Как да предпазим детето от комплексиране?

seriozno li govori6 mnogo mi e interesno mnenieto na 4ovek koito e minal prez tova vapreki 4e az kato sam jivqla s ba6ta vse edno sam bila bez takav,no mai si prava za tova 4e nastroeniqta se pridavat na deteto blagodarq ti za podkrepata

ок,но въпреки всичко са важни всички тия емоционални и материални неща,в този материален свят,какво според вас е по важно да работиш за много пари и осигуряваш на детето всичко,но го изпускаш,защото нямаш време за него или да му отделяш много внимание работиш за малко пари  и не можеш да му осигуриш всички неща,които имат другите деца

случвало ли ти се е да правиш избор

Ти не писа ли в една друга тема
Синът ни на 13,а ти се изолираш поради липса на финанси
ако гршеа ,извинявай,но  мисля че авторката е една и съща.И там беше поставена същата идея,която е поставена тук,освен това и там НЕ беше писано на кирилица

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=304747.0

Повече няма да се правя,на Шерлок Хоумс,а ще ти кажа,какво написах в другат тема.
Ако детето е достатъчно голямо му вмини ,че пари се вадят с работа....Ти не унивай пред отреочето си,а се замисли как да си подобриш живота.
Детето изгражда ценостите,които му предават родителите.Ако за теб са важни скъпите телеони и дрехи и за него ще е така.
Мисля,че вещите са от второстепенно значение,има приоритети като морал,чувство за хумор,трудолюбие,честност....

До 10 клас аз износвах дрехите на братовчетките си и на майка си.
Седмичните ми пари бяха колкото дневните на повечето ми приятелки.Но никога не съм обвинила мама и тати.
Сестра ми сеха е на 17г.Тя е отлична учиничка,вече мама и татои са финансово много добре,но въприки това сестра ми си купува модни дрешки и козметика от пари,които припечелва от работа-.Благодара съм на родителите ми,че ни научиха на труд.
Ваканциите винаги съм работила и се гордея с това.
За колко работиш 200лв,250лв.
300...колко.
Знам малко с парите,но това не означава ,че трябва да се обвиняваш.Важно е да възпиташ детето си в трудолюбие и честност,а не в манията да иама всичко,което имат другите.

Как ли? Ето ти опит от първа ръка на човек, който е живял без биологичиня си баща практически през целия си живот.

Опитай се да забравиш за парите за момент. Обясни му (многократно, не спирай да го правиш през годините докато те разбере и го повярва), че баща му не го е пренебрегнал, защото синът ти е лош или има някакви недостатъци. А просто, защото има хора, които не умеят и не могат да обичат децата си. Кажи му, че е толкова страхотен, че ти го обичаш за двама. Изброй качествата, които харесваш у него. Ако те попита, защо си избрала мъж, който не умее да обича децата си, обясни му, че не може да се определи предварително дали хората ще съумеят да обичат децата си и това се разбира впоследствие.

И друго. В моя случай, това, че баща ми не се интересуваше от мен ме накара да застана на главата си от амбиция и вътрешно желание да си докажа, че не е бил прав, че имам качества, че мога. В резултат на това, постигнах наистина доста. Така, че "неравният" старт понякога е отличен стимул.

А и какво значи "неравен" старт? В България, за съжаление, нямането е правило, а имането - изключение. Колко процента от българите имат живота, който описваш - ресторанти, нови телефони всеки месец и скъпи курорти? 10 %, не повече. Така, че ми се струва, че ти преживяваш финансовата притиснатост доста по-тежко от детето ти. Естествено е - повечето родители се измъчват, че не могат да дадат "всичко" на децата си. Мисля, че ако си намериш добра работа, това ще помогне и на твоята самооценка.

Най-важното обаче е да не оставиш детето ти да трупа на свой гръб избора на баща си и да си мисли, че той е виновен. Децата, за съжаление, правят тъкмо така в тези случаи.
Успех!

не говорим на такива теми,мисля,че ще го травмирам и избягвам темата

Травмират събитията, не разговорите за тях. Травмира мълчанието, защото то натрупва още повече тайни и недоизказани неща. Мълчанието само препотвърждава най-лошите страхове и мисли на сина ти, които имат нужда от отдушник. Най-доброто, което можеш да направиш, е да му дадеш пространство да говори и друга гедна точка. Иначе, ако ще и на 1000 ресторанта да го заведеш, няма да запълниш празнината и да му помогнеш да си създаде добра самооценка.

А може би на теб самата също е трудно да говориш за това?

