Как постъпвате, когато............

  • 1 718
  • 21
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 378
съседското дете (с което вашето дете си играе изключително много) прави неща които вие забранявате на вашето?

Конкретно говоря за следният случай: съседското дете е буйничко дете - това не е лошо, но когато наближи улица и майка му каже да спре, то още повече се затичва, при което тя също търчи и накрая го набива. Тази сценка се е разигравала пред нас доста пъти, но моят син си знае, че пресичаме ли улица- винаги е за ръката за мен и това е. до днес нямаше проблем. Принципно аз имам и второ дете- на 8 месеца , което бутам в количка и ми е доста трудно да търча да гоня моят, та затова много пъти съм му се карала да е с мен и да пресича само когато е хванат за ръчичка.
ДНЕС обаче моят решил да си играе на криеница с мен и избяга доста напред, при което ми се скри от погледа и когато аз - захвърлила количката с бебето на една страна, успях да го настигна, той вече пресичаше улицата сам ( слава богу нямаше коли). Хванах го, яката го нашамарих по дупето (това не ни се беше случвало в този му вид - по принцип не го бия, а успявам само с тон да го възпирам когато трябва), разтърсих го доста здраво. и много много му се карах. Майката на съседското дете използва случая да каже на своето - виж как бият Алек защото пресече сам - и все в тоз ред - точно пред сина ми, когато му се карах.
Не смятам че съседското дете трябва да бъде възпитавано като моето, не ми е това въпросът. Цаката е по какъв начин да накарам моето дете да осъзнае, че някой неща на другите може да са позволени или пък да не са много строги към тях, а той не бива да гледа от тях и най вече да спазва това което аз и мъжа ми го учим.
Не желая да се повтори днешната случка с пресичането и боят - принципно аз не желая да го бия и не смятам че е педагогическо обоснован боят.

Имам и други случки с въпросната майка - която храни детето си с чипс и всякакви такива - които аз пък предпочитам моят да не научава още или поне да не ги яде. отделно моят е с атопичен дерматит и като цяло внимавам какво му давам, но на забележките ми - не му давай , тя отговаря- "как да не му дам - дете е" и често често вече му е дала нещо си, докато аз видя.
изобщо и това ми е проблем - много често той вижда другите деца да ядат нещо и го иска и той. Поради това че много дълго го ограничавах почти от всичко заради дерматита - да открия повлиява ли се от храна, вече се е стигнало до там, че отива и си иска от някого да му даде от това което яде. (естествено всичко това се получи от доброжелателни мами, които зад гърба ти му дават да си хапне изхождайки от същата теория - дете е......)

Написах вече цял ферман, мога и още да напиша, но няма нужда -схванахте идеята ми.

Отговорът - да му огранича контактите с това дете не става много много, щото само те са  връстници от площадката, които не ходят на детска градина, много си играят и в крайна сметка не мога винаги да бягам от подобни деца- както казах по горе- никой не е задължен да възпитава детето си, както аз моето.

много ще съм ви благодарна   на отговорите защото наистина ми става проблем това.

Последна редакция: вт, 10 юни 2008, 15:00 от kopche

# 1
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 712
Има моменти, в които се налага да подредиш принципите си и да си зададеш въпроса, с кои неща би направила компромис и с кои не. На мен ми се е случвало да направя компромис с моя комфорт и моята компания и съзнателно съм се лишавала от контакти с други майки и деца, за да мога да предпазя детето си. Но разбира се това не означава, че като щрауси винаги трябва да бягаме от проблемите и да ги избягваме по всякакъв възможен начин. Така или иначе твоето дете ще трябва да научи, че другите за теб не са от значение и че за теб е важно единствено неговото благополучие.
Понякога компромисите са взаимни: "Искаш бонбони? Добре ще купим малък пакет, но ще ги ядеш след обяда като десерт. Съгласен ли си така? Иначе няма да ти купувам бонбони, ако не изпълниш това условие." Следващия път когато видите приятелчето да пресича сам му обясни дискретно, че ако той направи така ще яде шамари и ще си много сърдита. Обясни му колко е опасно и как послушните деца чакат възрастния, за да пресекат заедно.

# 2
  • Мнения: 378
точно така постъпвам - и с бонбоните сме така, и с пресичането - но е факт- заиграва се и понеже онова не спазва правилата - и моят търчи след него......

