До кой клас на занималня?

 Ако не те притеснява да я оставяш сама по-цял ден у дома.
 На мен ми се струва мъничка за това,но може и да греша.

И аз затова търся съвет!
Става дума за 4 часа. От 12до 16ч. 

Синът ми също е за ІІІ клас.
Не сме се ползвали от услугите на занималнята. В първи клас, първия срок аз помагах на сина си. Втория срок го натисках да се оправя сам. Използвах първата лятна ваканция, като го учех да се справя с поставените му за деня задачи- малко бяха, но целта не беше толкова да учи, колкото да привиква към към самостоятелност и самоконтрол.
Втори клас имахме разправии, но за няколко месеца влезе в пътя и започна да се готви напълно самостоятелно и то отлично. Вечер контролирах как върви подготовката, проверявах домашни и допълнителните задачи, дадени от мен. Привърженик съм на предоставяне възможност на децата от малки да се справят сами, сами да свикнат да разпределят времето и приоритетите си, под надзора на възрастен. Възможно е и за мен- желателно.

Аз бих ползвала занималня, докато има такава. Не защото дъщеря ми не може да се организира да учи сама, а защото не искам да я оставям сама вкъщи. И не защото не вярвам, че може сама да се справя (доказала е, че може), а защото не знам какво може да се случи извън ежедневно предвидимото ...

O, здрасти solaris !
Отдавна не сме се виждали и дори чели!
Благодаря за отговора!
Judy  благодаря и на теб!
Ще ми се да видя повече мнения, въпреки, че знам, че всичко е субективно. Зависи си от детето, от училището, от града, а дори и от квартала....

Ние ще сме в четвърти наесен, но и двете не се чувстваме готови да пробваме без занималня...

Две години синът ми ходи на занималня. Сега също ще е в трети клас. На няколко пъти вече се ядосвах на някои неща в занималнята и се замислях, дали да го записвам отново. Но той не би могъл да си стигне сам до вкъщи от училище и дори и да реша, че мога да разчитам на самоподготовката му, времето ме ограничава.
Иначе си мисля, че вече са на възраст, когато могат да се подготвят сами, а вечер да се проверяват домашните от възрастен и да се оказва необходима помощ. 4 часа мисля са време, когато аз лично мога да оставя сина си сам в къщи (и съм го правила), при непрекъсната възможност за телефонна връзка с мен и умение в отключване и заключване на входната врата.
Успех в решението

Синът ми в къщи не е сам, нито сам се връщаше от училище в І клас. Водеше го моята майка, а в къщи беше с бавачката на братчето си. Сам се възпротиви ІІ клас да бъде вземан от възрастен човек, тъй като децата вече си ходеха масово сами и към къщи имаше и има няколко хлапета, с които се водят заедно.
Ако няма баба човек може да наеме жена, която да прибира детето от училище, ако то още не може да го прави само. Ако моята майка не ми беше под ръка щях да ползвам точно този вариант.
Ако родителите се притесняват да оставят вече порасналото си дете в къщи и за това има варианти. Мислила съм за тях- когато бавачката вече няма да е в къщи синът ми обаче ще е вече на 9 години и може да се справи чудесно сам, доказал го е. Ако не можеше щях да наема човек за след обяд у дома, особено ако нямаше по- малко братче и беше І-ІІ клас, но не мисля, че не бих се доверила на детето си 4 часа да се оправи само през следващата лятна ваканция и след нея. 
Въпреки това обаче държах и държа на самоподготовката по причини, които изложих. За мен възпитанието в самостоятелна работа и подреждане на приоритетите от тази възраст е изключително важно условие за бъдещето на детето. Разбира се това си е мое виждане. Споделям, че това е възможно и резултатите са чудесни, когато се поработи целенасочено по този въпрос. Виждам около мен родители да учат с децата си до найсти клас, не искам моите деца да са така, гледам, че ІІ клас не ми се е налагало да уча с детето. Освен това държа детето да е в седнало положение и еднообразна училищна среда колкото се може по- малко. Държа много само да си състави режим: почивка- писане- четене- игра.
Действително, струва си човек да помисли, да огледа повече възможности и да ги обсъди. Не винаги най- лесното е най- добро за всички случаи.

