В затруднение и отчаяние съм?!

  • 2 018
  • 11
  •   1
Отговори
Млада вдовица съм, с детенце на 9г. Живота ми наложи да се върна в бащината къща след злото. За трудностите и мъките няма да говоря, предполагам, че може да се сетите. Но, не стига , че се боря сама да отгледам детето си (родителите ми са пенсионери и ми помагат разбира се), но в бащиния дом естествено идва и детето на брат ми и жена му за цяло лято и през уикендите също когато не е ваканция. Много е весело, децата си играят и се забавляват, само че на мен ми идва в повече грижата, и физическа, психическа енергия и не на последно място финансова. Не мога да деля децата, те са нон стоп заедно и в играта и в кревата и на масата. Проблемът, е че родителите ни не могат и не са и длъжни да издържат внуците си и естествено моята заплата отива и за двете, с което аз лишавам детето си от някои неща, като хубави дрешки, колелета и т.н, защото през голяма част от времето издържам не само моето , но и детето на брат си. не говоря за едри покупки, но храната ежедневно и консумативите за къщата на повече хора са и повече разходи. Брат ми и снаха ми си мислят, че като детето е в дома на родителите , не натоварват мен, а тях и това им се струва повече от нормално. Повдигах въпроса пред всички, но те пак продължиха да се правят на гръмнати и нищо не се промени, даже ме изолираха и вече не съм канена на техните празненства, защото съм дребнава.
Не само, че не получих никаква подкрепа и помощ от брат си, когато ме сполетя нещастието, ами ме яхнаха и с техните задължения.
Не мога да отида на квартира с детето, няма да издържим финансово? Незнам какво да направя, но с приказки не става нищо?!

# 1
  • Мнения: 2 803
Мила, много е тежко това което си преживяла. След като си пробвала да решиш проблема с разговор и не си получила резултат, значи проблема е в тях. Може би постъпват твърде егоистично въпреки, че са ти роднини близки. Бъди твърда! Ти си сама в болката, проблемите, грижите и финансите. Казвай им и не си го дръж в себе си! Хората са затова за да си помагат в трудностите, а не за да си създават нови. Дано те разберат и да не се налага да се местиш, за да си наспокойствие.

# 2
  • Мнения: 45
mira, наистина си в класическата ситуация "м/у чук и наковалня".  Sad От една страна детето на брат ти, което не е виновно за нищо и напълно разбирам и споделям нагласата ти, че не можеш да делиш. Не бих и аз го направила за някое чуждо другарче, камо ли за кръвта си, до някъде. От друга страна безхаберният ти брат, който едва ли те използва умишленно, той просто не се замисля. Снаха ти пък, вероятно, й е все едно и мисли, че драматизираш повече от необходимото. Малко на принципа: е, какво толкова, колко може едно дете да "натежи"?! Много кофти ситуация  Sad и честно не виждам как би могла да излезеш от нея, сама, без помощта на родителите ти.

Първото нещо, което ми идва на ума е, че не ти, а родителите ви трябва да се намесят. Те са свидетели на това, нали? Те трябва да кажат на брат ти и снаха им, че не те, а ти се грижиш в огромна степен за детето на брат ти, не само финансово, а и емоционално. Да определят те някаква мярка, някаква граница. Предполагам обаче, че и те се дърпат, в неудобство някакво, че става въпрос за собственото им внуче. И вероятно си казват, едното живее при нас постоянно, другото само идва "от време на време", не можем да поставяме условия. Погрешна нагласа, тъй като ти си в една ситуация, в която при другото семейство не може да става и дума. Знам, че такива разговори са неприятни и всеки ги избягва, но докато е така ти ще страдаш и теглиш. А си мисля, че родителите ви не целят и това. Така че, обясни им, кажи им как се чувстваш, как изнемогваш. Че нямаш нищо против детето, напротив, но все пак нека има някаква правда. Просто определете някаква сума, с която неговите родители да участват. И.... пращай и ти твоето при тях, и ти имаш нужда от почивка  Hug Разбира се при условията, при които ти искаш тяхното да идва. Така може би и ще разберат на практика, какво имаш предвид.