ако го спра да се вижда с него - ами доскучава му - не става въпрос за моя конфорт, а за това, че той вече иска да си играе с деца. да не говорим че покрай грижите с второто съвсем  нямам време да си играя с Алек... Sad

# 3
  • Мнения: 8 999
Ако има основни разминавания в начина, по който ти възпитаваш твоето дете и начина, по който другите майки възпитават своите, то единственият ти изход е да не събираш сина си с други деца.
Или просто настояваш, че може другите да правят това или онова, но ти не му позволяваш и толкова.

# 4
  • София
  • Мнения: 62 595
Мисля, че шамаренето и твоята уплаха при тази случка ще му пази влага. А иначе, всеки път преди да излезете обясняваш и искаш от него потвърждение, че ще пресича само с теб, независимо какво прави другото дете.

# 5
  • Мнения: 121
И аз имам сходен проблем. При нас детето, с което се налага да общуваме посещава детска градина и поведението му определено не действа добре на моето две годишно дете, то в момента е във възрастта на подражанието. Серозно се замислям как да преустановим честите контакти и игри.

# 6
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Има ситуации, в които преустановяването на отношения с някого, не решават трайно проблема с копирането. Все ще се намерят други деца, чието поведение няма да ни хареса. И не можем вечно да бягаме от подобни контакти.
Винаги обяснявам подробно защо забранявам това или онова. И пак следват реплики от сорта "Да, ама Таня скача от високата катерушка, а ти не ми даваш, Меги яде повече шоколад от мен..." и т.н. Казвам ясно, че еди кой си има мама и татко, които носят отговорност за него /нея и всеки родител сам решава какво могат или не могат да правят децата му. Ние сме решили, че тя не може да изяжда по един голям шоколад наведнъж, защото... и отново следват обяснения.
Но има случаи, в които действам крайно категорично и без излишни приказки. Изплъзна ми се от ръката веднъж, в средата на едно кръстовище и ми изкара акъла... признавам си, че първо последва наказание, а след това обяснение. Не е повторила от тогава, но все съм нащрек.




# 7
  • София
  • Мнения: 17 592
Прати го на ДГ. Там ще са повече.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 840
Аз не разбрах само в съседчето ли е проблемът или във всички деца по принцип. Както и в родителите им, естествено.

Относно съседското дете и пагубното му влияние - заявяваш на своето, че ако иска да продължи игрите с него, ще трябва да има собствено поведение, а не да го копира, иначе дружбата им ще бъде прекратена.
На майката на това дете - в прав текст заявяваш, че не желаеш да дава храна на детето ти, защото има опсаност от алергичен шок и ако това се случи, ще я държиш отговорна, защото е предупредена.

Всяка майка, която прояви неблагоразумие да постъпва с детето ти по начин, който не одобряваш, трябва ясно да бъде порицана.
Много скоро ще си имаш собствена детска площадка и детето ти ще взима пример само и единствено от теб.

# 9
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Не става дума само за различни възпитателни подходи, а за оправия. Много често родителите казват: "Знам, че не трябва, ама какво да правя!".  Laughing И какво? В крайна сметка, детето ви няма да може да общува с което и да е друго дете. Или може, но с малцина избрани.
Аз се опитвам да обръщам нещата в своя полза. Търся нещо, което да "илюстрира" защо детето не трябва да пресича улицата, да яде непрекъснато сладко или чипс, да се държи лошо с животните, другите деца или с родителите си, примерно. Приказваме си, давам примери (показвам най-вече, че така най-бързо схваща).
Ето, момчето, което пресича само, често яде бой или му се карат. Това, че не слуша, не му носи нищо хубаво.
Малко по-сложно ще бъде, ако на момчето му купят играчка малко след случката, примерно.
Да, не е много честно, но аз правя и паралел (за по-малки деца):"Ето, Тошко пресече сам и му се скараха, а ти не и те похвалиха." (Този метод засега не е изправял децата едно срешу друго, както би станало с възрастни на тяхно място. Whistling)
Оня ден по новините дадоха много дебели дечица (ставаше дума за детското затлъстяване). Тъкмо тогава големият ми се намъкна при мен да пита нещо и разбира се, видя децата. Те наистина бяха страшна гледка. Веднага се възползвах и обясних, че тези деца ядат много сладко и нищо полезно, затова са болни. Whistling Възползвам се от всяка ситуация.
П.П. Боже, аз съм един същи Луцифер.  ooooh!
 