май наистина е така,но около мен всичко живо си мерят кесиите,като това е определящото

Карина,защо не смениш средата
И аз съм новак ,като теб,но мисля ,че тук във форума има достатъчно качествени хора
Опитай да се обграждаш с личности,за които е важна духовната храна,а не колко обувки и дънки имат в гардероба си!
 От кой град си? На борсата предлагат безплатни курсове,възползвай се.
Кажи ми какво можеш да правиш.Ако можеш да кроиш и шиеш ,знай ,че сега има глад за такива кадри,а е и добре платено.
Една продавачка взима около 400лв.  в Пловдив.
Има работа сега,само да ти се работи.
А те парите никога не стигат
И на мен не ми стигат,но ....к'во да правим.Трябва да сме благодарни,че сме живи и здрави.

знаете ли че имаше изпит за кандидатстуденти_нямам пари,но имам мечти,това съм аз,постоянно искам желанията да ми се сбъдват,и не само на битово ниво,нищо не ме задоволява,постигна нещо,което съм желала и хоп следващото,а имам толкова красиви мечти,ако знаехте

Карина,моя приятелка учи и сама сим плати образованието. Тегли заем и за 4-години си го изплати.
Верно,че е на държавана работа,но ако и ти си намерие стабилна работа,дори и да не е държавана,може да направиш постъпки за заем.
Друга моя приятелка от борсата изкара курс по шев и кройка.Нейна позната пък по козметика.
Искам да ти кажа,че има надежда,има начин,само да го желаеш.
Никой ли си нямаш,който да ти помогне.
Сподели,нека заедно мислим варианти.
На каква възраст си ти?

ЕЕЕ ти може и да искаш,ама тук е такА!
Замини в чужбина.Освен това една шивачка взима около 400-500 лв.
Запозната съм от близо,при това във фирма,в която атмосферата и отношението са на европейско ниво!!!!

Искаш да живееш като бял човек,ми -Звучиш като мъжът ми!!!!
И той искаше ,не го задоволяваха 700-800 лв. тук и замина за Англия
Проучи въпроса и иди да поработиш в чужбина!!!!

а не ти ли се иска да си грабнеш детето и да заминеш я на балкан на моренце извън България да не пресмяташ левчетата дали ще стигнат за сладолед

Е ,естествено,че понякога ми е тъжно и самотно.
Но къде по-самотни моменти съм имала......
Родих на 22.Тогава "ТаТкОтО" ни изостави мен и мъника-Тръгна си.
Останах сама,с мизерно майченство,добре че родителите ми погаха финансиво-купуваха памрерсите и плащаха тока ми.
Тогава,беше най-самотния период,Не излъгах те. Бремеността беше най-самотния ми период. Бремеността през която 'Таткото"ме унижаваше и разплакваше всяка вечер.Когато родих -бебо осмисли живота ми!
После си наех съквартирантка,за да си помогна със сметките,а и зимата не се издържаше сама с бебе.Все пак имах нужда от голям човек  
След това срещнах настоящия ми мъж-с него беше едма одисея.....
Но всичко се нареди.
Но ето,сега е в чужбина.Липсва ми,но си повтарям-Той е там за добро! И светът изглежда по-розов.

От кой квартал си ,Карина 4???

Еи!  Скъпа ....щте ти разкажа нещто...Във времето когато бях омъжена бащтата отказа да дава пари за вафли, а аз бях без работа млада и от София отишла да живея на село заради пустата му обич ..ама тва е друга тема...та какво направих...замислих се какво да сторя и реших...Спари от майчинството записах курс за фризьори и взех занаят който можех да практикувам дори в домашни условия ..целта ми беше да имам за хляба и вафлите....дрехите им шиех сама преправяйки моите стари.....и в крайна сметка стана така че полека развих бизнес..направих салон..имах клиенти ....е спрях дейност когато бях на върхът защото от бачкане по 12 часа си скапах здравето.....но разбрах едно.....за решаването на един проблем има поне 12 начина .....спри огледай се, помисли ако е нужно направи крачка назад и после продължи смело напред....и помни Бог помага на смелите:) ....тази история беше преди повече от 10 години ..Сега децата са големи ...аз завшрших ред други курсове работя в държавна фирма в IT  отдел разведена сам както мисля споменах ...големият ми син е на 16 и вече   иска да му помогна да си намери работа като преводач защото найстина е добър в това.....Предполагам е било емоционално моето писане тук...но искам да знаеш само едно.....никога не се предавай...нека проблема да не те владее а ти ВЛАДЕЙ проблема:) , бъди дръзновена и дерзай:) Нека Бог помага на всеки в нужда и дава изобилно и прее- изобилно:)

извиняваите но влязох в темата с голям интерес за комплексите на децата и доколко те са техни или просто са отражение на нашите комплекси а темата се изчекна и взе връх материаното извиняваите пак наистина е трудно с една заплата но както е казано не всичко е пари