Успех! Трудна е ситуацията, но не е непоправима!   bouquet

Последна редакция: нд, 29 юни 2008, 12:12 от Dona Bonbona

# 3
  • Мнения: 474
А опитвала ли си, когато знаеш, че ще идват брат ти и снаха ти да видят детето си, да им звъннеш предварително и да им кажеш да напазаруват всички основни неща + примерно месо, перилни препарати и т.н. нещата, които са ежедневие, но зареждането им е сериозна сума. Да им кажеш примерно "затруднена съм, няма да успея да изхраня всички идния месец, нека си разделим разходите. Този път заредете вие, другата седмица- пак аз." Нещо такова си представям.
И общо взето и ти знаеш- докато не се отделиш сама с детето в собствен живот и дом, няма как да не си в конфликтни ситуации с родата. Утре ще ти се наложи да купуваш лекарства за родителите ти / недай Боже/, но брат ти ще счита, че като живееш при тях е съвсем естествено ти да плащаш един вид "наем".
Съчувствам ти, но траен успех от ситуацията не виждам.
П.С. При положение, че бабите в градинката ни откакто е започнала ваканцията, всеки ден нищят едно и също- как им оставят внуците, без да им дадат и 5 лв. или като идват родителите да ги видят, носят бонбони и шоколади, а се счита за нормално бабата да купи за готвене, за чистене, за пране и т.н. защото едно дете "колко изяжда"...

# 4
mira, наистина си в класическата ситуация "м/у чук и наковалня".  Sad От една страна детето на брат ти, което не е виновно за нищо и напълно разбирам и споделям нагласата ти, че не можеш да делиш. Не бих и аз го направила за някое чуждо другарче, камо ли за кръвта си, до някъде. От друга страна безхаберният ти брат, който едва ли те използва умишленно, той просто не се замисля. Снаха ти пък, вероятно, й е все едно и мисли, че драматизираш повече от необходимото. Малко на принципа: е, какво толкова, колко може едно дете да "натежи"?! Много кофти ситуация  Sad и честно не виждам как би могла да излезеш от нея, сама, без помощта на родителите ти.

Първото нещо, което ми идва на ума е, че не ти, а родителите ви трябва да се намесят. Те са свидетели на това, нали? Те трябва да кажат на брат ти и снаха им, че не те, а ти се грижиш в огромна степен за детето на брат ти, не само финансово, а и емоционално. Да определят те някаква мярка, някаква граница. Предполагам обаче, че и те се дърпат, в неудобство някакво, че става въпрос за собственото им внуче. И вероятно си казват, едното живее при нас постоянно, другото само идва "от време на време", не можем да поставяме условия. Погрешна нагласа, тъй като ти си в една ситуация, в която при другото семейство не може да става и дума. Знам, че такива разговори са неприятни и всеки ги избягва, но докато е така ти ще страдаш и теглиш. А си мисля, че родителите ви не целят и това. Така че, обясни им, кажи им как се чувстваш, как изнемогваш. Че нямаш нищо против детето, напротив, но все пак нека има някаква правда. Просто определете някаква сума, с която неговите родители да участват. И.... пращай и ти твоето при тях, и ти имаш нужда от почивка  Hug Разбира се при условията, при които ти искаш тяхното да идва. Така може би и ще разберат на практика, какво имаш предвид.

