Досега винаги е бил много общителен, усмихваше се на всички.
Когато види ежедневните си приятели /майките с децата/ още отдалеч крещи от въодушевление и ако не е в количката и съм наблизо направо си ме зарязва, но с останалите е направо ад. Чувствам се неудобно, хората съвсем добронамерено се опитват да го закачат. По време на разходка срещаме много хора и почти през цялото време се налага да го гушкам, за да се успокои.
Единствените, които харесва са колоездачите и някои местни дядовци пияници, на които маха отдалеч за "здрасти".
Живеем в краен квартал, почти село. Като цяло е тихо, може би именно, заради това всички странни шумове го плашат- шум от косачка на трева, от инструмент за рязане на дърва и т.н. Всичко това предизвиква пак безутешен рев.
Имал ли е някой подобен проблем. Как отшумява и разумен вариант ли е да спра разходките или така ще задълбоча проблема? Имаме градина, там също може да е по цял ден на въздух.