# 10
  • Мнения: 2 577
Трудно ми е да коментирам въпросната ситуация, защото аз съм майка на едно много енергично дете. Сега синът ми е на 2 години и всеки ден се учим как да пресичаме, но за сега без резултат - дори да сме на площадка, той тича, тръгва към улицата или накъдето е решил и не се плаши от колите, не се обръща да ме търси. Изправя ми се косата - всеки ден си говорим, обяснявам, че тярбва да е за ръчичка за мама, да тича по-бързо когато минава улицата хванат за мен. Въобще всеки ден говорим за това...


Василиса Умница, добри подходи, за сега при нас не действат. А пък си мисля, че дете на почти две годинки би трябвало да осъзнава кое е опасно за него или греша? newsm78

# 11
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Яна, аз извадих късмет. С големия ми син много лесно се разбрахме по въпроса. Показвах му колите (колко са големи, тежки и колко бързо се возят) и колко малък е той. Показах му как става катастрофа и с играчки, той схвана идеята. Беше точно на две години.
Случвало се е ние с баща му да вървим, а той зад нас (на тихо място без коли). И да ни извика: "Хей, а мен ме забравихте" и да ни чака, защото имало малка пресечка и тротоарът е свършил.  Joy
С малкия ми син не знам. Той е инат и по-буен. Може би за него ще трябва друг подход.  newsm78

# 12
  • Мнения: 2 577
Да, определено си зависи от детето. за това донякъде не може да се сърдим на майки, които не могат да се справят с децата си и се налага да тичат след тях. Е, има и такива, който определено не си правят труда, но има и такива/ пример съм не само аз/, които влагат цялата са енергия, но при по-своенраво дете нещата стават изключително бавно и трудно.

# 13
  • Мнения: 934
В случая е крайно наложително другото дете да се повлияе, а не твоето. Сериозен разговор с майката на всяка цена! Това са опасни работи, как така си оставя две-три годишното дете да пресича само? И аз съм гледала много буйно дете, знам какво е, но не бих го оставила - ако тича и не мога да го спра, тичам с него и това е!

Или го обръщаш на игра - преди да пресечете, връчваш количката на другата майка, хващаш двете момчета за ръка, гледате дали не идва кола, и пресичате заедно. Майката ще ти е много благодарна със сигурност.

# 14
  • Мнения: 934
А пък си мисля, че дете на почти две годинки би трябвало да осъзнава кое е опасно за него или греша? newsm78

Грешиш определено! Идея си нямат! Laughing

# 15
  • Мнения: 2 161
Аз винаги казвам:не ме интересува Х какво прави,какво яде,как се държи.Има си майка,проблемът си е техен.Аз искам ти да постъпваш така,както сме говорили,да ме слушаш и никога да не забравяш,че както аз правя всичко,за което ме помолиш,така и ти трябва да не забравяш аз какво съм те помолила.
Обикновено действа безотказно.Един "сериозен" разговор някак си кара детето да се чувства по ангажирано.Извъртам нещата така,все едно обсъждаме глобални проблеми като равни същества.И някак си мозъчето му почва да щрака и да помни какво евентуално сме си говорили.Е,или поне част от разговора.
Какво му трябва на едно дете?Да му кажеш:аз ти вярвам,знам,че мога да разчитам на теб,ти си голяма...и то вече започва да се държи подобаващо.

# 16
  • varna
  • Мнения: 676
Моят съвет е да ограничиш контактите с другото дете.Неговата майка би трябвало да се съобразява,като знае че си против чипса или нещо от сорта.Ще дава на детето си чипс,когато не сте заедно.Или и кажи,че се притесняваш,когато излизате заедно,че детето то ще хукне да пресича след нейното,кажи и че имаш принципи и държиш да се спазват.Можеш да и предложиш да играят у вас или у тях,а не навън,за да няма пресичане...Нещо от този род.

# 17
  • Мнения: 378
Момичета, много ви благодаря за отговорите. Определено намерих полезни съвети  и ще продължа с обясненията и прочие.
Относно дали с всички деца има проблем - отговорът е не. Както казах през деня само това детенце е на площадката на неговата възраст и той затова много си играе с него. Вечер - когато другите деца са се завърнали от ДГ нещата стоят по различен начин и всичко в общи линии е наред.
както и да е - ще опитам съветите - голяма част се препокриват с това, което аз самата правя, но се радвам че открих и други идеи тук. пак БЛАГОДАРЯ!!!!!!