Успех! Трудна е ситуацията, но не е непоправима!   bouquet




Да, много правилно оценяваш ситуацията и за брата и снахата и за детето им и за родителите ни. Всичко е точно както го анализираш. Родителите ни се чувстват адски кофти, и им е неудобно именно защото аз и детето ми сме постоянно при тях, а другото от време на време. Брат ми и снаха ми също разсъждават така, само дето не ги е грижа, едно дете си е и грижа и разход, и то ежедневен, и докато те си работят и пестят пари за море, без никакви разходи за детето им, аз харча вместо тях, те си почиват вечер, гледат си филмчета, излизат и се забавляват, а като дойде време за море си взимат само тяхното дете, моето си остава при мен. Тъжно , и не само това, аз като ходя някъде с моето, идва и тяхното, защото сме в една къща, а те като ходят някъде са си сами.
Родителите ни виждат и знаят, но и те са между чука и наковалнята, брат ми и снаха ми казват също, колко едно дете ще натежи и изяде?! И безхаберстват, и ме мразят вече заради повдигането на този въпрос и дори започнаха напук да ме пренебрегват, сякаш не съществувам.

# 5
  • Мнения: 45

Да, много правилно оценяваш ситуацията и за брата и снахата и за детето им и за родителите ни. Всичко е точно както го анализираш. Родителите ни се чувстват адски кофти, и им е неудобно именно защото аз и детето ми сме постоянно при тях, а другото от време на време. Брат ми и снаха ми също разсъждават така, само дето не ги е грижа, едно дете си е и грижа и разход, и то ежедневен, и докато те си работят и пестят пари за море, без никакви разходи за детето им, аз харча вместо тях, те си почиват вечер, гледат си филмчета, излизат и се забавляват, а като дойде време за море си взимат само тяхното дете, моето си остава при мен. Тъжно , и не само това, аз като ходя някъде с моето, идва и тяхното, защото сме в една къща, а те като ходят някъде са си сами.
Родителите ни виждат и знаят, но и те са между чука и наковалнята, брат ми и снаха ми казват също, колко едно дете ще натежи и изяде?! И безхаберстват, и ме мразят вече заради повдигането на този въпрос и дори започнаха напук да ме пренебрегват, сякаш не съществувам.

Не мога да се съглася, че родителите ти са между чук и наковалня. По-скоро се "измъкват", от неудобството да вземат ясна позиция. Както казах твоята ситуация е друга, не може да се сравнява с тази на брат ти, и слава Богу.  Praynig Така че този "принцип": на всички по равно, всички еднакво, просто не би могъл да важи. Ти си в нужда, семейството на брат ти е в удобство. Огромна е разликата!

Друг вариянт е да се опиташ да говориш с брат ти, насаме. Не както си го сторила, пред всички. Не знам дали ще помогне, но всеки опит си заслужава. Опиши му точно какво става, как ти изнемогваш. Кажи му, че ако всичко ти беше наред, нямаше нито да си при родителите ви, нито да повдигаш този разговор. Но не е, и той го знае. Че не го правиш и заради детето, но някак си, нека се опита да се постави в твоята ситуация и да погледне нещата пре твоите очи. Апелирай да прояви малко поне разбиране и да ти влезе в положението. Не искаш много, искаш просто да почувстваш, че твоето затруднение, не му е безразлично.  Tired

# 6
  • София
  • Мнения: 903


Друг вариант е да се опиташ да говориш с брат ти, насаме. Не както си го сторила, пред всички. Не знам дали ще помогне, но всеки опит си заслужава. Опиши му точно какво става, как ти изнемогваш. Кажи му, че ако всичко ти беше наред, нямаше нито да си при родителите ви, нито да повдигаш този разговор. Но не е, и той го знае. Че не го правиш и заради детето, но някак си, нека се опита да се постави в твоята ситуация и да погледне нещата пре твоите очи. Апелирай да прояви малко поне разбиране и да ти влезе в положението. Не искаш много, искаш просто да почувстваш, че твоето затруднение, не му е безразлично.  Tired


Точно за такъв вариант си мисля и аз . Може би ако поговориш насаме с брат ти той ще успее да ти влезе в положението и да направи каквото трябва.


