провокират скандалите си е типично изказване. Събрала съм му багажа и чакам да се накуми да дойде и да си го прибере. злобата в очите, обидите са ми познати. това са хора с неуравновесен характер и мен ме боли, но промяна няма да има, спрях да вярвам. при мен единственото което е по-добре от теб е че съм си вкъщи. не зная какво да те посъветвам, но останеш ли с него при това положение... той ще те съсипе, ще се превърнеш в озлобена, недоволна, посивяла жена, вечно завиждаща на разхождащите се наоколо двойки. не зная как да те посъветвам, но искренно те разбирам.

Даааааааааааааааааааа, позната история...........................................
Аз пък багажа го събрах и въобще не го потърсих , той ме търси да си го вземе. Слава на Бога, човек трябва да казва НЕ и НЕ !
Не е толкова трудно,повярвай ми!
Успя да ме съсипе, в това е признат от мен спец, но всеки си го получава, когато му дойде времето.
Не съм недоволна, не съм озлобена, посивях преди 9 години от мъка по детето си, не завиждам на разхождащите се двойки, тъжно ми е само, че съм се излъгала в човека и не съм разбрала, че просто няма да се получи и този път. Жал ми е за самата мен, че загубих времето бевъзвратно, а то няма цена.
Повярвай ми, всеки си плаща по някакъв начин . Пожелавам ти да бъдеш много твърда в решенията си, иначе няма кой да ти помогне, ти и само ти.





# 8
  • Мнения: 175
На мен също ми е мноооого познато. Моят бивш продължава да ходи по дире ми, да плаче и да ме уверява че най-сетне си е взел поука и може да бъде добър баща и съпруг. Не искам да вярвам повече, макар че като го слушам ми се ще да се съберем отново-ЗАРАДИ ДЕТЕТО. Миналата година ме беше изгонил, не живяхме под един покрив около месец, уж си беше взел поука но се оказа че нещата си вървят по старому. Разказвам това за тези от вас, който са манипулирани именно с това че те са виновни-Хората не се променят,,бъдете силни и уважавайте себе си. Прегръщам ви.

# 9
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Когато се сдухам, когато ми е кофти, когато ми иде да крещя и да плача, когато искам да удрям и да изкрещя до Бога чак "Защо точно на мен се случи, къде сгреших, защо ме изостави", когато сълзите напират в очите ми, а ме е страх да плача, когато си броя стотинките и се чудя дали ще стигнат, когато погледна в гардероба си и видя, че малкото дрехи които нося, ги няма, и се чудя какво да облека, когато пазарувам и ме гледат на криво"оная с детето и умрелия и любовник",когато след работа полегна за "5минутки" и се събудя със зор сутринта за работа, когато ми се огънат краката от умора, а трябва да продължа, когато все някой се държи лошо сме поради, кой знае какви ли причини, когато ми звънне някое чудовище от 2000км, за да ми мрънка и да ме обвинява, когато изглежда, че няма надежда и ми иде да си накълцам вените и да приключа с този ад ... поглеждам сина си и виждам, че той ме обича.Поглеждам небето и си казвам "Бог ми го взе, той си знае защо, може би го е спасил от какви ли не ужасни неща, взимайки го от този свят".Поглеждам пред себе си и си казвам "Няма да е все така" ... и продължавам!Продължавам, защото трябва да продължа!Продължавам, защото трябва да съм силна!Продължавам, защото съм силна!Продължавам, заради всеки слънчев лъч в мрачен ден и заради всяка усмивка на синът ми!Продължавам и вярвам, че животът ми ще се подреди, въпреки болката,въпреки трудностите,въпреки самотата и сълзите ...

# 10
  • Мнения: 2 175
bloodywhite ..съжалявам..наистина е тъжно и несправедливо..
Прегръщай слънчицето по-често..и си повтаряй, че времето лекува..
 

Общи условия

Активация на акаунт