история за един малък пакет и две служителки в бг-пощи

Това е една абсурдна история за един малък пакет и две служителки в бг-пощи. Получи се малко по-дълъг, така че ей тук е мястото да смените темата, която да четете

Винаги ми е било чудно защо толкова омраза се събира срещу служителите в бг-пощи. Имам известен опит с родните
пощи, и до момента не съм имала лоши впечатления, е... понякога се е случвало някоя служителка да е много любезна, но всеки си има кофти моменти и го приемам за нормално. Но историята от последните 2 дни ми дойде в повече. Пазарувам чат-пат от френския сайт Ларедут. Този път съм пуснала поръчката на постоянния си адрес(обикновено ползвам настоящия). На постоянния ми адрес живее майка ми. Обажда ми се онзи ден и ми казва : "Има някакво известие за малък пакет от Франция, но името не е твоето, а на някоя СС." "Добре -казвам - и друг път са ми обърквали фамилията, но като отида с личната карта, ще стане ясно дали е пакета който чакам". Грабвам малката и отивам до пощата. Подавам личната си карта и моля служителката да провери дали има пакет на мое име от Франция. 
- Дайте си известието! - изръмжава тя
- Не е в мен -казвам аз
- Е, ся на тоя зор и без известие... (цитирам дословно)
- Съжалявам, нямам възможност да си взема сега известието, моля проверете...
- Кой ви е адреса? - думите оново са произесени троснато
Казвам си адреса и жената започва да премята разни пликове, пакети...изважда едно пакетче, изпратено от София и се зачита в него. Аз за да спестя излишно размотаване услужливо уточнчвам, че пакета който чакам е от Франция.
- Още не съм стигнала до вас. Ще чакате! - изтрещавя "служителката"
В това време дъщеря ми вече се беше изнервила от чакането и започна да си играе с шкафчетата и да мрънка защо седим тук.  Жената зад гишето на свой ред се изнерви от мрънкането на малката и се обърна към сектора в който са пакетите за нашия район, който е в буквалния смисъл до задника й, т.е. стига се до него след леко завъртане (на не повече от 120градуса) на столчето. Бръкна небрежно с пръст нежду пакетите и заяви:
- Няма нищо! Ето проверих! Сигурно е за митницата. - и започна да ми обяснява как изглежда митническо известие.
Заявих, че много добре знам как изглежда и , че на митницата отиват пакети над 2 кг, а този не може да е повече от килограм. Дебелото лице на служителката остана непоколебимо. Разбрах, че няма смисъл и си тръгнах.

На следващия ден си взимам известието и се упътвам към пощата. По пътя си мисля, че ако попадна пак на оная ... Влизам и виждам една самотна служителка, но не е моята вчерашна любимка. "Айде, жената не е виновна, че колежката й е нелюбезна и няма да си го изкарвам на нея." Започвам мило:
- Имам известие за малък пакет от Франция,  но или името е сгрешено или адреса. Името не е моето, но адреса е моя. А аз чакам пакет от Франция и...
- Дайте да видим! - започна обещаващо за един нормален диалог. След известно ровене в пакетите се измъква един кафяв, хартиен плик.
- Не е моя! - казвам аз. Трябва да е бял найлонов плик.
- Т'ва е на това име. Объркали сте мястото на подателя и получателя и се връща.
- Добре, но това което чакам не може да изглежда така. Опаковката е съвсем различна.
- Ето печатите от Германия.
- Не чакам от Германия, а от Франция.
- Няма значение. От чужбина е!
Разговора взе неприятна насока. Появи се подозрението, че отново попаднах във вчерашния идиотски филм. Започвам отново внимателно:
- Моя адрес  е този и този, но името ми е това и това, този пакет не е мой,има грешка. На този адреса няма такова лице, но тъй като аз чакам пакет от франция, който вече трябва да е пристигнал, моля проверете, дали не е станало объркване при писането на известието.
От тук нещата стават още по-идиотски:
- Това известие не е ваше, защо сте го взели?
- Защото е в моята пощенска кутия
- Ако входа ви се заключва, известията се пускат под вратата и някой съсед го е пъхнал във вашата кутия.
Вече загубих всякакво търпение. Имах чувството, че повтарвм едно и също вече от час и упорито жената срещу мен не иска да го схване.
- Не, входа не се заключва. Адреса е мой. Името е различно. Чакам пакет от Франция който вече трябва да е пристигнал и затова идвам да проверя. Човек с това име не съществуеа на този адрес,  станало е някакво объркване.
- Може би друг живее на този адрес.
- Много добре знам кой живее в апартамента ми! - желанието ми да бъда внимателна и любезна вече отстъпи място на вродената ми склонност към сърказъм.
- Защо тук пише друго име?
- Не знам? Не пиша аз известията - отговарям
- Аз също! - заявява служителката. Ми чудесно, като не е тя значи аз съм виновна за обърканото известие. - Това вашия адрес ли е? - пита тя очевидно крайно подразнена (този въпрос  не желая да коментирам)
- Да
-Дайте си картата да проверя дали няма нещо
Еееееееее разгеле. Провери и след 3 секунди измъкна моя пакет.
-Това е! - казах
- Айде нали го намерих, взимайте си го и кой от къде е ! - изръмжа жената зад гишето.
Благодарих, че си е направила труда все пак да го потърси и си тръгнах

Сега се чудя дали трябваше а се извиня още в началото, че съм си позволила да дойда с чуждо известие, изпратено на моя адрес, на името на на несъществуващ в нашата кооперация човек и да си тръгна без моя пакет, който кротко щеше да си чака там 20 дни и после да се върне до Франция, само защото 2 - 3 служителки от бг-пощи ги мързи да си вършят работата