Не мога да се съглася, че родителите ти са между чук и наковалня. По-скоро се "измъкват", от неудобството да вземат ясна позиция. Както казах твоята ситуация е друга, не може да се сравнява с тази на брат ти, и слава Богу.  Praynig Така че този "принцип": на всички по равно, всички еднакво, просто не би могъл да важи. Ти си в нужда, семейството на брат ти е в удобство. Огромна е разликата!



Тук не съм много съгласна. И то не за друго, а защото имам такъв пример близо до себе си. леля ми ( сестрата на баща ми) е останала вдовица млада с две малки деца. Родителите на баща ми, както и  майка ми и баща ми много са й помагали, и финансово, и по всякакъв друг начин, но накрая нещата се обърнаха. Леля ми нито беше благодарна за това, което правят, дори напротив - научи се да използва всички в своя полза, и накрая се оказа, че тя, вдовицата, без мъжко рамо и помощ, ходеше по два пъти годишно на почивка с децата си, а ние нямахме пари дори за една почивка. 
Не казвам, че авторката ще се възползва по такъв начин от ситуацията, но все пак не мисля, че отношението на родителите й трябва да се променя - колкото им е внуче нейното дете, толкова е и това на брат й. Но при нея положението е малко по-различно, защото все пак не родителите й , а тя лично, поема разходите за детето на брат й. Затова мисля, че трябва да поговори с брат си насаме и да уточнят нещата.

# 7
  • Мнения: 474
Всъщност като прочетох последния ти пост, останах с впечатлението, че не е основен финансовият проблем, а това, че изведнъж ти се оказваш с две деца. Водиш навсякъде и племенницата ти, обгрижваш я, освен, че се налага и да й купиш нещо. И се дразниш, че брат ти си "живее живота" с жена си и се приготвя за почивка със семейството си. Срещу това не можеш нищо да направиш. Всъщност можеш- да си организираш живота сама, с твоето дете, извън родители, роднини и т.н.
И всъщност ти за какво искаш / би говорила с брат ти- да дава пари или да не оставя детето при майка ти? Мисля, че проблемът ти е да си изясниш кое те дразни- присъствието на детето и това, че брат ти постъпва като 90% от семействата- оставят детето на бабата през ваканцията или просто, че не дава пари. Ако е второто- с разговори и твърда позиция можеш да спечелиш. Ако е първото- според мен трябва да преглътнеш.

# 8
Всъщност като прочетох последния ти пост, останах с впечатлението, че не е основен финансовият проблем, а това, че изведнъж ти се оказваш с две деца. Водиш навсякъде и племенницата ти, обгрижваш я, освен, че се налага и да й купиш нещо. И се дразниш, че брат ти си "живее живота" с жена си и се приготвя за почивка със семейството си. Срещу това не можеш нищо да направиш. Всъщност можеш- да си организираш живота сама, с твоето дете, извън родители, роднини и т.н.
И всъщност ти за какво искаш / би говорила с брат ти- да дава пари или да не оставя детето при майка ти? Мисля, че проблемът ти е да си изясниш кое те дразни- присъствието на детето и това, че брат ти постъпва като 90% от семействата- оставят детето на бабата през ваканцията или просто, че не дава пари. Ако е второто- с разговори и твърда позиция можеш да спечелиш. Ако е първото- според мен трябва да преглътнеш.


Да, права си, че 90 % от хората в БГ си оставят децата при бабата през ваканциите, но ме дразни факта, че никога нищо  не носят, дори по 1 бонбон на децата, и на тяхното купуват само когато си го вземат и му го дават в къщи, така детето казва.  А, пари изобщо не виждам как ще оставят, те си мислят, че сме им длъжни и че нищо кой знае какво не ни коства това. те си търсят 5 лв, ако дадат за нещо, а да оставят в нас за лакомства, не го виждам. Аз, че ги обгрижвам и двете така е, но това не ми е чак толкова дразнещо, детето им е добро и не е виновно, но ме дразнят, че не го оценяват и поне един път като водят детето си на разходка за 2 дни да вземат и моето, не толкова да ме отменят, колкото и моето да почувства че е желано от тях, както тяхното при нас.

