Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Горкият ми мъж 
Пък то нищо общо-само митове 
, благодаря за позитивизма 
Опитваме от близо 11 месеца, като първите не съм си следяла зорко овуто, горе долу а и в някой от месеци сме правили секс по един път около въпросната дата, но последните 3 месеца си правя и тестове за ову и всичките са ок. Пуснах си и хормони, в норма са, мъжа ми си направи спермограма наред е, даже отлична, а на мен ми е едно тягостно чудя се защо не се получава? Имам преди 1,5 год една неуспе6на бременност, за съжаление се разболях от 6арка в 6 месец и загубих бебето си, което казаха че било здраво, но какво да се прави? Сега съм решила да правя цветна снимка, чудя се полудявам ли, наистина ли имам повод за притеснения и аз незнам вече. защото все пак това си е 1 год време, а мин път може просто да е било 6тастлива случайност, незнам вече. Толкова съм се отчаяла, като знам само през какво ми се наложи да мина имам чувството, че Господ е отвърнал лице от мен и хич не ме обича, направих всичко което ми казваха приятелките ми наслаждавах се на секса, работя по много за да не го мисля, молих се толкова силно, плаках, смях се, споделях с билзиките ми, после за да не предизвиквам съдбата спрях да споделям ло6ите си мисли и....ни6то, вече наистина незнам....чудя се къде е причината толкова силно оби4ам децата, лесно ми е да об6тувам с тях, толкова ме радват и разсмиват и с голяма любов се опитваме пак да си направим бебе, а то все го няма. Извинявайте за дългите словоизлияния, ама имам чувството, че от жена със самочувствие и здраво стъпила на земята се превръщам в хронично тъжна и смачкана. Възхищавам се на всички, които запазват духа си непокътнат, аз явно съм по слаба щото май-вече повам да се предавам, приклювам вече че мога така до утре, а не сте длъжни да ми гледате мрънканиците:) успех на всички:) 
) просто потърси специализирана помощ т.е. клиника по репродуктивна медицина. Там специалист-гинеколог ще ви насочи, ако се нуждаете от допълнителни изследвания какви да са те. 
и да нямаме време за себе си...но да сме 6тастливи от това. 