# 18
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Щом не ти допада поведението на другото дете, не събирай толкова често твоето дете с него. Аз имах подобен проблем със съседско дете, на което не му правеха забележка за нищо. В един момент аз започнах да се карам и да потупвам моето, заради другото дете. Децата копират поведението на другите понякога. За това ограничих до минимум срещите с въпросното дете и нещата си дойдоха на мястото.
Що се отнася до чипса и другите подобни храни аз също не съм им почитател. Не купувам такива храни. За този проблем трябва да разговаряш с майките, с които се събираш.

# 19
  • Мнения: 9 052
когато нещо ме напряга стоя надалеЕч, та ако нещо ми съzдава толквоа главоблъсканици и въпроси просто ще го отбягвам

# 20
  • Мнения: 4 841
Аз винаги казвам:не ме интересува Х какво прави,какво яде,как се държи.Има си майка,проблемът си е техен.Аз искам ти да постъпваш така,както сме говорили,да ме слушаш и никога да не забравяш,че както аз правя всичко,за което ме помолиш,така и ти трябва да не забравяш аз какво съм те помолила.
Обикновено действа безотказно.Един "сериозен" разговор някак си кара детето да се чувства по ангажирано.Извъртам нещата така,все едно обсъждаме глобални проблеми като равни същества.И някак си мозъчето му почва да щрака и да помни какво евентуално сме си говорили.Е,или поне част от разговора.
Какво му трябва на едно дете?Да му кажеш:аз ти вярвам,знам,че мога да разчитам на теб,ти си голяма...и то вече започва да се държи подобаващо.


Подхождам по същия начин. При синът ми действа на 100%. Когато сме с по-малки дечица, дори не се катери нависоко, защото "Аз съм баткото, и трябва да давам пример, а той/тя е малък и може да се нарани"... Гордее се, когато трябва да носи отговорност за нещо или някого, а реплики като "Знаех си, че ще се справиш и мога да разчитам на теб" правят чудеса  Peace

От друга страна много пъти съм имала конфликти с родители, които неимоверно ме дразнят с въпросите си: "Защо му разрешаваш да скача в локвите?", "Защо му разрешаваш да се цапа сега?", "Защо му даваш сладолед през зимата?", и още куп неща, които просто не им влизат в работата. Гледам детето си според моите собствени разбирания, не се бъркам в начините на възпитание на околните, но и не обичам да се бъркат в моя.
Намирам подобни разговори за напълно безсмислени - когато нечие поведение твърде много се конфронтира с приемливото за мен, просто се дистанцирам и не общувам с този човек.

# 21
  • Мнения: 512
Мдаа, още си спомням баща ми, който не ме пускаше на дискотека - аз: "Моля те, бе, татиии, ама другите деца ги пускат всяка седмицаааа!", той - "Не ме интересуват "другите деца", аз отговарям за теб, техните родители - за тях!"
Тогава, разбира се, го мразех от дън душа за това, но сега установих, че аз действам по същия начин - всяко семейство си има правила - и всички от това семейство трябва да ги спазват.

Например, моето дете е страшно злоядо. Имаше периоди, в които просто съм се чудела от какво расте като нищо не яде. Изчела съм тонове книги по въпроса и съм се оплакала на всички съседски майки. Такаа. Обаче имахме едно съседче, което обичаше са му чупят парченце от хляба, когато пазаруват всеки ден. Хубаво.

Ама моито ако хапне и троха между яденетата - край, с обяда (вечерята) е свършено, абсурд е да хапне вкъщи и една лъжичка. Майката на въпросното детенце много добре знаеше това, но всеки път, когато дадеше на своето дете хляб, предлагаше и на моето. Пак добре, любезна е жената ще кажете. Тук се намесвам аз - моля я да не му предлага, че после си знам какво ме чака. Тя явно пренебрегва моята молба и тика коричката хляб в ръцете на сина ми. Аз вече по-остро казвам "не, не му давай", което тя пак "не чува" и така, докато детето ми се убеди, че майка му е една лоша жена, която му забранява да яде  ooooh! ooooh! ooooh!
До лудост ме е докарвала тая съседка! Да не споменавам колко пъти, докато аз се карам на сина ми за някоя поразия тя с най-мазния си гласец го викаше, за да го гушка  #Crazy. "Горкото, не му се карай".
Нарочно го правеше, няма съмнение.
Слава богу, разделихме се географски с тази майка, че иначе може би щяхме страшно да се изпокараме.

Общи условия

Активация на акаунт