# 9
Наистина не мога да разбера що за хора ................Ситуацията е отвратителна, но за съжаление май детето на брат ти ще трябва да го отнесе. Какво като е дете, то ще стане същото като тях - нагло, безочливо и несъобразително. Аз си признавам че в твоята ситуация ще погна малкото, та поне се усетят наглите му родители..... Не можело да гледа...ще гледа и още как, като не са го осигурили майка му и баща му от какъв зор ти да го правиш? Ще ти е кофти в самото начало, после ще ти мине. Те му намерили лесното.....друг да им го гледа и издържа, е гати наглите! Да, може за начало разговор на 4 очи с брат ти, но ако не схване,,,,,директно към горния план! Купуваш само  на твоето, а вашите като не искат да делят децата да купуват на  другото......да видим дали като и те видят зора няма да си отворят устите и да вземат ясна позиция.......
Супер много се издразних, извинявай! прости ми грубия тон, желая ти успех!

# 10
  • Мнения: 599
Може би брат ти и снаха ти си мислят, че щом родителите помагат на теб, би трябвало да помагат и на тях.
Друг е въпроса, че те не се нуждаят от такава помощ.
Но някои така мислят - каквото за единия, такова и за другия.

# 11
  • Добрич
  • Мнения: 5 426
Споделям мнението на na_ga. Може би брат ти и съпругата му смятат, че целогодишно родителите ти ти помагат и затова не е проблем да помогнат и на тях, като гледат тяхното дете. Защо не се опиташ да поговориш с брат си, като по косвен начин предизвикаш у него чувство за вина без да го обвиняваш директно. Не говори за собствените си чувства. Обясни му как се чувства детето ти, когато вижда щастливия живот на другото дете. Кажи, че и твоето иска да отиде за няколко дни на почивка, но ти нямаш възможност да го заведеш. Спомни си всички дребни детайли, които можеш да използваш за сравнение пред брат си и чрез които можеш да му покажеш, че твоето дете е ощетено от съдбата. Обмисли предварително всяка своя дума. Изложи фактите по възможно най - добрия начин за теб, без да натякваш за някаква вина. Мисля, че ако успееш да представиш детето си в позиция за съчувствие и предложиш брат ти да го вземе с тяхното семейство, при някои от следващите им почивки е възможно да не ти откажат. Можеш да успееш да манипулираш  и децата. Да казват, че не искат да се разделят, че искат да отидат някъде заедно. Да споменат първо тези неща пред брат ти и после разговора който си предвидила да довърши картинката. Внимавай само с децата, за да не започнат да таят напразни надежди за нещо съвместно, а то да не се получи после. Действително мисля, че в твоя случай обвиненията няма да свършат никаква работа. Трябва да подходиш много по - задълбочено, за да си решиш проблема. Както се казва" Целта оправдава средствата". Детето ти представено като жертва много по - лесно ще получи съчувствие, отколкото ти. Можеш да допълниш, че на детето ти му липсва вниманието на баща му и да помолиш брат си да му покаже, че го цени и обича. Спомени, че някой дребен жест като шоколад или бонбони ще донесат голямо удоволствие за детето ти и ще бъдат за него доказателство за внимание и любов. Можеш да пуснеш и някоя сълза, като любяща майка, която чувства вина, че не може да осигури на детето си всичко, от което се нуждае. Много дълъг стана текста, който ти написах, но по - кратко просто не успях. Не зная искаш ли и ще можеш ли да наредиш нещата така, както те съветвам, но съм чела различни книги/ вече не помня заглавията / и съм убедена от личен опит, че такива методи имат по -голям шанс от традиционните обвинения. Успех!

Общи условия

Активация на акаунт