Джуди, имаш ли опит с крадци посред бял ден, пожар в близост до апартамента ти или земетресение? И трите неща съм ги изживявала, слава Богу на по-зряла възраст, и затова АЗ лично предпочитам дете на тази възраст да не стои само вкъщи. А идеята с бавачката ОК ако става дума за гледане на две деца, но идеята да наемеш бавачка за едно 10 и кусур годишно дете ще срещне отпор от самото дете. И тук занималнята идва на помощ.
Що се отнася до организацията - сигурно децата се научават по-бързо да се самоорганизират когато са сами, но това не е умение, което не може да се придобие въобще. Когато ножът опре до кокала и децата от занимални се самоорганизират...

Ако следвам тази логика никога не следва да оставям детето само, до пълнолетие, но не мисля, че е добре за него.


Лично ние сме преценили според нашето дете и според точно това, къде живеем.
Писах- направили сме си сметката, имаме бавачка за бебето, която си стои у нас. Дори периодът на раждане на второто дете съвсем умишлено решихме да съвпадне с тръгването на училище на голямото. Не ми се е налагало да наемам бавачка специално за големия от бебешката му възраст. Ако нямахме бебе за І и ІІ клас бих наела такава за него след обяд, която да го взима и престоява в къщи докато се върна, но която да не му прави домашните. Евентуално може и за ІІІ клас, зависи от детето. За по- голямо дете за мен това вече не е удачно решение. Детето е достатъчно голямо. То се прибира само от училище, само си ходи на извънучилищни мероприятия с автобуса. Имаме постоянен контакт с него.
При земетресение и пожар е добре запознат от сега с това, какво следва да прави. И затова сме си направили сметката предварително, закупувайки жилище на първи етаж, независещо от асансьор, в малка кооперация. За крадците- едва ли аз мога да съм от полза в къщи, нито бавачката, ако някой такъв реши да влезе у нас, въпреки предохранителните мерки.
Не сме на оживена улица, училището е много близо и пред блока винаги има хора /майки с деца, баби/ от сутрин до вечер.
Не искам и ножът да опира до кокъла, предпочитам детето ми да е самостоятелно от сега, когато се придобиват тези навици за напред. После трудно се прави нова пренагласа. Често не се и прави. Няма време, нещата са вече улегнали по някакъв начин.
За когото е по- удобно и лесно занималнята- да я ползва. Аз съм преценила, че за нас е по- неудачният вариант, взела съм и мнението на детето и учителката /последното за мен е важно, а и става въпрос за неговата класна, не за учителката от самата занималня, чието мнение би било по- субективно/. Имам и поглед по отношение на нашата занималня- в нея ходят деца, които определено имат по- нисък успех. Предпочетох моят син да ходи извън училище на английски в школа, на спорт, да играе навън с останалите деца, пред това след половин ден стоене на чина да престои там още толкова.
През лятото ползвам частна занималня, но това е нещо коренно различно от училищната. Има си програма, включваща половин ден игри навън, рисуване и други занимания, плюс езиково обучение. Ако училищната занималня предлагаше нещо такова бих се замислила, но тези, които съм виждала са си чисто организирано подготвяне на домашните за време, многократно по- голямо от необходимото и използвано от сина ми в къщи, стоене по чиновете, писане и четене- 4 часа. Това е и безсмислено и вредно.
Имам избор и съм направила своя. Пиша защо. Не съм притисната от обстоятелството да нямам варианти и да се опитвам да убедя дори самата себе си, че това е най- доброто. 

При мен варианта е жена да я взима от училище и после, у дома да се оправя сама, или пак на занималня. Миналата година беше на платена занималня. Бяха 14 деца и бях доволна.
Имам близка, която би могла да я взема, но трябва да реша преди да и се обадя.  У дома ще може да си почине , ще съм й приготвила храната, но ще е сама.......
Искам да избера най-добрият вариант за детето, като преценя минусите и плюсовете им.
Затова пуснах темата по-рано

Като си била доволна от платената занималня какво те спира следващата година да продължиш пак с нея?
Моя позната пък ползваше друга възможност- организираше вземането на детето си и негово приятелче от училище и двете деца заедно прекарваха следобеда. Подготвяха се сами. Миналата година бяха обаче вече ІV клас и вече всяко си ходеше в къщи само.

Все си мисля, че тези, които са "измисляли" степените на образование са имали предвид психологическата готовност на децата да възприемат заобикалящата ги действителност и да се справят с дадени ситуации. За мен не е случайно, че при началното образование е предвидена една единствена учителка, както и факта, че от край време занималните са до 4-ти клас включително.

При положение, Марси, че си била доволна от занималнята, аз не бих правила промени на този етап.
Пък и не говорим за тих и спокоен квартал 
 

Уви, така е!