Здравейте, дами 
.
Следното ме тормози от няколко дни - сънувах много живо как съм с една бивша любов; даже не точно любов, а момче с което имахме флирт, секс, търчах след него, но беше от типа "лошо момче" - егоист, хитрец и алкохолик донякъде, но въпреки всичко голяма тръпка за мен
От 5 години нищо не е имало (и слава Богу), почти не сме се и виждали, не си и мисля за него - абе - "излекувана".
Но преди две вечери сънувах как сме двойка, как се шегуваме и ни е забавно, милваме се и се гушкаме, а мъжът ми гледа отстрани, но аз не му обръщам внимание... Много реалистично, направо се чудех къде съм като се събудих.
Чувствам се хем виновна, хем се чудя дали това е белег за проблем във връзката ми... Омъжена съм от 2 години, имам страхотен и много желан син на една и половина. Любовта с мъжа ми е спокойна (от 5 години сме заедно), напоследък малко твърде спокойна ми се струва май
. Той е абсолютно ангажиран съпруг и татко, излизаме често и с приятели, разхождаме се всички в почивните дни, пътуваме при възможност извън града, нямаме никакви сериозни пререкания - абе нормално семейство. Но усещам как на моменти се чувствам в коловоз, всичко е адски предвидимо. Така или иначе, изцяло за добро, той няма почти нищо общо с въпросното момче от съня (освен вкуса за музика и наличието на добро чувство за хумор). Не ми се мисли, че може би чувствата ми са охладнели....
Чудя се дали да споделя съня си с него? Опасявам се, че ще се жегне ... звучи ми сякаш да му кажа "аз искам да съм с ...". А то беше само сън. Да, но сън, който определено ме кара да се замисля за много неща.....
.Следното ме тормози от няколко дни - сънувах много живо как съм с една бивша любов; даже не точно любов, а момче с което имахме флирт, секс, търчах след него, но беше от типа "лошо момче" - егоист, хитрец и алкохолик донякъде, но въпреки всичко голяма тръпка за мен
От 5 години нищо не е имало (и слава Богу), почти не сме се и виждали, не си и мисля за него - абе - "излекувана".Но преди две вечери сънувах как сме двойка, как се шегуваме и ни е забавно, милваме се и се гушкаме, а мъжът ми гледа отстрани, но аз не му обръщам внимание... Много реалистично, направо се чудех къде съм като се събудих.
Чувствам се хем виновна, хем се чудя дали това е белег за проблем във връзката ми... Омъжена съм от 2 години, имам страхотен и много желан син на една и половина. Любовта с мъжа ми е спокойна (от 5 години сме заедно), напоследък малко твърде спокойна ми се струва май
. Той е абсолютно ангажиран съпруг и татко, излизаме често и с приятели, разхождаме се всички в почивните дни, пътуваме при възможност извън града, нямаме никакви сериозни пререкания - абе нормално семейство. Но усещам как на моменти се чувствам в коловоз, всичко е адски предвидимо. Така или иначе, изцяло за добро, той няма почти нищо общо с въпросното момче от съня (освен вкуса за музика и наличието на добро чувство за хумор). Не ми се мисли, че може би чувствата ми са охладнели....Чудя се дали да споделя съня си с него? Опасявам се, че ще се жегне ... звучи ми сякаш да му кажа "аз искам да съм с ...". А то беше само сън. Да, но сън, който определено ме кара да се замисля за много неща.....
). Ама не бива да е така.
А аз искам да си разказваме деня... ама не съм насилствен тип - като няма желание - о.к. Само дето с времето усещам, че много повече комуникирам с приятелките си, а даже и с родителите си 
А в неговите очи проблем няма 
. На всеки от нас му се е случвало такова нещо и ако всеки хукне ги да раzкаzва, то до сега семейства нямаше да има. Замисли се над 2 неща. Ти наистина ли всичко раzкаzваш на мъжа си(Включително като си ходила до тоалетна колко пъти си се напънала?????). Второто е как ти би се почуствала ако той ти раzкаже подобен сън с някоя негова бивша любов. Ами истината е, че би се почуствала предадена и би почнала да се съмняваш дали утре няма наистина да отиде при нея. 
